О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
частно търговско дело № 419 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 420, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Я.Р.А., ЕГН **********,
чрез адв. М.Д., срещу
Определение 15895/04.12.2019 г., постановено по гр.
дело № 15918/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба № 71988/04.10.2019 г. на Я.Р.А., ЕГН:**********, с искане за спиране на основание чл. 420 от ГПК на изпълнението
по ИД № 20197110401046 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.10.2010 г. и заповед
за незабавно изпълнение №
8464/29.09.2010 г. по ч.гр.д. № 13755/2010
г. по опис на ВРС.
Жалбоподателят излага
становище, че поканата за доброволно изпълнение, по прекратеното поради настъпила перемпция изпълнително дело, не му е връчена
лично и подписът под разписката
за връчване не е положен от него. Освен
това липсва пълномощно за образуване на същото изпълнително производство.
По горните съображения, счита че са налице
основания за спиране на последното,
като моли за отмяна на определението на първоинстанционния
съд, с което е постановен отказ, както и за присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Частната жалба
е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Варненския районен съд е образувано по молба на Я.Р.А., ЕГН:**********, с искане
за спиране на основание чл.
420 от ГПК на изпълнението по ИД № 20197110401046 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 08.10.2019 г. и заповед за незабавно
изпълнение № 8464/29.09.2010 г. по
ч.гр.д. № 13755/2010 г. по опис на ВРС. В нея молителят сочи, че заповедта за изпълнение му е връчена, както и че са налице убедителни писмени доказателства за недължимост на сумата, предмет за заповедта, вкл. поради наличието
на неравноправни клаузи в сключения от длъжника договор за
банков кредит.
С обжалваното определение
първоинстанционния съд е отхвърлил предявеното искане по съображения, че не е спазен приложимия към датата на подаване молбата преклузивен срок по чл. 420, ал. 2 от ГПК. Изложените
мотиви, обосновават недопустимост на молбата, макар същата да е оставена без уважение като неоснователна.
С изменението на чл. 420,
ал. 2 от ГПК, извършено със законодателните промени, обнародвани в ДВ бр. 100 от
2019г., е отменено изискването молбата
за спиране на производството
да бъде подадена в срока за
възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Дори и да се приложат облекчените
актуални изисквания към искането, влезли в сила след неговото
предявяване, но преди образуване на настоящото въззивно производство, и да се приеме, че
последната е допустима, то същата
е неоснователна по следните
съображения:
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането зависи от преценката на съда, относно наличието на убедителни писмени доказателства, отричащи удостоверителната сила на документа по чл. 417 от ГПК, съответно възможността вземането на взискателя да не съществува. За да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение с такива доказателства, от тях следва да може да се заключи, че посочената в заповедта сума не се дължи.
Молителят не е представил нито едно доказателство,
разколебаващо дължимостта
на сумите по заповедта.
Напротив, той не оспорва същата,
а твърди пороци на връчването, които могат да се преценяват в образуваното от него производството
по чл. 423 от ГПК и са извън предмета на проверка в настоящото. Същото важи и за възраженията, свързани с липсата на представителна власт на пълномощника на взискателя по изпълнителното дело
и настъпилата перемпция. Нито едно от тези
твърдения не е по същността
си годно да изключи дължимостта
на сумите по издадената заповед, още по-малко
има характеристиката на убедително писмено доказателство по смисъла на чл.
420, ал. 2 от ГПК. Макар, че
частният жалбоподател не е
навел изрични възражения в депозираната жалба и не е
представил годни доказателства
за бланкетните си твърдения
от молбата, при извършена служебна проверка на доказателствения
материал по делото и изпълнителните
производства, съдът не установява
съществуването на сочените неравноправни клаузи.
С оглед гореизложеното, не е налице нито една от алтернативно
предвидените в чл. 420 от ГПК предпоставки
за спиране на изпълнението
по издадената заповед, поради което искането
на жалбоподателят в посочения
смисъл е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
15895/04.12.2019 г., постановено по гр. дело №
15918/2019 г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: