Р Е Ш Е Н И Е
№....9...../14.01.*16 г.
гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД, град Добрич, в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
И.
ЧЛЕНОВЕ: Г.
ПАВЛОВ
мл.с. МАРИНА Г.
при
секретаря Б.М. – ЮСУФ разгледа докладваното от младши съдия МАРИНА Г. в.гр. д.
№ 660 по описа за *15 г.
С
решение № 192/13.10.*15 по гр.д. № 2189/*15 на Първо гражданско отделение на
ВКС е отменено изцяло решение № 447 от 16.12.*14 г. по в.гр.д.№ 436 от *14 г.
на Окръжен съд, град Добрич и върнато за ново разглеждане от друг състав на
Добричкия окръжен съд, с оглед необходимостта от извършването на нови
съдопроизводствени действия: назначаване и приемане на съдебно-техническа
експертиза за установяване на размера на предявения иск, с оглед на което е
образувано настоящото производство по в.гр.д. № 660/*15 г. по описа на Окръжен
съд, град Добрич.
Производството е по реда на чл.294 във връзка с чл.258 и сл. ГПК.
Въззивна жалба е депозирана от Н.И.Ф., ЕГН **********
срещу решение по гр.д. № 475/*13 г. по описа на Районен
съд, град Балчик, което счита за неправилно и необосновано като иска неговата
отмяна. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение
и да отхвърли предявения иск от „С. А.“ ООД, ЕИК ** както по отношение на
главницата, така и относно акцесорната претенция, за присъждане на законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, като се присъди и адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
В срока за отговор по чл.263 ГПК
въззиваемата страна „С. А.“ ООД, ЕИК **, представлявано от управителя М.М.Й.
депозира отговор, в който излага подробни съображения по неоснователността на
въззивната жалба. Моли въззивната жалба да се отхвърли като неоснователна и да
се присъдят сторените по делото разноски.
Районен съд, град Балчик е сезиран с искова
претенция, с правна квалификация чл.72 ЗС, предявена от „С. А.“ ООД, ЕИК **
срещу Н.И.Ф., ЕГН **********, която първоинстанционният съд уважава изцяло.
Въззивният съд констатира, че обжалваното
решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Решението на Районен съд, град Балчик, съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно
родово компетентен съд.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на
решението е ограничена до посоченото в нея.
Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Съобразно задължителните указания на ВКС,
дадени в решение № 192/13.10.*15 по гр.д. № 2189/*15 на Първо гражданско
отделение на ВКС, състав на Окръжен съд, град Добрич назначи изготвянето на
съдебно техническа експертиза в настоящото производство. Същата е изслушана и
приета в с.з. от 15.12.*15 г. като в заключението е посочено, че общият размер
на извършените в недвижимия имот подобрения възлизат на 27 602,30 лева
като с тях пазарната стойност на апартамента е 110 300 лева, а на гаража –
6 548 лева; а без извършените подобрения – на апартамента 79 085
лева, а на гаража – 5821 лева. От това заключение на вещото лице може да се
направи изводът, че увеличената стойност на апартамента възлиза на 31 215
лева, а на гаража – 727 или общо за двата недвижими имота – 31 942 лева.
В останалата част фактическата обстановка е
такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, поради което същата не
следва да бъде преповтаряна в мотивите на съдебния акт на настоящата инстанция.
С оглед установената по делото фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
С влизането в сила на решения № 91/04.06.*10 г. по гр.д. № 314/*06 г. по описа на Районен съд, град
Балчик и № 112/06.08.*10 г. по гр.д. № 314/*06 г. по описа на Районен съд, град
Балчик се формира сила на пресъдено нещо и по отношение на претенцията за
извършени подобрения в недвижими имоти: апартамент № 1 на първи етаж в ЖСК „Б.
С.“, ул. ”Ч. М.“ №**, вх.*, ет.*, гр.Балчик с идентификатор № ** и гараж в
същата сграда на партерния етаж с идентификатор № **, заявена в производството
по гр.д. № 314/*06 г. чрез възражение за право на задържане като частична от
цялото вземане в размер на 28 881 лева.
Предметния обхват на СПН включва
всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се
поражда претендираното материално право независимо от това дали претенцията е
предявена в пълен размер или заявена като частична. Установените с решение по
частичния иск правопораждащи факти на спорното право, доколкото го индивидуализират, чрез основанието и
петитума на иска, се ползват със сила на пресъдено нещо, като последната не
се разпростира единствено върху пълния размер на вземането. При заявяване на претенцията като
частична, нейното уважаване и влизането в сила на решението, с което се уважава
частичния иск формира сила на пресъдено нещо за вземането в предявения размер,
а непредявената част като не включена в предмета на делото, остава извън
пределите на силата на пресъдено нещо. Не се
ползват със сила на присъдено нещо и възраженията срещу съществуването на породеното
право. Такива биха могли да бъдат правоизключващите, правоунищожаващите и
правопогасяващите възражения. Гореизложеното се подкрепя от задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, решение № 89/11.07.*11 г.
по т.д. № 716/*10 г. на І т.о. на ВКС.
По влезлите в сила решения № 91/04.06.*10 г. по гр.д. № 314/*06 г. по описа на Районен съд, град
Балчик и № 112/06.08.*10 г. по гр.д. № 314/*06 г. по описа на Районен съд, град
Балчик е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички факти,
очертани в хипотезиса на правната норма по заявената като частична претенция с
правна квалификация чл.72 ЗС, а именно че „С. А.“ ООД, ЕИК ** е добросъвестен
владелец и като такъв е извършил дейности в двата недвижими имота, които
представляват подобрения, поради което му се дължи увеличената стойност на
вещите в следствие на тези подобрения, както и по отношение на претендирания
размер, а именно 10 278 лева, и следва да бъде зачетена в последващо
производство. Същата обаче не се разпростира само върху целия заявен размер на
вземането от 28 881 лева тъй като претенцията е заявена като частична, с
оглед на което по последващото гр.д. № 475/*13 г. по описа на Районен съд, град
Балчик, претендираната сума от 18 603 лева, представляваща разликата над
уважения размер от 10 278 лева до пълно претендирания размер от
28 881 лева, подлежи на самостоятелно доказване. Именно с оглед
установяване на размера на предявения иск е допуснато изслушването на СТЕ,
която установява, че с оглед извършените подобрения в имотите /с идентификатори
** и **/ увеличената им стойност общо и
за двата имота възлиза на 31 942 лева. При зачитане силата на пресъдено
нещо и доказване на размера в настоящото производство, исковата претенция на „С.
А.“ ООД, ЕИК ** за разликата от 10 278 лева до пълно претендирания размер
от 28 881 лева, т.е. в размер на 18 603 лева, се явява основателна и
доказана. Такава е и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 15.07.*13 г., като последица от
основателността на главната претенция.
По направените
възражения, изложени във въззивната жалба:
Направено е възражение за изтекла
давност относно претендиране правото на заплащане на извършените подобрения.
Същото е от категорията на правопогасяващите такива и сила на пресъдено нещо с
влизане в сила на решения № 91/04.06.*10 г. по гр.д. №
314/*06 г. по описа на Районен съд, град Балчик и № 112/06.08.*10 г.
по гр.д. № 314/*06 г. по описа на Районен съд, град Балчик по гр.д. № 314/*06
г. по описа на Районен съд, град Балчик по отношение на него не е формирана,
поради което настоящата инстанция дължи произнасяне.
С предявяване на частичния иск обаче
се спира течението на давностния срок по реда на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД за
цялото вземане, което спиране следва да се зачете в хода на последващото съдебно
производство за разликата над уважения размер по частичния иск до пълно
претендирания такъв. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение № 22/14.07.*10 г. по
т.д. № 428/*09 г. по описа на ВКС, І т.о.
Съобразно постановките на т.13 от Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., на Пленум на ВС претенцията за
извършени подобрения става изискуема и погасителна давност за нея започва да
тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със
съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено
от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск.
В случая давността относно
претенцията за подобрения е започнала да тече от деня следващ 31.10.*06 г. –
дата на депозиране пред Районен съд, град Балчик на ревандикационния иск от Н.И.Ф.,
по който е образувано гр.д. № 314/*06 г. по описа на Районен съд, град Балчик.
С молба от 03.12.*07 г. по гр.д. № 314/*06 г. по описа на Районен съд, град
Балчик „С. А.“ ООД, ЕИК ** заявява претенция относно извършените подобрения, от
която дата следва давността по отношение на цялото вземане, да се счита спряна,
аргумент от чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД. Същата е спряна до влизане в сила на
решение № 91/04.06.*10 г. по гр.д. № 314/*06 г. по описа на
Районен съд, град Балчик и № 112/06.08.*10 г. по гр.д. № 314/*06 г. по описа на
Районен съд, град Балчик, поради което при депозиране на исковата молба на
15.07.*13 г., с която се претендира разликата над присъдената сума от
10 278 лева до пълния размер от 28 881 лева, т.е. за сумата от
18 603 лева пред Районен съд, град Балчик, това спиране на давността
следва да се зачете. С оглед на това следва правният извод, че давността към
15.07.*13 г. не е изтекла.
По отношение на направените от Н.И.Ф.,
ЕГН ********** възражения по време на устните състезания, че се касае до
необходими разноски, същите се заявяват за първи път в хода на устните
състезания, а не са обективирани във въззивната жалба. С оглед разпоредбата на
чл.269 ГПК настоящата инстанция действа при ограничен въззив, поради което не
дължи произнасяне по тях.
Възражението, изложено във
въззивната жалба, че не е съблюдавана т.6 от Постановление № 6/1974 г. на
Пленума на ВС се явява неоснователно, защото при определяне на увеличената
стойност на имота не са включени тези движимости, които могат да бъдат отделени
без съществено да се промени имотът, видно от изготвената
и приета по делото експертиза.
Водим
от гореизложеното, настоящата инстанция счита, че въззивната жалба, депозирана от Н.И.Ф.,
ЕГН ********** срещу решение по гр.д.№ 475/*13 г. по описа на Районен съд, град
Балчик следва да се остави без уважение, а с оглед гореизложените мотиви и на
основание чл.270, ал.1 ГПК първоинстанционното решение да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид
изхода на делото и направеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски, заявено и от двете страни в производството, такива се следват само на
„С. А.“
ООД, ЕИК **, които Н.И.Ф., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати.
Настоящата инстанция на основание чл.294, ал.2 ГПК се произнася и за тези,
направени пред ВКС по гр.д. № 2189/*15 г. Дължимият размер на разноските,
сторени от „С. А.“ ООД, ЕИК ** пред ВКС възлизат на 402,06 лева, а в настоящото
производство – на 764 лева /500 лева – адвокатско възнаграждение и 264 лева, за
изготвената по делото СТЕ/.
Съдът следва да осъди Н.И.Ф., ЕГН **********
да заплати и дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно
постановките на ТР 6/*12 г. на ОСГТК, т.7 в размер на 372,06 лева.
На основание чл. 280, ал.2 ГПК въззивното решение
подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 72/30.04.*14 г. по гр.д. № 475/*13 г. по описа
на Районен съд, град Балчик
ОСЪЖДА Н.И.Ф., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на „С. А.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: град Балчик, ж.к. „Б.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* представлявано от
управителя М.М.Й. сумата от 402,06 лева, представляващи сторени по гр.д. № 2189/*15
по описа на ВКС, Първо гражданско отделение разноски, на основание чл.294, ал.2 ГПК, както и сумата от 764 лева, представляващи сторени разноски пред
настоящата инстанция по в.гр.д. № 660/*15 г. по описа на Окръжен съд, град
Добрич
ОСЪЖДА Н.И.Ф., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд,
град Добрич сумата от 372,06 лева, представляващи дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, съобразно постановките на ТР 6/*12 г., т.7 на ОСГТК на ВКС
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280 ал.1 ГПК
2.