Р
Е Ш Е
Н И Е №
К., 06.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд гражданска колегия в открито съдебно
заседание шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав
Председател : К.К.
при участието на секретаря Г.Г.
като разгледа докладваното от съдия Косева
гр. дело № 2489/2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за заплащане на трудово
възнаграждение с пр. осн. чл.242, чл.270 КТ, иск за заплащане на обезщетение за
забавеното изплащане на трудовото възнаграждение с пр. осн. чл.245 КТ във
връзка с чл.86 ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск с пр.осн. 224 КТ.
Ищецът М.Т.П., ЕГН ********** моли съда да осъди ответника
„С.С." ООД, ЕИК *** да му заплати сумата 3812,14 лв. от които 280
лв., представляващи обезщетение по
чл.224 от КТ за 10 дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г.; 3532,14 лв. представляващи сбор от 3460 лв. (три хиляди и четиристотин и
шестдесет лева) главница – трудови възнаграждения и
72,14 лв. (седемдесет и два лева и 14 ст.) лихва за забавеното им
изплащане разпределени както следва: за месец 01.2019 г. трудово възнаграждение
в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. в размер на
22,54 лв.; за месец 02.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480
лв., ведно с лихва за забава от 01.05.2019 г. в размер на 18,53 лв.; за месец
03.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за
забава от 01.06.2019 г. в размер на 14,40 лв.; за месец 04.2019 г. трудово
възнаграждение в нетен размер от 480лв., ведно с лихва за забава от
01.07.2019г. в размер на 10,40 лв.; за месец 05.2019 г. трудово възнаграждение
в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.08.2019 г. в размер на
6,27 лв.; за месец 06.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.;
за месец 07.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 300 лв.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответника да му заплати законната лихва върху претендираните
възнаграждения и обезщетения от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и да осъди дружеството да му заплати
сторените разноски по съдебното производство.
Излага следните твърдения за факти и обстоятелства: Работил
в ответното дружество до 17.07.2019 г., по силата на трудов договор, на
длъжността "О." с място на работа „А. 1 К.". Със Заповед №*** г.
трудовото правоотношение е прекратено, поради забавяне изплащането на работника
на уговореното трудово възнаграждение.
Не е получавал трудово си възнаграждение за месеците
01.2019 г., 02.2019 г., 03.2019 г., 04.2019 г., 05.2019 г., 06.2019 г. и 07.2019г. В заповедта за прекратяване е
отразено, че му се дължи обезщетение с пр. осн. чл. 224 от КТ за 10 дни от 2019
г. в размер на 280 лв., сумата не му е заплатена, поради което предявява
настоящите обективно съединени искове против ответното дружество. Съгласно
чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща трудовото възнаграждение на
работника в уговорените срокове. В трудовия договор е упоменат срока, в който
следва да се заплати трудовото възнаграждение, като в случая същия срок не е
спазен от страна на ответното дружество. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. До настоящия момент не са му заплатени общо седем нетни
трудови възнаграждения, като разпределени по месеци и суми са както следва: за
месец 01.2019 г. - трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с
лихва за забава от 01.04.2019 г. в размер на 22,54 лв.; за месец 02.2019г.
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от
01.05.2019 г. в размер на 18,53 лв.; за месец 03.2019 г. трудово възнаграждение
в нетен размер от 480лв., ведно с лихва за забава от 01.06.2019 г. в размер на
14,40 лв.; за месец 04.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480лв.,
ведно с лихва за забава от 01.07.2019 г. в размер на 10,40 лв.; за месец
05.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за
забава от 01.08.2019 г. в размер на 6,27 лв.; за месец 06.2019 г. трудово
възнаграждение в нетен размер от 480 лв.; за месец 07.2019 г. трудово
възнаграждение в нетен размер от 300 лв.
Заявява, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е отразил, че му се дължи обезщетение по чл.224 от КТ за 10 дни в размер на 280 лв. Твърди, че същата сума не му е изплатена до
настоящия момент, поради което претендира сумата 280 лв., представляваща
обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за общо 10 дни неползван платен
годишен отпуск през 2019 г.
Ответникът „С.С." ООД, ЕИК ***, оспорва основателността на всички претендирани
от ищеца суми. Не оспорва факта, че страните са били в трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „О.". Твърди, че лицето е
било назначено на непълно работно време от 4 (четири) часа при сумарано
отчитане на работното време. Оспорва твърдението на ищеца, че от ответното
дружество е дължало от една страна и не е изплатило от друга страна размера на
посочените в исковата молба суми за трудово възнаграждение в размер на 3460
лева - за периода „месец 01.2019 - месец 01.2019 година“ и сумата от 280 лева -
претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018
година в размер на 10 дни. Твърди, че ищецът е ползвал полагащия му се 10 дни
платен годишен отпуск за съответния период към датата на прекратяване на
правоотношението. Твърди, че работодателят е издал изрична заповед за
упражняване на това право от служителя и следователно към деня на издаване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, служителят не е имал право
на изплащане на обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.
От събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :
Безспорно в отношенията между
страните, е че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника за длъжността
„О.“ на обект „А.1К.“. Видно от представения трудов договор № *** год. страните
са уговорили ищецът да изпълнява длъжността с работно време от 8 часа при
сумирано месечно отчитане с ОМВ от 420
лв. и доплащане за нощен труд по 0,25 лв. на час. Съгласили са се месечното
трудово възнаграждение за съответния месец да се изплаща ежемесечно до края на
втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден
на третия месец след месеца, в който е изработено. Платеният годишен отпуск на
работника е определен на 20 дни. Договорът е сключен като срочен – за 6 месеца
срок за изпитване.
С писмено заявление от 16.07.2019 г. ищецът е уведомил
работодателя си, че считано от датата на получаване на уведомлението прекратява
едностранно трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради
неплащане (забавяне на изплащането) на трудовото му възнаграждение.
Видно от представената разписка от 16.07.2019 г. на
куриерска фирма „С.“ с подател М.Т.П. „С.С." ООД е получило уведомлението
на ищеца 17.07.2019 год.
На 17.07.2019 год. ответникът изготвил заповед за
освобождаване на ищеца №*** г. връчена на ищеца на 24.07.2019 год., с която го
освобождава от длъжността „О.“ поради забавено изплащане на трудовото
възнаграждение. В заповедта се разпорежда на ищеца да се изплати обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за 10 дни неползван платен отпуск в размер на 280,00 лв.
За доказване на твърдението си, че е изплатил на ищеца
обезщетението от 280,00 лв. ответникът представя РКО №22306 от 18.09.2019 год. за
сумата 254,26 лв. Част от съдържанието на ордера е печатно с изключение на
подписите, датата на ордера и основанието за плащането. В него има заличавания.
Надписът под заличената част прозира и се чете без да са необходими специални
средства. Заличената част от РКО има следното съдържание „за месец Август
2018“.
Представени са две молби от ищеца – от 31.07.2018 год.
и от 01.11.2018 год., с които ищецът моли да му бъде разрешено да ползва платен
годишен отпуск в размер на 10 дни. Представени са две заповеди на ответника –
Заповед № *** год. и Заповед № *** год., с които работодателят разрешава на
ищеца да ползва по 10 дни платен годишен отпуск за 2018 год. – считано
от13.08.2018 год. и считано от 05.11.2018 год.
Доказателства за направено искане от ищеца за ползване
на платен годишен отпуск през 2019 година и за разрешаване на ползването на
такъв по делото не са представени.
Доказателства за изменение на съдържанието на
трудовото правоотношение от 8 часа работно време – на 4 часа работно време по
делото не са представени.
За доказване на твърдението си, че не дължи на ищеца
претендираните възнаграждения ответникът представя фишове за работна заплата,
представляващи извлечение от ведомост за работна заплата, РКО № *** г. за
заплата за м.07.2019 г., РКО № *** г. за заплата за м.06.2019 г., РКО № *** г. за заплата за м.05.2019 г., РКО № *** г. за
заплата за м.04.2019г., № РКО *** г. за заплата за м.03.2019 г. в размер на 254,26
лв., РКО № *** г. за заплата за м.01.2019г., РКО № *** г. доплащане за заплата
за м.01. и заплата за м. 02.2019 г., разпечатка на хартиен носител на ин
формация създадена на електронен носител, наричана от ответника „книга, в която
са описани издадените през 2018 и 2019 година РКО“.
Ищецът оспори
получаването на вписаните в ордерите с датата от 2019 година суми като заяви,
че документите са неистински: подписът за получател не е негов, в документите
има направени заличавания, които променят съдържанието му. След като ответникът
заяви, че ще се ползва от оспорените РКО съдът го задължи на представи
оригиналите на оспорените документи.
Оригинал на представеното пред съда копие на РКО ***
г. за заплата за м. 06.2019 г. (л.54) не беше представен. Вместо това беше
представен оригинал да документ представляващ РКО *** г. (л.63), в който
документ е очевидна разликата в датата на документа, изписването на цифрите на
датата и подписа на получателя.
Начинът на изписване на датата на съставяне на ордера
изписана ръкописно във всички документи се различава от начина на изписване на
ръкописната дата в оригиналите, т.е оригиналът и копието на документа не са
идентични (без значение е дали изписването е изпълнено от едно и също лице –
цифрите в първообраза и в копието не са идентични).
Оригиналът на РКО №*** год. беше представен от
ответника след извършване на съдебно-графологичната експертиза. По искане на
ответника съдът възложи на експертизата допълнително да извърши проверка на
истинността на представения без основание по-късно документ. Страната не внесе определения
от съда депозит за извършването й.
На основание чл.183 ГПК непредставянето на оригинала
на документа поискан от съда е основание за изключване на представените копия
от доказателствата по делото. В този смисъл съдът изключва от доказателствата
представен от ответника като доказателство заверено копие на РКО *** г. (л.54),
чийто оригинал не беше представен по делото.
Съдът откри производство по оспорване истинността на РКО
№ *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г.,
РКО № *** г. и назначи СГЕ за проверка на авторството и истинността на
съдържанието им.
На осн. чл.194, ал.1 ГПК за извършване на проверката
съдът назначи СГЕ. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-графологична
експертиза, подписите на получател на оспорените документи принадлежат на М.Т.П.,
но съдържанието на буквения и цифров текст в същите тези РКО преди очевидните
заличавания направени в тях е различно:
РКО № *** г., -
„за месец Януари 2018 г.“
РКО № *** г. -
„за месец Февруари 2018 г.“
РКО № *** г. - „за месец Март 2018 г.“
РКО № *** г. - „за месец Април 2018 г.“
РКО № *** г.- „за месец Май 2018 г.“
РКО № *** г.- „за месец Юни 2018 г.“
РКО № *** г. „за месец Юли 2018 г.“ При разкриване на
заличеното съдържание на документите и подреждането им в съответствие с това
заличено съдържание. Номерата на ордерите се развиват в хронологична
последователност (както би следвало да бъде), а под датата на съставяне на
ордерите (състояща се от ден, месец и година) има печатно записване на израза
„за месец … 2018 год.“ с посочване на конкретен месец.
На осн. чл.194, ал.1 ГПК за извършване на проверката
бяха събрани гласни и писмени доказателства.
Представените от ответника писмени документи - справка
за начислени и платени от ответника на ищеца суми по договор, фишове за работна заплата, представляващи
извлечение от ведомост за работна заплата и разпечатка
на хартиен носител на информация създадена на електронен носител, наричана от
ответника „книга, в която са описани издадените през 2018 и 2019 година РКО“ са
изготвени едностранно от него, не съдържат достоверна дата.
Справката за начислени и платени от ответника на ищеца
суми за 2018 и 2019 г. е озаглавена „М.П. *** 01.03.2016-24.07.2019“ има посочен
автор – физическото лице А.Н., което няма данни какво отношение има към
ответника.
Фишовете за работна заплата, представляващи извлечение
от ведомост за работна заплата и разпечатката на хартиен носител на информация
създадена на електронен носител, наричана от ответника „книга, в която са
описани издадените през 2018 и 2019 година РКО“ нямат автор, не носят подпис на
съставител, нямат достоверна дата на съставяне, не удостоверяват по какъвто и
да е начин получаването на посочените в тях суми от ищеца.
Видно от показанията на разпитания като свидетел Цаньо
Цанев, работил при ответника през 2018 и до м. юни 2019 год. на длъжността „О.“,
напуснал ответника заради това, че не е получил трудовото си възнаграждение за
7 последователни месеца. През 2018 год.
получавал трудовите си възнаграждения, всичко му се плащало на ръка от
началника И.Б.. За получаване на сумите дължими за 2018 год. се под писвали на
ордери. Свидетелят твърди, че ведомост за работна заплата не е виждал и че през
2019 година не са му поднасяли ордери за подписване както и не са му плащани
възнагражденията дължими за тази година.
Видно от представените по делото фишове и проверените
от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е начислил на ищеца следните трудови
възнаграждения:
За м.01.2019 г. – БТВ
294лв., чиста сума за получаване – 228,13 лв.
За м.02.2019 г. – БТВ 294 лв., чиста сума за
получаване - 228,13 лв.
За м.03.2019 г. – БТВ
294 лв., чиста сума за получаване – 228,13 лв.
За м.04.2019 г. – БТВ
294 лв., чиста сума за получаване -
228,13 лв.
За м.05.2019 г. – БТВ
294 лв., чиста сума за получаване -
228,13 лв.
За м.06.2019 г. – БТВ
294 лв., чиста сума за получаване -
228,13 лв.
За м.07.2019 г. – БТВ
146,09 лв., чиста сума за получаване -
113,46 лв.
На осн. чл.224 и чл.177 КТ и предвид, че БТВ на ищеца
за м.юни е начислено като 280 лв. брутен размер, както и че за времето
отработено от ищеца при ответника се следват 12 работни дни платен годишен
отпуск, експертизата посочва брутен размер на дължимото обезщетение по чл.224
от Кт в размер на 146,09 лв. и 131,48 лв. – в нетен размер.
В констативната част на заключението, експертизата е
отразила, че информацията за положен труд въз основа, на която са изготвени
ведомостите за работни заплати за 2019 година не кореспондира с наличната
информация при ответника за действително положения труд по трудово правоотношение
(стр.149). Представеното на експертизата като основание за изготвяне на
ведомостите за работни заплати при ОМВ от 280 лв. Допълнително споразумение от
01.03.2018 год. към ТД №*** год. за преминаване от 8 часа към 4 дневно работно
време и промяна на ОМВ на 280 лв. месечно не е представено по делото като доказателство.
Истинността на документа (подписа на работник) беше оспорена от ищеца в о.с.з
на 19.01.2021 год. Основанието, на което експерта е стигнал до извода, че
ищецът е полагал за времето от м. януари до м. юни 2019 год. извънреден труд не
е представено като доказателство по делото, но от така предоставената
информация следва изводът, че ищецът е положил труд над твърдените 4 часа
дневно.
Видно от заключението на ССЕ дължимите на ищеца
трудови възнаграждения при уговореното с трудовия договор 8 часа работно време
е
За м.01.2019 г. – БТВ
588 лв., чиста сума за получаване – 456,27 лв.
За м.02.2019 г. – БТВ 588 лв., чиста сума за
получаване - 456,27 лв.
За м.03.2019 г. – БТВ 588 лв., чиста сума за получаване – 456,27 лв.
За м.04.2019 г. – БТВ
588 лв., чиста сума за получаване -
456,27 лв.
За м.05.2019 г. – БТВ
588 лв., чиста сума за получаване -
456,27 лв.
За м.06.2019 г. – БТВ
588 лв., чиста сума за получаване -
456,27 лв.
За м.07.2019 г. – БТВ
306,78 лв., чиста сума за получаване -
238,05 лв.
Брутният размер на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ при БТВ дължимо за 8 часа работно време възлиза на 306,78 лв. и 276,10 лв. –
в нетен размер.
Размерът на неплатените на ищеца възнаграждения и
обезщетение по чл.244 от КТ при 8 часов работен ден и при валидност на
плащанията удостоверени с оспорените РКО възлиза на 434,57 лв. тр. възн. за
м.05.2019 г., 456, 27 лв. тр. възн. за м. 06.2019 год., 238,05 лв. тр. възн. за
м. 07.2019 г., 276,10 лв. обезщетение по чл.224 от КТ и обезщетение от 20,46
лв. за забавеното изплащане на неизплатените в уговорения в трудовия договор
срок възнаграждения.
Обезщетението за 10 дни платен годишен отпуск за 2019
година ( на основанието заявено с петитума на исковата молба ) се равнява на 255,65
лв. в брутен размер и на 230,08 лв. в
нетен размер.
Исковата молба е подадена на 18.09.2019
год.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявените искове са частично
основателни.
Работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа; да издава при поискване от работника или
служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените
трудови възнаграждения и обезщетения.
Положеният по трудово правоотношение труд е възмезден.
Работодателят дължи плащане на уговореното възнаграждение. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, в
предприятието, където се извършва работата. Плащането на трудовото
възнаграждение се извършва лично на
работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки.
При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в
размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със
законната лихва.
Представените от ответника РКО №22306
от 18.09.2019 г., РКО № *** г., РКО № ***
г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г. и РКО № *** не
следва да се кредитират като доказващи твърденията на ответника, че е направил
плащане на посочените в тях обезщетение по чл.224 от КТ и трудови възнаграждения за 2019 г. в полза на
ищеца поради това, че тези ордери макар и подписани от ищеца (и в този смисъл
оспорването на истинността им в производството по чл.193 от ГПК да не е успешно),
съдържат заличавания с коректор, под които заличавания са изписани текстове, в
смисъл че изявленията/плащанията се отнасят за месеците от януари – до юли 2018
г., от който факт възниква сериозно съмнение в истинността на съдържанието на
тези документи. Изводът, че не е безспорно доказано, че вписаните в оспорените
ордери суми за плащания на трудовото възнаграждение и обезщетение се отнасят за
твърдени от ответника месеци от 2019 г., се подкрепя от събраните гласни доказателства,
от които е видно, че през 2019 година ответникът не е плащал дължимите
възнаграждения, което е станало основание част от работниците да поискат
прекратяване на трудовото правоотношение с него. Тъй като това „неплащане“ е
било пълно, т.е. на всички дължими суми не е имало и повод и не е имало случай работодателят
да предоставя за подписване оправдаващи разходите му за възнаграждения
документи, включително и РКО.
Авансовият данък за доходи от трудови
правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна
основа. Размерът на дължимия данък се
определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. На
основание чл.42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данък общ
доход се удържа от работодателя при
окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
В този смисъл претендираните от ищеца суми следва да бъдат присъдени в брутен
размер като към момента на изплащането им от работодателя за същият ще възникне
основание като данъчно задължен субект да удържи същия.
Претенцията за
заплащане на обезщетение от 280 лв.,
представляващи обезщетение по чл.224 от КТ за 10 дни неползван платен
годишен отпуск през 2019 г. е основателна за 255,65 лв. и следва да се отхвърли в частта до
280 лв.
Претенцията за 72,14
лв. (седемдесет и два лева и 14 ст.), представляващи лихва за забавеното
изплащане на трудовите възнаграждения за 2019 год. е основателна по отношение
на периода на забава, но недоказана по размер и следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за трудови
възнаграждения е частично основателна. Претендират
се 480 лв. чисто (нетно) трудово възнаграждение при дължимо 456,27 лв. за месец 01.2019 г., за месец 02.2019 г., за
месец 03.2019 г., за месец 04.2019 г., за месец 05.2019 г., за месец 06.2019 г.
За месец 07.2019 г. претендираното трудово
възнаграждение в нетен размер е 300 лв. Претенцията е основателна за 238,05 лв.
Разноските на ищеца по делото възлизат
на 1040 лв. за адвокатско възнаграждение.
От сметката на РС-К. са направени
разноски за 600лв. за СГЕ и 430 лв. за ССЕ.
Ответникът не
представя списък или документ за направени по делото разноски.
Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно предвид създаваните от ответника пречки по движението на делото и многобройността на проведените в
тази връзка съдебни заседания.
Претендираният от
ищеца размер на вземания за лихви, обезщетение и трудови възнаграждения възлиза
общо на 3532,14 лв., от които основателни са претенциите в размер на 3231,32
лв. общо.
Съразмерно с
уважената част от претенциите ответникът следва да заплати на ищеца 951,43 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва
да заплати на РС-К. (от направените 1030 лв. разноски за експертизи) сумата
942,24 лв. разноски по делото.
Ответникът следва
да заплати на РС-К. държавна такса от 169,03 лв., от които 50 лв. по иска за
обезщетение по чл.224 от КТ и 119,03 лв. по претендираните месечни
възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„С.С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Е.И.Б., чрез адвокат Д.С. да заплати на М.Т.П., ЕГН ********** *** следните сумата 3231,32
лв. от която:
-
255,65 лв., представляващи обезщетение по чл.224 от КТ за
10
дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г. в брутен размер като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в частта до 280 лв. като неоснователна;
-
456,27 лв.,
представляващи нетно трудово
възнаграждение
за
м.01.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 480,00 лв. като
неоснователна;
- 456,27 лв., представляващи нетно трудово възнаграждение за м.02.2019 г.
като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до
480,00 лв. като неоснователна;
- 456,27 лв., представляващи нетно трудово възнаграждение за м.03.2019 г.
като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до
480,00 лв. като неоснователна;
- 456,27 лв., представляващи нетно трудово възнаграждение за м.04.2019 г.
като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до
480,00 лв. като неоснователна;
- 456,27 лв., представляващи нетно трудово възнаграждение за м.05.2019 г.
като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до
480,00 лв. като неоснователна;
- 456,27 лв., представляващи нетно трудово възнаграждение за м.06.2019 г.
като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до
480,00 лв. като неоснователна;
- 238,05 лв.,
представляващи нетно трудово
възнаграждение за м.07.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 300,00 лв. като неоснователна.
- законната лихва върху сумата 3231,32 лв. считано от
18.09.2021 год. до окончателното й изплащане;
-951,43 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.Т.П.,
ЕГН ********** *** съдът да осъди „С.С." ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да му заплати сумата 72,14 лв. (седемдесет и два лева
и 14 ст.), представляваща лихва за забавеното изплащане на трудовите
възнаграждения за 2019 год. като недоказана по размер.
ОСЪЖДА „С.С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Районен
съд - К. сумата 1111,27 лв., от които 942,24 лв. разноски за експертиза и 119,03
лв. ( сто и деветнадесет лева и 03 ст.) за държавна такса.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 от КТ.
Банкова сметка ***ните суми: *** – „Б.“ АД титуляр М.Т.П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - С.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :