Р Е Ш Е Н И Е
№ 145 02. 05. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 02. 04. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
мл. с-я Симона
Кирилова
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 125 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 906 / 05. 10. 2018г.,
постановено по гр. д. № 0889 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд е
признато за установено по отношение на Г.К.Е., че дължи на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата 339.16лв.
представляваща ЕДНА ВТОРА от общо дължимата сума 678.33лв. /в режим СИО/
неплатена топлинна енергия за
топлофицирано жилище, на адрес **, като за разликата до предявения размер сума
678.33 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, от която :
- сумата
275.65 лв. представляваща ЕДНА ВТОРА
от общо дължимата сума 551.30лв. от главница за периода 01.05.2013 г. до
30.04.2017 г., като за разликата до предявения размер 551.30 лв.
главница, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан
- сумата 63.51лв. представляваща ЕДНА ВТОРА от общо дължимата сума 127.03лв.
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 08.07.2013 г. до
27.11.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер 127.03 лв., искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 06.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
С решението е осъден, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, Г.К.Е. да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, разноски:
-По установителния иск – 27.13лв.
държавна. такса, 75лв. за вещо лице, 7.50лв. за съд.удостоверения и 50лв. юкрисконсултско
възнаграждение.
-По заповедното производство –
25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
С решението е осъдена, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, да заплати на Г.К.Е. сумата 200лв. разноски по установителния
иск и сумата 200лв. разноски по заповедното производство.
Недоволен от решението, в частта,
с която са уважени исковите претенции и са присъдени разноски, е останал Г.К.Е.,
който чрез адвокат Б.В., го е обжалвал в тази му част. Навежда доводи, че
решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Навежда доводи, че съдът неправилно е определил дължимите суми и те са в по -
малък размер и за други периоди, а отделно в тези им размери и периоди те са
погасени по давност. Навежда доводи, че разноските както по установителния иск,
така и в заповедното производство са определени произволно и не са изчислявани.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото пред двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД не
е подала писмен отговор. В съдебно заседание, същата, чрез юрисконсулт M. оспорва
жалбата като неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде
потвърдено. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С определение, постановено в з.
з. на 20. 11. 2018г., в производство по реда на чл. 247, ал.1 от ГПК, е
отхвърлено като неоснователно искането на адвокат Б. В., като пълномощник на Г.К.Е.,
да бъде отстранена техническа грешка в решение № 906 от 05. 10. 2018г.
Г.К.Е., чрез адвокат В. е
обжалвал това определение с частна жалба. Навежда доводи, че то е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Моли то да бъде отменено от въззивния съд и
ако не бъде върнато за ново разглеждане със задължителни указания, то да бъдат
възприети доводите във въззивната жалба, която се явява водеща. Моли да му
бъдат присъдени разноските за държавна такса.
Насрещната страна не е подала
писмен отговор и не е изразила становище по частната жалба.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни
правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване - за процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. дело
№ 8284/2014 г. по описа на Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на
настоящото исково производство, като в срока по чл. 415 ГПК ответника е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, а дружеството - заявител в
срок е предявило установителния си иск, поради което същият иск е допустим. Съдът
се е произнесъл именно по предявения установителен иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Основният довод във въззивната жалба е, че съдът
неправилно е определил дължимите суми и те са в по - малък размер и за други
периоди, а отделно в тези им размери и периоди те са погасени по давност.
Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по
делото доказателства Пернишкият окръжен
съд намира следното :
В първото по
делото заседание на 05. 06. 2018г., процесуалният представител на ответника,
адвокат В. е направил признание, за размера на главницата и лихвите за забава
за процесните периоди, поради което е направил искане тези обстоятелства да
бъдат признати за безспорни, поради което Пернишкият районен съд с определение
е приел за безспорно межда страните и ненуждаещо се от доказване размера на
сумата за главница и лихва за забава за забава, за посочените в исковата молба
суми и периоди. Съдът е конкретизирал доклада си - остава спорно и подлежи на доказване
обстоятелството, дали ответникът е собственик или ползвател на процесния имот и
за процесния период.
Видно от
приложения нотариален акт № 104, том V, дело №
1632 / 1984г. на нотариуса към Пернишкия районен съд, ответникът Г.К.Е. е бил
собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в ***. Апартамента е
продаден от ответника Г.К.Е. и М.С.Е. /явно в режим на СИО/, на 12. 10. 2017г.
на купувача Г. М.Г. – видно от приложения нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 24, том II, рег. № 188 от 12. 10. 2017г. на
нотариус В.Я.. Следователно ищецът е доказал, че за периода от 01. 05. 2013г.
до 30. 04. 2017г., за когато се пертендира главница ответникът е бил собственик
на апартамент, поради което се дължат както главница, така и лихви за забава.
Последващия период за лихвите за забава, които са акцесорни, е без значение, че
е до 27. 11. 2017г., т.с. има навлизане за периода от 12. 10. 2017 до 27. 11.
2017г., тъй като лихвите се дължат за главница за предходен период, съгласно
чл. 42, ал.1 от Общите условия.
Тъй като решението
е в влязло в сила в отхвърлителната му част за - ½ част от претендираната главница и лихви за
забава, то Пернишкият окръжен съд не следва да обсъжда дали в тази част то е
правилно или не.
След като
претенцията е за сумата от 551,30лв. за периода от 01. 05. 2013г. до 01. 05. 2013г. за главницата и за периода
от 08. 07. 2013г. до 27. 11. 2017г. и същата е отхвърлена за ½ част, то
дължимите от ответника Г.К. М. сума са в размер на 275,65лв. главница и в
размер на 63,51лв. лихви за забава и тези суми правилно са определени от
Пернишкия районен съд.
Действително и с
подаденото възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК и с раздел IV от писмения отговор на ответника, той е оспорил, че част
от исковите претенции и за главницата и за лихвите за забава – за периода до
05. 12. 2014г. са погасени по давност. Това възражение не е обсъдено от Пернишкия
районен съд, поради което следва да бъде обсъдено от Пернишкия районен съд.
Тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06. 12. 2017г.,
то съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с изтичането на 3 годишна
давност се погасяват вземания за периодични плащания /каквито са процесните по
първия иск/ и за лихви за забава /каквито са процесните по втория иск/.
Следователно за периода от 01. 05. 2013г. до 05. 12. 2014г. включително, за
който се претендира главница и за периода от 08. 07. 2013г. до 05. 12. 2014г., за
който се претендират лихви за забава, вземанията са погасени по давност. За
½ и за тези периоди вземанията са съответно в размер на 83,65лв. главница и 31,03лв., следователно
решението следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено,
че дължи главница над 192лв. до 275лв. /т.е. за 32,48лв./ и лихва за забава над
32,48лв. до 63,51лв. /т.е. за 31,03лв./ или общо следва да бъде отменено над
224 до 339,16лв. /т.с. за 114,68лв./ и за тази част исковите претенции следва
да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Ищецът е направил
разноски пред Пернишкия районен съд, в размер на 75лв. за държавна такса и
10лв. такса за издаване на две съдебни удостоверения. Разноски за вещо лице
ищецът не е направил. С оглед уважената част от иска ответникът дължи на ищеца
сумата 28,12лв. разноски и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Следователно
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца горницата над 28,12лв. до 109,63лв. разноски в
установителното производство. Доколкото няма жалба от страна на „Топлофикация –
Перник“ АД , то не може да се влошава положението на жалбоподателя и
присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да остане в размер на 50лв.
При частично
отхвърляне на иска, Пернишкият районен съд е присъдил на ответника изцяло
разноски по 200лв. в исковото производство и 200лв. в заповедното производство.
Доколкото няма жалба от „Топлофикация – Перник“ АД и не може да се влошава
положението на жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 271, ал.1, изр. второ
от ГПК, то решението в тази част не може да бъде отменяно.
При частично
отхвърляне на иска и направени разноски з заповедното производство в размер на
75лв. общо, то на ищеца следва да се присъдят 24,81лв. Следователно решението в
частта, с която е присъдена сумата над 24,81лв. до 75лв. следва да бъде
отменено.
Тъй като в
настоящето решение се преизчисляват всички разноски /без да се влошава
положението на жалбоподателя/, то постановеното определение от Пернишкия
районен съд от 20. 11. 2018г. следва да бъде отменено.
Пред Пернишкия
окръжен съд жалбоподателят е направил разноски в размер на 28лв. за държавна
такса. С оглед обжалваната част от решението в размер на 340,16лв. и уважената
част от жалбата в размер на 114,68, въззиваемото ответно дружество следва да
бъде осъдено да му заплати сумата 9,44лв.
С оглед
неоснователната част от жалбата и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 906 / 05. 10. 2018г.,
постановено по гр. д. № 0889 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е признато за
установено, че Г.К.Е., с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация – Перник“ АД
гр. Перник, горницата
над 224,48лв. до 339,16лв. /т.е. за 114,68лв./, както следва : над 192лв. до
275,65лв. главница за периода от 01. 05. 2013г. до 05. 12. 2014г.
включително /т.е. за 83,65лв./ и над 32,48 до 63,51лв. лихви за забава
за периода от 08. 07. 2013г. до 05. 12. 2014г. включително /т.с. за 83,65лв./, както и частта, с която са присъдени
разноски в полза на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник :
-
над 28,12лв. до общо 109,63лв. разноски в установителното производство /27,13лв. +
75лв. + 7,50лв./
-
над 24,81лв. до 75лв. разноски в заповедното производство и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля предявените искове от “Топлофикация – Перник“ гр. Перник, с
ЕИК *********, срещу Г.К.Е., с ЕГН **********,*** – постоянен адрес *** –
настоящ адрес, с които моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество горницата над 224,48лв. до
339,16лв. /т.е. за 114,68лв./, както следва : над 192лв. до 275,65лв.
главница за периода от 01. 05. 2013г. до 05. 12. 2014г. включително /т.е.
за 83,65лв./ и над 32,48 до 63,51лв. лихви за забава за периода от 08.
07. 2013г. до 05. 12. 2014г. включително /т.с. за 83,65лв./, като погасени по давност.
Отменя определение от Пернишкия районен
съд от 20. 11. 2018г.
Потвърждава решение № № 906 / 05. 10. 2018г.,
постановено по гр. д. № 0889 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, в останалите му обжалвани части, като
правилно и законосъобразно.
Осъжда
“Топлофикация – Перник“ гр. Перник, с ЕИК *********, да заплати на Г.К.Е., с ЕГН **********,*** –
постоянен адрес *** – настоящ адрес, сумата 9,44лв., представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно с уважената част от жалбата.
Осъжда Г.К.Е., с ЕГН **********,*** –
постоянен адрес *** – настоящ адрес, да заплати на “Топлофикация – Перник“ гр.
Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.