О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771 06.08.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на 06 август
две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ....................................………………………………………….
като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело № 1468 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба,
подадена от „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр.София против разпореждане
№6398/14.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 2376/2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което съдът е отхвърлил заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по чл.418 ГПК за възнаградителна лихва от 981.45 лв. за периода 22.03.2018г. –
26.06.2020г. в отхвърлителната част за горницата над 645.80 лв. до претендираните
981.45 лв. в размер на 335.65 лв. за периода 22.04.2018г.-22.01.2019г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни
съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество, като постанови издаването на заповед
за изпълнение за горепосочената сума, а именно: за възнаградителна лихва за
периода 22.04.2018г.-22.01.2019г. в размер на 335.65 лева.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното
дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е
образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „Банка ДСК“ АД със седалище
и адрес на управление гр.София за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу И.Д.Г..
С обжалваното разпореждане заповедният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел,
че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
чл. 418 ГПК срещу длъжника за 981.45 лева възнаградителна лихва от 22.03.2018 г.
до 26.06.2020 г., със 120 лева разходи при изискуем кредит.
Районният съд е изложил съображения, че
според т. 2 от задължителното за съдилищата ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК
на ВКС, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, уговорената възнаградителна
лихва за последващ период, след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
С представеното уведомление, връчено чрез ЧСИ на 20.02.2019 г., заявителят е обявил
на длъжника на същата дата кредита за предсрочно изискуем, поради забава в плащане
на дължими вноски за погасяването му. С оглед на това е приел, че претендираната със заявлението възнаградителна
лихва в размер 981.45 лева за периода от 22.03.2018 г. до 26.06.2020 г., е и за
вноските след 20.02.2019 г., по отношение, на които е обявена предсрочна изискуемост
на кредита, т.е. това са вноските от същата лихва с ненастъпил падеж, които към
момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 20.02.2019 г., не са
били изискуеми (в този смисъл т. 18 от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). Посочил е,
че длъжникът дължи такава лихва само за периода
от получаването на кредита до настъпването на падежа за връщането му, независимо
дали той е настъпил с настъпване на уговорената в договора дата за връщането му
или с обявяването му от кредитора за предсрочно изискуем (чл. 240, ал. 2 ЗЗД). До
този ден длъжникът дължал възнаградителна
лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, защото тя е възнаграждението за ползването на кредита
(т. 2 ТР 3/2017 ОСГТК), поради което не се дължи такава лихва след настъпване на
падежа за връщането му (т. 2 ТР 3/2017 ОСГТК). При невръщането му на падежа длъжникът
изпада в забава, защото не е изпълнил задължението си да го върне (чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД), а от изпадането си в забава той не дължал вече възнаградителна,
а само законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, защото е налице неизпълнение на задължението
му да го върне, а не защото го е получил (т. 2 ТР 3/2017 ОСГТК и Р 703-2004-II т.о.).
Посочил е, че след като е така и със заявлението се иска възнаградителната лихва
и за вноските с ненастъпил падеж, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост
на 20.02.2019 г., то искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и за тях, не можело да бъде уважено,
защото с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 20.02.2019 г., е настъпил
падежа за връщането му. Поради това заявителят няма вече вземане и за уговорената
възнаградителна лихва за ползването му. В случая обаче в представеното извлечение
от счетоводните книги на заявителя, не били посочени вноските от тази лихва с настъпил
падеж и тези от тях с ненастъпил падеж към датата 20.02.2019 г. на обявяване на
този кредит за предсрочно изискуем (л. 4-5), а според задължителната практика на
ВКС, изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябвало да са извлечени само от недвусмисленото
съдържание на извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му
и/или попълването на непосочена в него информация по чл. 60, ал. 2 ЗКИ от други
документи (Опр. 426-2009-I т.о.). Поради това посочената непълнота в представеното
от заявителя извлечение от счетоводните му книги, не можела да бъде попълнена от
представения договор/споразумение за обединяване на кредити, а обуславяла извода,
че същото не представлява в тази му (непълна) част годен от външна страна документ
по чл. 417, т. 2 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за цялата
претендирана въз основа на него възнаградителна лихва (чл. 418, ал. 2 ГПК и Опр.
130-2012-II т.о.). С оглед на това е приел, че молбата за издаване на изпълнителен
лист по чл. 418 ГПК за същата лихва, следвало да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна
в тази й част (чл. 418, ал. 4 ГПК).
При така установените обстоятелства въззивният
съд направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Представеното извлечение по кр.см.24736653 е редовно от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане за договорна лихва за периода 22.04.2018г. - 22.01.2019г.
В т.8 от извлечението са посочени броя, падежите и размерите на непогасените падежирали
месечни вноски за периода 22.03.2018г-22.0б.2020г, като срещу датата на всеки падеж
е посочена непогасената сума за договорна лихва и за главница, както и общият непогасен
размер на всяка анюитетната вноска. Основният мотив на PC Стара Загора за отказ
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за договорна лихва е,
че в случая в представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя, не са
посочени вноските от тази лихва с настъпил падеж
и тези от тях с ненастъпил падеж към датата 20.02.2019г на обявяване на този кредит
за предсрочно изискуем. Това не е така, тъй като видно от представеното извлечение
банката е посочила непогасените суми за договорна лихва до 20.02.2019г,както следва:
22.04.2018г.-35,83лв.; 22.05.2018г.-35,34лв.; 22.06.2018г.-34,84лв.; 22.07.2018г.-34,35лв.;
22.08.2018г.-33,84лв.; 22.09.2018г.-33,33лв.; 22.10.2018г.-32,82лв.; 22.11.2018г.-32,30лв.;
22.12.2018г.-31,77лв.; 22.01.2019г.-31,23лв. или общият размер на непогасената договорна
лихва до 23.01.2019г. е 335,65лева. Не се налага тълкуване на представените документи,
за да се формира извод за размера и периода на дължимата договорна лихва.
За периода 23.01.2019г.-20.02.2019г./датата на предсрочна изискуемост/ в извлечението
липсва информация за размера на дължимата договорна лихва, която непълнота не може
да бъде попълнена от представените документи, поради което и заповедният съд не
може да уважи заявлението на банката за този период. Това обаче не се отнася за периода 22.04.2018г.-22.01.2019г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на банката за цялата възнаградителна
лихва в размер на 981,45лв за периода 22.03.2018г-26.0б.2020г с мотива, че банката
не е посочила в извлечението си размера на лихвата към датата на предсрочна изискуемост
20.02.2019г. Липсва законово изискване извлечението да съдържа информация за размера
на вземанията към всеки ден до подаване на заявлението, поради което с направения
отказ се стига до отклонение от трайната
съдебна практика на ВКС, формирана по въпроса за необходимите реквизити на извлечението
от счетоводните книги на банка, за да се счита същото редовно от външна страна и
да служи за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.418 ГПК
а именно: информация за длъжника, за основанието, за изискуемостта, за размера на
вземанията, за претендирания период.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно,
поради което следва да бъде отменено Разпореждане №6398/14.07.2020г по ЧГД №2376/2020г
на PC Стара Загора, с което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на
„Банка ДСК" АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
чл.418 ГПК срещу И.Д.Г. за възнаградителна лихва за горницата над 645,80 лева до
претендираните 981,45 лв. в размер на 335,65 лева за периода 22.04.2018г.-22.01.2019г.,
като бъде постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника И.Д.Г. за възнаградителна лихва в размер на 335,65 лева за периода
22.04.2018г.-22.01.2019г., т.е. следва да бъде постановено ново, с което искането
за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението горепосочени
суми бъде уважено, т.к. не са налице други основания по чл.417 от ГПК за отказ за
издаване на заповед за изпълнение.
Водим от горните
мотиви въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №6398/14.07.2020г., постановено
по ч.гр.д.№ 2376/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което съдът е
отхвърлил заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.418 ГПК за възнаградителна
лихва от 981.45 лв. за периода 22.03.2018г. – 26.06.2020г. в отхвърлителната част за горницата над
645.80 лв. до претендираните 981.45 лв. в размер на 335.65 лв. за периода 22.04.2018г.-22.01.2019г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр.София„Банка
ДСК“ Ад със седалище и адрес на управление гр.София ул.Московска N 19, ЕИК
*********, представлявана от Д.Г.Б.-юрисконсулт на „Банка ДСК" АД, упълномощена
с нот. заверено пълномощно peг.№11781 и рег.№11782/08.08.2019г. от помощник-нотариус
по заместване Ю.С.при нотариус М.Ш.с peг.№042 на НК от Гл.изпълнителен директор
на "Банка ДСК" АД Д.Д.М.и Ю.Б.Г.- Изп. Директор,Съдебен адрес за призоваване-гр.
Стара Загора,п.к.6000,бул. "Митрополит Методий Кусев" №8 Банка ДСК АД,ФЦ
Стара Загора, заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу И.Д.Г. ЕГН **********,*** Загора
за сумата 335.65 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
22.04.2018г.-22.01.2019г.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: