Р Е Ш Е Н И Е
№………
Гр. София, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публичното съдебно заседание
състояло се на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
и секретар Габриела Владова, и
като разгледа т. д. № 2451 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с
вх. № 300753/10.12.2020 г., която е подадена от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „Д.П.Г.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен за разглеждане
осъдителен иск при квалификацията на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от общо 27 811,06 лв. – представляваща незаплатени остатъци на
уговорени възнаграждения за осъществени СМР, въз основа на сключен договор от 21.04.2014 г. за
извършване ремонт на магистрален тръбопровод Бургас – София, за което са
издадени три броя фактури с № 2362/25.08.2014 г. /по която неплатеният остатък
възлиза на 7 807,37 лв./, с № 2369/23.09.2014 г. /по която неплатеният остатък
възлиза на 6 787,58 лв./, и с № 2376/22.10.2014 г. /по която неплатеният
остатък възлиза на 13 216,11 лв./, които суми са били задържани под формата на
гаранция и възлизат на 5 % от окончателната стойност на всички изпълнени и
приети СМР, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано
от 10.12.2020 г. до окончателното му изплащане.
Изложени са твърдения, че през
2014 г. ищецът е встъпил в договорно правоотношение с ответника, като по силата
на същото се е обвързал да извърши определени по вид и обем СМР на обект
„Ремонт на магистрален тръбопровод Бургас – София“, а ответникът –възложител е
приел да му заплати определено в договора възнаграждение. Сочи се, че ищецът
добросъвестно и в срок при спазване на необходимия стандарт за качество на
изпълнението е реализирал възложените му СМР по обекта, като същите са били
предадени и приети от възложителя при изготвяне на съответните протоколи и
актове по строителството. Пояснява се, че възложителят в процеса на изпълнение
на работите е осъществявал в полза на изпълнителя определени по размер междинни
плащания. Допълва се, че по смисъла на чл. 8 от договора възложителят е
разполагал с правото да задържи за 12 месеца определена част от следващото се
на изпълнителя възнаграждение /5 % от окончателната стойност на изпълнените и
приети СМР/ за изпълнената работа, под формата на гаранция за добро изпълнение.
Срокът за задържане на гаранцията започвал да тече, считано от последния
подписан между страните протокол – образец 19, като това бил този от 12
декември 2014 г. Поддържа се, че въпреки осъществено надлежно изпълнение от
ищеца, ответникът не спазил напълно своите насрещни задължения да заплати
уговореното възнаграждение за извършените СМР по обекта, а именно въздържал се
от заплащане на остатъчни суми по три броя издадени фактури с дати 25.08.2014
г.; 23.09.2014 г. и 22.10.2014 г., което формирало изискуем паричен дълг от
27 811,26 лв.
На ответника - „Д.П.Г.“ АД е
връчен препис от ИМ, като в срока за отговор страната депозира такъв по делото,
като посочва, че след получаване на ИМ тя е заплатила търсената от нея с
предявения осъдителен иск сума по банковата сметка на ищеца и в уверение на
това прилага платежно нареждане.
С допълнителна ИМ от 26.02.2021
г. „С.“ ЕООД признава факта на осъщественото от ответника погашение в размер на
сумата от 27 811,06 лв., с което е погасена главницата по остатъчното
възнаграждение следващо се по сключения през 2014 г. договор за изработка, но
доколкото ищецът бил направил разноски за защитата си, която била продиктувана
изцяло от неправомерното поведение на ответника състоящо се да плати в срок
изискуемо негово парично задължение, то и тези разходи следвало да се възложат
за плащане на предизвикалия образуването на делото ответник. Представя се
списък за техния размер, в чието съдържание са упоменати разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от общо 2 477,45 лв.
Процесуалното право на
допълнителен отговор не е упражнено от ответника - „Д.П.Г.“ АД.
С процесуално изявление от
15.06.2021 г. ищецът - „С.“ ЕООД, чрез пълномощникът му – адвокат Л. е признал
факта, че междувременно е получил плащане и на сумата от 2 477,45 лв. сторени
разноски по делото. Сочи, че неудовлетворена е останала единствено претенцията
му за присъждане на законна лихва, считано от 10.12.2020 г. – датата на
депозиране на ИМ в съда до момента на извършеното погашение чрез плащане.
Съобразявайки осъщественото по
делото доказване във връзка с изследваното спорно материални право на вземане
за възнаграждение по възложена и изпълнена изработка - СМР, настояващата
инстанция намира за установено следното от фактическа страна :
Безспорно и ненуждаещо се от
доказване в материалните отношения създадени от страните е това, че през 2014
г. са встъпили в облигационно правоотношение създадено по силата на сключен
договор за извършване на СМР, чиито предмет е възмездното извършването на
определен обем от видове СМР с цел ремонт на магистрален тръбопровод Бургас –
София. „С.“ ЕООД е осъществило възложените му с договора ремонтни дейности,
като облигационният резултат е получен в правната сфера на възложителя –
ответник „Д.П.Г.“ АД. Последният е приел
работата и е заплатил част от следващото се възнаграждение, като е задържал
изпълнението на определен остатък под формата на гаранция за добро изпълнение
уговорена с цитирания договор. Условията по договора отнасящи се до периода на
задържане на част от възнаграждението под формата на гаранция са реализирани,
като срокът от 12 месеца, следва да се счита за изтекъл далеч преди
депозирането на ИМ в съда. Това означава, че „С.“ ЕООД се легитимира, като
носител на заявеното за защита субективно материално право. Същото обаче е било
удовлетворено от ответната страна посредством осъществено на 13.01.2021 г.
плащане /момент следващ датата на депозиране на ИМ – 10.12.2020 г./ в размер на
сумата от 27 811,06 лв., което е факт реализиран в пределите на висящото
производство, но подлежащ на зачитане по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, доколкото
е такъв с осезаемо значение за съществуването на спорното право. Самият носител
на правото признава, че е получил коментираното плащане, което означава, че
претенцията му следва да бъде отхвърлена, като погасена чрез плащане.
„С.“ ЕООД е формулирал и изрично
искане към съда за присъждане на законна лихва върху главното му вземане,
считано от подаване на ИМ в съда до момента на неговото погасяване, която
претенция следва да бъде уважена, доколкото от разкритите по делото факти
еднозначно се установява, че спорното вземането предмет на предявения
осъдителен иск е съществувало за ищеца към момента на депозиране на ИМ,
съответно е било погасено на 13.01.2021 г. По тази причина в полза на „С.“ ЕООД
се е породило правото да получи присъждане на законна лихва върху вземането в
размер от 27 811,06 лв. за периода от 10.12.2020 г. до 12.01.2021 г. /деня
преди този на погашението/.
По отношение на разноските
доказани за защитата на ищеца в настоящото производство, чиито размер възлиза
на сумата от 2 477,45 лв. ищецът разполагащ с правото да ги получи признава, че
същите му са заплатени от ответника, поради което не подлежат на присъждане с
крайния съдебен акт по делото.
При така изложените мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „Д.П.Г.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, иск при квалификацията на чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от общо 27 811,06 лв. –
представляваща незаплатени остатъци на уговорени възнаграждения за осъществени
СМР, въз основа на сключен договор от
21.04.2014 г. за извършване ремонт на магистрален тръбопровод Бургас – София,
за което са издадени три броя фактури с № 2362/25.08.2014 г. /по която
неплатеният остатък възлиза на 7 807,37 лв./, с № 2369/23.09.2014 г. /по която
неплатеният остатък възлиза на 6 787,58 лв./, и с № 2376/22.10.2014 г. /по
която неплатеният остатък възлиза на 13 216,11 лв./, които суми са били
задържани под формата на гаранция и възлизат на 5 % от окончателната стойност
на всички изпълнени и приети СМР, поради извършено от ответника погашение чрез
плащане след образуване на делото.
ОСЪЖДА „Д.П.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на „С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на
законната лихва върху погасеното главно вземане от 27 811,06 лв. изчислена за периода от
10.12.2020 г. до 12.01.2021 г.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок, считано от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: