№ 48111
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20251110135547 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, бул. „****" №82, ет.2, ап.3,
представлявано от Пол Р., чрез адв. Г. М. М., със съдебен адрес: ******, срещу Д. А.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес в *****
Ищецът твърди, че на 28.09.2017 г. с ответника са сключили договор за
управление и поддръжка, по силата на който, ответникът като възложител и ищецът
като изпълнител, са се съгласили срещу възнаграждение ищецът да извършва услугите
по управление и поддръжка на притежаваните от ответника имоти с идентификатори
********* и ******, с адрес на имотите ******, изчерпателно изброени в чл. 1 от
договора и подробно посочени в исковата молба. Сочи, че съгласно чл. 2.1 и 2.7 от
договора ответникът се е задължил да заплаща годишна такса в размер на 11,94 евро
без ДДС на кв.м. от притежаваната площ, в т.ч. и припадащите му се идеални части,
която общо за двата самостоятелни обекта била в размер на 172,03 кв.м., авансово след
издаване на проформа фактура, но не по-късно от 31 декември на предходната година.
Твърди, че съгласно чл. 5.1 от договора уговореното възнаграждение се индексирало
ежегодно съобразно годишната инфлация, определена от НСИ. В тази връзка посочва,
че индексът на потребителските цени на годишна база към декември 2017г. бил 2,8 на
сто, към декември 2018г. бил 2,7 на сто, към декември 2019г. - 3,8 на сто, към декември
2020г. - 0,1 на сто, към декември 2021г. - 7,8 на сто и към декември 2022г. - 16,9 на сто.
Излага още, че след индексацията по реда на чл.2.7 от договора, годишното
възнаграждение на кв.м. за процесната 2021г., което ответникът е следвало да заплата
авансово, съответно в срок до 31.12.2020г., е в размер на 12,94 евро без ДДС,
възнаграждението на кв.м. за 2022г., което е следвало да заплати до 31.12.2021г., е
13,95 евро без ДДС, а възнаграждението на кв.м. за 2023г., което е следвало да заплата
до 31.12.2022г., е в размер на 16,31 евро без ДДС. Така общо дължимото
възнаграждение по договора за 2021 г. възлизало в размер на 2 671,28 евро с ДДС, от
които ответникът заплатил сумата в размер на 2 350 евро, като непогасен останал
остатъкът от 321, 28 евро; за 2022 г. дължимото възнаграждение възлизало на сумата в
размер на 2879,78 евро, а за 2023 г. – в размер на 3 366,97 евро. Излага, че въпреки, че
е изпълнил задълженията си по договора, възложителят не е изпълнил задължението
1
си за заплащане на уговореното възнаграждение за 2021г., 2022г. и 2023 г., с оглед на
което предявява настоящите претенции, като претендира и законна лихва, считано от
подаване на исковата молба – 29.12.2023 г., до окончателното плащане. Претендира
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ответникът оспорва предявените искове с доводи за
нищожност на процесния договор за управление и поддръжка. В тази връзка излага, че
договорът е нищожен поради противоречието му със закона и по-конкретно с
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, доколкото за управлението на общите части в
процесната сграда в режим на етажна собственост към момента на сключване на
договора е бил приложим режимът на управление по чл. 1 от ЗУЕС – чрез общо
събрание или чрез сдружение на собствениците, а не особеният режим по чл. 2 от
ЗУЕС. Сочи, че е налице противоречие със закона и доколкото била нарушена
разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, доколкото в договора не била предвидена възможност за
ответника за едностранно прекратяване на договорната връзка. Посоченото
обосновавало нищожност на договора и поради противоречието му с добрите нрави.
Поради нищожността на договора, счита, че не дължи претендираните
възнаграждения по него. Отделно, сочи, че договорът бил прекратен, считано от
28.09.2019 г. , доколкото съгласно чл. 19, ал. 8, изр. 3 от ЗУЕС договорът следвало да
се счита сключен за максимум две години, като действието му не е било подновявано.
На самостоятелно основание излага, че, считано от 19.04.2022 г. договорът бил
развален поради неизпълнението му от страна на изпълнителя. Излага още, че в част
от представените договори комплексът бил наименован „Йо България“, докато в
договора за поддръжка от 28.09.2017 г. комплексът бил записан като „Йо Обзор Фаза
1“, следователно счита, че не е налице идентичност на обекта, поради което не се
доказвало извършването на услугите именно в процесния обект. Оспорва и ищецът да
е изпълнил задълженията си по договора. Счита уговорената в чл. 5.1 от договора
клауза за нищожна като неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 11 и т. 13, като
същата не била индивидуално уговорена с потребителя. Исковата претенция се
оспорва и по размер, като счита, че дължимото възнаграждение е в размер без
извършена индексация, евентуално, че размерът на индексацията е по-малък от
посочения от ищеца. При изложените твърдения, моли, за отхвърляне на предявения
иск, като претендира разноски по производството.
С оглед становището на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че страните са сключили договор за управление и
поддръжка от 28.09.2017 г., с посоченото в исковата молба, съдържание.
По предявения иск с правно основание по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266,
ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че между страните
е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на консултантски
услуги, за което страните нямат спор; изпълнението от страна на ищеца на
възложената работа, съобразно уговореното в договора, срещу възнаграждение в
размер на претендираната в настоящото производство сума, както и приемането на
работата от страна на ответника, или неоснователен отказ на последния да приеме
работата /забава на кредитора/.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си за нищожност на процесния договор на сочените основания,
евентуално да докаже погасяване на дълга.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
2
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По доказателствата.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на исковата
молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по
делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да
бъдат приети и приложени по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира
за основателно.
По искането на ответника за задължаване на ищеца да представи посочения в т.
6.6 от отговора на исковата молба документ, съдът намира същото за основателно.
На ответника следва да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, с
оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2026г.
от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане на страната на ответника, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел, с оглед разпоредбата на чл.
159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите посочени в
исковата молба, с уточненията в отговора на исковата молба – по т.6.4. от
доказателствените искания, при депозит в размер на 550 лв., вносима от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за платен
депозит.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК, ищцовата страна, в
едноседмичен срок от уведомяването си, да представи списък/таблица на всички
самостоятелни обекти в комплекса.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4