Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023.
гр.Добрич, 18.12.2020г.
Добрички окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година,
Председател: Атанас
Каменски,
Членове:Деница Петрова
и Калиптен Алид,
при участието на секретар А.Никова, разгледа
в.н.ч.х.д.№347/2020г.
на ДОС, докладваното от съдия Каменски
С
присъда №120/14.05.2020г. по н.ч.х.д.№542/2019г. РС-гр.Силистра е признал К.Р.Р. за виновен в това, че на 30.04.2019г. в гр.Силистра изрекъл обидни
думи, унизителни за честта и достойнството на Н.С.И., в нейно присъствие, като
обидата била нанесена публично-престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във в-ка с
чл.146, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на хиляда лева.
С присъдата Р. е осъден да заплати на
тъжителката сумата от две хиляди и петстотин лева, ведно със законната лихва от
30.04.2019г. до окончателното издължаване, като обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, както и деловодни разноски в размер на 1979,90лв. Гражданскоправната
претенция е отхвърлена за разликата до предявения размер от пет хиляди лева.
Възложена е и държавна такса върху уважения размер на иска.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитата
на подсъдимия, като се оспорва законосъобразността-материално и
процесуалноправна, както и обосноваността на атакуваното решение. Навеждат се
твърдения за допуснати от първостепенния съд нарушения във връзка със
събирането, проверката и оценяването на доказателствения материал, правната
квалификация на казуса, справедливостта на наложеното наказание и присъденото
гражданскоправно обезщетение, в частност на вменените в тежест деловодни
разноски. В съдебно заседание защитата пледира за отмяна на обжалваната присъда
и признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на вмененото престъпление,
респективно-за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди.
Повереникът пледира за потвърждаване на
първоинстанционния акт и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След като обсъди и прецени становищата и доводите
на страните, на основание чл.314 от НПК настоящият състав извърши пълна
проверка на атакувания акт и преюдициалните процесуални действия. Обосновавайки
решението си по същество първостепенният съд е приел за установено от
фактическа страна:
Към м.април 2019г. Н.И. била наемател на
търговски обект на ул.”Б. Т.” №2 в гр.С., отдаден под наем от К.Р.. Поради
финансови спорове и нежеланието на тъжителката да освободи магазина,
отношенията между страните били силно обтегнати.
На 30.04.2019г. И. работела в обекта, когато
около 18:30 часа пристигнали подсъдимият и свидетелката Х., с която същият
съжителствал на семейни начала. Пререканията за неуредените взаимоотношения
прераснали в скандал, при които Р. крещейки
нарекъл тъжителката „Курва”, „Мръсница” и „Убийца”. Обидите били възприети от
свидетелите Т. Н., И. Л. и С.И..
При инцидента Ненова изчаквала пред медицински
кабинет, съседен на магазина. Дочувайки виковете приближила витрината и
отворената врата, като видяла вътре тъжителката, подсъдимия, придружаващата го
жена, както и непознато момче. Ясно чула изречените от Р. обиди, допълвайки, че
същият пожелал на тъжителката да купува свещи и тамян за децата си с
неизплатените суми.
Соченото от Н. непознато момче е св.Л., който
също станал свидетел на скандала, на отправените от Р. обидни думи и пожелания,
на опитите на тъжителката да позвъни за полицейска намеса. Според показанията
му виковете на подсъдимия станали достояние на няколкото човека пред магазина,
както и на жена, стояща на терасата на сградата отсреща.
Свидетелят И.-син на тъжителката, дочул
скандала от терасата на апартамента си, намиращ се срещу магазина и ясно
възприел отправените обиди, а когато достигнал магазина видял как подсъдимият и
приятелката му си тръгнали.
По повод подадените от тъжителката сигнали до
НС”112” на местопроизшествието били изпратени полицейските служители И. и Г.,
но инцидентът бил приключил. От двамата единствено вторият е потвърдил за бегли
спомени от случая.
Така установената от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. Същата е
резултат от равнопоставено състезателно производство, в рамките на което на
страните в пълен обем е осигурено упражняването на техните процесуални права:
Обосновано е прието, че показанията на Т. Н.,
И. Л. и С. И. са в достатъчна степен еднопосочни и взаимно допълващи се досежно
предмета на доказване, а именно-времето, мястото и начина на осъществяване на
процесното посегателство, както и неговия автор. Без да пропуска обяснимата
пристрастност в изложеното от И., съдът е съобразил, че липсват каквито и да
било основания да бъде поставена под съмнение обективността и добросъвестността
на другите двама свидетели. Що се касае до преекспонираните от защитата
противоречия в показанията на Л. и И.-от една страна, както и на Л. и М. И.-от
друга, в случая се касае за обстоятелства последвали инцидента, без съществено
значение за предмета на делото.
Правилно първостепенният съд е отчел, че след
отказа на Р. да изложи обяснения за случая, в противовес на кредитираните
гласни доказателства са единствено показанията на Х., облагодетелствана от
привилегията по чл.121 от НПК. В случая
свидетелката е възприела неуместна и преднамерена позиция за тотално отричане-не
само по отношение на процесното деяние, но и по отношение опитите на
тъжителката да потърси полицейска помощ, както и за присъствалите на инцидента
лица, възприели тези действия. Що се касае до показанията на Т.-сестра на Х.,
същите правилно са оценени единствено като субективни възприятия относно
личността на подсъдимия и естеството на конфликта между страните по делото.
Относно приложението на материалния закон:
На 30.04.2019г. в гр.Силистра подсъдимият е
изрекъл обидни думи, унизителни за честта и достойнството на Н.С.И., наричайки
същата в нейно присъствие „Курва”, „Мръсница” и „Убийца”. Деянието е
осъществено публично, като обидите били възприети поне от свидетелите Т. Н., И.
Л. и С. И., я несъмнено и от свидетелката Х.. Деецът е осъзнавал естеството на
осъществяваното посегателство, предвиждал е неминуемото засягане на чувството
за чест и лично достойнство на тъжителката и пряко е целил реализирането на този резултат, съзнавайки, че с отправянето
на обидите на висок глас и на обществено място, същите могат да станат
достояние на неопределен кръг граждани. На тази основа законосъобразно и
обосновано първоинстанционният съд е приел за доказано, че от обективна и
субективна страна Р. е осъществил състава на чл.148, ал.1, т.1, във в-ка с
чл.146, ал.1 от НК.
По отношение на наказанието-поради наличието
на материалноправните предпоставки по чл.78а от НК подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При индивидуализиране
на санкцията районният съд е приел, че са налице единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, основавайки се единствено на добрите
характеристични данни и разглеждайки деянието като изолирана инцидентна проява.
С тези съображения глобата е определена в размер на законоустановения минимум и
същата не подлежи на преразглеждане.
Относно гражданскоправната претенция-искът
черпи правно основание от разпоредбите на чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД, като
същият е уважен до една втора от претендирания размер-за сумата от две хиляди и
петстотин лева. От една страна съдът обосновано е съобразил, че актуалното
здравословно състояние на И. е свързано с предходни заболявания и същото не
съставлява следствие от процесното деяние. От друга страна, изключително спорна
е тезата, че тъй като била изявена общественичка, участник в множество
доброволчески инициативи и избрана за съдебен заседател, тъжителката следва да
е била засегната от посегателството в
по-значителна от обикновените граждани степен. Същевременно, безспорно
установено е, че се касае до обиди, нанесени публично и на обществено място,
посредством три различни по вид и съдържание негативно квалифициращи израза,
всеки от които е достатъчен за съставомерността на извършеното. Жертва на посегателството
е жена на шестдесет и четири години, значително по-възрастна от извършителя, който
си е позволил да прибегне към обиди и унижаване, единствено поради неуредени
имуществени отношения. Воден от тези съображения настоящият състав прие размера
на присъдената от първостепенния съд сума за относимо и относително справедливо
обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди, като не са
налице каквито и да било основания същото да бъде определяно като завишено.
По отношение на разноските-обвързан от
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК районният съд е осъдил подсъдимия за
заплати държавна такса върху уважения размер на иска, както и разноските на
тъжителката, включващи хонорар на упълномощения повереник, депозит и хонорар по
СМЕ, както и такси за искания по доказателствата. На същото правно основание се
дължат и претедираните от повереника разноски пред въззивната инстанция. Действително,
в редица решения, сред които №220/10.11.2016г. по дело №764/2016г. на ВКС, НК, I н.о., се приема, че
доколкото в НПК няма разпоредби, аналогични на тези по чл.78,
ал.5 от ГПК, в чл.143-чл.144
от АПК и чл.161, ал.1 и ал.2
от ДОПК, следва да се спазва общия принцип,
че „отговорността
за разноски има обезщетителен характер, като има за цел и недопускане на
неоснователно обогатяване” на страната, поискала тяхното възстановяване. В
конкретния случай, за разлика от естеството на разгледания от ВКС казус,
претендираният хонорар е възнаграждение за процесуално представителство във
въззивно производство, т.е. пред втора инстанция относно фактите и правото,
договорен за неопределен брой заседания до приключване на производството,
изискващ отстояване не само на гражданскоправната претенция, но и на повдигнато
частно обвинение за престъпление против личността. Съобразно предоставените
договори за правна помощ хонорарите за изплатени в брой и не попадат в
приложното поле на ЗОПБ, изискващ особена форма за доказване. Именно поради
това настоящият състав не намира основания за преразглеждане на претедираните
хонорари поради твърдяна от защитата прекомерност на същите.
Воден от изложените констатации и съображения
съдът счете депозираната жалба за неоснователна. Поднадзорната присъда е
законосъобразна, обоснована и правилна. Не са налице основания за отмяна или
изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава
изцяло присъда №120 от 14.05.2020г. по н.ч.х.д.№542/2019г. РС-гр.Силистра.
Осъжда
К.Р.Р. с ЕГН:********** да заплати на Н.С.И. с ЕГН:********** сумата от хиляда
осемстотин и петдесет лева, представляваща хонорар на упълномощения повереник
във въззивното производство.
Решението
е окончателно.
Председател:
………… Членове: ………… …………