Р Е Ш Е Н И Е
351/10.8.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На шести август две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: М. М.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 982 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 1729 - 000198/12.05.2020г.
на Началника на РУ гр.Шумен към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Д.Г.В.,
ЕГН ********** *** са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано като излага доводи за това. В
съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв. Михаил
Робев от АК гр.Русе.
За административно – наказващият орган, редовно призован, представител не
се явява. Депозирано е становище по същество.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 СЕРИЯ“ с рег. № Р 7788 АТ е собственост на „МЕДИКОМ“
ООД с ЕИК *********, гр.Русе. На 20.08.2019г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143
ал.10 от ЗДвП, поради липсата на сключен
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На 12.03.2020г. жалбоподателят управлявал лекия автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 СЕРИЯ“ с рег. № Р 7788 АТ на път
първи клас I
-2, в посока
гр.Шумен. В 11.00 часа на разклона за с.Звегор бил спрян за проверка от свидетелите Е. Н.С. и Д. В. И. *** към ОДМВР –
Шумен, в хода на извършвана специализирана полицейска операция. При проверката било констатирано, че МПС нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, за което нарушение му бил съставен акт. Впоследствие след
направена справка в АИС „Регистрация на МПС“ било установено, че МПС било със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, считано от 20.08.2019г.
На 12.03.2020г. св. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН бл.№0267810 за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, извършено на 12.03.2020г. При предявяване на
акта В. не е отразил възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок. Веднага след констатиране на нарушението, по
отношение на процесния автомобил била сключена застраховка «Гражданска
отговорност», с валидност от 12.20 часа на 12.03.2020г., поради което и на
12.03.2020г. в 11.20 часа регистрацията на автомобила била служебно
възстановена.
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е
била образувана преписка №9560/2020г. по описа на РУ – Шумен, вх.№1302/2020г.
по описа на Районна прокуратура гр.Шумен, с оглед евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 29.04.20202г. прокурор
при Районна прокуратура гр.Шумен отказал за образува досъдебно производство, прекратил преписката
като е приел, че с деятелността си Д.Г.В. не е осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл.345 ал.2 от НК и е изпратил материалите на сектор «ПП» при ОДМВР - Шумен.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Шумен,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Д.Г.В.,
ЕГН ********** *** са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – Е. Н.С., Д. В. И., Д.П.И. не са противоречиви, подкрепят изцяло събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна само на това основание. В хода на административно –
наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице.
Същественото в
административно – наказателното производство е да се установи : има ли
административно нарушение, извършено ли
е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда
налагане на глоба в размер от 200лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото не се спори, че лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 СЕРИЯ“ с рег. № Р 7788 АТ е собственост на „МЕДИКОМ“
ООД с ЕИК *********, гр.Русе., което
дружество се представлява заедно и поотделно от управителите - жалбоподателят Д.Г.В. и Д. Петров Методиев. Не се оспорва и обстоятелството, че на 12.03.2020г
на посочената дата, час и място жалбоподателят е управлявал автомобила и е бил спрян за
проверка, както и факта, че към този момент автомобилът е бил без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Въз основа на събраните
доказателства безспорно се установява и обстоятелството, че към момента на
извършване на нарушението, автомобилът бил със служебно прекратена регистрация считано
от 20.08.2019г., на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Доводите
на жалбоподателят са , че не е знаел , че регистрацията на автомобила е била
прекратена, поради което не е извършил нарушението виновно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. Основателни са доводите на наказващият орган, че за да
бъде завършен фактическият състав по прекратяване на регистрацията на МПС, няма
изискване собственика преди прекратяването да бъде уведомен. Изискването е да
има уведомление от Гаранционния фонд, поради което правилно регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Но последващото неуведомяване, което изрично е
предвидено в ЗДвП, рефлектира върху субективната страна.
За да бъде
ангажирана административно – наказателната
отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване
наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде
проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на
вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение
и, че вредоносният резултат ще настъпи.За да
се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да
се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В производството не
се събраха доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила
жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена регистрация. Разпоредбата на
чл.143 ал.10 от ЗДвП задължава органите на сектор «ПП» при служебно
прекратяване на регистрация на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд, да уведомят собственика
на ППС.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не
се събраха, поради което не се доказва наличието на умисъл. Жалбоподателят е
управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни
табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено
ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния случай при
служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на
съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на
регистрацията ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици. Задължението за
сключване на застраховка е на собственика и когато той е физическо лице може да
се приеме, че дори да не е предвиждал обществено опасните последици, е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, тъй
като следва да знае дали автомобилът има
валиден договор за сключена застраховка «Гражданска отговорност», както и че
липсата на такъв би довело до прекратяване на регистрацията. В случая
автомобилът е собственост на ЮЛ, на което жалбоподателят е управител. От показанията на св. Д.П.И. се установява, че тя е лицето в дружеството, на
което е било възложено да следи за тези неща. Жалбоподателят е управлявал
процесния автомобилът инцидентно, тъй като по принцип е използвал друг автомобил. За
разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се
губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на
всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне
от контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.10
от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на валидността
на сключена застраховка, а е факт след
едва след уведомяване от страна на Гаранционния фонд на собственика, след това
на контролните органи, ако в предоставения срок не бъдат представени
доказателства за сключена застраховка и след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната
информационна система. В тази връзка е и изискването на чл.143 ал.10 от ЗДвП собственикът на ППС да бъде уведомен. Няма и доказателства, че дружеството, което е
собственик на автомобила е получило изпратеното му от Гаранционния фонд уведомление
по чл.574 ал.10 от КЗ. Жалбоподателят е имал възможност да провери дали
автомобила има сключена застраховка, предвид стикера който се подставя на
стъклото, но доколкото прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично,
няма как да разбере
кога точно е прекратена регистрацията или че има вероятност това да се е
случило, доколкото не се доказва, че дружеството е получило изпратеното му
уведомление от Гаранционния фонд, с което на собственика се предоставя
първоначално срок от 14 дни да представи
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор и една след това се предприемат действия за прекратяване на регистрацията.
Съдът намира, че не може да се приеме по
беспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението и при форма на вина –
непредпазливост.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна
страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна. По скоро до извършване на нарушението се е стигнало в
резултат на неизпълнение от страна на компетентните органи на МВР на
задължението им регламентирано в чл.143 ал.10
от ЗДвП да уведомят собственика на ППС за служебно прекратената на регистрация.
След като жалбоподателят е разбрал, че автомобилът е с прекратена регистрация и
причината за това, незабавно е предприел действия. Проверката е извършена в
11.00 часа на 12.03.20202г., а в 11.20 часа същия ден регистрацията на автомобила е била служебно
възстановена, видно от приобщените по делото справка от базата данни на Информационния център къв гаранционен фонд
/л.27/ и направената разпечатка от АИС на МВР /л.33/.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в
нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20 – 1729 - 000198/12.05.2020г.
на Началника на РУ гр.Шумен към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Д.Г.В.,
ЕГН ********** *** са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Районен съдия: