Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№379/2020г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Образувано е по ВЖ на ВиК - Варна ООД, подадена чрез ю.к.Ек.Р. срещу решение №214/15.01.2020г., постановено
по гр.дело №2808/2019г. на 10 състав на ВРС, с което съдът е уважил предявения от Р.Н.А. иск за установяване в
отношенията между него и ответното дружество ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
-ВАРНА ООД, че същият не дължи на
дружеството сумата от 728.71 лева,
представляващи задължение по фактура №**********/11.01.2019г. за доставени и
потребени, но незаплатени ВиК услуги, в обем от 242 куб.м. вода, начислени за
периода от 12.12.2018г. до 10.01.2019г., отчетени по водомер №70977783,
монтиран в недвижим имот в ********.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поради това се
претендира отмяната му ведно с отхвърляне на исковете.
Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че количество от 242 куб.м. не може да бъде използвано за
процесния период освен ако не се касае до авария. Напротив, твърди се, че
операторът не е имал такива твърдения. Същевременно, водомерът е изправно СТИ
със съответна пломба на холендера. Твърди се, че абонатът в повечето случаи сам
е подавал данни за използваното количество по телефона, но неправилно е
посочвал отразеното с червени цифри вместо първите три черни цифри от
показанието. По този начин абонатът е подавал информация за литри, а не за
кубици. Представен е КП №123/17.01.2019г. за извършената от служители на
дружеството проверка, в което е отразено показанието на водомера към момента на
проверката, което отговаря на 711 куб.м. Поради това се твърди, че отчетеното
количество от 708 куб.м. в предходен момент е вярно и отразява потребеното
количество вода. Показанието е потвърдено с подпис на потребителя в протокола.
Поддържа се довод, че тези показания поради това са противопоставими на
абоната, а и същите отговарят на справката за облог и плащане. Твърди се, че
отчетените 242 куб.м. не са реално използвани за 1 месец, а са констатирани
като разлика въз основа показанията на абоната и засечените на място /с
твърдения за неправилно извършен самоотчет/, поради което се явяват разлика,
установена при извършване на реалния отчет на водомера на 10.01.2019г. Поради
това е издадена фактура за реално отчетените 708 куб.м. Въз основа на изложеното и поддържано с ВЖ се
претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска ведно с присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ВиК
–Варна ООД не изпраща представител, но са депозирали писмено становище на ю.к.Р.
за поддържане на жалбата. Не са направени възражение срещу изготвения от съда
проектодоклад; не са правени нови доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпило становище на
насрещната страна Р. Н. А. чрез адв.И.Т., с който се оспорва основателността на
ВЖ. Поддържа се, че повдигнатия в жалбата въпрос за неправилно водене на
записите в карнета на ВиК-Варна не е бил предмет на гр.дело №2808/2019г. на
ВРС. В хода на производството не е доказана вина на ищеца. Карнетите се водят
от инкасаторите на дружеството оператор. Не са събрани никакви доказателства
относно начина на отчитане и реалното потребление. Не се установява абонатът да
е създавал пречки на инкасаторите при отчитане на показанията на водомера, да
не е предоставял достъп. Напротив, твърди се, че абонатът не само е предоставял
достъп, но и снимал показанията на процесния водомер. Според страната, спорът
по делото е реалната консумация на посочените количества вода /242 куб.м./ през
процесния период 12.12.18г. до 10.01.2019г. Според въззиваемия, насрещното
дружество не оспорва това обстоятелство и с въззивната си жалба, тъй като само
излага, че 242 куб.м. не представляват реално консумирано количество вода.
Поради това се претендира отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на страната
сторените разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание
въззиваемия А. се представлява от адв.Т., който поддържа депозирания отговор на
жалбата; не прави доказателствени искания.
За да се произнесе по спора
съдът съобрази, че производството е било образувано пред ВРС, по иск на искова
молба от Р.Н.А., ЕГН **********, чрез адв.К.К., срещу „Водоснабдяване и
канализация Варна“ ООД, ЕИК *********, с искане да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответната страна сумата от 728,71 лв.,
представляваща дължима сума по фактура от 11.01.2019г. за доставени и потребени
ВиК услуги от 242 куб.м., за периода от 12.12.2018г. до 10.01.2019г., отчетени
по водомер №7097783, монтиран в недвижим имот, находящ се на адрес в гр. Варна,
*****. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот в
гр. Варна, *****. Между страните е налице договорно правоотношения за
предоставяне и заплащане на ВиК услуги, за отчитането на които има поставен
контролен водомер №7097783. Твърди се, че на 11.01.2019г. при проверка,
инкасаторът отчел потребление от 242 куб.м. вода за периода от 12.12.2018г. до 10.01.2019г.
Сочи се, че след подаден сигнал била извършена проверка на водомера, която
установила, че същият е с показания от 711 куб.м., с метрологична валидност на
пломбата.
По исковата молба, в срока
по чл.131 ГПК, е депозиран отговор на ответника, в който се оспорва
основателността на иска. Твърди се, че на 14.04.2013г. в имота на ищеца е
поставен нов водомер. За смяната е съставен констативен протокол. В карнета на
инкасатора има поставени подписи. Водомерът е отчетен на 14.11.2018г. в
присъствието на потребителя. За месец декември 2018г. е начислена служебна
консумация от 10 куб.м. На 10.01.2019г. водомерът отново е отчетен в
присъствието на ищеца и показанието му сочело 708 куб.м. На 17.01.2019г.
служители на ответното дружество извършили проверка на място на водомера като
констатирали, че водомерът е изправен, с наличие на всички пломби, с показание
от 711 куб.м. към датата на проверката. Срещу това показание е положен подписа
на потребителя. Поради това се твърди, че оспорваните 242 куб.м. вода, за които
е издадена фактурата от 11.01.2019г. са реално консумирани и отчетени от
измервателния уред. Претендира се отхвърляне на иска.
Съдът, въз основа на
събраните доказателства, наведените от страните твърдения, доводи и възражения,
в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът прецени, че
постъпилата ВЖ вх.№9096/03.02.2020г. на Водоснабдяване и канализация -Варна
както и отговора към същата отговарят на изискванията на редовност - подадени
са от надлежни страни, чрез редовно упълномощени проц. представители, в
преклузивния срок, при спазване на останалите разпоредби на чл.260 и сл ГПК.
Въпреки формално въведеното
оплакване на допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените
правила по същество не се излагат такива. Страните не правят нови
доказателствени искания.
Обсъждането на останалите
изводи на първата инстанция, вкл. по преценка на събраните доказателства,
представлява оплакване срещу правилността на обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Допустимостта на
иска е в предметните предели на въззивното обжалване. По отношение правилността
на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения
за неправилност и противоречие с материалния закон, необоснованост.
Въззивният съд възприема
изцяло изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд. За да сподели
тези мотиви съдът се основава на събраните по делото доказателства, чийто
съвкупен анализ сочи безпротиворечиво на основателността на предявения
отрицателен установителен иск.
Установява се, че на
11.01.2019г. ответникът е издал фактура № **********, обективираща задължение
от 728,71 лв. с ДДС, представляваща дължимата от ищеца сума за период на
потребление в процесния имот от 12.12.2018г. до 10.01.2019г. От фактурата е
видно, че между старото и новото показание на водомера е отчетена разлика от
242 куб.м., които са именно таксувани от ответника в размер на претенцията.
От очертания във фактурата
период на показанието е видно, че същото обхваща период под 1 месец.
От приложения по делото КП
№123 от 17.01.2019г. на адреса на ищеца е осъществена проверка на контролния
водомер №7097783, при която е констатирано, че същият е с показание от 711
куб.м., с метрологична валидност на пломбата.
Представената по делото
Справка за облога и плащанията на абоната Р.А. обхваща период от 18.01.2017г.
до 11.01.2019г. като за целия период е видна средна месечна консумация за имота
от 6 -8 куб.м. вода. Само да последните
месеци 11 и 12.2018г. са отчетени малко по-високи показания 10-13 куб.вода. За
процесния месец – декември 2018 – януари 2019г. е видно показания от 242 куб.
Установява се от
представения по делото карнет, че по партида на потребителя Р.А., с аб. номер
1275712, редовно е отбелязвано показание на водомера на обекта. Към м. 04.
2018г. показанията са били 398 куб.м., към м.05.2018г. – 404, към м.06.2018г. –
410, към м.07.2018г. – 418, към м.08.2018г. – 426, към м.09.2018г. – 435, към
м.10.2018г. – 443, към м.11.2018г. – 456, към м.12.2018г. – 466 и към
м.01.2019г. - 708 куб.м. Карнетът е подписван от потребителя, а подписите не са
оспорени в производството. В графа „забележка“ е посочено, че на 14.11.2018г. е
направена снимка на водомера, който е показвал 689,456. Именно последните три
цифри – 456, са посочени в карнета като показания на водомера за м.11.2018г.
Установява се още, че към 10.01.2019г. е направена отново снимка на водомера,
като показанията му били 708,560. В този случай обаче като показание на
водомера са посочени първите три цифри, а именно 708. /на л.22 по делото/
Видно от справка за
сведение за извършване на услуга на абонат с номер 1275712, а именно подмяна на
водомер, на 14.03.2013г. водомерът в имота на ищеца бил сменен, като
показанието му е било „0“.
От изслушаната пред ВРС
съдебно-техническа експертиза се установява, че средното изразходвано
количество вода от ищеца за предходните години е 8 куб.м. Изразходваното
количество вода през душ и мека връзка ф20 за процесния период не може да
надвишава според вещото лице 483 куб.м. Отчетеното количество от 242 куб.м. не
може да бъде реално изразходено от ищеца при нормално обитаване на апартамента.
/вещото лице е посетило на място процесното жилище/ Назначена е и допълнителна
СТЕ, като от заключението на вещото лице се установява, че сумата от отделно
потребеното количество вода във всяко домакинство от сградата не отговаря на
общото преминало количество вода за процесния период от 12.12.2018г. до
10.01.2019г., поради липса на абонати в различни периоди за различни обекти.
Поради това вещото лице е дало отговор, че тази справка /на общия водомер/ не
може да послужи като ориентир за реално потребеното в процесното жилище.
От показанията на
разпитания в съдебно заседание св. З.И., „организатор инкасо център” при
ответното дружество, се установява, че инкасаторът записвал даваните му червени
цифри на водомера от потребителя. Реалното потребление се изчислява и се
изразява на водомера с неговите черни цифри.
Въз основа на
доказателства, съдът достига до извод, че ответното дружество, сега въззивник,
чиято е доказателствената тежест, не е установило основание за начисленото
количество реално потребление от 242 куб.м. за процесния имот в периода по
иска, респ. за начислената стойност, предмет на претенцията. Обективираната в
КП от 17.01.2019г. изправност на водомера и пломбите на холендера му, не
установяват фактическата изправност на СТИ, което е възможно единствено
посредством метрологична експертиза. Напротив, установява се изолираност на
отчетеното през ян.2019г. показание на водомера, което не кореспондира с
предходен продължителен отчетен период и средна консумация. Не са налице данни
за неотчитане на преминаващите през водомера количества потребена вода нито
данни за извънредно ползване на по-големи количества, нито данни за повреда
/авария/ във устройството. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
като обективно и професионално дадено. Според вещото лице е налице грешка при
отчета на водомера, но отразеното количество потребление не е реално. Във ВЖ се поддържа, че
отчетеното количество от 242 куб.м. не е използвано в рамките на месеца, а
представлява сбор на неотчетено правилно потребление за предходен период, който
обаче се поддържа като реален. Дори да е налице неправилно отчитане показанията
на водомера при извършване на самоотчет от самия потребител, съдът намира иска
за неоснователен. От една страна не се установява потреблението на вода в това
количество от ищеца за процесния период, а от друга страна ответникът не е
приложил процедурата за корекция на отчитаните количества вода при твърдения за
неправилни показания на СТИ и погрешен отчет. Не е посочено и конкретното
основание за неизвършен или неточен отчет, в който случай са предвидени и
различни начини за компенсиране на ВиК доставчика. В случая, въззивникът не е
посочил основание за начисляване на сумата из предвидените в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите както и на Наредба №4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВиК
услугите. Или, ако и отчетеното към януари 2019г. показание на водомера
действително да отразява фактическата за имота консумация, то същата обхваща
много по-дълъг от процесния /1 месечен/ период, вероятно от смяната на водомера
през 2013г. до настоящия момент. При неправилно отичане на измервателен уред от
лице, което работи в дружеството доставчик на съответната позиция, е налице
възможност за цялостна корекция на потребеното и доставено количество услуги,
след прилагане на съответните нормативни изисквания и процедури, каквито в
случая не са проведени. Неоснователно съдът намира възражението, че въз основа
на редовен месечен отчет на СТИ, доставчикът може да събере вземане за
консумация за произволно дълъг период назад. Изрично ответникът се е позовал на
реална консумация, а не на погрешно отчитане или повреда в СТИ. Същевременно,
от заключението на СТЕ се установява, че е невъзможно за процесния период
12.12.2018г. до 10.01.2019г. да бъдат използвани 242 куб.м. вода в имота.
Налице е несъответствие в начина на записване показанията на водомера, но не е
установен моментът, причините и обстоятелствата, при които е породена тази
грешка. Същевременно, потребителят е заплащал отчитаното количество ВиК услуги.
Въз основа на разпределената док.тежест съдът достига до краен извод за
основателност на иска, съотв. неоснователност на подадената въззивна жалба.
Поради съвпадане на
правните изводи, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора,
разноски за производството се следват на въззиваемата страна в размер на 360
лева адв.възнаграждение. Представен е списък по чл.80 ГПК както и доказателства
за уговарянето и изплащането на хонорара. Същевременно, предвид направеното с
писмена молба възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
възнаграждението, съдът намира същото за неоснователно предвид минималните
размери в Наредба №1/2004г. за МРАВ.
С оглед измененията в
Наредбата в ДВ, бр.45 от 2020г., съдът намира възражението за прекомерност за
основателно, поради което намалява същото от 300 лева без ДДС на 150 лева, или
180 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №214/15.01.2020г., постановено по ГД №2808/2019г. на 10 състав на ВРС.
ОСЪЖДА
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -ВАРНА ООД, ЕИК *********, Варна да заплати на Р.Н.А.,
ЕГН **********, Варна, сторените във въззивното производство разноски в размер
на 180 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: