Р Е Ш Е Н И Е № 260594
гр. Пловдив, 27.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Диана Плачкова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 338 по
описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Л.М.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Л.К., със
съдебен адрес ***, против Р.Т.Д., ЕГН **********, и Р.Р.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с която е предявен иск за обявяване на договор за покупко-
продажба и договор за учредяване право на ползване, обективирани в нотариален
акт № 33, т. 4, peг.
№ 3931, дело 632/2018 г., на нотариус Н.Д.,
рег. № **, с район на действие Р.С.-*, вписан в СВ-*с вх.
рег.№ 35678, акт № 22, т. 99, дело № 19985/ 26.10.2018г., за нищожни поради
липса на съгласие.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот: поземлен имот № ******, ****** *****, ***, област ***, местността ***, с
площ на имота от 0,369 дка, с начин на трайно ползване: хранителна
промишленост, категория на земята при неполивни условия: пета категория; за
който ПИ има одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ 147 масив 223, за складова база, одобрен
със Заповед № РД-06-30/18.02.2002 г., изд. от ***, обл. ***; при граници и съседи,
съгласно скица: имот ****** - населено място на гр.***, имот ******- др,
жилищен терен на наследници на С.Л.М.. имот ****** - жилищна територия на „ВМВ
и син" ООД: ведно с построената в този имот сграда за производство на
млечни продукти, с площ от 314 кв. м., по нотариален акт, а 300 кв.м. - триста
квадратни метра по скица, както и всички останали подобрения и приращения в имота.
Твърдят,
че с описания в исковата молба нотариален акт № 33, т. 4, peг. № 3931, дело 632/2018 г., на нотариус Н.Д., рег. № **,
с район на действие Р.С.-*, вписан в СВ-*с вх. рег.№ 35678,
акт № 22, т. 99, дело № 19985/ 26.10.2018г., И.С.Д.– съпруга на първия ответник
и майка на втория ответник, учредява на съпруга си Р.Т.Д. правото на ползване -
пожизнено и безвъзмездно, върху описания имот, а на сина си Р.Р.Д. прехвърля
голата собственост, като същата се легитимира като пълномощник на ищеца Л.М.П.
с пълномощно нотариално заверено с peг. №
3796/16.10.2018 г. - за подпис и peг. №
3797/16.10.2018 г., акт 126 том 2 - за
съдържание, по описа на същия нотариус Н.Д., peг. № **
по регистъра на НК, с район на действие PC ***.
Ищецът твърди, не е подписвал лично цитираното пълномощно, не се е явявал пред нотариус Н.Д. или пред неин помощник за заверка на пълномощното; че не е имал воля да упълномощава И. С. Д., нито е възнамерявал да се разпорежда с процесния имот; не е подписвал и приложените към сделката и заверени декларации за липса на задължения и за гражданско състояние. Твърди, че случайно е разбрал за сделката.
Ищецът твърди, че не се е явил лично пред нотариуса, за да потвърди подписа си и че направеното заверяване е нищожно.
Въз
основа на изложените твърдения е формулирано искане процесния договор за покупко-
продажба и за учредяване право на ползване, обективиран в нотариален акт № 33,
т. 4, peг. № 3931, дело 632/2018 г., на нотариус Н.Д., рег. № **,
с район на действие Р.С.-*, вписан в СВ-*с вх. рег.№ 35678,
акт № 22, т. 99, дело № 19985/ 26.10.2018г., да бъде обявена за нищожен поради
липса на съгласие. Претендира разноски.
Ответниците
Р.Т.Д., ЕГН **********, и Р.Р.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. И.Р., със съдебен адрес ***, в срока по чл.131 ГПК са
депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват иска като неоснователен.
Оспорват
като невярно твърдението, че ищецът П. не е имал воля да подпише пълномощното и
да се разпореди с имота, както и че не е явил пред нотариуса. Твърдят, че
ищецът е отишъл при нотариус Д. заедно с пълномощника по сделката И.Д., като
пълномощното е било представено подписано и нотариусът го е заверил след
потвърждението му от страна на упълномощителя П..
Въз
основа на изложените доводи се иска исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим, поради което следва да се
разгледа по същество.
По
основателността на иска.
Между страните не е спорно, че на 15.10.2018г. е
сключен договор за учредяване на право на ползване и покупко- продажба на
недвижим имот, с нотариален акт № 33, т. 4, peг. № 3931,
дело 632/2018 г., на нотариус Н.Д., рег. № **, с район на действие Р.С.-*, вписан
в СВ-*с вх. рег.№ 35678, акт № 22, т. 99, дело № 19985/ 26.10.2018г.,
по силата на който И. С. Д., действаща като пълномощник на ищеца учредява на
първия ответник – Р. Т. Д., безвъзмездно и безсрочно право на ползване върху
собствен на ищеца недвижим имот - поземлен имот № ******, ****** *****, ***, област ***, местността ***, с
площ на имота от 0,369 дка, с начин на трайно ползване: хранителна
промишленост, категория на земята при неполивни условия: пета категория; за
който ПИ има одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ 147 масив 223, за складова база, одобрен
със Заповед № РД-06-30/18.02.2002 г., изд. от ***, обл. ***; при граници и
съседи, съгласно скица: имот ****** - населено място на гр.***, имот ******– др.
жилищен терен на наследници на С.Л.М.. имот ****** - жилищна територия на „ВМВ
и син" ООД: ведно с построената в този имот сграда за производство на
млечни продукти, с площ от 314 кв. м., по нотариален акт, а 300 кв.м. - триста
квадратни метра по скица, както и всички останали подобрения и приращения в имота,
както и е продала на втория ответник- Р. Р.Д., същия имот за сумата от 46 000
лв., която сума съгласно договореното следва да бъде изплатена на ищеца –
продавач в срок до 01.08.2019г. Не е спорно, че при извършване на процесните
разпоредителни сделки И.Д. е действала като пълномощник на ищеца, като същата
се е легитимирала като такава по силата на пълномощно от 16.10.2018г., с
нотариална заверка на подписа с рег. № 3796 и нотариална заверка на
съдържанието с рег. № 3797, том 2, акт 126 по описа на нотариус Н.Д., рег. № **,
район на действие Р.С.- ***, заверено от помощник- нотариус Е.У.. Посочените
обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства –
препис от нотариален акт № 33, т. 4, peг. № 3931,
дело 632/2018 г., на нотариус Н.Д., рег. № **, с район на действие Р.С.-*, вписан
в СВ-*с вх. рег.№ 35678, акт № 22, т. 99, дело № 19985/ 26.10.2018г.
/л.44-л.45/, нотариално заверено пълномощно с рег. № 3796/ 16.10.2018г. за
подпис и с рег. № 3797/ 16.10.2018г., том 2, акт 126 за съдържание /л.49/ и молба от И.Д. за
иницииране на нотариално производство от 25.10.2018г. /л.43/.
Не е спорно между страните, че недвижимият имот-
предмет на процесните разпоредителни сделки, към релевантния момент на
сключване на сделките е бил собствен на ищеца, което обстоятелство се
установява и от приетото по делото писмено доказателство нотариален акт за
покупко- продажба № 56, том II, рег. № 2691,
дело № 234/ 2015г. по описа на нотариус Л.Т., рег. № ***, с район на действие
РС- *** /л.46/.
Спорният по делото въпрос се свежда до това дали в
действителност ищецът е упълномощил И.Д. с правото от негово име и за негова
сметка да се разпорежда със собствения му недвижим имот, предмет на процесните
разпоредителни сделки.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-
почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Е.Ч., неоспорено от
страните. От същото се установява, че
ръкописният текст „Л.М.П.“ и подписът за упълномощител в пълномощно с
нотариална заверка на подпис рег. № 3796/ 16.10.2018г. и на съдържание рег. № 3797/
16.10.2018г. на нотариус Н.Д. не са изпълнени от ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства- изслушани
са свидетелите Н.Н, И.С.и Х.К..
От показанията на св. Н. и на св. С. се установява, че
на 16.10.2018г., сутринта около 9.00 ч. – 9.20 ч., ищецът е отишъл в автосалон
в гр. С., в който работят двамата свидетели, по предварителна уговорка, с цел
да си закупи кола. Установява се, че първоначално ищецът е посетил салона, в
който работят двамата свидетели, след което ищецът заедно с двамата свидетели
са посетили автосалони на други техни колеги в гр. С. и гр. К., като в рамките
на целия ден до към 19- 20 ч. са обикаляли и са търсили кола за ищеца, с изключение
на промеждутъка от време по обяд, когато тримата – ищецът и двамата свидетели,
са обядвали в ресторант „*** ***“ .
От показанията на св. К. се установява, че свидетелят
на 16.10.2018г. закарал с автомобила си И.Д. от гр.*** до гр. ***, където И.
имала среща с ищеца за заверка на документи при нотариус. Свидетелства, че е
съсед с И. и Р. Д. в гр.***, те са го запознали с ищеца преди 3-4 години,
когото свидетелят е виждал в техния дом и в мандрата, която има Р., както и че
преди срещата при нотариуса е виждал ищеца над 10 пъти. Твърди, че е видял
ищеца на срещата, когато е закарал И., спрял автомобила на пътното платно, за
да слезе И., ищецът му махнал с ръка и двамата с И. влезли при нотариуса.
Твърди, че на излизане не ги е видял, защото чакал И. на паркинга. Твърди, че
не е слизал от колата, за да поздрави ищеца, но го бил разпознал, защото били
на около 2 м разстояние.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
С приетия по делото доклад /о.с.з. от 15.06.2020г./ е
дадена правна квалификация на предявения иск по чл.42, ал.2 ЗЗД, която
квалификация е дадена с оглед изложените от ищеца фактически твърдения, на
които основава исковата си претенция, и с оглед на на Тълкувателно решение № 5/
12.12.2016г., т.д. № 4/ 2014г . на ОСГТК на ВКС. С т.2 от цитираното решение е
прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на относителна недействителност и не
поражда целените от него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. В
настоящия случай ищецът, в качеството си на мнимо представляван, предявявайки
настоящия иск се е позовал по съдебен ред на недействителността на договора за
учредяване на право на ползване и за покупко- продажба по чл.42, ал.2 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е указал, че в
доказателствената тежест на ищеца е да установи, че е не подписал процесното
пълномощно.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че
безспорно се установява, че ищецът не е подписал процесното пълномощно. Този
извод се базира на приетото по делото заключение до допусната съдебно-
почеркова експертиза, като съдът кредитира заключението на вещото лице напълно,
като компетентно и обосновано, почиващото на знанията на експерта и неговия
практически опит. От заключението безспорно се установява, че ищецът не е
изпълнил ръкописният текст „Л.М.П.“ и подписът за упълномощител в процесното
пълномощно. Отделно от това в подкрепа на заключението са свидетелските
показания на св. Н. и св. С., които съдът кредитира като достоверни и
убедителни, почиващи на техните непосредствени впечатления. Съдът кредитира
показанията на св. Н. и св. С. като добросъвестно дадени, логични и почиващи на
техните непосредствени впечатление от времето, което са прекарали заедно с
ищеца. От въпросните показния се установява, че през деня на изготвяне и
заверка на пълномощното ищецът е бил в гр. К. и гр. К.. Показанията на св. К.
не могат да мотивират извод в обратна посока. Отделно от това св. К. не е присъствал на самото нотариално
удостоверяване, същият само твърди, че е И.Д. е имала среща с ищеца пред
кантора на нотариус и че двамата влезли в кантората, но не е очевидец на
последвалите след това събития. Въз основа на изложеното съдът счита, че
процесните разпоредителни сделки е извършена от пълномощника И.Д. без представителна
власт, с оглед на което искът за обявяване на процесния договор за
недействителен като сключен без представителна власт се явява основателен.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на иска,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените
доказателства за това, в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 2913 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по предявен
иск от Л.М.П., ЕГН **********,***, срещу Р.Т.Д., ЕГН **********,
и Р.Р.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, като сключен без
представителна власт на представляващия учредителя на правото на ползване и
продавач, нотариален
акт за учредяване право на ползване и покупко- продажба на недвижим имот № 33, т. 4, peг. №
3931, дело 632/2018 г., на нотариус Н.Д., рег. № **, с район на действие Р.С.– ***, вписан в СВ-*с вх. рег.№ 35678,
акт № 22, т. 99, дело № 19985/ 26.10.2018г., по силата на който нотариален акт Л.М.П.,
ЕГН **********, действащ чрез пълномощник И. С. Д., е учредил на Р.Т.Д., ЕГН **********, пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване, както и е прехвърлил на Р.Р.Д., ЕГН **********, срещу
покупна цена от 46 000 лв. правото на собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот № ******, ****** *****, ***,
област ***, местността ***, с площ на имота от 0,369 дка, с начин на трайно
ползване: хранителна промишленост, категория на земята при неполивни условия:
пета категория; за който ПИ има одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ 147 масив 223, за
складова база, одобрен със Заповед № РД-06-30/18.02.2002 г., изд. от ***, обл. ***;
при граници и съседи, съгласно скица: имот ****** - населено място на гр.***,
имот ******- др, жилищен терен на наследници на С.Л.М.. имот ****** - жилищна
територия на „ВМВ и син" ООД: ведно с построената в този имот сграда за
производство на млечни продукти, с площ от 314 кв. м., по нотариален акт, а 300
кв.м. - триста квадратни метра по скица, както и всички останали подобрения и
приращения в имота.
ОСЪЖДА Р.Т.Д.,
ЕГН **********, и Р.Р.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Л.М.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 2913 лв. /две хиляди деветстотин и тринадесет
лева/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 338/ 2020г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: