№ 682
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4 в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100901299 по описа за 2021 година
СГС е сезиран с искова молба от ВЛ. Ж. Ж., с която се иска отмяна на решение N РД -16-02-
222/06.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД.
Съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна и с разпореждане от 08.07.2021 г. е
дал указания на ищеца 1. да изложи фактически твърдения, от които произтича правният му
интерес да иска отмяна на процесното решение и да посочи какви негови права и интереси
са засегнати от това решение, както и да посочи в какво се изразяват благоприятните
последици, които ще настъпят за ищеца при отмяна на решението;
2. да посочи искането за спиране на процесното решение като искане за допускане на
обезпечение на предявения иск ли е направено, или като искане за спиране на
производството по вписване на определено обстоятелство в търговския регистър.
С молба от 15.07.2021 г. ищецът е посочил, че е участник в конкурсната процедура за
назначаване на контрольор и че опорочаването при нейното провеждане е ограничили
правото му на участие, както и че при отмяна на решението ще може да участва при
провеждане на новия конкурс.
Според съда предявеният иск е процесуално недопустим, поради което исковата молба
следва да се върне. Това е така, защото атакуваното с иска решение на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество по никакъв начин не рефлектира в правната
сфера на ищеца. Ищецът не е съдружник, респ. едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, поради което решението на органа по чл.147 ал.2 ТЗ на ответното
дружество не поражда за ищеца никакви правни последици.
Твърденията в уточнителната молба не обуславят правен интерес ищецът да предяви иска,
1
защото не се сочи оспореното решение на органа по чл.147 ал.2 ТЗ на ответното дружество
да накърнява негови лични права и интереси. Решението не засяга права и интереси на
ищеца, защото не пораждат правни последици в неговата правна сфера.
Съдебното решение за отмяна на решението на органа на ответното дружество по чл.147
ал.2 ТЗ, не би рефлектирало в правната сфера на ищеца, доколкото той не е страна по
членствено отношение с дружеството.
Ищецът е трето лице по отношение на ответното дружество, защото не е негов едноличен
собственик, респ. съдружник, поради което е недопустимо да се намесва във вътрешните
отношения между ответното дружество и неговия едноличен собственик. В подкрепа на
извода за недопустимост на предявения от ищеца иск е решение № 234 от 23.12.2016 г. по
т.д. № 54/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което е прието, че управителят на търговско
дружество не е легитимиран да води искове за нищожност на решения на органи на
дружеството, а в случая ищецът дори не е управител на ответното дружество; в подобен
смисъл е и решение № 311 от 06.02.2019 г. по т.д. № 2742/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Освен това – отмяната на решение на органи на търговско дружество може да бъде
установена само с изрично предвидения в чл. 71 ТЗ иск, а друг иск, с който трети лица да
търсят защита, не е предвиден в закона /определение № 356 от 22.07.2016 г. по ч.т.д. №
1045/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 15 от 05.01.2017 г. по ч.т.д. №
2336/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Следва да се отбележи, че ответното дружество не е ООД и не формира Общо събрание
на съдружниците като дружествен орган. Ищецът не твърди да е съдружник в ответното
дружество, но дори едноличният собственик на капитала на ЕООД не разполага с иск по
чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение, прието от него по реда на чл.147 ал.2 ТЗ /определение
№ 410 от 24.06.2009 г. по ч.т.д. № 281/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/
В т.4 от ТР N 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
„активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ е съдружник
или акционер. В случая обаче искът е предявен от ищеца, който не е съдружник в ответното
дружество или негов едноличен собственик, а в мотивите на т.3 от цитираното ТР е прието,
че „ако искът е предявен от трето лице, то това би му дало възможност за ревизия на
решение на орган на дружеството, което е недопустимо. Освен недопустима, такава намеса е
и неоправдана, тъй като за третото лице решенията на органите на дружеството не са
задължителни и то може да се защити чрез оспорване на действията, произтичащи от тези
решения без да е необходимо в отделен иск да установява тяхната незаконосъобразност“.
На следващо място – нормите на чл.89-97 КТ не допускат по исков ред да се оспорва
законността на проведената конкурсна процедура. Нормата на чл.93 ал.2, изр.2-ро КТ
изрично предвижда, че в 7-дневен срок от съобщението участниците в конкурса могат да
направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от
2
получаване на възражението решава въпроса окончателно. Това означава, че е недопустимо
да се атакува по исков ред решението на работадателя, още по малко чрез иск за отмяна на
решение, прието от орган на търговско дружество.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковата молба следва да се върне.
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба на ВЛ. Ж. Ж., с която е предявен срещу „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД иск
за отмяна на решение N РД -16-02-222/06.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала
на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД.
Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3