РЕШЕНИЕ
гр. София,………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно Отделение , VIII -ми въззивен състав, в открито заседание на първи март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМЖДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Татяна
Шуманова и в присъствието на прокурора
Мартин Бешков, като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 17 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е
по въззивна жалба от адв. К.Л.- защитник на подсъдимия Е.Г.Б. срещу Присъда от
16.04.2018г. по НОХД 1190/2017г. по описа на СРС, НО, 115 с-в, с която
подсъдимият Е.Г.Б. е признат за виновен в тава, че на 29.02.2012 г. за времето
около 9,00-9,30 часа в гр.София, ул.Самоковско шосе до бул.Цариградско шосе,
нанесъл удари с палка в областта на главата и тялото на И.К.Д. ***, в резултат
на което причинил на пострадалия Д. лека телесна повреда - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр.с чл.130 ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С оглед изхода
на делото разноските са възложени в тежест на подсъдимото лице.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт. Според становището на защитника не са събрани достатъчно
доказателства, за да бъде безспорно установено, че подс. Б. е осъществил
деянието, за което му е повдигнато обвинение, тъй като липсват свидетели
очевидци на инцидента. Защитата поддържа, че пострадалият Д. е провокирал
сбиването, като намира, че от заключението на приетата СМЕ се установява, че
именно той е нанасял удари на подсъдимия. Твърди и недоказаност на наличието на
хулигански мотив. Поради всичко изложено моли за отмяна на осъдителната присъда
като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която осъдения
подсъдим да бъде оправдан. Не се правят искания по доказателствата.
В закрито заседание
на 18.02.2019г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия или
свидетели, назначаване или изслушването на експертизи, както и ангажирането на
нови писмени или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на
делото.
В открито
съдебно заседание защитата на подс. Е.Б. – адв. Л. моли да се уважи въззивната
жалба. Посочва, че в мотивите на първоинстанционният съд е очертана една
напълно невярна фактическа обстановка.Не се оспорва от страна на защитата
факта, че подсъдимият е извършил деянието около девет часа, както и че между
него и частният обвинител е имало инцидент. Оспорват се фактите относно това,
че подс. Б. е заплашил свидетеля Д., това че има много свидетели очевидци на
деянието, както и това кой е първият свидетел обадил се на тел. 112, а именно
дали това е св. М.М.или св. П.. Твърди се, че първоинстанционният съд е боравил
с предположения по отношение на нараняванията на подсъдимия и частният тъжител,
кой пръв е започнал боя и от какво е бил предизвикан. Моли да се отмени първоинстанционната
присъда и да се постанови нова оправдателна такава по отношение на нейният
подзащитен.
Представителят
на Софийска градска прокуратура моли да се отхвърли жалбата като неоснователна,
респ. да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.Твърди се, че от събраните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства,безспорно е установена
фактическата обстановка посочена в обвинителния акт и по-специално, че на
визираните в същия дата и място подсъдимия е причинил лека телесна повреда по
отношение на пострадалия, като е действал по хулигански подбуди. По отношение
на наложеното наказание посочва, че същото е определено в рамките на закона,
което съответства на чистото съдебно минало на подсъдимия.
Подсъдимия Е.Б.
редовно призован се явява лично и в предоставеното му право на последна дума
излага, че само той и пострадалият знаят
какво се е случило между тях, както и че първо св. Д. го е нападнал и
извършеното от него е станало при самоотбрана.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК намира
за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява по категоричен начин от
събраните по делото доказателства.При
обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в
жалбата, въззивният съд не намира основания за съществена промяна във
фактическата обстановка, която първоинстанционният съд обосновано е приел и
която е следната:
На 29.02.2012г. около 09.00 – 9.30ч.
пострадалият И.Д. управлявал лек автомобил марка „Тойота Раф 4“ с рег. №********в
гр. София по бул. “Цариградско шосе , движейки се към кв. Горубляне . На
булеварда в близост до магазин „Метро“ и локалното платно, отклоняващо се за
кв. Горубляне , имало задръстване на движението от автомобили и между
пострадалия и подсъдимия , който също се придвижвал с автомобил в района ,
възникнал конфликт за предимството при движението на автомобилите.
Свидетелят Д. отказал да пропусне
автомобила на подсъдимия пред него в колоната от автомобили , в отговор на
което подсъдимият спрял автомобила си , излязъл от него , носейки метална палка
, напсувал свидетеля Д. , казал му , че ще го убие , след което започнал да
удря с палката по автомобила на свидетеля. В опит да преустанови нападението и
повреждането на имуществото му свидетелят Д. излязъл от автомобила си и направил
опит да хване палката , използвана от подсъдимия . Опитът бил неуспешен , тъй
като подсъдимият нанесъл силен удар с палката по главата на пострадалия, от
което свидетелят получил зашеметяване и паднал на земята, а от главата му
потекла кръв . И след падането на свидетеля подсъдимият продължил да нанася
удари с използваната от него палка по тялото на пострадалия в областта на
лявата му ръка , с която свидетелят предпазвал главата си от ударите. Малко
след това подсъдимият преустановил нападението.
Свидетели на част от случилото се били Г. П. и М.Й.. Преминавайки в района на
път за работа с автомобила си, свидетелят Г. П. видял как подсъдимият два пъти
ударил с носената от него палка свидетеля Д. , също и кръвта по лицето на
пострадалия , след което сигнализирал на тел. 112 . Малко - по късно
свидетелката Й. също видяла кръвта по главата на свидетеля Д. и по негова молба
също сигнализирала на тел. 112 .
От приобщеното съдебно - медицинско
удостоверение и заключението на изпълнената съдебно - медицинска експертиза е
видно, че в резултат на нанесения му побой на пострадалия са причинени следните
телесни увреждания:мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,
изразяващо се в зашеметяване и дезориентация, без изпадане в безсъзнателно
състояние, контузия на главата, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане в
лявата челно - теменна — слепоочна област, кръвонасядане на лявата предмишница,
двойноивицовидно кръвонасядане на лявата поясна област и кръвонасядане с оток
на лявото бедро. Според заключението на медицинските удостоверения причинените
увреждания на пострадалия по медикобиологична характеристика представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След извършената цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
съответстваща на фактите, установени посредством надлежно приобщените по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за тяхното
събиране-експертизи : частично от обясненията на подсъдимото лице, показанията
на свидетелите И.Д., Г. П. иМ.Й.; както и от останалите писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК - съдебно - медицинското удостоверение и
заключението на съдебно - медицинската експертиза;удостоверение за
регистрираните от дирекция тел. 112 на МВР сигнали на свидетелите П. и Й. за
процесния инцидент и свидетелство за съдимост на подсъдимото лице.
След направен самостоятелен анализ на
доказателствения материал, ангажиран по делото, въззивният съдебен състав се
солидаризира с извода на районния съд относно доказаността на инкриминираното
деяние, за което подсъдимото лице е било признато за виновно.
Първоинстанционният съд прецизно и в
съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията се защо дава вяра на едни, а не кредитира други. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации тъй като в мотивите към
обжалваната присъда са обсъдени всички събрани по делото доказателствени
материали, като не е допуснато превратното им тълкуване.
С оглед възраженията на защитата в посока
недоказаност на повдигнатото на подс. Б. обвинение, въззивният съд намира за
нужно да отбележи, че се солидаризира със съществения доказателствен извод на
първоинстанционният съд, че показанията на
пострадалия Д. са надежден доказателствен източник за времето, мястото и
механизма на извършеното инкриминирано деяние, така и за неговото авторство – в
лицето на подсъдимия Б.. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
обстоятелството, че показанията на
пострадалия свидетел се отличават с ясни спомени и богато фактологично излагане
на възприятия относно времето и мястото на инкриминираните събития, начинът на
осъществяване на престъпното деяние, както и конкретните действия на
подсъдимото лице. Действително, посочения свидетел има качеството на пострадал
от престъплението, като е конституиран в хода на производството и като страна в
процеса ( в качеството на частен обвинител), поради което следва да се подходи
и със завишено внимание към депозираните от него показания. Фактът на
конституирането му като страна в процеса, обаче, според настоящия съдебен
състав не е основание показанията да бъдат изключени от доказателствената
основа, както и да бъде отречена достоверността им. Въззивната инстанция
извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията на пострадалото лице
като достигна до извод, че те са високо информативни, обективни и
последователни като в тях не се констатират съществени логически неясноти и
противоречия.Констатираните несъответствия в показанията на свидетеля пред
първия съд по повод на част от хронологията на събитията по време на процесния
инцидент, както и за други несъответствия, законосъобразно са били отстранени
от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетеля от
досъдебното производство. Според настоящия съдебен състав констатираните от
първия съд противоречия в показанията на свидетеля са незначителни и не внасят
съмнение в достоверността на изложеното от него, доколкото по отношение на
основните факти, включени в предмета на доказване, а именно авторството и
механизма на осъществяване на деянието, в показанията на свидетеля се
констатира еднопосочност и категоричност.
Резонно първият съд е съпоставил и
изложеното от пострадалия, с цел проверка на доказателствената стойност на
показанията, с изложеното от свидетелите Г. П. иМ.Й., станали случайни очевидци
на част от конфликтната ситуация. От показанията на св. П. се установяват
твърденията на пострадалия, че при нападението над него същият бил удрян с
палка, а св.Й. това , че непосредствено след приключване на инцидента именно
свидетелят Д., а не подсъдимия, имал видими следи от наранявания и именно той
поискал съдействие на полицията за случилото се .
Правилно районният съд е отчел, че
показанията на св. Й. също имат съществено контролно значение за потвърждаване
на достоверността на показанията на пострадалия Д..Видно от изложеното от
свидетелката пред съда последната също е била на мястото на инцидента (
минавайки на път за работа видяла две коли, които блокирали пътя и човек с
окървавена глава), в показанията си последната дава сведения за споделеното от
страна на пострадалия непосредствено след конфликта – видимо за упражненото над
него физическо насилие от страна на подс. Б.. Подобно на първия съд въззивната
инстанция се довери на изложеното от св. Й. в хода на досъдебното производство,
доколкото показанията от тази фаза на процеса са дадени в по-близък момент до
датата на инцидента, в който последната все още е имала ясен спомен от
събитията, като от друга страна последните кореспондират с показанията на пострадалото лице, както и с обективните
факти, съдържащи се в приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение,
както и в заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза.
Съдът в този му състав, аналогично на
предходния, кредитира и показанията на св. П. в това число приобщените на
основание чл. 281, ал.4 във вр. ал.1 от НПК показания от досъдебното
производство. При липса на каквито и да било основания за пристрастност у
процесния свидетел настоящия съдебен състав се довери на изложеното от него по
повод на конфликта между пострадалия и подсъдимия и ударите на подсъдимия с
метална палка по пострадалия.
Като
правдиви следва да бъдат приети и обясненията на подсъдимото лице Б., който
признава, че при конфликта с пострадалия на пътното платно нанесъл удари на
пострадалия, от които свидетелят паднал на земята и от главата му потекла кръв
, също и това , че свидетелката Й. била на мястото и сигнализирала на тел.112
за случилото се. Същите в тази им част са били подложени на внимателен анализ
от първостепенния съд, тъй като имат двояка правна природа – на основно гласно
доказателствено средство и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем
правото си на защита. Правилно съдът е отчел, че достоверността им следва да бъде установено
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при
съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата.
Обстоятелствата, които както правилно е преценил и районният съдия се
припокриват и в показанията на
свидетелите по делото. Обясненията му очертават и непротиворечива фактическа
обстановка, хронологично структурирана, която се потвърждава от показанията на
свидетелите.
С основание като защитни са отхвърлени
обясненията на подсъдимия, в частта им, че физическият конфликт между него и
пострадалия започнал с нападение от страна на пострадалия и че при него
той не използвал палка. Същите в тази им
част са недостоверни и са в разрез със събрания доказателствен материал, както
и в несъответствие с показанията на свидетелите.
Настоящият въззивен съд, също както
контролираната инстанция, кредитира като обосновано и обективно заключението на
извършената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза по
отношение на установеното травматично увреждане на пострадалия Д.. От
процесното заключение се изяснява в необходимата пълнота, че пострадалия е
получил мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, изразяващо
се в зашеметяване и дезориентация, без изпадане в безсъзнателно състояние,
контузия на главата, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане в лявата челно -
теменна — слепоочна област, кръвонасядане на лявата предмишница,
двойноивицовидно кръвонасядане на лявата поясна област и кръвонасядане с оток
на лявото бедро, което по своята медико-биологична характеристика е причинило
на пострадалия болка и последното маже да се получи в резултат на удари с твърд
предмет ( в каквато насока са и показанията на пострадалото лице).
Така обсъденото експертно заключение е
изготвено от вещо лице със съответната специалност което е обективно и
обосновано, поради което според настоящата инстанция законосъобразно СРС е
извел въз основа на него фактическите и правните си изводи.
В заключение в подкрепа на изложената
фактология въззивната инстанция кредитира приложените по делото писмени
доказателства, доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са
посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи
на обективната действителност, отразените в тях обстоятелства, с оглед на което
въззивният съд използва последните при изграждане на фактическите и правните си
изводи.
С оглед изложените съображения, въззивният
съд намери, че преценката на доказателствената съвкупност, извършена от
първостепенния съд е правилна и обоснована, а възраженията, застъпени от
защитата на подс. Б. в посока недоказаност на обвинението, се явяват
неоснователни.
При описаните факти, районният съд е
направил верни правни изводи за квалификацията на престъплението, за което
подс. Б. следва да понесе отговорност. В тази връзка въззивната инстанция счита,
че от събраните по делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в
тяхното единство, по непротиворечив начин се установява, че подс. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 НК.
По един категоричен и неподлежащ на
съмнение начин е установено от обективна страна, че на 29.02.2012 г. за времето
около 9,00-9,30 часа в гр.София, ул.Самоковско шосе до бул.Цариградско
шосе, подсъдимият Б. нанесъл удари с
палка в областта на главата и тялото на И.К.Д. ***, в резултат на което
причинил на пострадалия Д. - мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието, изразяващо се в зашеметяване и дезориентация, без изпадане в
безсъзнателно състояние, контузия на главата, разкъсно - контузна рана и
кръвонасядане в лявата челно - теменна — слепоочна област, кръвонасядане на
лявата предмишница, двойноивицовидно кръвонасядане на лявата поясна област и
кръвонасядане с оток на лявото бедро, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
На първо място, от обективна страна, по
безспорен начин от кредитираните от съда показания на пострадалото лице Д.,
намиращи косвена подкрепа в изложеното от останалите разпитани по делото
свидетели, се установи, че подсъдимият Б. е упражнил физическо въздействие
върху организма на пострадалия Д., като му нанесъл удари с метална палка.
Относно следващия елемент от обективната
страна на деянието, а именно вида и
характера на нанесените на пострадалия телесни увреждания, въззивната инстанция
намира, че от заключението на приетата съдебно медицинска експертиза и
съдържанието на приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение се
установява по категоричен начин, че частният обвинител Д., вследствие на
инцидента е получил мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,
изразяващо се в зашеметяване и дезориентация, контузия на главата, разкъсно -
контузна рана и кръвонасядане в лявата челно - теменна — слепоочна област, кръвонасядане
на лявата предмишница, двойноивицовидно кръвонасядане на лявата поясна област и
кръвонасядане с оток на лявото бедро. Така описаното в заключението на СМЕ
увреждане на пострадалия съответства по медико-биологичния си правен характер
на изложеното в ППВС № 3/27.09.1979г. относно видовия характер на телесната
повреда като лека.
От субективна страна правилно
контролираният съд е преценил, че деянието е извършено от подс. Б. умишлено,
при форма на вината пряк умисъл, доколкото удряйки с металната палка
пострадалия в областта на главата и тялото, последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – причиняването
на св. Д. най-малко на болка. У подсъдимия Б. е съществувала представа за
противоправността на обществената укоримост на увреждането на телесната цялост
на човешкия организъм. Предприемайки инкриминираното деяние, подсъдимият е
съзнавал, че последиците от него представляват грубо нарушение на обществения ред, демонстрират безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото.
Същият пряко е целял причиняването на лека телесна повреда, като това му
поведение е било съпроводено с излъчване на пълно пренебрежение към законоустановените
норми и порядки в обществото.
Правилни и съобразени със задължителната съдебна
практика и тълкуване на закона са изводите на първия съд в насока наличието на
„хулигански мотив“ в поведението на подсъдимия при нанасянето на телесната
повреда на пострадалия Д..
Следва да се отбележи, че при преценка дали са налице
или не т. нар. „хулигански подбуди“,
съдът следва на първо място да изследва какви са мотивите, подбудите за
причиняването на вида на телесната повреда. Според трайната практика на ВС, за
да е налице квалификация по този текст следва телесното увреждане да се предхожда непосредствено или да се съпътства
с хулигански действия, които именно подтикват дееца към осъществяването му. Нанасянето
на телесната повреда следва да е продължение или част от хулиганско поведение, чиято
кулминация се явява то. С деянието деецът следва да цели именно да демонстрира
явното си неуважение към обществото. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че за да бъде осъществен от
субективна страна съставът на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 НК, не е
достатъчно да се извърши определено деяние на публично място, което да е могло
да бъде възприето от други лица, а е нужно още съответната проява да е извършена с цел демонстрация на явно
неуважение към обществения ред и спокойствие.
В конкретния случай, също както първата
инстанция, настоящият съдебен състав намира, че инкриминираното престъпно
посегателство е извършено от подс. Б. именно при наличието на квалифициращия
признак „хулигански подбуди“. Поведението и конкретните действия на подсъдимото
лице, изразяващи се в удари с метална палка в областта на главата и по тялото
на пострадалия, извършени на обществено място пътно платно, без последният да е
бил предизвикан от пострадалия ( видно от ангажираните по делото доказателства Д.
не е предизвикал по никакъв начин противоправното поведение на подсъдимия, като
към тази момент е избягвал контакт с него и не го е нападал дори и с обидни
словесни изрази), безспорно сочат, че в съзнанието на подсъдимия е била
оформена ясна представа, че засягайки по този начин телесния интегритет на пострадалия, на публично място, засичайки
колата на пострадалия, излизайки от собствената си колата и
взимайки металната палка в ръцете си , нарушава по груб начин
съществуващите в обществото правила за общоприето вежливо и зачитащо правата на
другите общуване. Наличието на хулигански мотив, а не на личен такъв, се
подкрепя и от обстоятелството, че видно от ангажираните по делото гласни
доказателствени средства, подсъдимият е бил провокативен човек, държащ се
агресивно.
Липсват основания да се приеме, че
подсъдимият Б. е действал в състояние на силно раздразнение, което да обуславя
необходимостта от преквалифициране на деянието му по съответния привилегирован
състав, доколкото не се доказва твърдението на защитата за отправени обидни
изрази в конкретния случай от страна на пострадалия, както и провокативно
поведение от негова страна, с които последния да е предизвикал агресивното
поведение на подсъдимия.
По отношение на наказанието, настоящата
инстанция намира, че неправилно е приложен чл. 78а от НК.
От справката за съдимост на подс. Б. се
установява, че той е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба” с Решение на СРС, 4 състав по НОХД №
8581/2011г. в сила от 29.11.2012г. за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК,
извършено на 17.02.2010г.
Настоящото производство касае обвинение за
деяние по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 НК, осъществено от подс. Б. на
29.02.2012г., т.е. това деяние е извършено преди влизането в сила на посоченото
съдебно решение и е налице пречка за приложението на института, предвиден в чл.
78, ал. 7 от НК. Това е така, тъй като в цитираната разпоредба е
предвидено, че ал. 1 – 5 не се прилагат при множество престъпления. Както е
прието в задължителната съдебна практика “множество престъпления” е особена
форма на осъществяване престъпна дейност. Налице е, когато деецът извърши
едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при
които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са
възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила
присъда за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като
деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за
друго предходно престъпление.
В настоящия случай на на
17.02.2010г. и на 29.02.2012г., подс. Б. е извършил последователно две
престъпления, като между отделните деяния няма влязла в сила присъда. Т.е. тези
две деяния на Б. представляват „множество престъпления” по
смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК. Деянието
от съвкупността не престава да губи своята характеристика на част от
множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания
за предходно или последващо деяние от съвкупността.
С
оглед изложеното до тук съдът намира, че е налице пречка за приложението на чл.
78А от НК, тъй като деянието, във връзка с което е образувано настоящото дело,
попада в реална съвкупност с друго осъществено от обвиняемия деяние. При това
положение в случая става въпрос за
„множество престъпления” и по арг. от чл. 78а, ал. 7 от НК институтът на
освобождаване от наказателна отговорност е неприложим.
Предвид обстоятелството,че въззивното
производство е образувано само по жалба от подсъдимия и липсва протест, съдът не разполага с правомощия да утежни положението на подс. Б. и присъдата
следва да бъде потвърдена, вкл. и в частта на наложеното наказание.
С оглед изхода на делото законосъобразно и
в съответствие с нормата на чл. 189, ал.3 от НПК разноските по делото са
присъдени в тежест на подсъдимото лице.
В хода на първоинстанционното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.
Поради това
и на основание чл. 334, т.6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 16.04.2018г.
постановена по НОХД № 1190/2017 г. по описа на СРС, НО, 115 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.