№ 498
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000502623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1819 от 08.07.2022 г., постановено по гр.д. № 12066/2021
г. от Софийски градски съд, ответникът – Прокуратурата на Р. България е
осъден да заплати на Т. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021 г.,
като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 100 000 лева;
- сумата от 2 040 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021 г., като
е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 8 400 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Р. България да заплати на Т. В. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, деловодни
разноски в размер на сумата от 541.69 лева.
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от Т. В. А., ЕГН
********** в частта, в която исковете, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени, за
разликата над уважените до пълните предявени размери с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е занижено по размер и не съответства на действително
претърпените неимуществени вреди. Определеното обезщетение за
претърпените имуществени вреди е несъответно на действително заплатеното
адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство.
Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в атакуваните части и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетения
по предявените искове до пълния им предявен размер.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника –
Прокуратурата на Р. България в частта, в която е осъден да заплати
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законната лихва, както и в частта за разноските с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Моли да се отмени решението в атакуваната част и вместо това да се
отхвърлят изцяло предявените искове.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по
посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - Т. В. А., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Р. България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искове
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът - Прокуратурата на Р. България е подал отговор на исковата
2
молба, с който е оспорил основателността на исковете и поискал да се
отхвърлят.
Първоинстанционният съд е поставил решение, което не е съобразено с
разпоредбите на чл. 235, ал. 4 от ГПК и чл. 236, ал. 3 от ГПК, който
нормативен акт е в сила от 01.03.2008 г., а посочените разпоредби не са
претърпели нито едно изменение към днешна дата и са формирали
еднозначна съдебна практика по тяхното приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 от ГПК,
решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма и
решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му.
Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият
съдия отбелязва върху решението причините за това.
В разглежданият случай решението на първоинстанционният съд не е
подписано от съдията-докладчик и този пропуск не е резултат от опущение, а
е израз на израз на лична позиция, която не се споделя от настоящият
въззивен състав, а и мнозинството въззивни състави на Апелативен съд
София.
На практика липсата на подпис, на задължителен реквизит на съдебното
решение, установяващо неговият автор обосновава извод за нищожност на
съдебното решение.
Нищожността /валидността/ на съдебното решение е най-тежкия порок
на съдебното решение и процесуалният закон е възложил на въззивният съд
служебно да извърши проверка за наличието/отсъствието му преди да
произнесе по допустимостта – в обжалваната част и по правилността.
Правната теория и съдебната практика приемат, че съдебното решение е
нищожно, когато е постановено извън правораздавателната част власт на
съда, от незаконен съдебен състав, при неподписване на решението от
мнозинството на съдийския състав, при неспазване на писмената форма или
3
волята, материализирана в писмения текст на решението е неразбираема и не
може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.
Настоящият състав намира, че отсъствието на подпис на съдията –
докладчик или на мнозинството на съдебния състав, положен върху писмения
текст на съдебното решение, което остава по делото и след това се архивира
не може да бъде преодоляно с електронното подписване в ЕИСС и с
разпоредба на чл. 102а., ал. 1 от ГПК.
Процесуалният закон в Глава единадесета "а" – чл. 102а., ал. 1 от ГПК е
предвидил извършването на процесуални действия и издаването на актове в
електронна форма - (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.
„Съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона
процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за
съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по
силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.“.
Цитираната разпоредбата не е специална по отношение на разпоредбата
на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 от ГПК, които определят писмената форма и
съдържанието на съдебното решение /реквизити/, един от които е
подписването му от всички съдии, взели участие в постановяването му.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 4 и на чл. 236, ал. 3 от ГПК е това
предвидено в чл. 102а., ал. 1 от ГПК „по силата на закон е предвидено
извършването им по друг начин.“, което е задължавало съдебния състав да
подпише писмения текст на решението и протоколите от съдебните
заседания.
Достъпът на съдилищата до ЕИСС, както и на страните след поискано и
дадено разрешение от съда не е равнозначно на повсеместно и задължително
въведено електронно правосъдие и отсъствието на писмено решение,
подписано от съда смущава възприятията на страните, на трети лица, на
учрежденията и общините и поставя пречка за неговото зачитане.
4
В разглежданият случай съдията-докладчик не е подписал и
протоколите от откритите съдебни заседания, в които страните и съдът са
извършвали процесуални действия за установяване на фактите /истината/ ,
които са от значение за решаване на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ГПК за разглеждането на
делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на
заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и
техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията
на страните, представените писмени доказателства, показанията на
свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на
съда.
Протоколът се съставя под диктовката на председателя и се подписва от
председателя и от секретаря – чл. 150, ал. 5 от ГПК.
С оглед на изложеното следва да се обяви нищожността на съдебното
решение, постановено от първоинстанционния съд и делото да се върне за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на решение № 1819 от 08.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 12066/2021 г. от Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
5
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6