РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Смолян , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Административно
наказателно дело № 20205440200618 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 236 от Закона за здравето.
Жалбоподателят Т. Н. Х. е обжалвал наказателно постановление № 12/24.04.2020 г.
на Директора на ОДМВР - Смолян, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно поради допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП; не е ясно какво
конкретно нарушение е извършил жалбоподателят, липсва конкретно описание на
нарушението, което прави невъзможно да узнае в какво е обвинен и затруднява защитата му
и. От съда се иска да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него адв. П поддържа
подадената жалбата, развива съображенията за незаконосъобразност на съставения АУАН и
на издаденото НП, въвежда и твърдение, че се касае за маловажен случай. Моли да му бъдат
присъдени деловодните разноски.
Въззиваемият ОДМВР Смолян, представляван от юр. В, в пледоарията и в
1
писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения, че АУАН и НП
са законосъобразно издадени и моли обжалваното НП да бъде потвърдено, претендира за
разноски.
След преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът направи следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано лице –
наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
На 13.04.2020 г. около 17,15 ч. в гр. Смолян, свид. П и Х извършвали обход и
установили, че на кръстовището между улиците „С“ и „ЗС“, в близост до хотел „К“
жалоподателят се е движил по тротоара без защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друг вид защитно средство, покриващо носа и устата. Заявил, че
му е известно задължението за носене на маска, но бил излязъл наблизо до дома му. На
улицата в близост не е имало други лица.
Свид. П съставил АУАН № 12/13.04.2020 г. в присъствието на свидетеля Х и на
жалбоподателя за така констатираното нарушение, че „върви по улицата като не използва
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, в нарушение на заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.“ Установеното нарушение е квалифицирано по
чл. 209а, ал. 1 ЗЗ. АУАН е връчен на нарушителя и същият обяснил, че излязъл за кратко от
дома и срещата му със служителите на МВР била на безлюдна улица на 200 метра от дома
му.
Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 12/24.04.2020 г. от Директора на ОДМВР – Смолян, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена
глоба в размер на 300 лв. – за нарушението на чл. 209а ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, изразяващо се в следното: На 13.04.2020 г. около 17,15 часа в гр. Смолян,
жалбоподателят е установен на открито обществено място – ул. „С“, в близост до
кръстовището с ул. „ЗС“ до хотел К, като върви по улицата като не използва защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, с което е нарушил въведената в т. 9 от № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена
със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето.“ НП е връчено на жалбоподателя чрез разписка на 19.05.2020 г..
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават от
показанията на разпитания като свидетел по делото служител на РУ Смолян – П и Х. И
двамата свидетели сочат, че при установяване на нарушението освен жалбоподателя не е
2
имало други хора наоколо.
НП е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР – Смолян, който
попада в кръга на лицата, притежаващи да издава наказателни постановления по чл. 209а,
ал. 4 от Закона за здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (редакция ДВ бр. 28
от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., която е приложима в настоящия случай), при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в
сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от
14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията
на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и
препоръки на Националния оперативен щаб.
Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до
13.05.2020 г. включително, е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава
задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в
т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (редакция ДВ бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., приложима към настоящия случай) предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Безспорно се установи, че на посоченото време и на открито обществено място -
тротоара на ул. „С“ жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична
мярка по време на извънредната епидемична обстановка, а именно не е изпълнил
задължението когато се намира на публично място и в частност на улицата да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално
нарушение и нарушение на материалния закон. В описанието на нарушението е посочено, че
3
жалбоподателят „върви по улицата като не използва защитна маска… в нарушение на
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването“, без да е посочено коя конкретна
противоепидемична мярка, въведена с посочената заповед е нарушил. Налице е текстово
описание, което не кореспондира с правната квалификация на нарушението. Посочената за
нарушена правна норма чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето въвежда забрана за нарушаване
или неизпълнение на конкретни противоепидемични мерки, въведени с акт на министъра на
здравеопазването, а не на самия акт, поради което задължително актосъставителят е
следвало да конкретизира и да посочи съответната релевантна точка от заповедта, чието
предписано правило за поведение е било нарушено от жалбоподателя, доколкото заповедта
съдържа няколко противоепидемични мерки, описани в осем точки, а допълващата я заповед
още една противоепидемична мярка, въведена с т. 9. Освен това в самата т. 9 отново са
предвидени различни хипотези, като извършената от жалбоподателя отново не е била
конкретно разграничена от останалите и не е било изрично посочено, че нарушението е
извършено на открито обществено място. В случая този порок на АУАН е съществен и е
поставил в невъзможност жалбоподателя да разбере в извършването на какво конкретно
нарушение е бил обвинен.
В обжалваното НП административно наказващият орган се е опитал по реда на чл.
52, ал. 4 ЗАНН да отсрани съществения пропуск в АУАН, като е квалифицирал нарушението
по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Налице е несъответствие между словесното описание
на нарушението и посочената за нарушена норма. В чл. 63, ал. 1 ЗЗ законово е възложено на
Министъра на здравеопазването правомощието при определени обстоятелства, а именно при
възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични мерки в
цялата страна или в конкретен регион от нея. В случая неправилното квалифициране на
деянието се състои в това, че жалбоподателят е обвинен за нарушение на правна норма,
която не може да бъде нарушена, защото в същата норма липсва конкретно предписано
поведение за нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила, а именно
неопределянето на правилната квалификация на нарушението, при пълно съответствие
между словесното и цифровото му описание е съществено и е довело до накърняване
правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се
твърди, че е извършил и да реши как да се защитава срещу него, което представлява
самостоятелно основание обжалваният акт да бъде отменен, като неправилен и
незаконосъобразен.
Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът счита, че
извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъл на чл.
28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят се е
намирал на второстепенна улица, на която освен жалбоподателя е нямало други хора на
улицата. Наоколо е нямало преминаващи хора, които да са били пряко застрашени от
4
обстоятелството, че Х. е бил без защитна маска или друго подобно средство или пък
обратното самият Х. да е бил поставен в риск от разминаването му с други хора. Преценката
за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е
приложил нормата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН да предупреди нарушителя, то това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят в съдебно заседание е заявил искане за присъждане на
деловодните разноски чрез своя процесуален представител. Жалбоподателят е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв., от които 150 лв. при
първоначалното разглеждане на делото пред РС – Смолян; 250 лв. пред АдмС – Смолян и
200 лв. при новото разглеждане от РС. С оглед изхода на делото жалбоподателят има право
на разноски, тъй като е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер, и
е поискал присъждането им. Ще следва да бъде осъден въззиваемият да плати на
жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК направените деловодни
разноски. Неоснователно е възражението на въззиваемия за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, тъй като същото е в минималния размер,
определен от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за МРАВ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето
ЗАНН, във връзка с чл. 236 ЗЗ, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 12/24.04.2020
г., издадено от Директора на ОД на МВР – Смолян, с което на Т. Н. Х., ЕГН **********, от
гр. Смолян, ул. „****“ № 34, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за
здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушението на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Смолян, представлявана от ст. комисар
НМД, на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК да заплати на Т. Н. Х., ЕГН
**********, от гр. С, ул. „****“ № 34 направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателят чрез адв. П.
5
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6