Определение по дело №680/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Ц. ІІІ" № 43, представлявано от управителяД. Б.,ЕГН [ЕГН], чрез Адвокатско дружество “В. и Б.” [населено място] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица].

Наведени са твърдения със същата, че [фирма] е кабелен оператор, обслужващ [населено място] и района, а ответникът [фирма] е кабелен оператор, обслужващ [населено място] и околностите. В началото на 2007 г. двете дружества постигнали устна договореност да изградят заедно мрежа за разпространение на цифрова телевизия в градовете П. и Д.. Ответното дружество е поело задължение да достави и монтира на територията на [населено място] необходимата техника за изграждането на станция за цифрова телевизия, която двата търговеца да експлоатират съвместно, всеки обслужвайки неговите абонати. Уговорката била доставката да бъде финансирана и от двамата партньори, като финансирането от страна на ищеца е следвало да бъде под формата на заплащане на парични суми по издадени от ответното дружество фактури, с които то фактурира част от необходимото за изграждане на станция оборудване. След въвеждането на станцията в експлоатация, ответното дружество е следвало да достави на ищеца качествен цифров сигнал, който да бъде отвеждан до абонатите на последния. В изпълнение на договореностите [фирма] започнал да превежда на ответното дружество суми по издадени от същото фактури. Първата сума, която е превел, била в размер на 20 435,87 лева по фактура № 250/24.08.2007г., с която на ищеца били фактурирани Мултиплексер Q. MIT 2CI, Трансмодулатор REMUX, Q.. Сумата била преведена по сметка на ответника с преводни нареждания от 06.08.2007 г. и от 11.09.2007 г. С преведената сума цифровата станция била поръчана от Германия, като в края на 2007 г. е доставена и монтирана в [населено място]. Цифровата телевизионна станция започнала работа по-късно - през 2008г. През периода 2007- 2008 година били извършвани и други плащания по фактури, издадени от [фирма] за закупуване на допълнителни части за станцията - по Фактура № 301/10.10.2007г., с която на ищеца били фактурирани Ремултиплексер CAVIN, DVBSin, ACLin/out, за сумата в размер на 17 602,27 лева, платена с преводно нареждане от 03.04.2008 г. и по Фактура № 414 /24.03.2008 г., с която на ищеца са фактурирани „С. ТОП модули", за сумата в размер на 4750,20 лева, платена в брой, за което бил издаден разходен касов ордер № 25 от 11.04.2008г.

След пускането на станцията в експлоатация, [фирма] започнал да предоставя услугата - цифрова телевизия на абонатите си в [населено място] безплатно, с цел привличане на клиенти. Още в началото обаче подаваният сигнал от ответното дружество било с променливо качество. През по-голямата част от дните в месеца сигналът бил с лошо качество, такъв въобще нямало и непрекъснато се променял. Тези постоянни проблеми мотивирали ищеца да се обърне към ответното дружество през м. септември 2009 година, като му пояснило създадените проблеми. Ответното дружество уверило ищеца, че подаваният от станцията сигнал ще има по-добро качество, като поискало да се преведат още парични средства за закупуването на допълнителни компоненти за подобряване на инсталираната в [населено място] станция за цифрова телевизия.

С преводни нареждания от 16.11.2009 г., от 06.04.2010 г., от 14.04.2010 г. и вносна бележка от 31.03.2010 г., [фирма] заплатил общо сумата в размер на 12 665,76 лева по издадена Фактура № 628/17.02.2009 г., по която бил фактуриран „Мултиплексор'". Монтирани били допълнителни компоненти, като ищецът получавал уверението, че станцията е перфектна и сигналът ще бъде качествен.

За период от около един месец сигналът за цифрова телевизия действително бил редовен и качествен, след което обаче отново се появили проблеми. Били многократно провеждани разговори с В. А., но лошото качество на сигнала не се променило. В проведена среща с него през м. юли 2010 г. в ресторант „Б." в [населено място], било поискано или да бъде доставена реално фактурираната техника, за да си направи ищецът сам цифрова телевизия, или да бъдат върнати заплатените суми. А. категорично отказал, както да достави техниката, така и да върне парите. Ищецът му заявил, че разваля поради неизпълнение сключения помежду им договор, като отново си поискал паричните суми платени по издадените от ответника фактури. В отговор, ответното дружество неоснователно и без предупреждение изключило [фирма] от системата за разпространение на цифров телевизионен сигнал. Оттогава и към датата на подаване на исковата молба едноличният търговец не бил получил от ответното дружество сигнал за цифрова телевизия и не му били върнати заплатените суми, нито пък му била доставена фактурираната техника.

Твърди се, че ответното дружество дължи на ищеца като платена на отпаднало основание - развален договор за доставкаи съвместна експлоатация на станция за цифрова телевизия, сумата в общ размер на 35 018,23 лева, формирана както следва: 17 602,27 лева, платени с преводно нареждане от 03.04.2008 г., по Фактура №301/10.10.2007 г., 4750,20 лева, платени в брой по Фактура № 414/24.03.2008 г., за което е издаден разходен касов ордер № 25 от 11.04.2008 г., 12 665,76 лева, платени с преводни нареждания от 16.11.2009 г., от 06.04.2010 г., от 14.04.2010 г. и вносна бележка от 31.03.2010 г. по Фактура № 628/17.02.2009 г.

Алтернативно ищецът претендира с исковата си молба и сума в общ размер на 35 018,23 лева, като платена на отпаднало основание –развален договор за доставка натехника за изграждане на станция за цифрова телевизия, въз основа на който са издадени посочените по-горе фактури.

Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 35 018,23 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, платена на едно от алтернативно посочените отпаднали основания, заедно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба, както и направените разноски в това производство, включващи и адвокатско възнаграждение.

Представени са по опис писмени доказателства с исковата молба. Отправени са доказателствени искания.

Исковата молба е оставена без движение от съда за отстраняване на нередовности. Постъпила е поправена такава в указания от съда срок, с която е уточнено, че договорът между [фирма] и [фирма] е сключен през м. март 2007 година, без да е посочена точна дата, че същият е сключен устно, че предмет на договора е съвместно изграждане на станция за цифрова телевизия, чрез доставка на необходимата техника затова и съвместно експлоатиране на изградената чрез разпространение на качествен телевизионен сигнал до абонати в [населено място] и [населено място]. Твърди се, че договорът не е ограничен със срок и че двата търговеца е следвало да експлоатират съвместно цифровата телевизионна станция без ограничение в сроковете, всеки обслужвайки неговите абонати.

[фирма] поел следните задължения по силата на договора, сключен устно между страните: Да достави и монтира на територията на [населено място] необходимата техника за изграждането на станция за цифрова телевизия, да предава и до абонатите на [фирма] сигналът от цифровата телевизия. Основно задължение на [фирма] било да заплати част от оборудването за изграждането на станцията за цифрова телевизия по фактури на ответника. Не били договаряни условия по отношение на прекратяването на договора, не била и постигната договореност за прекратяването му. Договорът бил развален чрез едностранно изявление през месец юли 2010 г. отправено до В. А., в качеството му на представител на [фирма].

Относно постигнатото съгласие по отношение на вещите на доставка, за изграждането на станцията, съконтрахентите се били договорили, закупуването им да бъде финансирано и от двете страни, като [фирма] трябвало да заплати част от вещите, закупени първоначално от [фирма], които последното впоследствие да префактурира и да станат собственост на [фирма].

По отношение индивидуализацията на вещите, по издадени от ответното дружество фактури, е направено твърдение от [фирма], че е заплатил сумата в общ размер на 55 454,10 лева, като са посочени вещите в пет пункта. Твърди, че са родовоопределени вещи, че не са предавани на ЕТ и не са индивидуализирани по какъвто и да било друг начин.

По отношение на цената и начина за заплащането на вещите, страните се били уговорили, [фирма] да заплаща в брой или по банков път стойността им, в размер посочен във фактурите, издавани от ответното дружество, без изрично уговорен срок за плащане. При сключването на договора страните се били уговорили [фирма] да закупи част от вещите за изграждането на станция за цифрова телевизия, за която част, [фирма] следвало да й издаде фактура, което и станало. Имало уговорка ответното дружество да прехвърли на ЕТ собствеността върху посочените във фактурите вещи, тоест последното да ги закупи, което съгласно ЗЗД, според ищеца, се случва след индивидуалното определяне на тези вещи чрез предаването им, в приемо - предавателен протокол, в опис или по друг начин.

Фактическите обстоятелства досежно алтернативното искане, ищецът твърди, че са същите - развален договор за доставка на техника за изграждане на станция за цифрова телевизия, като единствената разлика между двете алтернативно посочени като отпаднали основания била уговорката за съвместна експлоатация на цифровата телевизия, която ако не се установи по делото, превръщал договора в такъв за доставка /продажба/ на вещи за изграждане на станция за цифрова телевизия.

Договорът, сключен през месец март 2007 г. се твърди, че е един и същ, не били сключени два различни договора и не се касаело за различни договорености.

Съобразно обстоятелствената част на исковата молба и направените пояснения с уточнителната молба, се отправят искания:

За осъждането на [фирма] да заплати на [фирма], сумата в общ размер на 35 018,23 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, платена на отпаднало основание - развален договор за доставка на техника и съвместна експлоатация на станция за цифрова телевизия, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и сторените в производството разноски.

Алтернативно е отправено искане, при недоказана договорка за съвместна експлоатация на станция за цифрова телевизия, за осъждане на ответното дружество да заплати на [фирма], сумата в общ размер на 35 018,23 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, платена на отпаднало основание - развален договор за доставка на техника за изграждане на станция за цифрова телевизия, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и сторените в производството разноски.

Направени са твърдения относно обстоятелствата, които желаят да бъдат доказвани с представените писмени доказателства.

В законовия срок по чл. 367 ГПК е постъпил от ответното дружество по надлежния ред писмен отговор, чрез пълномощника адвокат Е. В.. Със същият е заявено оспорване на предявените алтернативно искове изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди се, че са неоснователни и недоказани, както поотделно, така и при условията на алтернативност, която според страната е невъзможна да бъде обсъждана. Желаят исковете да бъдат отхвърлени и да бъдат заплатени сторените от ответната страна разноски по делото.

Твърди се, че исковата молба има пороци, които са конкретизирани. Наведени са доводи, че няма как един търговски договор да бъде с алтернативен, изменчив или под условие предмет, че предметът на един договор е такъв, какъвто е договорен. Развити са съображения и че съществува неяснота относно цената на иска от 35 018,23 лева.

Заявено е оспорване на твърденията на ищеца, че между страните е имало сключен договор с посочените характеристики : че е сключен на неизвестна дата през м. март 2007 г., че е устен, че е за неограничен срок, с посочения предмет и съответно алтернативен такъв, и поетите от страните задължения, без клаузи за прекратяване, без цена на договора, без срок за плащане от страна ответника. Оспорват се твърденията в исковата молба и според ответника несъществуващият в действителността факт, че през м. юли 2010 година, процесният договор бил развален с едностранно волеизявление на ищеца. Оспорва се факта на получаването на приложения към исковата молба, като доказателство, документ едностранно изходящ от ищеца № 24/18.08.2010 г. Твърди се, че липсват доказателства за връчване на ответника на този документ. Оспорва се и твърдяното в допълнителната искова молба, че посочените родовоопределени вещи, описани в приложените фактури, не му били предадени от ответника. Видно от приложените фактури, стоките били получени от ищеца, макар и заплатени с голямо закъснение във времето. На някои от фактурите имало положен подпис за получател на стоката. Самото плащане било доказателство за получаване на фактурираната стока, както и липсата на своевременни възражения по ЗЗД и ТЗ, по срока и качеството на престацията.

Ответникът излага твърдение, че не разполага с лицензи за далекосъобщителна и/или телевизионна дейност, издадени от компетентните държавни органи /КРС и С./, които да му позволяват самостоятелно или съвместно с трето лице, да разпространяваме телевизионни програми на територията на [населено място]. От своя страна ищецът също не разполагал с лицензи за далекосъобщителна и/или телевизионна дейност, издадена му от компетентните държавни органи за разпространение на сигнал на територията на [населено място]. Правно невъзможно било, според ответника, при тези обстоятелства да се реализира претендираният от ищеца предмет на договор.

Твърди, че някои от доставените по приложените фактури стоки не са част и не могат да се използват като част от станция за цифрова телевизия, нито пък тези стоки в своята съвкупност биха могли да изградят работеща станция за цифрова телевизия. Не съществува техника за станция за цифрова телевизия, която да бъде експлоатирана за неограничен срок от време, тъй като техниката в сферата на далекосъобщенията и телевизията се амортизирала и остарявала много бързо. Твърди, че не разполага с технически и технологични възможности и средства, и никога не е разполагал с такива, за пренос на цифров телевизионен сигнал от станция в [населено място] до абонати в [населено място]. И поради тази причина нямало как да сключи договор с подобно неизпълнимо за тях задължение и невъзможен предмет, тъй като същият бил изначално недействителен и нищожен.

Направено е възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на исковете. Претендират сторените разноски по делото.

По реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба. В същата, ищецът заявява, че оспорва изцяло като неоснователни всички възражения на ответното дружество. Заявено е, че се поддържа изцяло исковата молба и се правят пояснения и уточнения, както следва:

Оспорват твърдението на ответника, че стоките описани във фактурите са получени, съответно доставени от ответника. Според ищеца, наличието на подпис в една от фактурите, а именно фактура № 414 не доказва твърдените от ответника факти, че стоките описани в нея са получени от ищеца, съответно доставени от ответника. Подписът в графата “получател” във фактурата можело да означава само, че самата фактура е получена. Като доказателство за предаване на стоките, според ищеца, и тяхното получаване би могъл да бъде представен по делото подписан от страните приемо-предавателен протокол, какъвто ответникът не бил представил и според ищеца причината е, че престация въобще не е имало, поради което и не правят възражение за срока на доставката и качеството на стоката.

Изразяват становище, че не са налице пороци на исковата молба, които се твърдят от ответната страна, пояснена е цената на иска, че е 35 018,23 лева, като искът се твърди, че не е предявен като частичен. Разликата между претендирания до сумата в размер 55 454,10 лева се пояснява, че е стойността на фактура № 250/24.08.2007 г., по която не се претендира от ищеца плащане.

Относно направеното от ответника оспорване във връзка с датата на разваляне на договора, ищецът изразява становище, че същото е неоснователно, тъй като дори развалянето да не е достигнало до ответника през м. юли 2010 година се твърди, че същото е станало факт с получаването на исковата молба. Смята за неотносими твърденията на ответника, дали разполага или не с лицензии за разпространяване на телевизионен сигнал, както и изложените в т. 2, 3 и 4 от раздел III на отговора на исковата молба.

Направено е възражение срещу претендирани разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерно.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответното дружество. Със същият се твърди, че оспорването на ищеца на получаването на фактурираните и заплатени от него стоки е закъсняло. Направена е аргументация. Твърди се, че липсва своевременно възражение от страна на купувача по чл. 319 ТЗ, че стоките по процесните фактури не са му били предадени, а дори да не са му били предадени, липсват доказателства той да е поискал да му бъдат предадени в разумен срок. Липсвало и уведомление от страна купувача, че стоките по фактурите не отговарят на изискванията. Развити са тези съображения с допълнителния писмен отговор. Отново е изложено, че продажбите са абсолютно редовни. Ответникът се е аргументирал, че ТЗ не предвижда съставянето на приемо-предавателен протокол за предаването на стоките по процесните фактури, като предпоставка за валидността на сделката или като доказателство за това предаване.

Със свое определение № 1125/14.03.2014 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните.

Приел е представените от страните писмени доказателства, събрал е гласни доказателства за точно определени обстоятелства и е изслушал съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Ищецът [фирма] е закупил чрез ответното дружество [фирма], следните стоки, за които са издадени съответно ДАНЪЧНИ фактури и извършените плащания в лева по тях, посочени в табличен вид, както следва:

От приложените към исковата молба фактури и заключението по приетата по делото като компетентно и правилно изготвена от в.л. Р. В. съдебно-икономическа експертиза се установява, че:

С описаните по-горе фактури са заприходени при ищеца по дебита на сметка 2071 - машини и оборудване с данъчната основа на всеки един дълготраен материален актив, по дебита на сметка 45311 - начислен данък за покупките и по кредита на сметка 4011 - задължение към доставчици с партида 686 - Кабел С.-Запад, следните активи:

С фактура № [ЕГН] от 24.08.2007 г. – 1 бр. Мултиплексер Q. MIT 2CI, Трансмодулатор REMUX, Q.

С фактура № [ЕГН] от 10.10.2007 г. – 1 бр. Ремултиплексер CAVIN, DVBSin, ACLin/out

С фактура № [ЕГН] от 24.03.2008 г.– 50 бр. сет топ модули

С фактура № [ЕГН] от 17.02.2009 г. – 1 бр. Мултиплексор

След извършена проверка, експертът е констатирал, че в счетоводствата на ищеца и ответника описаните фактура № 628/17.02.2009 г.; фактура № 414/24.03.2008 г.; фактура № 301/10.10.2007 г. и фактура № 250/24.08.2007 г. са осчетоводени при спазване изискванията на счетоводните стандарти и Закона за счетоводството за хронологично регистриране на счетоводните операции; Процесните фактури са на обща стойност 55 454.10 лв. подробно описани в таблица № 1 и съответно погасени от [фирма]; Същите са подадени от [фирма] в дневника за покупки и съответно в справка-декларация за ДДС за месец август 2007 г., месец октомври 2007 г., март 2008 г. и февруари 2009 г.; Процесните фактури са подадени от [фирма] в дневника за продажби и съответно в справка-декларация за ДДС за месец август 2007 г., месец октомври 2007 г., март 2008 г. и февруари 2009 г.

С оглед ограничението за допускане на свидетелски показания, въведено с разп. на чл. 164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК и противопоставянето на ответната страна, съдът е допуснал за страните свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, единствено за изясняване на действителната им обща воля при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменена кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.

Според изслушаните за ищеца свидетели С. В. и И. Т., работещи като техници във фирмата, устните уговорки между страните, станали някъде през 2007 г. в [населено място] , били за съвместно изграждане на цифрова станция, разположена в [населено място], за разпространение на цифров сигнал чрез оптичен усилвател и по кабел в [населено място] и [населено място]. Сигналът, който се подавал, смятат свидетелите, че се влошавал от нови настройки в станцията в [населено място] и клиентите изпитвали затруднение в приемането му, като настройвали каналите на телевизорите си често. Двамата свидетели заявяват, че не са запознати в детайли с точните параметри на договора: срок; задължения на страните; финансиране; начин на прекратяване.

Свидетелят А. Ц. е изпълнителен директор на ответното дружество, в което работи от 21 години. Заявява пред съда, че не е информиран за съществуването на такива уговорки между страните и че няма и сключен писмен договор . Твърди, че дружеството няма изграден кабел до [населено място] и че ищецът е закупил техниката по процесните фактури, чрез ответното дружество, с цел използване на търговска отстъпка – като по-голям потребител на такива стоки. Според Ц., в [населено място] има изградена станция от 8-9 години назад и че оптичният кабел на дружеството е от [населено място] до [населено място] изграден. Самата цифрова станция обслужва [населено място] и [населено място]. През 2006 -2007 г. не били монтирани в офиса в [населено място], вещи закупени от ищеца или поне той няма информацияя, че има такива вещи. Изпълнителен директор на дружеството е от 7-8 години.

Свидетелят И. Т. е служител /технически специалист/ на фирма “Ултранет”, чийто собственици според свидетеля, са част от собствениците и на ответното дружество. Според свидетеля между страните в това производство има чисто търговски отношения, свързани с покупко-продажба на апаратура. Самите техници обменяли просто опит в тази област, като всъщност техниците на ищеца търсели често консултация от свидетеля за възникнал при тях проблем. Не знае за съществуващи договорни отношения между страните, а според него макар и теоретично да е възможно да се направи превоз на качествен цифров сигнал, който да надхвърли 140-150 км., това е било финансово неоправдано и технически трудно осъществимо начинание преди 7 години. Заявява, че станцията в [населено място] се изгражда и до ден днешен, като инвестицията е на собственика на дружеството. Запознат е с изграждането и, защото свидетелят я конфигурира и после монтира, като вкл. и на личен адрес е ставало доставяне на апаратурата.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:

Предявени са обективно алтернативно съединени искове за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като сумите са претендирани ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

В конкретния случай, ищецът твърди, че претендира алтернативно връщане на даденото на две отпаднали основания:

1. претендира сумата в общ размер на 35 018,23 лева, представляваща подлежаща на връщане сума в резултат на отпаднало основание - развален договор за доставка на техника и съвместна експлоатация на станция за цифрова телевизия, която сума е формирана както следва: 17 602,27 лева, платени с преводно нареждане от 03.04.2008 г., по Фактура №301/10.10.2007 г., 4750,20 лева, платени в брой по Фактура № 414/24.03.2008 г., за което е издаден разходен касов ордер № 25 от 11.04.2008 г., 12 665,76 лева, платени с преводни нареждания от 16.11.2009 г., от 06.04.2010 г., от 14.04.2010 г. и вносна бележка от 31.03.2010 г. по Фактура № 628/17.02.2009 г., ведно със законните последици – лихви и разноски.

2. Алтернативно ищецът претендира с исковата си молба и сума в общ размер на 35 018,23 лева, като платена на отпаднало основание –развален договор за доставка натехника за изграждане на станция за цифрова телевизия, въз основа на който са издадени посочените по-горе фактури, ведно със законните последици – лихви и разноски.

Възражението на ответника може да бъде квалифицирано като такова по чл. 114, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 110 ЗЗД.

В процеса, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната цена на ответника.

Ответникът следва да докаже основанието да я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка /ако твърди, че престацията е дадена и получена на някакво правно основание, да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълно главно доказване/ и изпълнение на своята насрещна престация по тази договорна връзка, които представляват факти изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи връщане на даденото, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. З ЗЗД и като факти от това естество са в доказателствена тежест на самия ответник. Последното следва от общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да докаже и направените възражения по иска, в това число и възражението, че вземането е погасено по давност. В случаите на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на отпадането на основанието, аргументи в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. При разваляне на договора това е денят на развалянето.

Ответникът,ако междувременно разполага с доказателства, че е погасил задължението си - следва да ги представи на съда.

Ищецът следва да докаже и репликата си, че това основание, което се стреми да докаже ответника , за да задържи даденото - е отпаднало.

По въпроса за възможността ищецът да предяви няколко иска и то при условията на алтернативно обективно съединяване на исковете, е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК – Решение № 392 от 18.01.2012 година на ВКС по гр. д. № 1487/2010 година, ІV г.о.. Според нея алтернативното обективно съединяване на исковете е допустимо, когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на правото си / какъвто е и настоящия случай/, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията си или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право.

При предявяването на исковете при условията на алтернативно обективно съединяване обаче ищецът предоставя на съда да разгледа и да уважи един от предявените искове. Съдът не следва да разглежда и не дължи произнасяне по всичките предявени искове, а само по един от тях, като в мотивите и диспозитива на решението му следва ясно и точно да е посочено по кой от всичките алтернативно съединени искове уважава претенцията.

При алтернативно обективно съединение на искове съдът е длъжен да се произнесе с решението по всеки от тях, когато всички се отхвърлят като неоснователни. Непроизнасянето с диспозитива на решението по кой да е от тях съставлява отказ от правосъдие и е съществено нарушение на съдопроизводствените правила / Решение № 2657 от 25.X.1971 г. по гр. д. № 1485/71 г., I г. о./.

Съображения на съда по иска за връщане на даденото на отпаднало основание - развален договор за доставкаи съвместна експлоатация на станция за цифрова телевизия:

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.

Липсва писмен договор между страните за осъществяване на съвместна дейност чрез експлоатация на станция за цифрова телевизия, след доставянето и, а гласните доказателства, събрани чрез разпита на осигурените за ищеца свидетели не установяват съществените условия на един такъв договор - дата на сключването му/ като обсъждат единствено годината - 2007 г./;ясен предмет / свидетелите твърдят, че е имал уговорка за съвместно изграждане на цифрова станция/ без да се установят техническите и характеристики/; срок на договора, основни задължения на страните по него; условия на прекратяването му/. Анализирайки събраните за ищеца гласни доказателства и твърдяното от ищеца с исковата и уточнителната му молби до съда, може да се приеме, че правната природа на една такава договореност, се доближава по-скоро до тази на гражданското дружество, с приложимост на разпоредбите на чл. 357 – чл. 364 ЗЗД. В разпоредбите на чл. 357 – чл. 364 ЗЗД обаче не е предвидено разваляне на договора за дружество да става по реда за разваляне на един двустранен договор поради неизпълнение. И това е разбираемо. Договорът за дружество е многостранен договор и правилата за разваляне на един разменен двустранен договор не могат да намерят приложение при него. Договорът за дружество не се разваля, а се прекратява на основания, посочени в чл. 363 ЗЗД. След като договорът за гражданско дружество не би могъл да бъде развален по реда на чл. 87 ЗЗД поради това, че е многостранен и при него лицата, които се сдружават се обвързват взаимно за постигане на една обща цел, липсват насрещни задължения, а същите са взаимни поради общите интереси, то очевидно липсва и размяна на престации по него. След като практически по горните доводи не се е стигнало до размяна на престации между страните по един такъв договор, включително и процесния и между страните в настоящото производство, то очевидно едната от тях не би могла да иска от другата онова, което е дала за постигането на общата цел, твърдейки че договорната връзка между тях е развалена и поради това даденото от нея подлежи на реституция. Правата на съдружник в гражданско дружество, изразяващи се в наличието на изискуемо вземане на единия съдружник към другия могат да бъдат само по чл. 359, ал.3 и 364 ЗЗД, и то само след прекратяване на дружеството /така и в решение № 448/1996 г. на ВС, 5-членен състав/.

С оглед на изложеното, искът с правно основание по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за връщане на сумата в общ размер на 35 018,23 лева, в резултат на отпаднало основание - развален договор за доставка на техника и съвместна експлоатация на станция за цифрова телевизия, която сума е формирана както следва: 17 602,27 лева, платени с преводно нареждане от 03.04.2008 г., по Фактура №301/10.10.2007 г., 4750,20 лева, платени в брой по Фактура № 414/24.03.2008 г., за което е издаден разходен касов ордер № 25 от 11.04.2008 г., 12 665,76 лева, платени с преводни нареждания от 16.11.2009 г., от 06.04.2010 г., от 14.04.2010 г. и вносна бележка от 31.03.2010 г. по Фактура № 628/17.02.2009 г. е неоснователен и следва изцяло да се отхвърли, ведно със законните последици: законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда и разноските по водене на делото.

2. Правни съображения по алтернативния иск за връщане на даденото на отпаднало основание –развален договор за доставка натехника за изграждане на станция за цифрова телевизия.

Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение, обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора. Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне. Нормалното развитие на правоотношението и целеният с договора резултат е в интерес на гражданския, респективно търговския оборот, поради което нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвижда, че развалянето е допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си след предоставения от изправната страна срок. Когато договорът е сключен в писмена форма, предупреждението трябва да се направи също в писмена форма. Предизвестие за разваляне не е необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време – чл. 87, ал. 2 ЗЗД. При наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника / съображения развити с Решение № 178 от 12.11.2010 година на ВКС на РБ,Търговска колегия, Второ отделение, постановено по т. дело № 60 по описа за 2010 г. по чл. 290 ГПК/.

В конкретния случай съдът приема за недоказано твърдяното неизпълнение на основни задължения на ответника, поети именно по такъв договор за доставка натехника за изграждане на станция за цифрова телевизия, въз основа на който са издадени посочените по-горе фактури и който да бъде развален с подаване на исковата молба в съда.

От заключението на ССчЕ, прието по делото се доказва, че ищецът е отразил извършените от ответното дружество доставки по фактури в дневника за покупки – съгласно предвиденото в чл. 124, ал.1 и ал.4 от ЗДДС и дължимите суми са заплатени по тези доставки на ответното дружество, което пък е осчетоводило същите надлежно в дневниците за продажба. Справка-декларация по чл.125 ЗДДС е изготвена своевременно във връзка с издадените данъчни фактури.

От страна на ответника се доказва наличие на основание да задържи така получените суми: съществуващо между страните договорно правоотношение и изпълнение от страна на последния на своята насрещна престация по него да достави стоката, описана във фактурите като обстоятелства изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора по реда на чл. 87, ал.1 ЗЗД и като следствие да иска връщане на дадената сума на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. При това положение не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което и искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, ведно със законните последици: законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда и разноските по водене на делото. С оглед приетото, не следва да се обсъжда и възражението на ответника за изтекла давност, доколкото съдът прие, че само при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД / които не се установиха/ е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Съдът изложи вече по-горе принципното си разбиране, че погасителната давност започва да тече от деня на отпадането на основанието, което при разваляне на договора - е денят на развалянето.

По разноските:

С оглед изхода на спора – такива не се следват на ищеца.

Макар и при усл. на чл. 78 ал.3 ГПК, ответникът в процеса да има право да иска да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, същият не представи списък за тях, изготвен съгласно разп. на чл.80 ГПК.

С т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 от 6 ноември 2013 год. на ВКС на РБ, ОС на ГТК прие, че страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.

С оглед на горното искането за разноски, направено от пълномощника на ответника следва да се остави без уважение – като неоснователно.

Воден от горните мотиви, ОС Благоевград

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Ц. Б.І" № 43, представлявано от управителя Д. Б.,ЕГН [ЕГН], чрез Адвокатско дружество “В. и Б.” [населено място] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. “В. Ч.” № 26, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, за връщане на сума в общ размер от 35 018,23 лева, получена от ответника в резултат на отпаднало основание - развален договорза доставка на техника и съвместна експлоатация на станция за цифрова телевизия, и която сума е формирана както следва: 17 602,27 лева, платени с преводно нареждане от 03.04.2008 г., по Фактура №301/10.10.2007 г.; 4750,20 лева, платени в брой по Фактура № 414/24.03.2008 г., за което е издаден разходен касов ордер № 25 от 11.04.2008 г., 12 665,76 лева, платени с преводни нареждания от 16.11.2009 г., от 06.04.2010 г., от 14.04.2010 г. и вносна бележка от 31.03.2010 г. по Фактура № 628/17.02.2009 г., и претендирана ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане и сторените в производството разноски.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН алтернативно предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Ц." № 43, представлявано от управителя Д. Б.,ЕГН [ЕГН], чрез Адвокатско дружество “В. и Б.” [населено място] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. “В.” № 26 , иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, за връщане на сумата в общ размер от 35 018,23 лева, получена от ответника в резултат на отпаднало основание –развален договор за доставканатехника за изграждане на станция за цифрова телевизия, формирана както следва: 17 602,27 лева, платени с преводно нареждане от 03.04.2008 г., по Фактура №301/10.10.2007 г.; 4750,20 лева, платени в брой по Фактура № 414/24.03.2008 г., за което е издаден разходен касов ордер № 25 от 11.04.2008 г., 12 665,76 лева, платени с преводни нареждания от 16.11.2009 г., от 06.04.2010 г., от 14.04.2010 г. и вносна бележка от 31.03.2010 г. по Фактура № 628/17.02.2009 г., и претендирана ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане и сторените в производството разноски.

Оставя без уважение, като неоснователно, искането на ответника [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. “В.” № 26 - за присъждане на сторените в производството разноски по списък, изготвен съгл. разп. на чл. 80 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд С. - в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: