РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив, 15.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330112612 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от Н. С. П. срещу „Макроадванс“ АД, с която са
предявени искове за прогласяване за недействителността на клаузата от договор за кредит
от ***, в която е предвидена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляща
закона - чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит ***. В договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение във фиксиран размер. Счита, че клаузата за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете по
допустимост, поради липса на интерес от предявяването им. По същество признава иска за
основателен. Претендират се разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По възражението на ответника за недопустимост на иска:
Искът е допустим, доколкото всеки има правен интерес да установи, че клауза от
договор, която го обвързва е недействителна, както и да получи решение при признание на
иска.
По същество:
1
Предявен e иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3, пр.2 и пр. ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречие със закона.
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, установи наличието на
договор за заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице
пороци, водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на
клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на материалния
закон.. В тежест на ответника е да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи,
който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на
потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и
възражения в отговора.
С определение от 11.10.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит *** с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена
клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която е
недействителна поради противоречието й с добрите нрави.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Макроадванс“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т.о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в срок до три дни от подписване на договора да осигури
обезпечение на кредита чрез поръчител, който да отговаря на определени от кредитора
условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер на 5.25 % за всеки ден, в
който не е осигурено обезпечение – чл.10, вр. с чл.20 от договора.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
2
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което противоречи
на добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6, ал.1 от договора.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и следва да се
уважи, като клаузата за неустойка, посочена в чл.6, ал.1 от договора за кредит от *** бъде
обявена за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат само за ищеца.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за присъждане на
разноски на ответника, който макар и да е признал иска е дал повод за завеждането му, като
е предвидил в договора, сключен с ищеца нищожна клауза.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна такса /л.23/, които ще
се присъдят в пълен размер на ищца, съгласно чл.78, ал.1 ГПК.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.22/, съгласно който
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И..
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 300
лева /с оглед интереса/ и ще се присъди в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка, обективирана в чл.10 от договор
за потребителски кредит ***, сключен между Н. С. П., ЕГН ********** и „Макроадванс“
АД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г. С . Раковски“ № 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ НА Н. С. П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г. С . Раковски“ № 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен №
**********, вписана в АК – П., на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4