Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 158/05.04.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 135
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 83, ал. 6
във вр. ал.5 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по повод подадена жалба от И.Й. ***
чрез процесуалния му представител адвокат В.П. *** против отказ да бъде
издадено разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по
ЗОБВВПИ - за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, поради
липса на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на
разрешение, обективиран в рег. №1808р-5456 от 22.02.2021год. издаден от
Началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана.
В жалбата се твърди, че оспореният отказ за
издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него е незаконосъобразен. Твърди се, че съгласно изискванията на
закона е представил всички необходими писмени документи, за издаване на
исканото разрешение, като е завършил курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие и притежава валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. От административния орган не става
ясно какво се разбира под „основателна причина“, тъй като със заявлението и в
допълнението към него, като такава е посочил необходимостта от самоохрана,
мотивирана от спецификата на извършваната дейност като управител на търговски
дружества, както и рисковете свързани с носенето на значителна парична сума в
брой и трайното му пребиваване в малко населено място – с.Г*** К*** и
свързаните с това значителен риск и оправдан страх от посегателства върху
живота и имуществото му. Сочи, че за него съществува висок риск за здравето и
имуществото му без вземане на допълнителни мерки за сигурност, каквото е
притежаването на огнестрелно оръжие, като в случая освен за граждански цели,
оръжието ще подпомага осъществяването и на правомерни служебни цели в
качеството му на управител на „Й*** “ ООД с ЕИК * и „Й. Т*** “ ООД с ЕИК * чиито
търговски оборот е предимно в брой. Твърди, че не е необходимо да съществува конкретно
застрашаване и опасността да е реална и постоянна, достатъчно е същата да
съществува.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат В.П. *** поддържа жалбата си на посочените в нея
основания, като моли за отмяна на постановения отказ, поради фактът, че е
немотивиран, необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът - Началник РУ - Монтана при
ОД МВР – Монтана, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител, в писмено становище по жалбата оспорва същата като неоснователна
и моли за оставяне в сила на отказа като правилен и законосъобразен, като
излага подробни съображения, че същия е издаден от компетентен орган, спазена е
формата му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
издаването му е спазен материалния закон и целта му. Претендира прекомерност по
отношение на сторените разноски от жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана встъпил в производството, изразява становище за неоснователност на
жалбата, като развива конкретни съображения в тази насока в приложено писмено
заключение.
Обжалваният отказ за издаване на разрешение за
дейности с ОБВВПИ,
а именно разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси
с рег. № 1808р-5456 от 22.02.2021г., издаден от началник РУ Монтана при ОД МВР
гр.Монтана е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.12 от делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени, прието
е заверено копие от административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 07.01.2021г. жалбоподателят в качеството
на физическо лице с месторабота „Й*** “ ООД на длъжност „технически сътрудник“
подал до началника на РУ Монтана, към ОД МВР – Монтана, заявление вх.№ УРИ-180800-263
от 08.01.2021год., с посочен адрес гр.Монтана, ул.”Е*** Й*** ”№* , съдържащо искане
да му бъде издадено разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолен или револвер с дължина на цевта до
30см. и до 50броя боеприпаси за него, като обосновал необходимостта от това за
„самоотбрана”. Към заявлението приложил изискуемите се от него доказателства -
удостоверение №13/2020г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие на л.20 от делото и издадено му разрешително №20200636706 за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси от дата 29.07.2020г. с
валидност до 28.07.2025г., ведно с приложение към него относно съхранение,
носене и употреба на оръжие марка „Б*** /GR3“,
калибър 12, видно от л.7 и 19 от делото.
С писмена резолюция материалите са предадени
на служба КОС при РУ Монтана. По възложената проверка по подаденото от
оспорващия заявление, с приложените към него документи са изготвени докладни
записки от мл. ПИ КОС до Началник РУ Монтана с рег.№ 1808р - 1135/12.01.2021 г.
и инспектор в РУ Монтана до Началник РУ Монтана с рег.№ 1808р-1605/15.01.2021
г. и рег. №1808р-2007 от 18.01.2021год. в които са посочени спазените от закона
изисквания свързани с проверки по отношение на жалбоподателя в масивите на МВР,
образувани заявителски материали, липсата на противообществени прояви,
престъпна дейност и липса на осъждане.
В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал.
4 АПК и в частност по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ административния орган с писмо рег.
№ 180800-838 от 21.01.2021 г. издадено от началник РУ Монтана, уведомил писмено
заявителя И.Й. ***, че при извършената служебна проверка е установена
недостатъчна обоснованост на искането за издаване на разрешение за придобиване
на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Изрично е посочена
възможността на основание чл.34, ал.1-3 АПК в срок не по – дълъг от седем дни,
да изложи писмено своите искания и възражения. /л.14 от делото/. На 19.02.2021
г. със заявление вх.№ УРИ 180800-2203 оспорващия мотивирал необходимостта от
издаване на разрешението за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси с това, че същото му е необходимо „поради характера на дейността му,
търговия на едро и дребно в строителна борса „Й*** “ ООД и други, тъй като
оборотните средства 90% са в брой, както и намерението му да заживее в с.Г***
К*** чиято къща се намира в края на селото.” / л.13 от делото/.
Въз основа на проведеното административно
производство на 22.02.2021 г. ответникът издава оспорения отказ от издаване на
разрешение за дейности с ОБВВПИ - за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси с рег.№ 1808р-5456 от 22.02.2021г. В мотивите на оспорения
индивидуален административен акт, началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана,
посочил, че заявителя, настоящ оспорващ не е представил конкретни данни за
доказване на заявеното от него искане за издаване на разрешение за закупуване с
мотив „самоохрана; свързани със задълженията му строителна борса „Й*** “ и
оборота в същата чиито управител е, както и намерение да заживее в с.Г*** К*** ”,
касаещи заплаха за живота и здравето, както и посегателства върху притежаваното
имущество. Посочено е, „че при извършената проверка, приложените от заявителя
документи и изготвените докладни записки, жалбоподателя няма основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за самоотбрана, съгласно чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ. /л.12 от делото/.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Разпоредбата на чл. 83, ал.5
от ЗОБВВПИ предвижда, че директорът на ГДНП на МВР или оправомощено
от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или
по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва
издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. С оглед изложеното
и предвид приложеното удостоверение УРИ 301000-6963/17.03.2021г. от Началник
сектор КАПОЧР при ОД МВР гр.Монтана издателя на акта е Началник РУ Монтана
считано от 27.11.2020г., т.е. съдът намира, че оспореният отказ от издаване на
разрешение за дейности по ЗОБВВПИ - за закупуване на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Издаден е от материално и териториално компетентен орган, в
случая Началник РУ – Монтана към ОД МВР – Монтана по постоянен адрес на
заявителя. Следователно отказа е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В отказа изрично е посочено, че същият се основава на извършената проверка
от административния орган, приложените от заявителя документи и изготвените
докладни записки и с оглед
наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма, като
при постановяването му са изложени и съответните мотиви – фактическите и правните
основания за отказа от издаване на разрешение за дейности по ЗОБВВПИ.
Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваният отказ да е
допуснато съществено нарушение на административно производствени правила,
въпреки възраженията в жалбата в тази насока, доколкото са събрани необходимите
и относими доказателства, като административният орган е изпълнил и вменените
му задължения по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, указвайки на заявителя да обоснове
основателната причина за издаване на исканото разрешение, както и задълженията
си по чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ, за служебна проверка на обстоятелствата по чл.58,
ал.1,т.3 от ЗОБВВПИ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че оспореният административен акт е немотивиран. Издадения отказ е мотивиран с
посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че
изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта
от закупуване на лично огнестрелно оръжие. В обжалвания административен акт
органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.
По делото не се спори, че по отношение на жалбоподателя
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал.
1, т. 1-9 ЗОБВВПИ.
Спорът е досежно наличието на предпоставката по т. 10 касаещи основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение.
Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени
в чл. 6, ал. 2
и ал. 3 от
ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата
на чл. 6, ал. 3,
т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага. Поради което законодателно е установен разрешителен
режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен
начин нуждата от издаване на исканото разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване на огнестрелно оръжие
и боеприпаси за него не се издава на лице, което няма основателна причина,
която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно
физическото лице, което иска разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за
самоотбрана, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства,
които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството
му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква
тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за
ползването му боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за
законодателя основание да се разреши на физическо лице придобиването и
притежанието на огнестрелно оръжие.
В тежест на лицето, подало заявлението за
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, е да представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него
основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие и
боеприпаси. В случая жалбоподателя, видно от приложеното допълнително
споразумение към трудов договор от 01.01.2021г. е назначен в „Й*** “ ООД на
длъжност „технически сътрудник“, в каквото качество е подал и заявлението за
издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, като
първоначално е посочил като причина „самоотбрана“, а в уточнението, че
разполага с парични средства в качеството си на управител в две търговски
дружества, за което с жалбата е представил и справки за оборотите им.
Действително от пиложените справки за актуално състояние на Й*** “ ООД с ЕИК * и
„Й. Т*** “ ООД с ЕИК * жалбоподателя е един от управителите и съдружниците в
търговските дружества, но този факт не установява необходимост от носене на
огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност
за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, не е
обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. Още
повече, че с приемането на Закона за ограничаване на плащанията в брой,
ограниченията се отнасят както за гражданския, така и за търговсия оборот, като
плащанията над определения в разпоредбата на чл.3 от закона размер задължително
се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка, като плащанията могат
да се извършат не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни
услуги по платежна сметка. От друга страна жалбоподателя има издадено
разрешително №20200636706 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси от дата 29.07.2020г. с валидност до 28.07.2025г., като
видно от приложението към него същият има право да съхранява, носи и употребява
оръжие марка „Б*** /GR3“, калибър 12. В случай на необходимост от закупуване на
оръжие от жалбоподателя във връзка с работата му, ще следва да го заяви по друг
ред, по аргумент от разпоредбата на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗОБВВПИ, където
въведеното разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни
цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата
му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на
опасност с източник битието на заявителя, а във втората - за нуждите на изпълняваното
от него занятие. След като законодателят изрично е установил разлика между
носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова
или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за
различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг
нормативноопределен ред. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е
за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния
работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност в
този см. е Решение № 2760 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2018 г.
Доказването на необходимостта от закупуване на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите
на издаване на разрешение за закупуване на оръжие законът е възложил в тежест
на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства
в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно,
че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото
разрешение.
В оспорения административен акт органът е
изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона -
отсъстват данни, които да обосноват необходимост от придобиването на
огнестрелното оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя или такива
свързани с упражняваната от него дейност. Административният орган поначало не е
задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава
потенциална необходимост за заявителя. Както се посочи по-горе, анализът на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното
физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да
обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот,
здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната
охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е
въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на
физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. Към
заявлението обаче не са представени никакви доказателства за заплахи срещу
жалбоподателя или негови близки, както и за посегателство спрямо имуществото
му, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. От
доказателствата по административната преписка и делото е видно, че
съображенията на жалбоподателя са свързани единствено с твърдения за евентуална
опасност за живота и здравето на него и негови близки и бъдеща опасност,
произтичаща от естеството на извършваните от него дейности.
Професията, която той упражнява сама по себе
си без допълнително основание не е свързана с предпоставки за издаване на
разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, доколкото българското
законодателство не е предвидило упражняването й да се опосредява от носене на
оръжие. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси
само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ.
Също така, предотвратяването на
потенциални посегателства върху личността и имуществото, както се твърди в
жалбата, не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от
действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно
разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи
вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически
на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за
установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с
огнестрелно оръжие.
Без правно значение за законосъобразността
на оспорения акт е фактът, че на жалбоподателя е издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане
за издаване на разрешително, административният орган е длъжен да извърши
проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки,
определени в закона. Законът не борави с понятието продължаване срока на
издадено вече разрешително, поради което при подадено искане следва да се
спазва процедурата по издаване на разрешението. В действителност жалбоподателят
отговаря на всички останали предпоставки на закона, представил е необходимите
документи за това, но в конкретния случай с оглед данните по делото не се установява
и доказва наличието на основателна причина, каквато изисква законът и чиято
тежест е вменена именно на заявителя. В случая административният орган действа
в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в
цитираната по-горе разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на
разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В изпълнение на
нормативно уредените си задължения административният орган е извършил конкретна
преценка, дали към конкретния момент са изпълнени всички законови предпоставки,
за издаване на исканото разрешение, поради което е постановил един обоснован и
законосъобразен акт.
Мотивираният отказ е съобразен и с целта
на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с
изключително висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и
здравето на множество граждани.
По изложеното настоящият съдебен състав
приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същият е в съответствие с
приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да
бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й. ***
против отказ да бъде издадено разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него по ЗОБВВПИ - за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин
обосновава издаване на разрешение, обективиран в рег. №1808р-5456 от
22.02.2021год. издаден от Началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: