Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 01.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на двадесет
и шести април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6965 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
ІІ-55-72229/14.04.2020г. по гр.д. № 4864 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 55-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 2002204/24.01.2019г. на ”Д.З.”ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Г.Я.,
гр. София, ул. „********, офис 3 срещу „Г.з.”ЕАД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 411 и чл. 497 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1196,15лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-24.01.2019г. до изплащането й,
представляващи суброгационно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско +” за вреди по лек автомобил
„Рено Меган” рег. № ********, причинени в резултат на запалване на лек
автомобил „Хонда ЦРВ”, рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника; като Д.З.”ЕАД,
ЕИК******** е осъдено да заплати на „Г.з.”ЕАД,
ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 1009лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5054127/14.05.2020г. по регистъра на СРС, от ищеца Д.З.”ЕАД, ЕИК******** в частта, с
която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизвоствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че
пожар настъпил на 03.05.2018г., вреди били нанесени по застрахования при него
автомобил, платил обезщетение за същите.
Събраните доказателства установявали, че вредите са в следствие на
пожар, че по това време автомобил бил в паркирано състояние, че размер на
платено обезщетение е в рамките на пазарната им стойност. Неправилно била
кредитирана от районния съд съдебно пожаротехническата експертиза и прието за
установени факти, за които нямало убедителни доказателства по делото. Пожар
възникнал върху съседния автомобил, спорно било поради какви причини бил
възникнал този пожар по автомобил „Хонда“.
Ответникът не доказал по несъмнен начин, че причина за пожар на автомобил
„Хонда“ са действия на ІІІ-ти лица. Заключението на вещото лице в тази част
било необосновано. Събраните по
досъдебното производство доказателства не можели да служат за изводите на
вещото лице. Вещото лице не изследвало данните, върху които са изградени
изводите на експертите, работили по досъдебното дело. Заключението било
противоречиво сочело че реална възможност за причина за пожара е повреда в
електрическа система на автомобила, докато палеж на този автомобил била само
вероятна възможност. Промяната в изявленията на вещото лице при изслушването му
пред СРС не била обоснована, посоченият аргумент, че при късо съединение щети
щели да са по двигателя не бил достатъчен, защото вещото лице установило, че
горимите части в двигателния отсек били напълно изгорели. Вещото лице посочило,
че късо съединение в резултат на „утечка“ може да се получи и при продължително
паркирано състояние на автомобил, но същевременно приел, че причина за пожар не
е късо съединение. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете „Г.з.”ЕАД, ЕИК ******** е оспорило
жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е, че
събраните доказателства установявали, че пожар не може да се получи от късо
съединение, върху капака на автомобила е открит материал , напоен с лесно
запалима течност за увеличаване на огнения импулс при запалване на автомобила,
че запалителния процес не е възникнал от вътрешността на автомобила. При така
установеното правилен бил извода на СРС, че пожар е предизвикан от ІІІ-ти лица.
Претендирало е разноски. . Оспорило е претенцията на въззивника за разноски
поради непредставяне на доказателства, че такива са направени, евентуално претенцията
била прекомерна.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2002204/24.01.2019г. на ”Д.З.”ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Г.Я., гр. София,
ул. „********, офис 3 срещу „Г.з.”ЕАД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** с която е поискало от
съда на основание на чл. 411 и чл. 497 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД да осъди ответника да му
заплати сумата от 1181,15лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба-24.01.2019г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско +” полица № 440117211017091/15.07.2017г. за вреди по лек автомобил „Рено
Меган” рег. № ********, причинени в резултат на запалване на лек автомобил
„Хонда ЦРВ”, рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответник полица № BG/26/118000378833/25.01.2018г.; сумата от 15лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-24.01.2019г.
до изплащането й , представляващи ликвидационни разноски по образуваната
застрахователна щета. Навело е твърдения, че към 03.05.2018г. бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Рено Меган”, а ответникът
бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
за автомобил „Хонда ЦРВ” , който бил
опожарен, двата автомобила били паркирани един до друг и него се запалили и
изгорели части по застрахования при ищеца автомобил, за което ищецът платил обезщетение
от 1181,15лв. и направил ликвидационни
разноски от 15лв., поканил ответника за му възстанови сумите, но това не било
направено. Претендирал е разноски.
Ответникът „Г.з.”ЕАД,
ЕИК ******** в предоставения срок е оспорил исковете. Заявило е, че бил
обвързан от валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” за
автомобил „Хонда ЦВР” към 03.05.2018г. , нито че ищецът бил платил 181,15лв. за
отстраняване не вреди по автомобил „Рено Меган”. Тази сума обаче не
съответствала на пазарна стойност на вреди по Рено Меган”, а и тези вреди не
били настъпили по начина посочен от ищеца, пожар не бил настъпил по начина,
посочен от ищеца., договорът по имуществената застраховка не бил валиден и
действащ към 03.05.2018г. В случая пожарът не бил следствие от качества или
недостатъци на автомобил „Хонда”, образувано било досъдебно производство за
установяване извършителя на пожара, който към момента не бил установен. Причина
за пожар бил запалване на автомобил „Хонда ЦРВ” от ІІІ-ти лица.
С определение от 18.03.2019г. районният съд е обявил
за безспорно по делото, че към 03.05.2018г. ответникът е бил обвързан от
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
„Хонда ЦРВ”, рег. № ********
По делото са приети застрахователна полица по
застраховка „Каско+” № 440117211017091/15.07.2017г.,Общи условия, преписка по
щета № 44012131814760, съгласно които Д.з.”ЕАД е сключило с К.О.Петров договор
за застраховка „Каско +, Пълно каско , Премиум и чужбина– доверен сервиз” за
период от 16.07.2017г. до 15.07.2018г.
за територия на Република България , включващ риск пожар при покой на
МПС за лек автомобил „Рено Меган” рег. № ******** при застрахователна сума от
5088лв., на 05.05.2018г. по искане на застрахования е образувана щета за
обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на 03.05.2018г. в гр. София при паркирано състояние на автомобила,
при което в следствие на пожар на съседно паркирано МПС бил увреден и Рено
Меган, застраховател изплатил обезщетение от 1181,15лв. за обезщетяване на
вредите-облицовка на задна броня, лайсни задна броня и заден капак, ляв стоп,
начислил и ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му възстанови
сумите.
Прието е извлечение от регистър на Гаранционен фонд,
съгласно което на 2025.01.2018г. е сключена от ответника застраховка
„Гражданска отговорност” за период от една година, считано от 04.02.2018г.
полица № BG/26/118000378833/25.01.2018г
за автомобил с рег. № ********.
По делото са приети писмо от 20.07.2018г. от СДВР, преписи
от книжа по досъдебно производство № 3382 ЗМК-951/2018г. по описа на 07-мо
РУ-СДВР, съгласно които същото е образувано срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 330, ал.1 от НК за това, че на 03.05.2018г. около
23,00ч. в гр. София, ж.к. „Младост 1” пред б**е запалил лек автомобил „Хонда ЦРВ,
рег. № ********, като пламъци са обхванали и лек автомобил Рено Меган” рег. № ********,
към 17.07.2018г. не е установен извършител,
събрани експертни заключения по физико-химична и пожаро-техническа експертизи сочели, че
причина за пожар е възпламеняване на разлята и запалена смес от бензин и
минерално масло върху предна част на купе на автомобил „Хонда”, не можело да се
дължи на прегряване на автомобил, защото той бил паркиран, нямало техническа
причина за възникване на пожара, единствен източник е такъв с открито пламъчно
горене, като огнище на пожара е в предната му част, в иззета от земята обгоряла
материя е установено наличие на следи от силно изпарен бензин и минерално
масло, , на място били установени три обгорели автомобила с постановление от
27.07.2018г. досъдебно дело е спряно.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило,че застрахователните премии по договора
за застраховка „Каско”, сключен от ищеца, са изцяло заплатени.
Разпитан по делото св. К.П.е посочил, че притежавал автомобил „Рено
Меган”, през 2018г. го бил паркирал пред б**в кв. Младост, София на паркинга,
избухнал пожар в съседен автомобил и пострадал и неговия-обгорени били калник и
заден стоп от лявата страна, инспектор от пожарната в деня на инцидента минал
на място и споменал, че става дума за
умишлен палеж.
С приетото заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза, вещото лице В.Д.е посочил,
че щетите по автомобил „Рено Меган” са настъпили в следствие на пожара от
03.05.2018г., пазарната им стойност към този момент е в размер на 1181,15лв.
С приетото заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза, вещото лице Й.Й.е посочил,
че щетите по автомобил „Рено Меган” могат да настъпят в следствие на пожара от
03.05.2018г., пазарната им стойност към този момент е в размер на 1238,64лв.
С прието по делото заключение по основната и
допълнителна съдебно пожаро-техническа експертиза вещото лице е посочило,
че по принцип възможни причини за
запалване на автомобила са „самозапалване”, „късо съединение”, „запалване на
друг горящ автомобил паркиран до Рено Меган”. Посочило е, че материали и
детайли, от които е направен автомобил изключват самозапалване. „Късо съединение” на електрическата
инсталация била реална възможност за получаване на електрическа дъга, която
може да възпламени запалителни материали, като на място на късо съединение
възниквал електрически взрив и се образували голям брой разтопени частици
метал, краища на проводници се разтопявали и приемали характерна гладка и
заоблена форма. Такива признаци не били
регистрирани при Рено Меган по досъдебното производство . В случая Рено Меган
бил в покой, агрегатите не били под напрежение и не можело да се получи късо
съединение. Доколкото по досъдебно дело в протокола за оглед било посочено, че
до Рено на около 1 м. ъглово бил паркиран автомобил „Хонда”- горящ, като съобразил място на увреждания по
Рено и че огнище на пожара е от към автомобил „Хонда”, то възможно било автомобил
Рено да е увреден поради запалването на „Хонда”. Посочило е, че причина
за пожара е горящия автомобил „Хонда”. Причината за запалване на автомобил
„Хонда” била умишлен пожар,
предизвикан от ІІІ-ти лица като
криминално деяние, реализирано чрез разливане на лесно запалима течност, налята
във въздушния филтър на автомобил „Хонда“ на капака на двигателя, на това място
били най-големите поражения. Посоката на разпространение била отвън навътре по посока на разлятата запалима течност. Не
можело от само себе си детайлите на автомобил „Хонда“ да се самозапалят, но под
въздействие на външен източник ставали лесно запалими. „Късо съединение” на
електрическата инсталация била реална възможност за получаване на електрическа
дъга, която може да възпламени запалителни материали, като на място на късо
съединение възниквал електрически взрив и се образували голям брой разтопени
частици метал, краища на проводници се разтопявали и приемали характерна гладка
и заоблена форма. Такива признаци не били
регистрирани при автомобил Хонда по
досъдебното производство . В случая автомобил Хонда бил в покой, агрегатите не
били под напрежение и не можело да се получи късо съединение. Източник на пожар
на автомобил „Хонда” бил запалване чрез импровизирано запалително устройство. Намерената и
изследвана в досъдебното производство стопилка – част от материал на земята,
установява наличие на следи от силно изпарен бензин и минерално масло, това
обосновавало извод, че вероятно на капака на автомобил „Хонда“ е била
използвана мека материя , напоена с бензин и масло за увеличаване на огнения
импулс, огнище на пожара е по предна част на Хонда и се разпространил от предна
част към купето. Посочило е, че т.нар. „утечка” представлява нерегламентирано
протичане на ток по износени кабели или при влага, тя водела до късо съединение,
но ако такова имало в случая, то щяло да има други резултати при запалване на
автомобила-в двигателя, а не описаните в случая /изгоряло лаково покритие и
побеляване на ламарина по преден десен калник и преден капак, преден ляв
калник; овъглявани под джанти на предни гуми; изгорели напълно предна броня,
фарове, решетка и горими елементи в двигателния отсек; разтопена предна част на
десен праг; разтопено челно стъкло/, категорично било изключено в случая
причина да е късо съединение, намерената марля , натопена в лесно горима
течност е изследвана и обосновала извод за умишлен палеж.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие
е настъпило през 2018г. и договор за
застраховка „ГО” от 2017г., съдът
приема, че приложимият материален закон
за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
– аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ.
Предявените искове са с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят
му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното
обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице,
причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”,
след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата
на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и
фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата
на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото
лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките:
деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от
ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се
установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде
извършено чрез изплащане на сума в
размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието
или натура или чрез прихващане,
включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната
премия.
Съдът приема за установено по делото, че застрахован
по имуществена застраховка „Каско” при ищеца автомобил „Рено Меган” на
03.05.2018г. в гр. София на паркинг пред б**в гр. София, ж.к. Младост 1” бил
увреден в следствие на пожар започнал от горящ съседен автомобил „Хонда”,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, за
отстраняване на уврежданията по автомобил „ Рено Меган“ - облицовка на задна
броня, лайсни задна броня и заден капак, ляв стоп, ищецът заплатил сумата от 1181,15лв., която не надхвърля
пазарната стойност на работите за същото, ищецът начислил и ликвидационни
разноски от 15лв., поканил ответника да му възстанови сумите. За тези обстоятелства
не са въведени оплаквания от страните във въззивното производство, при
обосноваване на изводите за тях районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което и като съобрази ограниченията на чл. 269
от ГПК съдът ги приема за установени по делото. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени
от страните писмени доказателства, заключения по авто-техническите експертизи,
заключение по съдебно пожаро-техническата експертиза в частта, сочеща че
причина за запалването и вреди по автомобил „Рено Меган” е пожарът на
паркирания в съседство автомобил „Хонда. Съдът кредитира заключенията на вещите
лица като верни и задълбочени, еднозначни и категорични, неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства.
Спорен въпрос по делото е причината за пожара на
автомобила „Хонда”, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника и дали причинат за същата
попада в обхвата на покритието по застраховка „ГО” по чл. 493 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че причината за
пожара на застрахования при ответника автомобил „Хонда” са действия на ІІІ-ти
лица, поради което и отговорността както на собственика на този автомобил, така
и на ответника като негов застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, не може
да се ангажира от ищеца по предявените по делото искове. Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-пожаро-техническата експертиза като
вярно, задълбочено, обосновано, логично, неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства. Вещото лице е било категорично в извода си, че в случая
причината за пожара на автомобил Хонда” не може да бъде нито „самозапалване“,
нито „късо съединение“, а само и единствено запалване чрез импровизирано запалително
устройство-заливане с леснозапалима течност, тоест действия злоумишлени на 3-
ти лица. За да обоснове този си извод вещото лице е съобразило, че автомобилът
е бил паркирано състояние, не е имало
напрежение на агрегатите и късо
съединение не може да възникне, че
движението на пожара е отвън навътре, тоест не може източник да е от
двигателя, че настъпилите вреди по този автомобил „Хонда” изключват източник да
е късо съединение вътре в автомобила. Действително, вещото лице е посочило, че „утечка” също може да
предизвика късо съединение. Доколкото обаче, вещото лице е посочило, че за да
се получи същата е нужно кабели да са износени и/или да има влага, като
съобрази че по делото не е установено да са налице такива дефекти по автомобил
„Хонда” , а ответникът носи доказателствената тежест за тези обстоятелства, то
съдът приема че и тази възможност за късо съединение като източник на пожар на автомобил „Хонда” не е установена по делото. Установените
увреждания и по детайли от двигателя не обосновават обратен извод. Това е така,
защото същите могат да се получат и при пожар с движение отвън навътре, какъвто
е бил процесния. Същевременно не е установено проводниците и кабелите по
двигателя да са били в състояние, което е посочено от вещото лице като типично
при проявено късо съединение. Вещото лице е обосновало категорично становище
при съобразяване местоположение, характер на вреди и движение на пожара отвън навътре. Изводите
на вещото лице се подкрепят от закрепените в огледа на местопроизшествието,
извършен от служители на 07-мо РУ на СДВР установили, че има и други опожарени
автомобили, че на място е иззета от земята обгоряла материя и е установено в
нея наличие на следи от силно изпарен бензин и минерално масло. Действително,
вещото лице е съобразило материалите по досъдебното производство. Тези
документи са приети по делото в производството пред СРС, като доколкото вещото
лице се е позовало на констатациите за
факти, възприети при огледа на местопроизшествието, то съдът приема няма
основание изводите му да не се кредитират.
При така възприето съдът приема че решението на СРС
следва да се потвърди в обжалваната част
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно
производство в размер на 100лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено от
съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на
делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № ІІ-55-72229/14.04.2020г. по гр.д. № 4864 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 55-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА”Д.З.”ЕАД,
ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Г.Я., гр. София,
ул. „********, офис 3 да заплати на „Г.з.”ЕАД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. / сто лева/, представляващи
съдебни разноски по делото пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.