№ 268
гр. ****, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20231420200697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”Изи Асет Мениджмънт“ АД-София против НП №
К-0026514/18.08.2020 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и **** към
ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.5,
ал.5 ЗПК на основание чл.45, ал.1 ЗПК е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна, като се излагат подробни доводи и
съображения в тази насока.
Делото е гледано от състав на РС и с решение от 20.02.2023г.по НАХД№ 866/2023г.
наказателното постановление е отменено, като е прието, че при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения, без спорът да се разглежда по същество. С решение от
18.07.2023г. по КАНД № 252/2023г. Адм.съд **** е отменил решението на РС **** на
основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 АПК, поради неправилност, и върнал делото на РС за
разглеждане от друг състав.
При новото гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата, така както е
подадена.
Ответникът по жалбата - Директор на РД за областите Видин, Монтана и **** към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище/на РД/ Монтана, в представено по делото
писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.
1
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 10.02.20 г. между дружеството-настоящ жалбоподател в качеството му на
кредитодател и трето лице потребител-****, е сключен договор за паричен заем №3763834
за сумата от 750 лв. ,която заемополучателят се задължил да върне на 11 двуседмични
погасителни вноски, за срок от 22 седмици. На същата дата, съгласно една от предвидените
3 възможни форми на обезпечение на кредита по чл.4 от договора, е сключен и договор за
поръчителство между страните. При изпълнение на договора между страните възникнали
разногласия, поради което и кредитополучателката подала жалба до КЗП. За преценка
основателността на жалбата, служители на КЗП-****-свидетелите Г.С. и Г.Й. започнали
проверка. В хода й, от дружеството-жалбоподател са изискани и представени различни
документи и становища, в т.ч. и горепосочените договор за кредит, с погасителен план към
него, договор за поръчителство и др. При извършената на 15.06.2020г.проверка в офиса на
дружеството-жалбоподател в гр.****,ул.**** № 10 служителите на КПЗ изискали от
дружеството и бил представен от последното стандартен европейски формуляр /СЕФ/,
касаещ преддоговрна информация за потребителски кредит за 2 хил. лв.,платими на 12
месечни вноски.В представения СЕФ дружеството-жалбоподател не било попълнило изцяло
задължителна преддоговорна информация съгл.Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК.Никъде в
представения СЕФ не бил отбелязан размера на разходите за възнаграждение относно
предоставено поръчителство,във връзка с възможността на потребителя за представяне на
обезпечение на заема чрез „одобрено от заемодателя дружество – поръчител,което
предоставя гаранционни сделки.“Резултатите от проверката са обективирани в съставен КП
за проверка №К-2700753/15.06.20 г. В хода на проверката са изискани и други документи.
Като краен резултат проверката е приключила със съставяне на АУАН№К-
0026514/29.07.2020г. за нарушение по чл.5, ал.5 ЗПК, подписан и връчен на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател. Във въпросния АУАН подробно са отразени
съдържанието и клаузите на сключения договор на 10.02.20 г за кредит от 750.00 лв. и
съдържанието на представения СЕФ за потребителски кредит за 2 000.00 лв. Изведени са
констатации , че в нарушение на чл.5, ал.5 ЗПК в процесния СЕФ липсва информация за
разходите за поръчителство , изрично фигуриращи в договора за поръчителство към
договора за паричен заем от 10.02.2020г.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството-жалбоподател депозирало писмени
възражения против АУАН с аргументи за липса на нарушение, обосновани със съответни
клаузи от договора за кредит,които са били счетени за неоснователни.
Актът е постановен на 20.02.2023г., като е последвало издаването на обжалваното
НП, с което при идентично спрямо АУАН словестно и цифрово описание на нарушението,
на дружеството е наложена имуществена санкция от 3 000.00 лв., на основание чл.45, ал.1
ЗПК. Тази фактическа обстановка се потвърждава както от св.показания на лицата
констатирали нарушението и съставили АУАН-Г.С. ,Г.Й. и С.А., така и от останалите
приложени към преписката писмени доказателства- цитираните договори за кредит и
поръчителство, СЕФ, констативни протоколи за проверка, жалба от потребител, възражения
и становища на дружеството, пълномощни на лицата, представляващи дружеството,
кореспонденция между страните по повод проверката и последващото издаване на АУАН и
НП.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна се налагат следните
изводи:
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1
ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно ясно и подробно са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и
НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същите са били извършени, са
описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи, както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството-
жалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и място на
извършване на нарушението, както са налице и всички останали реквизити в АУАН
съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП
съгл.чл.57 ЗАНН.
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение,
механизма на осъществяването му и неговото авторство. НП е издадено за извърщено на
15.06.2020г. нарушение от жалбоподателя на чл.5 ал.5 ЗПК, изразяващо се в непосочване и
непопълване от негова страна в стандартен европейски формуляр съдържащ преддоговорна
информация по ал.2 на чл.5 ЗПК за сключване на договор за заем на всички условия за
сключване на договора за кредит и конкретно информация за дължимите разходи за третото
предвидено в чл.4 от договора за заем обезпечение , дадено от „одобрено от заемодателя
дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки“. Договорът, сключен с
лицето **** на 10.02.2020 г. е цитиран в акта и НП дотолкова ,доколкото проверката на
15.06.2020г. е извършена по повод на нейна жалба, и доколкото в СЕФ към него също
липсва подобна информация – за дължимите разходи за третото обезпечение, които обаче са
включени в погасителните вноски към него/договора от 10.02.2020г./, и за тях е сключен
договор за предоставяне на поръчителство от същата дата – 10.02.2020г.
Чл.5, ал.1 ЗПК въвежда императивно задължение за кредитора/кредитния посредник
преди сключване на съответния договор за потребителски кредит да предостави
задължителна преддоговорна информация за сравняване на различните предложения и за
вземане на информирано решение за сключване на бъдещия договор. Съгласно чл.5, ал.2,
вр.ал.4, ал.5 и ал.6 ЗПК, тази задължителна предварителна информация се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/, съгласно приложение №2 към чл.5 от
закона, на хартиен или друг траен носител, на български език, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на информацията и на общите условия се предоставят с еднакъв по
3
вид, формат и размер шрифт.Неспазването на всяко от горепосочените нормативни
изисквания е инкриминирано като административно нарушение в чл.45, ал.1 ЗПК, който в
конкретния случай е и правното основание за ангажиране отговорнността на дружеството-
жалбоподател, съгласно обжалваното НП.
Установената фактическа обстановка не е спорна между страните.
Доводите в жалбата за неправилно приложение на материалния закон настоящият
състав намира за неоснователни. Безспорно е,ч е в предлаганите СЕФ дружеството
жалбоподател не е посочило цялата дължима преддоговорна информация, касаеща
сключването на договорите за заем,конкретно относно дължимите разноски при избиране на
третия вид обезпечение,предвиден в договорите за кредит,което пречи на потребителите да
сравнят различните предложения и вземат информирано решение кое от тях да изберат.
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата при извършване на
същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция
нарушенията са формални и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици
като съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен
брой потребители, в частност правото им да получат дължимата преддоговорна информация
за предлагания продукт. В случая, следва да се отчете, че се касае до субект, осъществяващ
търговска дейност, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по
установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните
отношения с клиентите. При тези съображения съдът не може да приеме, че нарушението е
„маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наложената за нарушение по чл.5 ал.5 от ЗПК имуществена санкция, предвидена в
разпоредбата на чл.45 ал.1 е в минимален размер, и поради това отпада необходимостта
да се обсъжда въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия
орган минимален размер от 3000/три хиляди/ лева съдът приема за справедлив, съобразен с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение ,и от естество да
съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдебният състав намира жалбата за неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на
4
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати на
АНО разноски по делото в размер на 120 лева за юрисконсултско възнаграждение
съгл.чл.63д ал.4 и 5 вр.чл.37 ЗПП вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
фактическата и правна сложност на делото и извършените конкретни процесуални действия
от юрисконсулта.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд-****, III
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №К-0026514/18.08.20 г., издадено от Директора в РД за
областите Монтана, Видин и **** със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при
КЗП, с което на “Изи Асет Мениджмънт”АД-София, с ЕИК:*********, за извършено
нарушение на чл.5, ал.5 ЗПК на основание чл.45, ал.1 ЗПК, е наложена имуществена санкция
в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв.
ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт”АД-София, с ЕИК:********* да заплати на РД за
областите Монтана, Видин и **** със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при
КЗП разноски по делото в размер на 120 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-**** в 14-
дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5