Решение по дело №64430/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9139
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20211110164430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9139
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110164430 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната С. Д. Д., действаща чрез нейната майка и
законен представител В. ЦВ. Ц. (чл. 28, ал. 4 ГПК), срещу Д. П. Д. иск с правна
квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 и чл.146 ал.1 от СК.
Ищцата поддържа, че е малолетна и че ответникът Д. П. Д. и В. ЦВ. Ц. са нейни
родители. Твърди, че с решение, постановено по гражданско дело №28870/2015 г. на
Софийски районен съд, 91 състав, ответникът се е задължил да й заплаща месечна издръжка
в размер на 200 лева. Инвокира съображения, че от определянето на сегашната й издръжка
нуждите й от средства за съществуване и образование са нараснали. Релевира доводи, че
баща й не й доставя месечна издръжка в увеличен размер, въпреки че разполага с
материални възможности за това. Моли съда да увеличи размера на присъдената месечна
издръжка от 200 лева на 500 лева. Претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът счита предявения иск за неоснователен и същият следва да бъде
отхвърлен като такъв, излага доводи за това.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищцата е малолетна (род. на 22.02.2010 г.) и е дъщеря на ответника. С решение,
постановено по гражданско дело №28870/2015 г. на Софийски районен съд, 91 състав,
1
ответникът се е задължил чрез одобрено от съда споразумение да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 200 лева. От присъждането на тази издръжка до
приключването на съдебното дирене по делото през изминалия период от около седем
години ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от
средства за съществуване и образование (доколкото тя е ученичка), които не могат да бъдат
задоволявани очевидно с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран във връзка с
израстването на детето. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което
може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ
г.о. на ВС), но от друга страна следва да се прецени възможността на ответника да дава
искания размер от ищцата. Майката на ищцата реализира месечен брутен доход в размер на
около 4500 лв., а бащата има доход в размер на около 1030 лева.
Възможностите на ответника да дава издръжка не е единствената предпоставка,
при наличието на която следва да бъде увеличен размера на издръжката. В случая вярно е,
че ищецът е пораснал, но все още е малолетен, няма данни да има специфични нужди, нито
да посещава частно училище. При така установената фактическа обстановка обаче не се
установява наличието на нужди у ищеца, по- големи от обичайните за дете на неговата
възраст, нито се установява размера на издръжката да не е бил съобразен с възрастта на
детето, обикновените условия на живот за него. В хода на делото според настоящия съдебен
състав не се събраха доказателства, даващи основание на съда да приеме, че трайно и
съществено са се изменили нуждите на издържания, нито се установи трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Определената издръжка, която плаща
ответникът е в размер над определения минимум и с издръжка, макар и в по-малък размер,
доставяна от майката, на ищеца е осигурено нормално за възрастта му съществуване.
Ето защо, искът за увеличение на определената месечна издръжка е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на претенцията за главното алиментно
вземане, неоснователна е и претенцията за акцесорното вземане за законната лихва.
По аргумент от противното от чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата се държавна такса по
иска за увеличение на издръжката трябва да остане в тежест на съда.
Предвид изхода на делото, ищецът трябва да понесе сторените от него разноски по
производството, като същият дължи разноски на ответника в размер на 480 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез майка и законен
представител В. ЦВ. Ц., ЕГН **********, срещу баща й Д. П. Д., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за увеличаване на
определената й с решение по гр.д. №28870/2015 г. на Софийски районен съд, 91 състав,
2
месечна издръжка от 200 (двеста) лева на 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез майка и законен представител
В. ЦВ. Ц., ЕГН **********, да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, сумата от 480.00
(четиристотин и осемдесет) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез
майка и законен представител В. ЦВ. Ц., ЕГН **********, за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3