Р Е Ш Е Н И Е 16/9.1.2020г.
№…/… 09.01.2020 година
град Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд,
ХVI –ти граждански състав
На дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в състав: Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от
съдията Георгиев
гражданско дело № 3154 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АСВ“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника , че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС. В условията
на евентуалност се прави искане,че съдът не уважи кумулативно предявените положителни установителни
искове,за осъждане на ответника за същите суми на същите основания.
В исковата молба се посочва, че на 05.03.2018 год. между праводателя
на ищеца – Банка ДСК ЕАД и ответника бил сключен договор за стоков кредит в
размер на 1925, 77 лв. за закупуване на стоки/услуги, която сума следвало да
бъде върната на 18 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва,като
общия размер на кредита бил в размер на 2594,79 лв. На кредитополучателя била
представена пред договорна информация, бил запознат с тарифите на банката,
както и приел ОУ – неразделна част от договора. Поради изпадането на ответника
в забава – чл. 12.1. от договора, считано от 10.12.2018 год. била начислена и мораторна лихва върху главницата. На 11.04.2018 год. било сключено рамково
споразумение за прехвърляне на вземанията и Приложение 1 от 22.11.2018 год., по
силата на които ищецът придобил вземането на банката срещу ответника с всичките
му привилегии и обезпечения.Длъжникът бил уведомен по чл. 99 от ЗЗД.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на
ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника.От приложеното ч.гр.дело се установява,че в полза на
ищеца са присъдени процесните вземания за
главница,договорна лихва и мораторна лихва.Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК,при което заповедния
съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на
чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като същия е предявен в срок.Иска се уважаване на иска,
както и присъждане на разноски.
В законоустановения
срок ответникът не е депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. В депозирано становище моли за
уважаване на иска.
Ответникът, редовно и своевременно
уведомен, не се явява и не се представлява,като не взема становище по
предявените искове.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
***г., с която е разпоредено ответника да заплати на
ищеца посочените в заповедта суми. Т.к.
последния е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото е представено копие от договор за стоков кредит № *** г.,сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в
качеството им на кредитор и М.Г.С. в качеството му на кредитополучател.По
силата на чл.1 от договора на ответника е предоставен стоков кредит в размер на
1925,77 лв.,за закупуване на следните стоки и/или услуги,продавани от
„Технополис България“ ЕАД в качеството му на търговец. Като стока,за която е
отпуснат кредита в договора се сочи телевизор SAMSUNG,на цена 1749,00 лв. за 1 брой,както
и сключване чрез „Банка ДСК“ на
застраховка с „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД по пакет „Стандарт +“
за лица от 18 до 64 г.,с еднократна премия в размер на 176,77 лв. Срокът на издължаване на кредита бил на 18
месеца,считано от датата на неговото усвояване,като било предвидено,че кредита
се погасява на посочена сметка,с месечни вноски,включващи главница и
лихва,съгласно погасителен
план.Падежната дата била на 5-то число на месеца,като кредита се олихвявал с
фиксиран лихвен процент,който към датата на сключване на договора бил 40.16 %
годишно,или 0,1116 % на ден,като годишния процент на разходите бил 48,44 %.
Първата вноска се дължала на 05.04.2018 г.,както последната 18 месечна вноска
се дължала на 05.09.2019 г.,като 17 месечни вноски били в размер на 144,16 лв.
и последната осемнадесета изравнителна на стойност 144,07 лв.
Съгласно
чл.3 от договора сумата на кредита,предоставена за закупуване на посочените в
т.1 стоки,се усвоявала еднократно,безкасово по сметка на търговеца. От
представеното уведомително писмо се установява,че на 05.03.2018 г. на търговеца
„Технополис България“ ЕАД е преведена цената на стоката,предмет на кредита,в
размер на 1749,00 лв.,като на името на ответница от страна на търговеца е
издадена фактура от 05.03.2018 г.
На
05.03.2018 г. на ЗК „Групама“ е преведена цената на
застрахователната премия,предмет на кредита в размер на 176,77 лв.
Сумата,предоставена
по договора за стоков кредит от 05.03.2018 г. в размер на 1925,77 лв. била
усвоена от ответника М.Г.С.,като със същата са платени задълженията към
търговеца и застрахователя.
Съгласно
раздел 6,т.12 ОУ към договора,при забава плащанията на месечна погасителна
вноска от деня следващ падежната й дата,частта от вноската представляваща
главница,се олихвявала с договорения лихвен процент,увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 % пункта. На посоченото основание на кредитополучателя
била начислена лихва за забава в размер на 109,77 лв.,дължима за периода от
05.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Крайния срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил на 05.09.2019 г.,но предвид
обстоятелството,че кредитополучателя не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски,кредита станал предсрочно изискуем на
основание т.12.1 ОУ към договора,съгласно която при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,целият остатък от кредита ставал
предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Уведомлението за цесия и за предсрочна
изискуемост било получено от ответника на 11.12.2018 г.
Също
така са представени искане за стоков кредит № *** г.,декларация към посоченото
искане с което ответника е заявил,че му е предоставена информация по чл.19,ал.1
Закона за защита на личните данни,погасителен план и ГПР от 05.03.2018
г.,общите условия по договори за стокови кредити,уведомително писмо от праводателя на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД с което се уведомява
търговеца „Технополис България „ ЕАД,че между тях и М.Г.С. е сключен договор за
финансиране на стоки на стояност 1749,00 лв.,касова
разписка издадена от търговеца за закупените стоки от ответника на стойност
1749,00 лв.,съгласие за присъединяване към гряпата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по
стокови кредити,сертификат за застраховано лице,ОУ за застраховане на
кредитополучатели по стокови кредити. Посочените документи са подписани от
договарящите се страни и не са оспорени
от ответника.
Към
момента на предявяване на иска срокът на договора е изтекъл, т.е. вземането по
него е изискуемо.
На 11.04.2018 г. АКПЗ и „Банка ДСК“ ЕАД сключили договор за цесия и допълнително споразумение към него от 22.11.2018 г., по силата на
които второто дружество прехвърлило на ищеца вземането си, произтичащо от договора за стоков кредит № *** г.,изцяло
с всички привилегии,обезпечения и принадлежности. По силата на пълномощно ищеца
се задължил от името на цедента да изпрати
уведомление за извършената цесия. В изпълнение на поетите договорни задължения
и изискването на закона на ответника е
изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД за извършената цесия,като видно
от известието за доставяне същото е получено от Й.С. с отбелязване на родствена
връзка зет.
Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано
до ответника М.Г.С., с което ищецът, действайки като пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД , е уведомил ответника, че на основание сключен
Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.04.2018 г. и допълнително
споразумение към него от 22.11.2018 г. между „АСВ“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД,задължението му, произтичащо от договора за стоков кредит № *** г. е изкупено от „АСВ”ЕАД, което Дружество
е новият кредитор на ответника.
Същите пълномощни и уведомления като
част от приложенията към исковата молба,са връчени на лично на ответника.
От
заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че по сключения договор за
паричен заем,ответника не е извършил
никакви плащания.
С оглед на това,че кредитополучателя
на изпълнявал задължението си за заплащане на погасителните вноски в
срок,кредитът бил обявен за предсрочно изискуем,считано от 11.12.2018 г.
Размера на непогасената главница по процесния договор
за кредит била в размер на 1925,77 лв. и включвал 18 бр.погасителни вноски за
периода 05.04.2018 г.-05.09.2019 г. Размерът на непогасената договорна лихва за
периода 05.04.2018 г. -22.11.2018 г. по процесния
договор била в размер на 458,60 лв.,като размера на лихвата за забава,изчислена
до датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-13.05.2019 г. ,съгласно клаузите на договора и
обявяването му за предсрочно изискуем от 11.12.2018 г. била в размер на 109,85
лв. Размерът на лихвата за забава до датата на подаване на исковата молба в
съда-09.09.2019 г.,като се приеме,че задълженията по процесния
договор са предявени на краен падеж,била в размер на 126,42 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Въпреки,че в съдебно заседание съдът
е постановил,че ще се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл.239 и вр.чл.238 ГПК,съдът не е длъжен да направи това,в случай,че
установи,че не са налице предпоставките. До този извод съдът достигна след
тълкуване на разпоредбата на ал.3 на чл.229 ГПК,която предвижда,че в случай че
съдът прецени,че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение,искането се отхвърля. От анализа на тази разпоредба следва да се
приеме,че съдът изобщо не е обвързан от искането за постановяване на неприсъствено решение и
не е длъжен да уважава такова искане. След като съдът не е длъжен да приеме
това искане,то на още по-голямо основание,дори и да е допуснал така направеното
искане,то не следва да пристъпва към постановяване на неприсъствено решение,ако
при постановяване на съдебния акт се установи,че искът не е вероятно
основателен или е частично основателен след анализ на събраните по делото
доказателства,какъвто обстоен анализ в съдебното заседание по приемане на
искането по чл.239 ГПК,съдът не би могъл всеки път да осъществи. Следователно
до постановяване на неприсъствено решение би се стигнало при наличието на
формалните предпоставки на чл.238 и чл.239 ГПК и едва след установяване на
основателността на иска предвид доказателствата по делото.В случай,че се
установи,че формалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице,включително и вероятното основателност на иска,съдът може да приеме
искането за постановяване на решение по чл.239 ГПК,но не е длъжен да се
произнесе с такова решение,ако прецени,че искът е неоснователен или частично
основателен,както в случая,в която хипотеза следва да се произнесе с вече
съдържащо мотиви съдебно решение.
По тези съображения съдът,намира,че
в настоящия случай следва да не се произнася с неприсъствено решение,предвид
установената само частична основателност на исковете.
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,че на
05.03.2018 г. между ответника и „Банка ДСК“ АД е бил сключен договор за паричен
заем и същите са били във валидни
облигационни отношение. Ответника не е оспорил получаването на сумата по
уговорения в договора начин. Договора е сключен в писмена форма,по ясен и
разбираем начин,като всички елементи от договора,включително и общите
условия ,са представени с еднакъв по
вид,формат и размер шрифт.
В
договора ясно е посочен общия максимален размер на заема 1925,77 лв.,броя на месечните погасителни
вноски,падежната им дата на 5-то число на месеца,като стойността на погасителна вноска е посочена в погасителния
план,неразделна част от договора, посочен е фиксиран лихвен процент – 40,16 % годишно
или 0,1116 % на ден,посочен е годишния процент на разходите по кредита - 48.44%.
Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК,
визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен
такъв, породил облигационните си последици.
Установено е от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза,което заключение съдът кредитира,че ответника
не е извършил плащания по посочения договор,като предоставилото креди
дружество е обявил кредита за предсрочно
изискуем,преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Към настоящия момент се
установява,че всички погасителни вноски са с настъпил падеж. Настоящата
инстанция намира,че ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е установил
качеството си на кредитор спрямо ответника на посочените вземания,придобити по
договор за цесия,сключен с „Банка ДСК“
ЕАД.Съобщението до длъжника,направено от новия кредитор,цесионер,не
поражда правно действие,но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор
от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия,в който случай е
налице изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.Същевременно,уведомление,изхождащо от цедента,приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника,съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на
вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,съгласно
разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомление представлява релевантен за
спорното право факт,настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.В случая стария кредитор„Банка ДСК“ ЕАД е
упълномощил новия кредитор-ищеца,да уведоми от негово име длъжника-ответника за
извършената цесия. Такова уведомление е осъществено до подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия
иск,но уведомлението до ответника за цесия е приложено към исковата молба на
ищеца и е връчено на ответника,с което
факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.
В
обобщение,настоящия съдебен състав приема,че ищеца-цесионер
се е легитимирал като кредитор на ответника,т.к.уведомлението за
цесия,приложено към исковата молба е достигнало до длъжника и съставлява
надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника от този момент,което уведомяване представлява релевантен
за спора факт,настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК
следва да бъде съобразен от съда.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично
основателен и следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената
заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно: сумата от сумата
от 1925,77 лв. – главница,сумата от 456,60 лв. договорна лихва за периода
05.04.2018 г. до 22.11.2018 г. и сумата от 109,77 лв. лихва за забава за
периода 11.12.2018 г. до 13.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане, като
предявения иск по чл.422 ГПК по отношение на договорната лихва за разликата над
сумата от 456,60 лв. до пълния предявения размер за сумата от 552,11 лв.,както и за периода от
05.04.2018 г. до 10 .12.2018 г. за лихва за забава, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид уважаване на главната претенция, съдът не
дължи произнасяне по предявените евентуални такива.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство в размер на 97, 81 лв., а по исковото – в размер на 561, 40 лв., съразмерно на уважената част от
исковете /в които разноски по исковото производство се включва и определено от
съда възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв./.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.С., ЕГН **********
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. , сумата 1925,77 лв. – главница,по 18 бр.
погасителни вноски за периода 05.04.2018 г.-05.09.2019 г. представляваща задължение
по договор за стоков кредит № ***г., сумата
456,60 лв. – договорна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата
109,77 лв. – обезщетение за забава
за периода от 11.12.2018 г. до 13.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.05.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, като предявения иск по чл.422 ГПК по отношение на
договорната лихва за разликата над сумата от 456,60 лв. до пълния предявения
размер за сумата от 552,11 лв.,както и
за периода от 05.04.2018 г. до 10 .12.2018 г. за лихва за забава, следва да се
отхвърли като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., разноски в заповедното производство в размер
на 97, 81 лв.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. разноски
за настоящата инстанция в размер на 561, 40
лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: