Решение по дело №933/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 371

гр. Горна Оряховица, 04.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при участието на секретаря С. Д., като разгледа гр.д. № 933 по описа на ГОРС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и насрещен иск с правна квалификация чл. 72, ал. 1 от ЗС.

Ищецът Й.С.Р. *** чрез пълномощника му – адвокат И.С.И. от ВТАК, е предявил против Н.С.Р. и И.В.Р.,***. О., иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.Твърди, че сключения от майка му М.Ц. Р./К./ договор за издръжка и гледане с предмет 1/3 ид. ч. от имот, находящ се в с. П., ул.., подлежи на разваляне, т.к. ответникът не престирал в периода 03.02.2013 г. до 14.04.2014 г. дължимите грижи. Поради изложеното, като наследник на майка си, счита, че процесният договор следва да бъде развален до размер от ½ ид. част от продадените с него 1/3 ид. ч.  от дворното място, цялото с площ от 730 кв. м., както и 1/3 ид. част от построените в него къща и стопански постройки, или пресметнато към целия недвижим имот до размер на 1/6 ид. част от дворното място и 1/6 ид. част от построените в него къща и стопански постройки.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, като считат иска за изцяло неоснователен. Предявили са против ищеца по първоначалния иск, евентуален насрещен иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 1650 лв., с която считат, че се е увеличила стойността на претендираната идеална част от процесния имот, вследствие на направените от тях подобрения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.

По тези искове в тежест ищеца е да докаже съществуването на валиден договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, а на ответниците – че пълно и точно са изпълнявани задълженията по договора.

Договорът за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане не е изрично уреден в ЗЗД, т.е. той е ненаименован. По принцип той се подчинява на общите правила за договорите, доколкото специфичността на съдържанието на задълженията по тях не налага отклонение. Това е договор, с който едната страна (приобретател, длъжник) поема срочното задължение да гледа и/или издържа до края на живота (лично и/или чрез трето лице) и/или за вече престирани грижи и издръжка другата страна (прехвърлител, кредитор) срещу насрещна престация (имуществено благо, което най-често е недвижим имот), която прехвърлителят се задължава да даде. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и издръжка, почине (решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 5524/2007 г., ВКС, II г.о., решение № 269 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 168/2008 г., ВКС, II г.о.), освен ако престацията не е положена в минал момент.

С процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № г., нотариус при ГОРС, покойната вече М.Ц. Р. е прехвърлила собствената си 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот – дворно място, цялото 730 кв. м., както и 1/3 ид. ч. от построената в него къща и стопански постройки, цялото представляващо парцел XIV-240, в квартал 114 по регулационния план на с. П., при граници подробно описани в акта, на ответника Н.С.Р.(за който не е спорно, че към този момент, а и понастоащем е в брак с ответницата И.В.Р.) срещу задължението на приобретателя да поеме грижите и издръжката на своята майка, като й достави всичко необходимо за един скромен живот, като храна, отопление, осветление, при нужда и при поискване от нейна страна. Продавачката си е запазила право на пожизнено обитаване и ползване на първия етаж от къщата. От удостоверението за наследници на М К. е видно, че е починала на 14.04.2014 г.

При неизпълнение от страна на приобретателя на задължението му да гледа и издържа прехвърлителя в негова полза се поражда правото да развали договора. Това право е наследимо (ТР № 30/17.06.81 г., на ОСГК, решение № 351/15.04.2009 г. по гр.д. № 6546/2007 г., ВКС, I г.о.) и в случая ищецът Й.С.Р., наследник по закон на М. Р. /К./, упражнява за своята част от наследството й, нейното право на разваляне на договора, т. е. до размер от ½ ид. част от продадените с договора 1/3 ид. част от описания по-горе недвижим имот, или 1/6 ид. част от дворното място и 1/6 ид. ч. от построените в него къща и стопански постройки.

По въпроса налице ли е право на разваляне на договора съдът съобрази следното:

Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично (решение № 633 от 01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г., на II г.о., решение № 293/24.06.2009 г. по гр.д. № 491/2008 г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди (решение № 412/30.04.2009 г. по гр.д. № 1512/2998 г., на I г.о.; решение № 95/ 12.02.2010 г. по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ето защо престирането от време на време на грижи и храна, включително и от трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно изпълнение на договора от страна на длъжника (решение № 1150/18.11.2008 г. по гр.д. № 3952/2007 г., на III г.о.). Поради това частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си (решение № 653/08.07.2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., ВКС, II г.о.).

Същевременно следва да се отбележи, че вземането за дължимите гледане и издръжка възниква и става изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл. 87, ал.3 ЗЗД (решение № 443 от 27.04.1998 г. по гр. д. № 89/1998 г., II г. о. на ВКС, решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014 г., ІV г.о. на ВКС).

При съвкупна преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото съдът намира, че в периода 03.02.2013 г.-14.04.2014 г. ответниците Н.Р. и И.Р. не са изпълнявали своите задължения по договора, лично или със съдействието на друго лице. Установява се, че в горепосочения период М. Р./К./ е живяла в имота на ищеца в с. П., ул., където е и починала (това свидетелстват всички разпитани по делото свидетели) и е погребана от ищеца и синът му В. Р.. Установява се от показанията на св. В. Р., Рада К., а и частично от показанията на св. Р.Д. и С. Р., че в периода подочен по –горе М. Р. /К./ е живялва в къщата на ищеца. Грижите за нея са били поети от св. В. Р., ищеца, както и две жени, който са били наети от ищеца да я обгрижват. Видно от приложените амбулаторни листи, към исковата молба е, че през посочения период К. ежемесечно е била водена на медицински прегледи при д-р Н. Димитрова от ищеца по делото и неговите близки. Видно от показанията им е, че в този период ищецът и синът му са осигури нормален живот на К.. Ответниците не проведоха насрещно доказване, че в периода, в който К. е живяла в къщата на ищеца, са престирали някакви грижи, или дори да им е бил отказван достъп до К. да са трансформирали задължението си в парично, т.е. няма доказателства в периода 03.02.2013 г.-14.04.2014 г. да са се грижили. Това само по себе си означава договорно неизпълнение, което предвид значителния период - над година, обосновава уважаване на предявени иск за разваляне.

С оглед на изложеното, въпреки че до м. февруари 2012 г. ответниците са изпълнявали поетите от тях задължения, е налице пълно неизпълнение по договора за издръжка и гледане, тъй като след този момент те са станали неизправна страна в облигационното отношение. От събраните доказателства, включително и разпита на В. Р., преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото, категорично се установява, че ответниците след 2012 г. са преустановили даването на издръжка и полагането на грижи за общата им наследодателка М. Р./К./, като същите са били поети от ищеца по делото. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като достоверни, тъй като са безпротиворечиви и обективно дадени. Установеният период на неизпълнение на договорните им задължения, от повече от една година, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, е значителен с оглед интереса на кредитора, дължи се на причини, за които отговарят длъжниците и това обуславя правото на ищеца да развали изцяло процесния договор за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане.

Неоснователно е възражението на ответника, че фактът на напускане на жилището от М. К. доброволно, може да се разглежда като отказ да приема издръжка и грижи в натура. По делото не се установи причината за преместването. Неприемането респ. неоказването на необходимото съдействие води до забава на кредитора и доколкото задължението за полагане на грижи може да се изпълнява само в натура, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря. Неприемането респ. неоказването на съдействие от страна на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението му за издръжка, тъй като последната може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Неизпълнението само на задължението за издръжка в продължителен срок е съществено и може да обоснове разваляне на договора. В този смисъл са: Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV г.о., на ВКС и Решение № 439/22.12.2011 г. по гр.д. № 90/2011 г. на ІІІ г.о., на ВКС. В случая не се твърди и не се доказва ответниците, след като М. К. е напуснала жилището им, да са продължили изпълнение на задължението за издръжка в пари. Периодът на неизпълнение е значителен, повече от година. Не даването на пари вместо издръжка в натура за такъв голям период от време представлява съществено неизпълнение на договорното задължение и означава, че не е налице постоянно и непрекъснато изпълнение.

Предвид изложените съображения исковата претенция се явява основателна и доказана до пълния си предявен размер. Развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие независимо, че задължението на приобретателя е с продължително изпълнение. Имотите, предмет на договора за издръжка и гледане се връщат в патримониума на прехвърлителя. Предвид на това решението по иска с правно основание  чл. 87, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЗД, с което се разваля алеаторния договор, от момента на влизането си в сила има вещнотранслантивен ефект в отношенията между страните и ги обвързва.

Ето защо съдът намира, че предявеният по делото иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до предявения размер спрямо Й.Р., тъй като ответниците не доказаха изпълнение в горепосочения период, което е породило правото на ищеца да поиска разваляне на процесния договор.

         По отношение на иска с правно основание чл. 72 от ЗС:

След разваляне на договора страните си дължат връщане на полученото по него, като ответникът трябва да върне имота, а доколкото е извършил подобрения на него му се дължи съответно обезщетение. Съгласно ППВС № 6/74 г. ликвидацията на правоотношенията, възникнали с такъв подобрител се урежда на базата на неоснователното обогатяване и по-специално по реда на чл. 72 ЗС, като му се признават правата на добросъвестен владелец, стига той да не е бил причина с виновното си поведение за отпадане на придобивното основание. В този смисъл - Решение № 1375 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2007 г.

Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗС ищецът по насрещния иск има право да иска за подобренията, които е направил в имота, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тях. На основание чл. 72, вр. чл. 74 от ЗС обезщетението следва да се определи в размер на по-голямата сума между увеличената стойност на имота и стойността на подобренията като материали, средства и труд. В случая ищецът по насрещния иск е поискал увеличената стойност на имота, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да му се присъдят 1/6 от тази стойност, която съгласно заключението на съдебно техническата експертиза/стр.96/ е 5470 лв., или съобразно идеалната част на ответника се равнява на 911,67 лв., като за остатъкът до целия предявен размер 1650 лв., искът следва да се отхвърли.

Неоснователно е възражението на ответника по насрещния иск, че извършените подобрения в имота /строително – ремонтни дейности/ представляват незаконен строеж. Видно от представените с молба вх. № 11394/27.10.2015 г. писмени доказателства, приети и неоспорени от ответната страна е, че строежът е узаконен по надлежния ред. Ищците са заплатили данък на общината, полумасивния гараж и склад са нанесени в кадастралния план, изготвено е конструктивно становище, издадено е удостоверение от Главния архитект на Община Г. Оряховица по параграф 127, ал. 1 от ЗКР и е. издадена данъчна оценка на направените подобрения. Всичко това дава основание на съда, да отхвърли като неоснователно възражението на ответниците по насрещния иск, че изградените постройки представляват незаконен строеж, поради което се дължи заплащане на увеличената стойност на имота, като се включат и всички строително – ремонтни дейности.  

По разноските:

Предвид изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 223,73 лв. съразмерно на отхвърления основен и уважената част от насрещния иск, а ищецът следва да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 102,77  лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважения основен иск и отхвърлената част от насрещния иск.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение от страна на приобретателя по договор сключен на 25.03.1993 г., обективиран в НА № г. на нотариус при ГОРС, за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, между М.Ц. Р., ЕГН: **********, бивш жител ***, починала на 14.04.2014 г. от една страна и Н.С.Р., ЕГН: ********** и И.В.Р., ЕГН**********, двамата с постоянен адрес ***. Оряховица, ул. от друга, по сила на който М.Ц. Р. е прехвърлила на Н.С.Р. следния недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Г. О., ул.– 1/3 /една трета/ идеална част от дворно място, цялото от 730 кв. м., както и такава идеална част- /1/3 ид. ч./ от построените в него КЪЩА и стопански постройки, цялото представляващо парцел XIV-240, в квартал 114 по регулационния план на с. П. II, Горнооряховска община, при граници на дворното място: улица, Н.Т.Р. и М.П., срещу задължението, което купувачът поема, да се грижи и издържа своята майка – продавачката М.Ц. Р., като й доставя всичко необходимо за един скромен живот, като храна отопление, осветление, при нужда и при поискване от нейна страна, ДО РАЗМЕРА на 1/2 идеална част от продадената с него 1/3 идеална част от дворното място и 1/3 идеална част от построените в него къща и селскостопански постройки, или само за 1/6 идеална част от подробно описания по-горе недвижимия имот, по иска на Й.С.Р., ЕГН********** против Н.С.Р., ЕГН: ********** и И.В.Р., ЕГН**********.

   ДАВА на ищеца - по реда на чл. 115, ал.2 от Закона за собствеността - шестмесечен срок за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Й.С.Р., ЕГН********** ***. О., ул. на основание чл. 72 от ЗС да заплати на Н.С.Р., ЕГН: ********** и И.В.Р., ЕГН**********, двамата с постоянен адрес ***. О., ул. сумата 911,67 лева, представляваща 1/6 ид. ч. от стойността, с която се е увеличила стойността на имота, представляващ дворно място, с построени в него къща и селскостопански постройки, находящи се в с. П., ул., подробно описани в НА № на нотариус при ГОРС, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск до пълния предявен размер от 1650 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.С.Р., ЕГН: ********** и И.В.Р., ЕГН**********, двамата с постоянен адрес ***. О.да заплатят на Й.С.Р., ЕГН********** ***. О.сумата 223,73 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Й.С.Р., ЕГН********** ***. О.да заплати на Н.С.Р., ЕГН: ********** и И.В.Р., ЕГН**********, двамата с постоянен адрес ***. О.сумата 102,77 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: