№ 23
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600221 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260006/16.02.2021 г. по НОХД № 2386/2020 г.,
Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. А.О.С.., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 27.10.2020 г. в гр. С., в съучастие
като съизвършител с И.З.Н.. е отнел чужди движими вещи – парична сума в
банкноти на обща стойност 60 лв. от владението на Л.М.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване,
поради което и на основание чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК, вр. чл.
373 ал.2 НПК, вр. чл. 58а ал.1 и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл. 59 ал.1 НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подс.
А.О.С.. е бил задържан под стража, считано от 28.10.2020 г. до влизане на
присъдата в сила.
1
Със същата присъда подс. И.З.Н.. е признат за ВИНОВЕН в това, че в
периода 22 – 27.10.2020 г. в с. Е., общ. К. обл. С., в условията на
продължавано престъпление, като е употребил сила и заплашване, е отнел от
владението на Л.М.К. с намерение противозаконно да ги присвои, чужди
движими вещи – парична сума в банкноти, както следва: в периода
22/23.10.2020 г. парична сума в размер на 80 лв. и на 27.10.2020 г. в съучастие
като съизвършител с А.О.С.. парична сума в размер на 60 лв. – всичко на
обща стойност 140 лв., като грабежът представлява опасен рецидив, поради
което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А, вр. с
чл. 26 ал.2 вр. ал.1 НК, вр. 373 ал.2 НПК, вр. чл. 58а ал.1 и чл. 54 НК го е
ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59 ал.1 НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подс.
И.З.Н.. е бил задържан под стража, считано от 28.10.2020 г. до влизане на
присъдата в сила.
Със същата присъда съдът се е произнесъл по направените по делото
разноски.
Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите, които
чрез своя защитник са я обжалвали с искане за намаляване размера на
наложените наказания на двамата подсъдими и приложението на чл. 66 НК,
досежно подс. А.С..
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Старозагорският окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. И.Н. и подс.
А.С. живеят в гр. К., обл. С.. Приятели са от години. Двамата са осъждани
като непълнолетни за извършено през 2009 г. в съучастие като съизвършители
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и вр. чл.26, ал.1 НК, като им е
2
било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“. По отношение на това осъждане
подс. А.С. е реабилитиран по право.
Освен това подс. И.Н. многократно е осъждан, вкл. с налагани
наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на 14.05.2013 г. е изтърпял
определено му общо наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
След изтърпяване на горното - на 14.05.2013 г., подс. И.Н. е осъждан
както следва:
- по НОХД № 310/2014 г. по описа на PC-К. за извършено в периода
01/11.11.2013г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр.
чл.194 и чл.29 от НК, му е наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим, като
присъдата е влязла в сила на 16.07.2014 г.;
- по НОХД № 312/2014 г. по описа на ОС-Стара Загора за извършено в
периода 03/18.12.2013 г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание ПЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване, като на осн. чл.59 от НК е приспаднато времето, през което е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 18.12.2013
г. Присъдата е влязла в сила на 23.08.2014 г.;
- по НОХД № 1263/2014 г. по описа на PC-К. за извършено на
29.11.2013 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б “а“ и чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“
режим.
С присъдата е извършено групиране на наказанията по горните три
осъждания и на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК е определено едно общо наказание
в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.24
от НК е увеличено с ДВЕ ГОДИНИ, т.е. определено за изтърпяване общо
наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален „строг“ режим. От същото, на осн. чл.59 от НК, е приспаднато
предварителното задържане по НОХД № 312/2014 г. по описа на ОС - Стара
Загора и на осн. чл.25, ал.2 от НК - изтърпяното до момента по горните
присъди. Присъдата е влязла в сила на 31.03.2015 г.
Така определеното общо наказание по горните присъди подс. И.Н. е
търпял в периода от 18.12.2013 г. до 09.08.2019 г., когато е освободен с УПО
при остатък от 10 месеца и 9 дни.
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че след
освобождаването на подс. И.Н. от Затвора гр. С., същият не е работил, нямал
доходи и не разполагал с финансови средства. Към края на месец октомври
3
2020 г., в периода 22-23 октомври 2020 г., отишъл до с. Е., общ. К. обл.С. с
намерение да извърши някаква кражба. Пристигнал в селото и започнал да
обикаля по улиците, търсейки да открадне нещо. По обяд вървял по улица
„*“. На същата улица - „*“ № 13 се намирала къща, обитавана от Л..К. на 76 г.
Пострадалият живеел сам и ползвал услугите на социален патронаж. Получил
храна и седял на пейка пред къщата си, където започнал я консумира. В това
време подс. И.Н. застанал пред него и поискал да му даде парите си.
Заплашил го, че в противен случай ще го убие. Пострадалият се изправил,
развикал се да се маха и замахнал с канчето, в което била храната му по
посока на обвиняемия. Подсъдимият се ядосал и заявил на пострадалия
„много да не знае“ и бръкнал в панталона, с който пострадалият бил облечен.
В джоба си пострадалият имал пари - 4 банкноти с номинал от 20 лева.
Извадил банкнотите от джоба на пострадалия и с тези пари - 80 лева,
побягнал. След това отишъл до град К. където изхарчил парите.
По-късно същият ден Л..К. разказал за случилото се на своя съседка -
св.К.Р., която си спомнила, че сутринта срещнала на улицата човек,
отговарящ по външни белези с описания й от пострадалия нападател – подс.
И.Н., който я питал дали има работа за него.
След грабежа, подс. И.Н. отишъл на гости в дома на подс. А.С. в гр. К.
и му разказал как взел пари от пострадалия в с. Е.. Споделил, че знае коя е
къщата и двамата подсъдими решили да отидат заедно до дома на Л..К. и да
вземат от него пари.
На 26.10.2020 г. вечерта подс. И.Н. и подс. А.С. били отново в къщата
последния и решили късно вечерта да отидат до с.Е. - до дома на пострадалия,
от който да вземат пари.
Около полунощ тръгнали пеша от гр.К. за с.Е.. Около 02:00 - 03:00 ч. на
27.10.2020 г. пристигнали в селото. По това време пострадалият спял в дома
си, като вратите на къщата не били заключени, само пътната порта била
завързана с тел. Двамата подсъдими прескочили оградата откъм улицата и
влезли в двора. От там влезли в къщата през вратата, която не била
заключена. Подсъдимите установили, че вратите не са заключени и бързо
намерили стаята, в която бил пострадалия. Междувременно Л..К. чул, че
някой влиза в дома му и веднага седнал на леглото, като взел в ръце дървен
кол, който държал до леглото си за самозащита. Още с влизането си двамата
подсъдими се насочили към пострадалия и със сила измъкнали кола от ръцете
му. Започнали да му искат пари и да го заплашват, че ако не им даде парите
си, ще го убият. Пострадалият отрекъл да има пари и подс. И.Н. му нанесъл
удар с юмрук в главата — в областта на лявото око, както и удар в областта
на бъбреците. Двамата подсъдими заплашили Л..К., че ще го убият и му
заповядали да стане от леглото. Пострадалият станал и подсъдимите
започнали да пребъркват дрехите му, като подс. А.С. намерил три банкноти с
номинал от по 20 лева, които взел. След това подсъдимите продължили да
настояват за още пари. Пострадалият отричал да има повече пари и
4
подсъдимите продължили да го заплашват, че ще го убият, като му нанасяли
и удари – подс. А.С. му нанесъл удар в дясната част на главата, а подс. И.Н.
му нанесъл множество удари в областта на бъбреците от ляво. Пострадалият
започнал да вика от болка, но подсъдимите продължавали да искат още пари
и го заплашили, че ще го запалят.
Подсъдимият А.С. отворил, намиращ се в стаята гардероб и започнал да
рови в него, търсейки пари, а подс. И.Н. взел чаршаф, който скъсал и с него
започнал да овързва пострадалия. Подсъдимият И.Н. вързал очите и устата на
Л..К., краката му и се опитал да му върже и ръцете. Пострадалият се дърпал и
подс. И.Н. продължавал да му нанася удари по тялото. След като преровили
стаята, но не намерили повече пари, подс. И.Н. предложил да си тръгват, за да
не дойде някой, и двамата подсъдими напуснали къщата с взетите от дрехите
му 60 лева. Останал сам, пострадалият свалил частите от чаршаф, с които бил
завързан. Бил изплашен и стресиран, и останал у дома си, без да сигнализира
за случилото се, а на сутринта изхвърлил парчетата от чаршафа.
В около 10:00 ч. Л..К. се намирал пред къщата си, когато подс. И.Н. пак
дошъл и отново поискал пари. Пострадалият тръгнал по улицата, а
подсъдимият тръгнал с него. Л..К., вървейки, отишъл до съседна улица - ул.
“Р.“, където била къщата на св. К.Р.. Тя била в двора си и видяла, че съседът й
е с насинени очи и се държи с ръка отстрани в ляво, в областта на бъбреците.
Тя извикала пострадалият да влезе в дома й и след като той влязъл в двора,
заключила пътната врата. Попитала пострадалия какво се е случило и той й
разказал, че през нощта е бил нападнат и ограбен от двама мъже, единият от
които е този, който е вървял с него по улицата. След малко св. Р. видяла подс.
И.Н. отново да върви по улицата, веднага излязла и го попитала какво прави
тук, а той й отговорил, че търси работа. Тогава се развикала, че ще се обади
на тел. 112. Подсъдимият продължил по улицата, а св. К.Р. сигнализирала за
случилото се, като се обадила по телефона на кмета на селото, а последната
подала сигнал, регистриран в РУ-К..
Описаната по-горе фактическа обстановка е установена след
внимателен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Законосъобразно е преценено, че в конкретния
случай е налице хипотезата на чл. 372 ал. 4 НПК и съдът правилно е
установил, че направените самопризнания на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направени от подсъдимия, се
подкрепят от събраните в хода на ДП доказателства. Спазена е разпоредбата
на чл. 372 ал. 1 НПК, като са разяснени на подсъдимите правата им по чл. 371
и същите са уведомени, че в този случай направените от тях самопризнания
по реда на чл. 371 т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Пловдивският апелативен съд счита, че единствената корекция, която
следва да направи е досежно показанията на св. В.М. /л. 63 ДП/. Този
свидетел е полицейски служител, който е работил по получения сигнал за
извършения грабеж на пострадалия Л..К.. Няма пречка неговите показания да
5
бъдат възприети с доверие в частта, в която той споделя какво е узнал от
пострадалия, а освен това и какво описание на извършителите е получил от
него и съседката му, по което подсъдимите са били задържани.
По отношение на показанията на св. В.М. /л. 63 гърба, абз. 2 ДП/,
настоящата инстанция счита, че същите е необходимо да бъдат изключени от
доказателствата по делото и не следва да се обсъждат. В тях свидетелят
преразказва оперативните беседи, проведени с подсъдимите, след като
същите са били установени и отведени в РУ гр. К..
Независимо от тази корекция обаче не се налага промяна в направените
изводи от първостепенния съд, които са възприети в мотивите на атакуваната
присъда, относно възприетата фактическа обстановка.
При така установената безспорна фактическа обстановка
Старозагорският окръжен съд законосъобразно е преценил, че подс. А.О.С.. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК, понеже на
27.10.2020 г. в гр. С., в съучастие като съизвършител с И.З.Н.. е отнел чужди
движими вещи – парична сума в банкноти на обща стойност 60 лв. от
владението на Л.М.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и заплашване.
Подсъдимият И.З.Н.. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198
ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А, вр. с чл. 26 ал.2 вр. ал.1 НК, понеже в периода 22 –
27.10.2020 г. в с. Е., общ. К. обл. С., в условията на продължавано
престъпление, като е употребил сила и заплашване, е отнел от владението на
Л.М.К. с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи –
парична сума в банкноти, както следва: в периода 22/23.10.2020 г. парична
сума в размер на 80 лв. и на 27.10.2020 г. в съучастие като съизвършител с
А.О.С.. парична сума в размер на 60 лв. – всичко на обща стойност 140 лв.,
като грабежът представлява опасен рецидив.
От субективна страна престъпленията и двамата подсъдими са
извършили с пряк умисъл, понеже са съзнавали общественоопасния характер
на деянията, предвиждали техните общественоопасни последици и са искали
тяхното настъпване.
6
Основният довод, който се развива пред настоящата инстанция във
въззивната жалба е свързан с възражение относно размера на наложеното
наказание на подсъдимите А.С. и И.Н. от първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция счита, че при определяне размера на наложените
наказания Старозагорският окръжен съд е обсъдил внимателно всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на
двамата подсъдими, включително времето, мястото и обстановката на
извършване на деянието, както каузалния принос на всеки един от тях.
Не може да се сподели възражението на защитата, че по отношение на
подс. А.С., са налице предпоставките регламентирани в чл. 55 НК. По
отношение на този подсъдим Пловдивският апелативен съд счита, че
неправилно в мотивите към присъдата е обсъждано предишното му осъждане,
по което той е реабилитиран. Утвърдената вече съдебна практика категорично
приема, че след като е настъпила вече реабилитация, това осъждане не може
да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, респ. като лоша
характеристична данна. Въпреки това обаче размерът на наложеното
наказание преди неговата редукция е определен напълно справедливо на
ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, малко под средния размер за
това престъпление.
Не може да се игнорира обстоятелството, че подс. А.С. се е съгласил да
участва в грабежа, когато са се намирали в дома му в гр. К.. Двамата с подс.
И.Н. са вървели пеша почти два часа и то в тъмната част на денонощието,
след полунощ, за да стигнат до жилището на пострадалия. Преодолели са
оградата, влезли са в помещението и са упражнявали дълго време насилие над
пострадалия.
По отношение каузалният принос на този подсъдим не е без значение, че
същият е нанасял удари по пострадалия и е проявил упоритост при
извършване на деянието. Отделно от това, именно той е намерил трите
банкноти с номинал от 20 лв. в дрехите на пострадалия, а след това е
започнал да рови и в гардероба, за да намери още пари. Поради тази причина
Пловдивският апелативен съд счита, че напълно справедливо тези
обстоятелства са били отчетени като отегчаващи, а като смекчаващи
изразеното критично отношение към извършеното и сравнително младата му
7
възраст на подсъдимия включително и чистото му съдебно минало. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство е необходимо да се вземе предвид и
възстановяване на сумата от 60 лв. на пострадалия /л.105 и л.106 ДП.
Поради тази причина и въззивната инстанция счита, че определеното
наказание изцяло съответства на целите, визирани в чл. 36 НК.
Законосъобразно е приложена и нормата на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58а НК и след
редукцията наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи е в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не може да се приеме и доводът на защитата, че наложеното наказание на
подсъдимия И.Н. също е несправедливо. По отношение на този подсъдим
напълно правилно първостепенният съд е приел, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете изразеното съжаление за
стореното. И тук обаче прецизно е взето предвид времето, мястото и
обстановката на извършване на деянието. Не е без значение обстоятелството,
че по отношение на този подсъдим квалификацията е свързана и с
извършване на деянието при условията на продължавано престъпление в
хипотезата на чл. 26 ал. 1 НК.
Отделно от това не може да бъдат игнорирани и предишните осъждания
на подсъдимия извън правната квалификация на деянието като опасен
рецидив, които показват една висока степен на обществена опасност не само
на дееца,но и на деянието. Нещо повече, именно подс. И.Н. е дал идеята
двамата с подс. А.С. да отидат отново до дома на пострадалия Л..К. и то след
като няколко дни по-рано с използване на сила той е бил отнел сумата от 80
лева от него.
Пловдивският апелативен съд счита, че следва да се обърне внимание и
на поведението на този подсъдим след извършване на деянието, когато на
сутринта той отново се е насочил към пострадалия и само обстоятелството, че
същият своевременно е потърсил убежище при своята съседка е предотвратил
по-нататъшната интервенция спрямо него от подс. И.Н..
Поради тази причина настоящата инстанция счита, че определеното
наказание от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, над
средния размер за това деяние, също е справедливо и отговаря на целите,
8
визирани в чл. 36 НК. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 373
ал. 2 вр. чл. 58а ал. 1 НК като същото е редуцирано и наказанието, което подс.
И.Н. следва да изтърпи е в размер на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Законосъобразно Старозагорският съд е приспаднал на основание чл. 59
ал. 1 НК времето, през което двамата подсъдими са били задържани под
стража, считано от 28. 10. 2020 г. до влизане на присъдата в сила, който срок
да им бъде зачетен като изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода.
Направените разноски правилно са изчислени и на основание чл. 189 ал.
3 НПК са възложени в тежест на подсъдимите.
Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което не се и
присъждат.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна или
изменение на така постановената присъда, на основание чл. 338 НПК,
Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260006/16.02.2021 г. по НОХД 2386/2020
г., по описа на Старозагорския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
петнадесетдневен срок пред ВКС от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9