РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря М. Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530100714 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във с
параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 346/1997
г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите И. К. И., М. И. А., М. И. А. и А. М. А. /с четири
напълно идентични жалби, които с определение № 581/02.03.2023 г. на
Старозагорски районен съд по адм.д. № 714/2023 г. са обединени за общо
разглеждане и решаване на основание чл. 162, ал. 3 АПК вр. чл. 144 АПК
и чл. 213 ГПК/ обжалват Заповед № *********/04.11.2022 г. на кмета на
Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във
връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет
от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ и протокол от 03.05.2018 г. на комисията, назначена със Заповед № 10-
00-244/15.02.2017 г. и изменена със заповеди: № 10-00-1985/02.10.2017 г., №
10-00-20/09.01.2018 г. и № 10-00-619/02.05.2018 г. на основание § 62, aл. 1 от
ПЗР към постановление № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ е признато на
наследниците на И. Т. И., ЕГН **********, да придобият собственост върху
поземлен имот № ******, с площ от 1000 кв.м. по неодобрен план на
1
новообразуваните имоти, местност „Гьока“, „Костова гора“, землище гр.
Стара Загора, съгласно протокол на Комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от
18.12.2018 г., при граници и съседи: имот № 276.19, № 276.9504.
Намират, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен
поради следните съображения:
1/ Не било дадено становище относно спазването на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §
63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а
и 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият
право на собственост върху предоставените им за ползване земи;
2/ Протоколът на комисията по пар. 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
досежно процесния имот не отговарял на пар. 62, ал. 2. Протоколът бил без
мотиви, отразяващи разискванията при преценката дали кандидатите
отговарят на изискванията на закона и съдържал само диспозитив на решение,
в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по пар. 4а и
пар. 4б, както и на пар. 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, които давали основание на
ползувателите да придобият собствеността върху предоставените им за
ползване земи“. Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон
протокол, кметът не е следвало съгласно чл. 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ да издаде
заповед, с която да признае правото да се придобие собствеността от
ползувателя. Именно административният орган, със заповедта си по пар. 62,
ал. 3 от ППЗСПЗЗ и при съобразяване с всички законови и технически
изисквания, бил компетентен да признае правото на ползувателите да
придобият собственост, като отчете наличието на фактическите и правни
основания за придобИ.ето на собствеността;
3/ Посочени били бланкетно разпоредби на закони и подзаконови
нормативни актове, като посочените разпоредби не уреждали конкретните
отношения;
4/ Нито лицето на което било признато правото да придобие собственост
върху описания в заповедта имот, нито неговите наследници били
индивидуализирани;
5/ Не можело да се признае право да се придобие чужда собственост тъй
като на наследниците на И. Х. М. вече бил възстановен в реални граници
процесния имот с Решение на Поземлена Комисия гр.Стара Загора;
2
6/ При издаването на процесната заповед било допуснато незачитане на
законовата последователност при издаваните във всяка фаза
административни актове в производството по трансформация на правото на
ползване в право на собственост, определена с пар. 62, ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ и пар. 4к, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. ПНИ се изработвал за земите,
предоставени за ползване на гражданите въз основа на актовете по пар. 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и с него на всеки правоимащ по пар. 4а и пар. 4б се определял
имот в съответствие с изискванията на пар. 4з от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Правоимащо било лицето, чието право на ползване се е трансформирало в
право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е
предвиден за това ред - на пар. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.34/92 г.,
понастоящем с променена редакция/, по пар. 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г.
за ИД на ППЗСПЗ/ДВ бр.28/1997г./ или по пар. 62 от ПЗР на ПМС№ 456/1997
г. За ИД на ППЗСПЗЗ/ДВбр.122/1997г./ Заповедта на кмета била издадена без
съобразяване с горното и е незаконосъобразна;
7/ Според чл. 28а, ал. 1, изр. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяването,
съответно придобИ.ето на право на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти се издавала заповед на кмета на общината с точното
индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4
и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята;
8/ По отношение на фактическите основания за издаването й, заповедта
съдържала единствено следните мотиви: „Правото на ползване на имота е
предоставено на основание ПМС № 76/05.12.1977г., което е сред
предвидените в пар. 63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, удостоверение №
322/30.05.1980 г., в изпълнение на решение № 111а/21.09.1978г., стр. 363 - №
998 на ИК на ГОНС гр.Стара Загора. Ако се приемело, че бланкетното
посочване на актовете по-горе били „мотиви“, то те били относими
единствено към признаване на качеството на ползувател на лицето И. Т. И., на
който било предоставено правото на ползване въз основа на актовете по пар. 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това било само една от предпоставките на пар. 4б /посочен
като правно основание за придобИ.е на собствеността/, изискуеми от
посочената правна норма и тя съвсем не била достатъчна за признаване на
правото за придобИ.е на собствеността, тъй като следвало да са налице и
останалите предпоставки. В заповедта не се съдържали данни дали са налице
3
другите изискуеми предпоставки от закона за да се трансформира правото на
ползване в право на собственост, а имено: земите да представляват лозя,
овощни градини или земеделската земя да е единствена на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е
имотът!;
9/ В процесната заповед нямало данни кога и от кого е подадено
заявлението за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост. Нямало данни дали към заявлението/молбата е приложен
документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване, и декларация, че
посоченият имот е единствено жилище или единствена земеделска земя на
семейството, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.
Липсата на данни за това водело до невъзможност да се прецени, към този
момент дали била действаща процедурата по пар. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не
било безспорно установено дали има или няма определена оценка по този ред,
но било установено, че няма заплащане на процесната зем. земя. В случай, че
оценката била определена с оценителен протокол /по този ред не се изисквала
заповед на кмета/, но не била заплатена, не била приложима разпоредбите на
чл. 61 и сл. от ППЗСПЗЗ и правото било преклудирано;
Молят съда да постанови решение, с което обжалваната Заповед №
*********/04.11.2022 г. на Кмета на Община Стара Загора да бъде отменена.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна,
която чрез пълномощника си в о.с.з. на 11.04.2023 г. заема становище за
неоснователност на жалбата, като я оспорва.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от заинтересованите
страни. В о.с.з. на 11.04.2023 г. се явява Т. И. Т., като заема становище за
неоснователност на жалбата и моли да придобие собственост върху земята.
Заинтересованата страна М. М. И. редовно призована не се явява и не взема
становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 322/30.05.1980 г. /л. 23 от делото/ на ОбНС Стара
Загора в изпълнение на 76-то ПМС от 05.12.1977 г. и решение № 111а/
21.09.1978 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него, стр. 363 от решението,
4
позиция № 26 /л. 25-27 от делото/, на И. Т. И. е предоставено право на
ползване върху земя /парцел по помощния план № 18/ от 1000,00 кв.м. в
землището на гр. Стара Загора, местност „Гьока“ за трайни насаждения – лозе
и овощна градина.
На 03.07.1992 г. И. Т. И. е подал заявление вх. № 0101194 /л. 22 от
делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост
на предоставения му имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора,
местност „Гьока“, при съседи: Марко Бонев, шосе и кошяри за горско
стопанство. В т. 3 от заявлението е отразено наличието на сграда в имота, а в
т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи лозе и овощна градина.
Подаденото от И. Т. И. заявление от 03.07.1992 г. е било разгледано от
комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ /така представения по делото протокол от 03.05.2018 г. /л. 28-30 от
делото/. От съдържанието на този протокол /т. 118/ се установява, че
Комисията е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара
Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на наследниците на
подалия заявленията ползвател И. Т. И. да придобие собственост върху
ползвания имот № 18 – сега № ****** с площ 1100,00 кв.м. /ползвателят
придобива 1000/1100 кв.м. ид. части/ по неодобрен план на гр. Стара Загора, с
мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е
имало лозе и овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в
настоящото производство Заповед № *********/04.11.2022 г. на Кмета на
Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на И. Т. И.,
правото да придобият собственост върху имот № ******, целия с площ от
1000,00 кв.м., местност „Гьока”, „Костова гора“ в землището на гр. Стара
Загора при съседи посочени в заповедта.
С доклада по делото е обявено за безспорно между страните /вж.
протокол от о.с.з. на 11.04.2023 г./, а и същите не спорят, че жалбоподателите
И. К. И., М. И. А., М. И. А. и А. М. А. са наследници по закон на И. Х. М.
починал на 06.03.1978 г. /л. 19 от делото/. Към откритото му наследство е
признато с решение № 51320 на ПК Стара Загора и определено за
възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ,
правото на собственост върху бивш имот с № 255.99, с площ 4,00 дка,
5
находящ се в терен по §4 в землището на гр. Стара Загора, върху част от
площта на който попада и процесния новообразуван имот № ****** /в
западната част на бивш имот № 255.9/, с площ 1000,00 кв.м. местност
„Гьока“, землище на гр. Стара Загора, по неодобрения план на
новообразуваните имоти. Това се установява и от т. 2 и т. 6-8 на
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза
/ЗСТЕ/ и приложените към него комбинирани скици /вкл. скиците към
административната преписка – л. 16, 34,36 и 37 от делото/, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства /л. 120-130 от делото/. Процесният новообразуван
имот /******/ попада в част от посочения стар имот 255.99 по помощния план
така, както е отразено на комбинирана скица /приложение № 1, л. 130 от
делото/ към ЗСТЕ. В разписния му списък този стар имот е записан на името
на И. Х. М., въз основа на посоченото решение на ПК /т. 6 ЗСТЕ, л. 123/.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че
ползваният имот 18, респ. новообразувания имот ****** заема 1000,00 кв.м.
от западната част на бившия имот 255.99, записан на наследниците на И. Х.
М. /съгласно решението на ПК Стара Загора/. Новообразуваният имот ******
по неодобрения план на новообразуваните имоти за гр. Стара Загора
/местност „Гька“/ е с площ 1000,00 кв.м. и е записан в регистъра към плана и
разписния лист на наследници на И. Т. И.. При извършен оглед на място
вещото лице е установило, че в новообразуван имот ****** /включващ
ползвания имот № 18 от 1000,00 кв.м./ има седем реда кютюци на колове на
възраст 40 г., 3 бр. сливи над 40 г., 2 бр. череши над 40 г., Поради това в.л.
приемат, че към 03.07.1992 г. в процесния имот са съществували лозе и
четирите овощни дървета. Освен това от заключението на СТЕ се установява,
че в имота има и тухлена постройка /с бетонов под и покривно покритие от
керемиди/ с площ от 11 кв.м. /отразена в северозападната част на ползван
имот № 18 по неодобрения кадастрален план от 1992 г., вж. и съобщение л. 24
от делото/, която съществува и в момента, като по някои от границите на
ползвания имот № 18 /сега ******/ има запазени бетонови колове, т.е. налице
са остатъци от ограда. В съдебно заседание вещото лице агроном изясни, че
имотът е със занемарен агрофонд към днешна дата. В.л. инж. И. също
категорично изясни, че в площта на възстановен, ползван и
6
новообразуван имот е налице съвпадение, т.е. налице е идентичност
между предоставения за ползване имот и новообразувания /вж. и
комбинирана скица, л. 37 от делото, също в т. 17 от експертизата и
отговор на въпроси 6-8 – конкретно т. 4, вкл. скица приложение № 1 към
експертизата, ясно се сочат къде точно се намира
ползвания/новообразувания имот заемащ част от бившия имот/. В
северната част на ползвания имот № 18 по плана от 1992 г. имало отбелязване
с условен знак за овощна градина /т. 19 от ЗСТЕ, вж. л. 34 от делото/.
При така установеното, съдът от правна страна намира следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване е в
законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда
процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост
при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с
ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62,
ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на
общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на
правото на собственост.
С оглед подаденото от И. Т. И. заявление с описание на имота като
представляващ лозе и овощна градина, за да се трансформира правото му на
ползване в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на
ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява овощна градина или
лозе 3. Да е подадено заявление в определените от закона срокове /така напр.
решение № 89/10.03.2022 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 765/2021 г., решение № 96/14.03.2022 г. на Старозагорски
7
административен съд по к.а.д. № 34/2022 г./.
Първото законово условие, за да се преобразува правото на ползване в
право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя
хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е
правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на
Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради
което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е
изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт
не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по
степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за
неговото прилагане /така решение № 3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. №
4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за надлежно
учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите
регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март
1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият
да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена
на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна /така
решение № 12766/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./.
Преценка за наличието в имота на лозе или овощна градина се прави
към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя /така
решение № 5727/10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото на ползване е
предоставено на И. Т. И. по силата на предвиден от закона акт и е подадено
заявление в срок, т.е. първата и третата предпоставка са налице. От
представеното по делото удостоверение № 322/30.05.1980 г. /л. 23 от делото/
се установява, че на И. Т. И. на основание ПМС № 76/05.12.1977 г., е
предоставено за лозе и трайни насаждения, с площ от 1,000 дка, в м. „Гьока“
в землището на гр. Стара Загора който имот може да се ползва за лозе и
трайни насаждения. Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на
ползвателя на трансформация на правото на ползване в право на собственост
чрез заплащане цената на земята. Изрично в решение № 111а от 21.09.1978 г.
8
на ОбНС Стара Загора е посочено като основание за предоставяне на право на
ползване 76-то ПМС от 05.12.1977 г., т.е. акт, предвиден в разпоредбата на §
63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а в списъка към това
решение фигурира И. Т. И. /страница 363 от решението, л. 25 -27 от делото/.
По отношение на срока на подаване на процесното заявление следва да
се посочи, че същият е спазен - заявлението е подадено на 03.07.1992 г. /л.
22 от делото/. В тази връзка следва да се посочи, че в конкретния случай от
заявлението се установява, че ползвателят не е заявител в срока по § 4а, ал. 6
от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и по § 61 от ПМС № 456/1997 г., а е
заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, който
обаче е запазил правата си за придобИ.е на имота по реда, който е предвиден
с § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г. отпадна
възможността за придобИ.е на собствеността върху ползвания имот само въз
основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на § 5 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, като законодателят вече
предвижда провеждането на специална процедура, която изисква и преценка
за наличие на предпоставките за придобИ.е на правото на собственост.
Данните от преписката сочат на изпълнение на тази особена процедура, има
съставен нарочен Протокол, както и има изразено становище от комисията, че
по отношение на заявителя И. И. са налице предпоставките по закона да й се
признае право на собственост върху земя в рамките на предоставената за
ползване от 1,000 дка чрез трансформиране на предоставено му право на
ползване върху същата. Т.е. налице е една законосъобразна административна
процедура, доколкото и процесната заповед се основава именно на така
съставения протокол, обективиращ и становището на нарочната комисия. С
оглед на изложеното настоящият съд приема, че е налице законосъобразност
на проведената процедура пред административния орган и в съответствие с §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съобразявайки приетия по делото и част от
преписката Протокол от 03.05.2018 г., доколкото в него назначената комисия,
излага становище за фактическите и правни основания за признаване на
правото ползвателят да придобие собствеността върху съответна площ от
имот № ******. Именно въз основа на протокола, с процесната заповед на
кмета и издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се признава
правото на наследниците на И. И. да придобият правото на собственост на
ползвания от него имот с № ******, находящ се в м. „Гьока“ от землището на
9
гр. Стара Загора по неодобрения план на новообразуваните имоти /така
изцяло решение № 43/31.01.2022 г. на Старозагорски административен
съд по к.а.д. № 626/2021 г., решение № 482/31.12.2021 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 592/2021 г./. Не е налице нарушение от
страна на административния орган на разпоредбата на § 62, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ. Ако поради процесуално бездействие на административния орган
от 1992, респ. 1997 г. г. произнасянето относно правото за придобИ.е на
собственост е едва с оспорваната заповед, правото за придобИ.е на
собственост по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира, правата на
ползвателите, които са изпълнили задълженията си не могат да бъдат
ограничавани от неправомерното забавяне /с години/ на изпълнението на
задълженията на административния орган по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /така
решение № 141/10.04.2020 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 75/2020 г., решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 7/2021 г., решение № 7725/11.06.2009 г.
на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г., IV о., решение № 7614/10.06.2009 г. на
ВАС по адм. д. № 1636/2009 г., IV о. и др. Вж. и решение № 600/29.06.2010
г. на ВКС по гр.д. № 798/2009 г., I г.о., в което се сочи по приложението на
пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че неизпълнението на задълженията от
оправомощения орган /от съответното длъжностно лице/ относно
предвидената административна процедура, не може да се тълкува във вреда
на правоимащите граждани/. Същото е прието в решение от 22.03.2021 г. на
Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г. и решение №
10637/17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о. - действително
административният орган е предприел действия по разглеждане на
заявлението след изтичането на едномесечния срок по § 62, ал. 1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, но посоченият срок е инструктивен и неспазването му не
преклудира правата на заявителя. Освен това, в случая следва да се съобрази
и обстоятелството, че И. И. е спазил и срока за подаване на заявление.
Съгласно нормата на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., ползвателите, подали молби за оценки до
общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б от
ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон /посоченото
изменение е синхронизирано с изменението и допълнението на § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с което е създадена нова ал. 6, в която е посочен
10
краен срок, до който може да се заяви правото за придобИ.е на собственост -
31.01.1998 г. Посоченият срок до 31.01.1998 г. е повторен и в § 61 от ПМС №
456/1997 г., визиращ възможността на ползвателите с права по § 4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са заявили да ги заявят по посочения ред/. Очевидна е
волята на законодателя, да се даде нова възможност, 1/ както на ползвателите,
незаявили правата си до този момент да ги заявят в посочения срок, така и 2/
тези, на които не са довършени процедурите по изкупуване на ползваните
имоти да запазят правата си за това - да получат оценка /така решение №
11984/01.10.2012 г. на ВАС по адм.д. № 7384/2012 г., IV о./.
С оглед на изложеното настоящият съд приема, че проведената
процедура пред административния орган е законосъобразна и в съответствие
с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е съобразен Протокол от 03.05.2018 г.
на назначената комисия, в което е изложено становище за фактическите и
правни основания за признаване на правото да се придобие собствеността от
ползвателя на имот № ******. Въз основа на протокола с процесната заповед
на кмета на община Стара Загора издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на И. Т. И. за придобИ.е правото
на собственост на ползвания от него имот. От назначената по делото съдебно
- техническа експертиза се установи, че част от процесният имот попада във
възстановения имот на жалбоподателите по кадастралния план /изцяло в този
смисъл решение № 3160/21.03.2016 г. на ВАС по адм.д. № 565/2015 г., IV
о./. Възраженията в жалбата относно неизлагането на мотиви в протокола от
03.05.2018 г. са неоснователни, тъй като в т. 118 от протокола от 03.05.2018
г. /л. 29 от делото – стр. 73-74 от протокола от 03.05.2018 г./ комисията е
констатирала ясно, че е налице заявление от ползвателя, предоставено му е
било право на ползване и към датата на подаване на заявлението в имота е
имало лозе и овощна градина, т.е. комисията е обсъдила и установила
наличието на трите законови предпоставки за трансформиране на правото
на ползване в право на собственост.
Установи се по делото и втората, посочена от административния орган,
предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а именно имотът да е бил
лозе и овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането си за
издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992 г. Тежестта на доказване
на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и на
административния орган /изрично разпределена им с доклада по делото/,
11
които ангажираха доказателства писмени и заключение на съдебно-
техническа експертиза в тази насока.
В тази връзка следва да се посочи още, че настоящият съд споделя
изцяло приетото в решение № 35/24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5784/2015
г., II г.о., също решение № 89/10.03.2022 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 765/2021 г., решение № 96/14.03.2022 г.
на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 34/2022 г. в които се
казва следното: „Нормата на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална
възможност на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини,
да придобият правото на собственост върху тя, след като подадат заявление в
определените от закона срокове и ги заплатят на собственика чрез общината.
В закона не е дадена легална дефиниция на понятието „лозе“ и „овощна
градина“. Според „Речник на българския език“, значението на думата
„градина“ е място, най-често близо до селище, където се отглеждат зеленчуци
или овощни дървета. След като законодателят не е предвидил чрез въвеждане
на легална дефиниция различно от общоприетото значение на думата, то
следва, че за да се приеме даден имот за овощна градина/лозе по смисъла на §
4б ПЗР ЗСПЗЗ, е необходимо да е засят с дървета или храсти с цел
производство на плодове или ядки, съответно с лози за производство на
грозде, без да се прилагат агрономическите правила за брой насаждения
от даден вид на декар“.
По същество, от събраните по делото писмени, гласни доказателства и
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че земята в имота е била
обработвана, като в нея са се намирали както лозе, така и овощни дървета към
релевантния момент подаване на заявлението към 1992 г. Също заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че
предоставеният за ползване на И. Т. И. имот № 18 по неодобрения план на
новообразуваните имоти с площ 1000,00 кв.м. частично попада върху стар
имот № 255.99 по помощния план, записан на И. Х. М.. От заключението на
СТЕ се установи, като в.л. е категорично, че към 1992 г. в имота са
съществували както овощни насаждения, така и лозе. Установено е още
наличието на постройка и остатъци от ограда /бетонни колове/ - вж. отговор
на въпрос 9 и т. 18 от заключението/. Тези насаждения съществуват дори и
понастоящем. В обобщение - от същото заключение, се установява, че към
12
датата на подаване на заявлението през 1992 г. имотът е бил лозе и овощна
градина, и се е ползвал с такова предназначение от И. Т. И.. Отделно от това в
решение № 7987/29.10.2001 г. на ВАС по адм.д. № 3222/2001 г., решение №
6431/08.08.2001 г. на ВАС по адм.д. № 1465/2001 г., е прието, че
изискванията на разпоредбата на § 46 от ЗСПЗЗ за придобИ.е на правото на
собственост от ползувателя са дадени алтернативно, а не кумулативно, при
което е достатъчно да се установи, че предоставената за ползване земя е 1/
лозе или 2/ овощна градина. В случая се установи наличието и на двете –
както лозе, така и овощна градина.
В обобщение - след като от заключението на изпълнената по делото
СТЕ еднозначно и по несъмнен начин се установява, че в предоставения за
ползване имот към релевантния момент е имало лозе и овощни дървета,
следва извода, че към датата на подаване на заявлението за трансформиране
правото на ползване в право на собственост, имотът е представлявал лозе и
овощна градина по см. на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и се е ползвал с такова
предназначение. Какво състоянието на имота към момента на изпълнение на
СТЕ, е без каквото и да е било правно значение за признаване правото на
ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот в
хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като наличието на
материалноправните предпоставки по §4а/§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се
преценява към момента на заявяване на искането за придобИ.е в собственост
на предоставения за ползване имот, а не към датата на постановяване на
заповедта. Правата за ползвателите възникват по силата на закона, като
административният акт, който се издава в зависимост от приложимата през
годините правна уредба, единствено констатира вече възникналите права,
поради което обстоятелството, че към настоящия момент имотът е в
неподдържано фито-санитарно състояние, е ирелевантно за възникналото за
ползвателя И. И. право за придобие в собственост предоставения й за
ползване имот, което право е признато на наследниците му с оспорената
Заповед № ********* от 04.11.2022 г. на Кмета на Община Стара Загора /така
изцяло решение № 96/14.03.2022 г. на Старозагорски административен
съд по к.а.д. № 34/2022 г., решение № 89/10.03.2022 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 765/2021 г./.
Жалбоподателите не са ангажирали нито едно доказателство, от което
да може да се направи противоположен извод.
13
Освен това, предметният обхват на заявление вх. № 0101194, подадено
на 03.07.1992г от ползвателя И. И., както и събраните в производството
доказателства /данните от помощния план, съдебно-техническата експертиза/,
сочат наличие в имота на лозе и овощна градина към нормативно установения
момент, т.е. този, в който лицето заяви искането си за издаване на
предвидения в закона акт, в случая към 1992 г. /дори към 1992 г. е
съществувала и сграда/постройка в имота – вж. т. 18 от заключението на
съдебно-техническата експертиза - л. 64 от делото препращащо и към
неодобрения кадастрален план - л. 34 от делото и съобщение - л. 24 от
делото/. В съдебната практика се приема, че компетентността на кмета на
общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху
имота не е специална, поради което и съдът може да се произнася дали
спрямо ползвателския имот е приложимо което и да е от основанията по § 4а
или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не само относно законосъобразността на
издадения в тази връзка административен акт. А в случая се установява, че са
налице и материалноправните предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /така
изцяло решение № 219/25.05.2022 г. на Старозагорски административен
съд по к.а.д. № 236/2022 г./.
Настоящият съд намира за необходимо да посочи и следното –
удостоверение № 322/30.05.1980 г. по своя характер представлява официален
удостоверителен документ и същият се ползва с присъщата му по закон
доказателствена сила, която не е оборена по надлежен процесуален ред.
Същото е прието като доказателство по делото без оспорване от страните, т.е.
материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ
документ не е оборена по надлежния ред. Ето защо същото следва да се
приеме, че удостоверява релевантния факт, че въз осн. на Постановление
№76/1977 г. ИК на ОбНС е взел решение на 21.09.1978 г. да предостави право
на ползване върху земя от 1,00 дка, намираща се в землището на гр. Стара
Загора, м. „Гьока“ на И. Т. И., което да се ползва за трайни насъждения /така
и решение № 482/31.12.2021 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 592/2021 г., решение № 27/19.01.2022 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 687/2021 г., решение № 55/11.02.2022 г.
на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 714/2021 г., решение
№ 43/31.01.2022 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
14
626/2021 г./.
Неоснователни са възраженията в жалбите за липса на оценка на имота
и заплащането й - действително от заключението на СТЕ се установява, че
процесната земя не е оценена, но това не е основание за постановяване на
отказ, тъй като плащането на цената на земята не съставлява
материалноправна предпоставка за признаване на правото на ползвателя да
придобие в собственост предоставения му за ползване имот – в решение №
310/14.07.2022 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
389/2022 г., решение № 22/26.01.2021 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 714/2020 г., решение № 25/01.02.2021 г.
на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 693/2020 г. и др., ясно
се приема, че липсата на доказателства за извършено плащане на цената
земята, не е основание за отмяна на издадената от Кмета на Община Стара
Загора заповед. Съгласно нормата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997
г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след влизането в сила на
заповедта за признаване правото на ползвателя да придобие собственост
върху имота, оценката за предоставената за ползване земя, извършена
съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и за размера на прогресивно
нарастващата такса по § 4а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби
на ЗСПЗЗ, се утвърждава със заповед на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице. Следователно издаването и
влизането в сила на заповедта на кмета на общината за признаване право на
ползвателя при условията на § 4а или на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие
право на собственост върху предоставения му за ползване имот, е
предпоставка за изготвянето и утвърждаването на оценката и съотв. за
заплащането на земята. В този смисъл плащането на цената не е условие за
издаването на заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС
от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ във вр. с § 4а или §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие
собствеността върху ползвания имот, а тъкмо обратното - влязлата в сила
заповед е условие за изготвяне на оценка за предоставената за ползване земя,
след утвърждаването на което оценка с последваща заповед на кмета на
общината, се дължи заплащането на цената на земята.
Следователно може да се приеме, че по отношение на правото на
ползвателя са налице всички предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
15
правилно и законосъобразно административният орган е признал правото на
наследниците на И. Т. И. да придобият правото на собственост на основание §
4б от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот. Ето защо, съдът следва да
отхвърли като неоснователни подадените от И. К. И., М. И. А., М. И. А. и А.
М. А. жалби срещу Заповед № *********/04.11.2022 г. на кмета на Община
Стара Загора, с която на основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62,
ап. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
03.05.2018 г. на комисията, назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г.
на основание § 62, aл. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997 г. на
ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците на И. Т. И. с ЕГН ********** от град
Стара Загора, да придобият собственост върху имот № ******, с площ от
1000,00 кв.м., местност „Гьока”, землище на гр. Стара Загора по неодобрен
план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и съседи: № 276.19, №
276.9504.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК
жалбоподателите следва да заплатят на Община Стара Загора разноски за
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 400,00 лв. /по 100,00 лв. за
всеки жалбоподател/, както и сумата от 810,00 лв. възнаграждение за вещите
лица. Заинтересованите страни – М. И. и Т. Т. се претендират и не са
представили доказателства за направени разноски, т.е. на тях разноски няма
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно вр. ал. 1
АПК, Старозагорски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на И. К. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес
гр. Стара Загора, **********, М. И. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр. Стара Загора, ************, М. И. А., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. Стара Загора, ************ и А. М. А., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Стара Загора, ************, против Заповед №
*********/04.11.2022 г. на кмета на Община Стара Загора с която на
основание чл. 44, ап. 2 ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към
16
постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 03.05.2018 г. на
комисията, назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г. на основание §
62, aл. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, е
признато на наследниците на И. Т. И. с ЕГН: ********** от град Стара
Загора, да придобият собственост върху имот № ******, с площ от 1000,00
кв.м., местност „Гьока”, землище на гр. Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и съседи: № 276.19, № 276.9504, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Стара
Загора, **********, М. И. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Стара
Загора, ************, М. И. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Стара Загора, ************ и А. М. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр. Стара Загора, ************ да заплатят на Община Стара Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
разноски по делото в общ размер на 1210,00 лв. /хиляда двеста и десет лева/ -
400,00 юрисконсултско възнаграждение /по 100,00 лв. за всеки жалбоподател/
и 810,00 лв. възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
Старозагорски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17