Решение по дело №62724/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2663
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Моника Пламенова Добринова
Дело: 20211110162724
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2663
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110162724 по описа за 2021 година

Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Р. ИВ. Ф. твърди, че на 03.12.2010 г. срещу него в полза на [фирма] били
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 57051/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 43 състав, за сумите
19731,44 лева – главница по договор за кредит от 23.01.2008 г., ведно със законната
лихва от 23.11.2010 г. до окончателното й изплащане, 3025,72 лева – договорна лихва
за периода от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 252,54 лева – наказателна лихва за периода
от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 460,19 лева – държавна такса и 816,12 лева –
адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 886/ 2011 г., по описа на ЧСИ С.Я.. На 15.02.2016 г. по
изпълнителното дело била депозирана молба от [фирма] за конституирането му като
взискател въз основа на сключен с [фирма] договор за цесия от 04.12.2015 г. На
13.11.2019 г. била подадена молба от [фирма] за конституирането му като взискател
въз основа на договор за цесия от 07.03.2019 г., сключен с [фирма], а на 23.03.2021 г. –
молба от ответника [фирма] за неговото конституиране като взискател в
изпълнителния процес като правоприемник на [фирма]. В исковата молба се сочи, че
по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия повече от 2
години, поради което изпълнителният процес е прекратен по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изложено е, че последното предприето валидно
изпълнително действие е от 06.10.2011 г., както и че вземанията по процесния
изпълнителен лист са погасени по давност на 06.10.2016 г. С оглед на тези
съображения Р. ИВ. Ф. моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че не дължи на [фирма] сумите 19731,44 лева – главница по договор за
кредит от 23.01.2008 г., ведно със законната лихва от 23.11.2010 г. до окончателното й
изплащане, 3025,72 лева – договорна лихва за периода от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г.,
1
252,54 лев – наказателна лихва за периода от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 460,19 лева
– държавна такса и 816,12 лева – адвокатско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 57051/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 43
състав.
Ответникът [фирма] не е подал отговор на исковата молба и не взема становище
по основателността на исковете.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението,
като в ал. 2 е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тоест посочените норми уреждат защита на длъжника след
като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнителното основание (а
дори и да не е предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко
време въз основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава
само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите
следва да бъдат приложени и към влезлите в сила заповеди за изпълнение, издавани по
реда на гл. 37 ГПК („Заповедно производство), тъй като ГПК от 2008 г. предвижда, че
същите влизат в сила (чл. 416 ГПК) и се ползват със стабилитет (за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е
Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е
прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила
заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не е проведено. След като заповедта за изпълнение е издадена и
длъжникът не е подал възражение срещу нея в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК
или е оттеглил възражението си, влиза в сила и длъжникът не може да навежда доводи
чрез иск, че не дължи вземанията, за които е издадена, на основания, настъпили преди
влизането й в сила, с изключение на хипотезите, регламентирани в чл. 424 ГПК. Той
има възможност да предяви иск за недължимост на вземанията, като релевира
фактически основания, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение
чрез иска по чл. 439 ГПК. В настоящия случай твърденията на ищеца Р. ИВ. Ф. са, че
не дължи процесните суми на ответника, тъй като задълженията са погасени по
давност в периода след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 57051/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 43 състав.
В доказателствена тежест на ответника по предявените искове е установяването
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, като с
доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на [фирма], че не
сочи доказателства за настъпването на такива факти. Въпреки това дружеството не е
предприето процесуално поведение, насочено към установяването им. Поради това и с
оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест съдебният състав
приема, че същите не са се осъществили, съответно, че процесните вземания са
погасени по давност.
С оглед на изложеното се налага извод, че предявените искове по чл. 124, ал. 1,
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния съдебни разноски в общ
размер 4009,84 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439,
ал. 1 ГПК, че Р. ИВ. Ф., ЕГН **********, с адрес: [адрес], не дължи на [фирма], ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумите 19731,44 лева –
главница по договор за кредит от 23.01.2008 г., ведно със законната лихва от
23.11.2010 г. до окончателното й изплащане, 3025,72 лева – договорна лихва за
периода от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 252,54 лев – наказателна лихва за периода от
21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 460,19 лева – държавна такса и 816,12 лева – адвокатско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 03.12.2010 г. по ч.гр.д. №
57051/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 43 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], да заплати на Р. ИВ. Ф., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 4009,84 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3