Решение по дело №425/2019 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

гр. София,14.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година година в състав:

                                                                                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                                                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                                                                                                                                                                   БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова. гр.д. № 425 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл.435 ал.2 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по жалба с вх. № 5220/17.06.2019 г. подадена от О.З. - длъжник по изпълнително дело № 20198640400025 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег.№ 864 в КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, находящ се в гр. З.. В жалбата се излага довод за неправилно проведени действия по извършване на публичната продан, изразяващи се в липса на надлежно упълномощаване от Общината на лицето, присъствало на извършения опис на имота и подписало протокола, както и че имотът, върху който е насочено изпълнението, е със сменено предназначение.

С допълнение вх. № 6062/11.07.2019 г. към горепосочената жалба е отправено искане да се прогласи несеквестируемостта на имота, върху който е насочено изпълнението, и да се отменят всички действия на ЧСИ – имотът да бъде освободен от принудително изпълнение, а наложената възбрана да бъде вдигната. Сочи се, че имотът е обявен за публична общинска собственост, и с оглед на този му актуален статут същият е несеквестируем. 

Взискателят ПК „З. 91” е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата. Излага довод, че действията на общината по смяна на предназначението на имота и преобразуването на собствеността от частна в публична общинска собственост са предприети след образуване на изпълнителното дело и след налагане на възбраната му, като единствената им цел е процесният имот да бъде изваден от гражданския оборот и срещу него да не могат да се предприемат принудителни действия, поради което те са насочени към заобикаляне на закона.

В мотивите си чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е изложил довод за неоснователност на жалбата с аргумент, че към момента на налагане на възбраната, както към момента на уведомяване на длъжника за това, имотът е бил частна общинска собственост. Сочи, че всички действия по промяна на собствеността на имота от частна в публична са били предприети след насочване на изпълнението върху имота, което би следвало да е непротивопоставимо на взискателя  съобразно разпоредбата на чл. 453 от ГПК.

Софийски окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20198640400025 по описа на ЧСИ Васил Недялков е образувано по молба на взискателя ПК „З. 91” вх. № 14.02.2019 г.  въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2019 г.,  издаден по гр.д. № 802/2017 г. на Пирдопски районен съд, и изпълнителен лист от 20.03.2019 г., издаден по т.д. № 3588/2018 г. на САС, по силата на които О.З. е осъдена да заплати на ПК „З. 91” посочените в тях суми.

По искане на взискателя изпълнението е било насочено върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „Софийско шосе” № 1, а именно: магазинно помещение № 2 – Книжарница в бл. 18, на партерния етаж, построен в кв. 88 по плана на гр. З., със застроена площ от 117 кв.м., състоящо се от зала, склад и предверие, заедно с прилежащото към него мазе № 2 с площ 21,11 кв.м.. Този имот е придобит от длъжника О.З. с договор за покупко-продажба с нот. акт № 118, т. І , рег. № 1370, дело № 111/24.04.2017 г. на нотариус Е. Павлова с район на действие РС- Пирдоп. Имотът е актуван като частна общинска собственост с АОС № 1497/05.05.2017 г.  

Върху имота е била наложена възбрана, вписана на 18.04.2019 г. в Служба по вписвания – гр. Пирдоп.

На 16.04.2019 г. по електронната поща до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията по горепосочените изпълнителни листове в общ размер на сумата 104 299,07 лева, ведно с уведомление за насрочен опис на възбранения имот на 23.04.2019 г., получено на същата дата.

На 22.04.2019 г. по делото е постъпило искане от длъжника за определяне на срок да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ, на основание чл. 443 от ГПК, като в същото е посочено, че за процесния имот е налице смяна на предназначението в „помещение за обществени услуги” съгласно разрешение № 02/20.03.2019 г. на Гл. архитект на О.З.

Описът е извършен на посочената дата в присъствието на представители на двете страни, което е видно от съставения протокол. Изготвена е оценка на имота, за която длъжникът е бил уведомен. С постановление на ЧСИ от 13.05.2019 г. е насрочена публична продан на имота за 26.05.2019 г., съобщение за което длъжникът е получил на 23.05.2019 г.

Към жалбата е приложено препис-извлечение от протокол № 3 от проведено заседание на ОС – З. на 30.04.2019 г., с което е взето решение за обявяване от частна в публична общинска собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 31044.504.22.3.20 със застроена площ 117 кв.м., състоящо се от зала, склад и преддверие с прилежащо мазе № 2 със застроена площ 21,11 кв.м., находящ се в бл. 18, кв. 88, ул. „Софийско шосе” по действащата кадастрална карта на гр. З.. Приложен е акт № 1581/16.05.2019 г. за публична общинска собственост на гореописания имот, съставен на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС.

Въз основа на така установеното, съдът намира от правна страна следното:

С оглед изложените в жалбата оплаквания и отправеното с допълнителната жалба искане за прогласяване на несеквестируемостта на имота, върху който е насочено изпълнението, следва да се приеме, че жалбоподателят обжалва действията на съдебния изпълнител, свързани с насочване на изпълнението върху недвижим имот, който поради статута са на публична общинска собственост, не може да бъде обект на принудително изпълнение на основание разпоредбата на чл. 444, т. 8 от ГПК. Следователно, основанието за обжалване на действията на съдебен изпълнител е по чл.435, ал.2, предл. 2 от ГПК.

Направено в жалбата възражение за липса на упълномощаване на участвалото в извършения опис лице и подписало протокола за опис като представител на длъжника е недопустимо за разглеждане в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, с оглед предметния обхват на лимитативно очертаните в чл.435, ал. 2 от ГПК възможности на длъжника да обжалва съответни действия в изпълнителното производство.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – от длъжника срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като в тази хипотеза срокът за обжалване тече от датата на връчване на съобщението за насрочената продан.

Жалбата е неоснователна. Атакуваното действие на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение върху процесния собствен на длъжника по изпълнението имот е законосъобразно.

Несеквестируемостта може да изхожда от две основания - непрехвърляемост на правото, което може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законната му забрана за прехвърляне. Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми. са имотите публична собственост на държавата и общините. Второто основание за несеквестируемост е изрична законова забрана. Правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона са посочени в чл. 444 ГПК. За имотите публична собственост важат правилата за абсолютна несеквестируемост, тъй като по отношение на тях промяната на собственика - титуляр на правото е невъзможна като несъвместима с юридическия статут на вещта.

В конкретния случай се обжалва насочването на изпълнението върху собствения на жалбоподателя находящ се в гр. З., ул. „С. ш.” № 1, а именно: магазинно помещение № 2 – Книжарница в бл. 18, на партерния етаж, построен в кв. 88 по плана на гр. З., със застроена площ от 117 кв.м., състоящо се от зала, склад и предверие, заедно с прилежащото към него мазе № 2 с площ 21,11 кв.м. /съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 31044.504.22.3.20 по кадастралната карта на гр. З.. Жалбоподателят твърди, че имотът е публична общинска собственост, за което представя акт за публична общинска собственост № 1581 от 16.05.2019 г.

От момента на налагане на възбрана върху имота, длъжникът не разполага с възможността както да се разпорежда с него, така и да извършва фактически или правни промени в него - чл. 451, ал. 1 от ГПК. Тази забрана цели именно запазване вещта, върху която е насочено изпълнението, в патримониума на длъжника с цел възможността на кредитора да се удовлетвори по принудителен път от нея. В конкретния случай въпреки, че формално не е налице разпореждане с имота чрез смяна на титуляра на правото на собственост, то предприетите от длъжника действия по промяна на статута на имота от частна в публична собственост са довели до изваждане на вещта от гражданския оборот.  По този начин се осуетява възможността взискателят да се удовлетвори от тази вещ, тъй като нейният нововъзникнал юридически статут забранява изрично промяна на собственика, включително и чрез отчуждаване по принудителен ред. С оглед на тези съображения, след като законът възпрепятства обикновеното разпореждане с такива вещи, то по аргумент за по-силното основание следва, че и действия надхвърлящи по обем разпореждането със собствеността /каквото е пълното изключване от гражданския оборот/ са непротивопастими на взискателя - чл. 452 от ГПК. В случая, към датата на налагане на възбраната на 18.04.2019 г. имотът е частна общинска собственост /видно от приложения АЧОС № 1497/12.05.2017 г./. С оглед на актуалния му към този момент статут, същият е секвестируем и може да бъде годен обект на принудително изпълнение. Решението на Общинския съвет за промяна на статута на имота, върху който е насочено изпълнението в публична общинска собственост, е взето на 30.04.2019 г. - след вписване на възбраната върху имота и след като длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение, в която имотът е посочен. С оглед на това и съобразно разпоредбите на чл. 451, ал. 2 и чл.452, ал. 2 от ГПК, извършената от длъжника промяна на статута на процесния имот в публична общинска собственост, е недействителна спрямо взискателя, поради което върху имота може да се проведе принудително изпълнение.

По гореизложените съображения, действията на частния съдебен изпълнител по насочване на принудително изпълнение върху процесния недвижим имот са законосъобразни, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

            По горните съображения, Софийски окръжен съд

 

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5220/17.06.2019 г. подадена от О.З. - длъжник по изпълнително дело № 20198640400025 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег.№ 864 в КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „С. ш.” № 1, а именно: магазинно помещение № 2 – Книжарница в бл. 18, на партерния етаж, построен в кв. 88 по плана на гр. З., със застроена площ от 117 кв.м., състоящо се от зала, склад и предверие, заедно с прилежащото към него мазе № 2 с площ 21,11 кв.м.-

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

 

 

 

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.