Решение по дело №2808/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 от АПК.

Производството е образувано по иск на В.А.Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащането на законната лихва за забава върху присъденото му с решение № 1951/ 29.12.2020г. постановено по адм.д. 2107/2020г. по описа на АдмС Варна обезщетение в размер на 2000лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012г. до м.май 2020 година настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч. Посочената начална дата е м. май 2020г. и крайната дата е датата на изплащането на обезщетението – 25.09.2022г.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва иска. Сочи изтекла погасителна давност.

Прокурорът дава заключение за основателност на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 1951/ 29.12.2020г. постановено по адм.д. 2107/2020г. по описа на АдмС Варна на В.А.Х. е присъдено за заплащане от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обезщетение в размер на 2000лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012г. до м.май 2020 година настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч.

Искът, по който е постановено решение № 1951/ 29.12.2020г. по адм.д. 2107/2020г. по описа на АдмС Варна е предявен от В.А.Х. на 24.09.2020г.

Обезщетението е изплатено на г-н Х. на 25.09.2022г.

Горните факти са безспорни между страните и се констатират от данните по адм.д. 2107/2020г. и приложеното от ответника доказателство за изплатено обезщетение.

Съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

При съобразяване на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и като констатира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди има паричен характер, както и решение № 50/12.03.2010г. по т.дело № 485/2009г. на ВКС, ІІ т.о., ТК, докладчик съдия Ваня Алексиева, съгласно което вземането за лихва е самостоятелно и позволява „защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на чл.76, ал.2 от ЗЗД“, поради което „при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер“, съдът приема, че са налице както положителната процесуална предпоставка за допустимост на иска, а именно – решение, с което е присъдена главницата представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, така и изискуемата императивно отрицателната предпоставка - отсъствието на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху главницата.

Искът е допустим.

По възражението за настъпила погасителна давност:

Давността е институт на материалното право, за която съдът не следи служебно. Предвид направеното от процесуалният представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът дължи проверка на фактите и произнасяне.

Видно от диспозитива на решение № 1951/ 29.12.2020г. постановено по адм.д. 2107/2020г. за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012г. до м.май 2020г. е присъдено в цялост, като обща сума, неразпределена по периоди.

В националното ни законодателство не е дадено легално определение на правният институт „законна лихва“. В доктрината е прието, че „законна лихва” е тази, която не е уговорена / тогава би била неустойка/, а се дължи по силата на нормативна разпоредба. Законната лихва за забавата на плащането (мораторна, закъснителна лихва) се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД.

Спорен по настоящото дело е въпросът: Изтекла ли е погасителната давност за предявяване на иска?

Съдът, като съобрази чл.284 и сл. ЗИНЗС, вр. чл.204, ал.4 от АПК вр. т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д. №3/2004г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова, съгласно която при незаконни актове на администрацията началният момент на забава и съответно дължимостта на законната лихва върху обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, …а за незаконните действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им.

С оглед даденото тълкуване в тълкувателното решение, предвид разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, тъй като обезщетението за вреди е присъдено в резултат от бездействието на органите по изпълнението на наказанията в Затвора Ловеч да изпълнят изискванията на чл.21, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и чл.151, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията за периода до м.май 2020г., се налага извод че незаконосъобразните бездействията предмет на проверката по адм.д. 2107/2020г. са преустановени м.май 2020г.

Моментът на преустановяването на незаконосъобразното бездействие е началният момент на забава и съответно дължимостта на законната лихва върху обезщетението е от този момент и започва да тече погасителната давност.

Съгласно чл.111, б.б от ЗЗД „С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.“

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД „Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.“

При констатацията, че незаконосъобразните бездействията предмет на проверката по адм.д. 2107/2020г. са преустановени м.май 2020г., исковата прененция за присъждане на законната лихва е предявена на 09.12.2022г., т.е. преди изтичането на тригодишния и петгодишния срок се налага извод, че по отношение на претендираната лихва не е изтекла погасителната давност.

Искът се явява допустим и основателен. Ищецът не е посочил конкретния размер на претендираната законна лихва, но същият е определям, т.к. ищецът е конкретизирал размера на сумата и периода на дължимост в исковата молба. Законната лихва върху присъденото по решение № 1951/ 29.12.2020г. постановено по адм.д. 2107/2020г. по описа на АдмС Варна на В.А.Х. обезщетение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012г. до м.май 2020 година настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч, в размер на 2000лв. за периода 01.05.2020г. до 25.09.2022г. е в размер на 487.78 лева.

Предвид изложеното на В.А.Х., по искът му срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, следва да бъде присъдена законна лихва в размер на 487.78 лева изчислена върху размера от 2000лв., представляващи присъденото по решение № 1951/ 29.12.2020г. постановено по адм.д. 2107/2020г. по описа на АдмС Варна на В.А.Х. обезщетение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012г. до м.май 2020 г. настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на В.А.Х. законната лихва за периода от 01.05.2020г. до 25.09.2022г. в размер на 487.78 (четиристотин осемдесет и седем лева и 78 стотинки) лева върху обезщетението от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012г. до м.май 2020г., настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч, в размер на 2000лв., присъдено му по решение № 1951/ 29.12.2020г. постановено по адм.д. 2107/2020г. по описа на АдмС Варна.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: