№ 36
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000057 по описа за 2023 година
С решение № 242/30.09.22 г., постановено по т.д. № 324/22 г.
по описа на Старозагорски окръжен съд, е потвърден отказ №
**************-*/******** г. на АВ - ТРРЮЛНЦ, с който е отказано
обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството
по партидата на „П. ****“ ЕООД ЕИК *********.
Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно от
„П. ****“ ЕООД чрез процесуален представител адв. М. Т., като се иска
същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени
отказ № **************-*/******** г. и се задължи АВ да извърши
исканото обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за
счетоводството по партидата на дружеството.
От АВ е подаден отговор, в който се поддържат доводи, че
обжалваното решение на ПОС е правилно и законосъобразно, съответно
обжалваният отказ следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
1
Пловдивски апелативен съд, като прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното решение и изложените в жалбата
оплаквания, намира за установено следното:
Със заявление вх.№ ************* е представена за обявяване
по партидата на дружеството – жалбоподател в Търговския регистър
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството
На 12.07.2022 г. на заявителя са дадени указания на основание чл.
22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ да представи за обявяване декларация по чл. 38, ал. 9, т.
2 от Закона за счетоводството, в която личните данни, освен тези, които се
изискват по закон, са заличени.
Процесният отказ е постановен, след като е констатирано, че
дадените указания не са били изпълнени от заявителя в рамките на дадения
срок.
За да потвърди този отказ окръжният съд е изложил единствено
мотиви относно оповестяването на дадените указания по електронната
партида на търговеца и липсата на посочен електронен адрес от заявителя, на
който указанията да бъдат изпратени – т.е. мотиви относно изтичането на
срока за изпълнение на указанията, дадени от длъжностното лице по
регистрация.
В жалбата са наведени оплаквания срещу така постановеното
решение, че в същото не са обсъдени наведените доводи в жалбата срещу
отказа на ДЛР, свързани с приложението на чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ,
съгласно който когато в заявлението или в приложените към него
документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се
смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното
обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Излагат се доводи, че при приложение на тази правна норма следва да се
приеме, че е налице презумирано съгласие за обявяване на документа и
предоставяне на публичен достъп до съдържащите се него лични данни, при
което не е налице основание да се откаже обявяването на акта.
Настоящият състав на ПАС намира жалбата за неоснователна.
2
Подлежащият на обявяване акт съдържа лични данни на
управителя на „П. ****“ Д. И. – ЕГН, номер и дата на издаване на документ за
самоличност, пълен адрес. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ не могат да се
вписват обстоятелства и да се обявяват актове, съдържащи лични данни,
освен изискуемите по закон. В случая не може да се приеме, че е налице
хипотеза по чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ и е налице презумирано съгласие на
лицето, чиито лични данни се съдържат в процесната декларация по по чл. 38,
ал. 9, т. 2 от ЗСч, тъй като заявлението за обявяване на декларацията не е
подадено от това лице, а от трето лице - упълномощен адвокат,
пълномощното на който не съдържа каквито и да било клаузи относно
предоставянето на лични данни на управителя пред АВ.
Съгласно чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ се презумира съгласието на
субекта на данните, когато именно този субект е лицето, което ги предоставя
на АВ. Съгласието не може да бъде презумирано, когато подлежащия на
обявяване акт се подава от трето лице. Това разбиране се възприема от
настоящия съдебен състав и в светлината на легалното определение на
понятието "съгласие на субекта на данните, дадено от разпоредбата на чл. 4,
т. 11 от Регламента – съгласието следва да е свободно изразено, конкретно,
информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните,
посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. При
положение, че в случая декларацията, съдържаща лични данни на управителя
на дружеството, се представя пред АВ от трето лице, няма основание
обосновано да се приеме, че носителят на данни презумптивно е изразил
съгласие при посочените в легалната дефиниция предпоставки.
Ето защо ПАС намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По претенцията за юрисконсултско възнаграждение:
В отговора на жалбата е направена претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, която съдът
намира за неоснователна по следните съображения:
Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и
3
безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за
дължимостта на разноските. Отговорността за разноски и присъща по
правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски
има страната, в чията полза е разрешен съответният правен спор. В
производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ АВ не притежава процесуалното
качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има
право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Принципът, че едностранният характер на производството по обжалване на
отказите на ДЛР към АВ е несъвместим с отговорността за разноски, като
новата разпоредба на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага
буквално, а корективно, е възприет в цяла поредица от съдебни актове на
ВКС, като се приема, че същата следва да се тълкува във връзка с
разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя, а друга страна в това производство
просто няма. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, вкл. и
цитираната в обжалваното решение.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 242/30.09.22 г., постановено по т.д.
№ 324/22 г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4