Р
Е Ш Е
Н И Е № 2 6 0 3 3 4
гр.
Пловдив,01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Надя Точева, като разгледа АНД № 6526/2020 год.
по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу електронен
фиш (ЕФ) серия Г № 0015052, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Й.Ч., ЕГН/ ЛНЧ **********, адрес: ***, на основание чл. 638, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния
ЕФ като незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото. Жалбoподателят редовно
призован, в съдебно заседание изпраща процесуален представител адв. Б., която поддържа
жалбата и прави същото искане.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано
писмено становище от страна чрез ст. юрисконсулт Б., която излага доводи за потвърждаване
на ЕФ. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския
хонорар до предвидения минимум. Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е основателна.
От фактическа страна
съдът установи следното:
На 23.12.2019 г.
Й.Ч., ЕГН/ ЛНЧ **********, е сключил договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите със застрахователна полица BG/30/119003520730 на
нерегистрирания в България автомобил Шкода с рама ***. Валидността на договора била
от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. Договорът бил прекратен на 21.01.2020г. на основание
чл.263, ал.1 от КЗ, тъй като жалбоподателят не бил изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за промени в регистрационния номер на МПС, който да подаде данни
в ИЦ към ГФ.
Така жалбоподателят
Й.Ч., като лице, което притежава горепосочения лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Суперб“, вече регистрирано на територията
на България с № *** и не е спряно от движение, е управлявал същия на 16.03.2020 г. в 08:52 ч. на републикански
път II-86, км 19+240, в посока Асеновград,
въпреки че не е сключил договор за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за МПС с този регистрационен номер, индивидуализиращ последното.
Нарушението е установено със стационарна радарна система „Multa Radar SD 580“ /АТС/
№ 00209D32ACE1. Електронният фиш е издаден на Й.Ч. – собственик, на когото е регистрирано
МПС.
Установява се,
че автоматизираното техническо средство „Multa Radar SD 580“ /АТС/ № 00209D32ACE1 е одобрено
средство за измерване от 08.12.2010 г. със срок на валидност до 08.12.2020 г. и
вписано под № 4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Същото е преминало първоначална, както и последваща проверка на 19.06.2019г. със
срок на валидност 12 месеца.
С оглед изложеното, съдът след
запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният
отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната
компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
Обжалваният електронен
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 647, ал. 3 от КЗ вр. чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР Пловдив/,
мястото /републикански път II-86 km 19+240/, датата /16.03.2020 г./, точният час
на извършване на нарушението /08:52ч./, регистрационният номер на МПС /***/, собственикът
на МПС /Й.Ч., ЕГН/ ЛНЧ **********/, нарушената разпоредба /чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ/, размерът на глобата /250 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане /14-дневен срок в „ОББ” АД по указаната сметка/.
Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.12.4888 на БИМ, справки за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
– Гаранционен фонд, справка за регистрация и собственост на МПС, копие на застрахователна полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДалБогг: Живот и Здраве“АД, копие на контролен
талон за Застраховка „Гражданска отговорност“, разпечатка на фиш серия Г №
0015052.
Връчването на ЕФ,
собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя
и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в електронния фиш.
При тези съображения,
по делото безспорно от обективна страна се установява,че процесният автомобил, собственост
на жалбoподателя Ч., е с регистрация в РБългария, не е спрян от движение, управляван
е по републиканската пътна мрежа и към момента на управление в процесното време
и място не е имал активна сключена за него застраховка „Гражданска отговорност“.
Въпреки това обаче,
съдът счита, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, поради несъставомерност
на деянието от субективна страна, което изключва възможността цялата деятелност
да се субсумира под съответния състав.
Видно от разпечатката
от Гаранционен фонд е посочено, че договорът е прекратен на основание чл. 263 ал.1
от КЗ, тъй като застрахователят не бил уведомен за промени в регистрационния номер
на МПС. Всъщност сочената разпоредба е отменена с отмяната на КЗ през 2015 г. и
гласи следното „В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно
средство договорът за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
не се прекратява. Прехвърлителят е длъжен да предаде на приобретателя всички документи,
удостоверяващи сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя
за прехвърлянето.” Разпоредбата е възпроизведена и в новия КЗ, а именно в чл.491
от КЗ ( обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), според която
„В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство
договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
не се прекратява. Прехвърлителят е длъжен като част (приложение) от договора за
прехвърляне на правото на собственост на моторно превозно средство да предаде на
приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са
длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.” Добавена
е ал . 5, според която „Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при промяна на собствеността
на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това
обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да
иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.”
В настоящия казус
промяна на собственост не е установена – за да има жалбоподателят каквото и да е
задължение за уведомяване на застрахователя, още повече да се вмени във вина на
жалбоподателя - знанието за неоснователно прекратен валидно сключения от него за същото МПС договор
за застраховка „Гражданска Отговорност”. Освен това, жалбоподателят Ч. добросъвестно
е регистрирал автомобила на територията на РБългария. Не се
установява по делото лицето да е било уведомено от страна на застрахователя за едностранното
прекратяване на договора или отпадането на неговото действие или какво изобщо обстоятелство
е настъпило, за да спре сключеният договор да изпълнява обезпечителната си функция.
Ето защо, съдът формира извода за неоснователно ангажиране отговорността на жалбоподателя
при така установеното нарушение, тъй като последният не е проявил вина спрямо стореното.
За по-голяма прецизност,
настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че описателната част
на нарушението в обжалвания ЕФ изпълва състава на нормата по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ, но описанието на същото се явява некоректно, доколкото отсъства посочването - „жалбоподателят
да е управлявал процесното МПС“ – каквото изискане се поставя и е състаомерен
елемент в определената в случая санкционна норма по чл.638, ал.4 от КЗ, вр.чл.638,
ал.1 т.1 от КЗ. Редом с това недопустимо е съдът да тълкува електронния фиш – особено
от фактическа страна, за да изведе какво се е случило.
По посочените съображения
съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като незаконосъобразен и неправилен,
следва да бъде отменен.
Съгласно чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на делото, а именно отмяната на обжалвания електронен
фиш, възиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител
на жалбоподателя – адв. М. Б., сумата от 300лв. за предоставена от нея безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото, освен своеременно направената претенция, са приложени списък на разноските, Договор за правна защита
и съдействие между жалбоподателя и адв. Б. с основание – предоставена безплатна
правна помощ на лице в затруднено положение. В случаите като този, съгласно чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Ето
защо на основание чл.18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
вр. чл. 36, ал.2 от Закон за адвокатурата, въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати сумата в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш
(ЕФ) серия Г № 0015052,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Й.Ч., ЕГН/ ЛНЧ **********,***, на основание
чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ)
е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на минитерство на вътрешните работи Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Б., регистрирана в
Адвокатска колегия Пловдив с личен номер ***, със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.