№ 3475
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508667 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20071354 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 19940 по описа за
2021 г. на СРС, Първо ГО, 26-ти състав, се: ОСЪЖДА „А.Б.“ АД да заплати на
Л. А. Н., сумата от 238 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
установено на 29.09.2020 г. настъпило застрахователно събитие по договор за
застраховка от 06.07.2020 г., сключен между страните, при което е увреден
застрахования автомобил „Ситроен DS4“, рег.№ СА **** СК, ведно със
законната лихва от 08.04.2021 г. до окончателното разплащане; ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от Л. А. Н., иск за осъждане на „А.Б.“ АД, да заплати сумата в
размер на 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от действията на ответното дружество свързани с отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 238 лв. за установено
на 29.09.2020 г. настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
от 06.07.2020 г., сключен между страните, при което е увреден застрахования
автомобил „Ситроен DS4“, рег.№ СА **** СК.
1
Решението е допълнено с определение № 20091289 от 18.05.2023 г. от
18.05.2023 г. на основание чл.248 ГПК в частта за разноските като в тежест на
ответника са възложени такива в размер на 69,40 лв.- адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗАДв. в полза на адв. В.Р. от САК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- Л. А. Н..
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена претенцията
му за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв., както и в
частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение, в обжалваната му от ищеца, част. Твърди се, че решението било
постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, а мотивите
на съда били недопустими за съдебна акт, както и абсурдни, и житейски
нелогични и по-конкретно това, че СРС бил посочил, че за лицата,
упражняващи юридическа професия било нормално да поддържат високи
стойности на кръвното налягане и понеже ищецът бил спокоен и добър човек,
не можело да се афектира от противоправното поведение на ответника. Освен
това решението било постановено при нарушение на местната подсъдност,
тъй като съдията, който го бил постановил бил повишен в длъжност „съдия“ в
ОС, гр. Враца с решение по протокол № 42/08.11.2022 г. на СК на ВСС, по
което решение било допуснато предварително изпълнение. Въпреки това на
14.12.2022 г. именно съдията Крачунов бил постановил обжалваното
решение. СРС бил дал и неправилна правна квалификация на иска като такъв
по чл.405, ал.1 КЗ вместо по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като в случая се
претендирали вреди от деликт. СРС не бил съобразил, че тези неимуществени
вреди се претендират в резултат на накърнена чест, добро име, личен и
професионален авторитет. Твърди, че бил лоялен клиент на ответното
застрахователно дружество, а последното му било отправило откази да се
изплати обезщетение, в които откази се съдържали ехидни, язвителни,
подигравателни и недопустими за официална кореспонденция изрази,
адресирани до клиент, който е адвокат по професия. От разпита на
свидетелката И.С. се установило, че от това поведение на ответника, ищеца
се бил силно „изнервил“ като приел отказа да бъде отремонтиран задният
калник на автомобила му „като подигравка“. Поведението на ответника било
противоправно и било в разрез с дължимата от него грижа на добрия
2
застраховател и професионална етика. С това си поведение ответникът бил
подкопал доверието на ищеца в него и изобщо поставило под съмнение
смисъла на ползваните от него застрахователни услуги. Това също се
установявало от показанията на свидетелката С.. Твърди, че некоректното
отношение на ответника било повлияло негативно и на социалното общуване
на ищеца, който е трябвало да търпи шеги и подигравки от близки и познати
за това, че му се наложило да търси сервиз за ремонт на повредения заден
капак ва автомобила си и да го заплаща от собствения си джоб, при
положение, че редовно си плащал застрахователната премия. Това също се
установявало от показанията на свидетелката С.. СРС не бил отчел наличието
на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
ответника и претърпените от ищеца болки и страдания. Твърди, че
противоправното поведение на ответника се било отразило негативно на
здравословното състояние на ищеца., за което бил представен по делото
болничен лист. Това също се установявало от показанията на свидетелката С.,
която се наложило да „асистира“ на ищеца при извършването на битовите
дейности, тъй като ищецът живеел сам, а свидетелката му била съседка.
Вследствие на силния стрес и отключения от него неврологичен проблем,
ищецът станал трудно подвижен, започнал да губи равновесие, виел му се
свят, имал схващане в единия крак. Именно вследствие на този стрес се
наложило свидетелката С. да измерва кръвното налягане на ищеца за
определен период от време, както и ищеца започнал да изпитва „стягане на
сърцето“. СРС не бил приложил правилно критериите по чл.52 ЗЗД като
следвало да се има предвид и, че предявения размер на обезщетението бил
символичен. Намира за приложимо в случая и правилото на чл.162 ГПК.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлена претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е подаден отговор от ответника пред СРС- ЗАД
„А.Б.“, в който се изразява становище за неоснователност на същата и
правилност на първоинстанционното решение в тази му част. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален
закон. Намира, че не са нарушени правилата на местната подсъдност, тъй
като решението било постановено от съдията Крачунов, който бил разгледал
3
спора по същество. Това, че съдията бил преместен в друг съд било
неотносимо за правилата на местната подсъдност. Намира за правилна
дадената от СРС правна квалификация. Посочената правна квалификация от
ищеца не обвързвала съда. Ответникът следвало да отговаря само по иска по
чл.405 КЗ, не и по претенцията за неимуществени вреди. Дори да се
приемело, че иска е с правна квалификация чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, то този иск
също бил неоснователен. Това било така, защото отказът на застрахователя да
заплати обезщетение за претендираните увреждания на автомобила на
застрахования не представлявало деликт. Сочи, че правото му да откаже
заплащане на такова обезщетение било дадено от законодателя в чл.408, ал.1
КЗ. Същевременно отказът да се изплати обезщетение бил правилен като се
основава на т.16.22 от ОУ. Затова намира, че не е налице противоправно
поведение. От деформациите на автомобила се установявало, че увреждането
не е настъпило по начина, посочен от ищеца в исковата молба. Сочи, че по
делото не били представени никакви доказателства за изясняване на това
обстоятелство. Освен това търпените неимуществени вреди не били доказани
пълно и главно; недоказана била и причинно-следствената връзка.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.01.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 09.01.2023 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване, в частта в която претенцията не е
уважена.
Следователно въззивната жалба е допустима.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- ЗАД „А.Б.“.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията на ищеца по
чл.405 КЗ е уважена срещу ответника.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Намира мотивите на СРС за абсолютно
несъстоятелни и в пълно противоречие с материалния закон, процесуалните
правила и практика. Счита, че ищеца комуто била доказателствената тежест
не доказал по безспорен начин настъпването на твърдяното от него
застрахователно събитие. В тежест на ищеца било да установи твърдения от
4
него механизъм за настъпване на покрит застрахователен риск, както и
причинно-следствената връзка между същия и констатираните вреди. В хода
на производството ищецът се отказал от поисканата от него САТЕ, не
ангажирал и свидетелски показания или други доказателства, които да
установят изложените в исковата молба, твърдения. Разпитаният свидетел
бил допуснат за установяване на посочените в исковата молба негативни
преживявания, не и за настъпването на твърдяното застрахователно събитие.
Съгласно чл.408, ал.1 КЗ застрахователят имал право да откаже заплащане на
обезщетение при неизпълнение на задълженията на застрахования по
договора, което било значително с оглед интереса на застрахователя и било
предвидено в закон или застрахователния договор. Съгласно ОУ
застрахователят не изплащал обезщетение за щети при съществено
несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по
ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета.
Това деклариране било изключително важно за застрахователя, тъй като
касаело преценката дали е налице покрит риск или не, а така също и за
превенция срещу недобросъвестни лица, които се стремели да се
облагодетелства неоснователно. Доколкото по делото не била изслушана
САТЕ, то решението било неправилно и във връзка с приетия от СРС, размер
на вредите. Сочи, че по отношение на този размер ищецът също не провел
доказване. Неправилно СРС бил определил този размер по реда на чл.162
ГПК. Ответникът изрично бил оспорил размера на вредите. Освен това съдът
не разполагал със специални знания, за да определи средно-пазарната
стойност на ремонта на МПС, предвид спецификата на различните МПС и
пазарни особености. Освен това от страна на ищеца не били ангажирани
доказателства за първа регистрация на МПС, за това кое е лицето, собственик
на МПС към датата на твърдяното увреждане, от които да се направи извод
дори за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част и вместо това постановено друго, с което да се отхвърли претенцията на
ищеца по чл.405 КЗ. Претендират се разноски.
Въззиваемият –Л. А. Н., ищец пред СРС е подал отговор по въззивната
жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и валидност,
допустимост и правилност на така постановеното решение в частта в която
5
претенцията му по чл.405 КЗ е била уважена. Правилни били изводите на
СРС, че от събраните по делото документи се установява, че застрахования е
изпълнил задължението си по т.85 от ОУ да докаже настъпването на
застрахователното събитие. Тъй като в случая това събитие било настъпило в
отсъствие на застрахования, то последният не следвало да доказва конкретния
механизъм на настъпването на вредите. Ако застрахователят твърдял, че са
налице изключващи изплащането на обезщетение, обстоятелства, то тежестта
за доказване била на ответника, а не на ищеца. Правилно СРС бил приел, че
ответника не е представил каквито и да е доказателства в подкрепа на
бланкетното си твърдение, че уврежданията на задния капак не може да бъдат
получени при декларираните от застрахования обстоятелства – в паркирано
състояние на автомобила. Сочи, че ответника не бил доказал твърдяното от
него значително несъответствие между вида и степента на претендираните
увреждания и декларираното събитие, което да доведе до основание за отказ
да бъде изплатено застрахователното обезщетение. Точно обратното,
уврежданията по задния капак на процесния автомобил били доказани,
включително и чрез отразяването на същите в преписката по щетата и
приложените снимки, съдържащи се в тази преписка като част от преписката
била представена от самия ответник с нарочна молба. Очевидно било, че
подобни увреждания по МПС могат да бъдат нанесени само при положение,
че същото е в покой /паркиран/. В застрахователната полица изрично било
посочено, че в такава хипотеза е налице застрахователно покритие. В
противоречие със житейската логика било да се приеме тезата на
застрахователя, че някой би могъл да се опита да отвори задния капак на
автомобила със щанга и в резултат на това да го увреди, докато автомобилът е
в движение. Затова намира за правилен извода на СРС, че отказа на
застрахователя е необоснован. Правилно СРС бил съобразил, че в случая се
касае до застраховка „Каско“, и което ответника следвало да изплати
обезщетение дори при „злоумишени действия на трети лица“. В случая
застрахователят бил отказал да изплати обезщетение като указал на
застрахования ,че следва да подаде ново заявление. Сочи, че по аргумент от
т.87 от ОУ застрахованият следвало да опише настъпилите щети, т.е., че не
било необходимо отделно заявление. Правилно СРС бил приел, че не всяко
неизпълнение на задълженията от страна на застрахования поражда правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение, а само такова, което
6
води до осуетяване на възможността застрахователят да реализира свои права
по договора. В случая подаването на отделно заявление нямало да породи
никакви права за ответника и нямало да дерогира основното му задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение. Не били изпълнени основанията
на чл.408 КЗ за отказ от изплащане на обезщетение. Тъй като още през
м.11.2020 г. уврежданията по МПС били отстранени, то нямало как да се
ангажира съдебно-автотехническа експертиза. Самият застраховател не се
отзовал на писмото на ищеца за извършване на оглед на уврежданията върху
МПС с мотива, че била извършена „конкретна проверка“. По този начин
застрахователят бил нарушил задължението си по чл.400, ал.3, изр.2 КЗ да
извърши оглед на застрахованото имущество. Сочи, че относно стойността на
ремонта бил представил фактура от 09.11.2020 г. на стойност 238 лв., който
ремонт бил извършен в официалният сервиз на марката „Ситроен“, който
факта самият ответник признавал. Правилно СРС при доказаност на иска по
основание, бил определил размера по реда на чл.162 ГПК. Сочи, че в тази си
част СРС не се позовавал на свидетелски показания поради което доводът на
ответника в обратния смисъл, бил неоснователен. Сочи, че от представената с
исковата молба застрахователна полица категорично се установявало, че
именно ищеца е титуляр на дължимото по нея застрахователно обезщетение.
Самата въззивна жалба била бланкетна, а доводите нямали отношение към
изхода на спора. Счита, че първоинстанционното решение е съобразено с
материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи, че
представител на дружеството не било подписвало въпросника към
застрахователния договор; последното се установило и от представените от
третото лице за спора доказателства. От последните се установявало, че
ищцовото дружество не е поело задължение да не отдава процесния
автомобил под наем. Затова и отказа на ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение бил неоснователен. Освен това отдаването под
наем на автомобила по никакъв начин не било довело до увеличаване на
риска. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 09.01.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 23.01.2023 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
7
Налице е правен интерес от обжалване, в частта в която претенцията е
уважена.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е
сезиран с иск по чл.405 КЗ. Страните не спорели, че са обвързани от
застрахователно правоотношение във връзка със застраховка на имущество.
Не било спорно и, че застрахования е уведомил застрахователя на
настъпилото застрахователно събитие.
Спорно по делото било как е възникнало това застрахователно събитие
и изпълнението на задължението на застрахования за документирането му,
както и предприемане на всички дължими действия, както и размера на
причинените вреди. Ищецът твърдял, че та 29.09.2020 г. е установил
увреждания на собственото му МПС по преден и заден капака и поискал от
застрахователя да възстанови вредите чред ремонт в доверен сервиз.
Ответникът приел, че е основателна претенцията за вредите по предния капак
и репарирал вредите чрез ремонт в доверен сервиз. Отказано било
изплащането на застрахователно обезщетение за вредите на задния капак, тъй
като според застрахователя същите не съответствали на декларираното от
застрахования, че МПС е било в паркирано състояние по време на
увреждането. Според СРС в тежест на ответника било да докаже, че
уврежданията на задния капак на автомобила не съответстват на
декларираното от застрахованото лице. Според СРС застрахования бил
изправна страна по правоотношението след като бил декларирал щетите по
МПС. Налице бил покрит риск. От приложените по щетата документи се
установявало, че застрахования е доказал настъпилите увреждания и
застрахователното събитие поради което било изпълнено изискването на т.85
от ОУ. Изискването за доказване на конкретния механизъм било извън това
по т.85 от ОУ, а и на здравия разум в случаите, в които събитието било
8
настъпило в отсъствие на застрахования. От своя страна застрахователят
следвало да докаже настъпването на изключващи изплащането на
обезщетението, условия, което не било сторено. Не били представени
доказателства, че уврежданията на задния капак не могат да настъпят по
начина деклариран от застрахования. Не се доказало значително
несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания и
декларираното събитие, което да съставлява основание за изплащане на
обезщетение. В случая с оглед договора за застраховка, претърпените вреди
следвало да се обезщетят дори да са получени по начина посочен от
застрахования. Отказът си застрахователя бил формирал с това, че
застрахования следва да попълни отделно заявление за вредите по задния
капак. Дори да се приемело, че това е неизпълнение на задълженията от
страна на застрахования, не всяко неизпълнение водело до основание за отказ
от заплащане на обезщетение. До такъв отказ водело само такова
неизпълнение, което осуетявало възможността на застрахователя да
реализира свои права по договора за застраховка. Подаването на отделно
заявление нямало да доведе до възможност за реализиране на права на
ответника. Затова и отказът освен, че бил недоказан, бил и формален, както и
необоснован. По отношение на размера на вредите СРС е приел, че ищеца не
бил доказал същия да възлиза в размер на 238 лв. Същевременно размерът
бил оспорен от ответника. Нито една от страните не била поискала допускане
на съдебна експертиза за остойностяване на вредите. След като искът бил
доказан по основание, то размера следвало да бъде определен по реда на
чл.162 ГПК. По преценка на съда този размер възлизал на исковата претенция
от 238 лв.
Относно иска за неимуществени вреди, който според СРС също бил с
правна квалификация по чл.405 КЗ, е прието, че не е доказана причинна
връзка между отказа за изплащане на застрахователното обезщетение и
твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се
в отключено неврологично заболяване- силни и продължителни болки в
поясната и гръбначната област. Такива доказателства по делото не били
представени. Разпитана свидетелката заявила, че е установила лично високо
кръвно налягане на ищеца, както и той се оплакал от схващане на крак, както
и от виене на свят. За тези състояния на ищеца по делото не били приложени
медицински документи. Не се твърдяло ищецът да е посещавал специалист
9
или да е приемал лекарства, което водело до извода, че болките били
временни и ищецът не ги бил възприел като сериозни. Следвало да се
отбележи и, че високото кръвно налягане, както и виенето на свят, и болки в
поясната и гръбначната област не били нетипични при съвременния начин на
живот за лица на възраст и с професията на ищеца, което не давало основание
да се приеме само от показанията на свидетеля, че те се дължат на
неизплатеното застрахователно обезщетение. Следвало да се отбележи, че
неизплатеното обезщетение възлиза на 238 лв., а от показанията на свидетеля
се установило, че щетата е била оправена и била незначителна да афектира до
такава степен един спокоен и добър човек, на когото всичко в живота му е
наред и разполагащ с достатъчно средства /според свидетелката/, че да
предизвика описаните медицински състояния. От друга страна, ако отказа да
се изплати обезщетение в размер на 238 лв. е в състояние да афектира до
такава степен ищеца, че да доведе до влошаване на здравословното му
състояние, то в този случай едва ли можели да се кредитират показанията на
свидетелката, че ищеца е спокойна натура, благ човек, който не е избухлив и
в този случа било много вероятно в ежедневния живот на ищеца да се случват
постоянни и дребни събития, които да го афектират по подобен начин и
всички те в съвкупност да са довели до част от описаните медицински
състояния. При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че претенцията за
неимуществени вреди е неоснователна и като такава е отхвърлена.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
Решението е постановено от съдията и съда, разгледал делото и
участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, т.е.
спазено е изискването на чл.235 ГПК.
Доводът на въззивника/ищец за неспазена местна подсъдност с оглед на
това, че съдията, който го бил постановил бил повишен в длъжност „съдия“ в
ОС, гр. Враца с решение по протокол № 42/08.11.2022 г. на СК на ВСС, по
което решение било допуснато предварително изпълнение, освен, че е
недоказан, а и е несъотносим по въпроса за местната подсъдност.
10
Освен това отвод за местна подсъдност може да прави само ответника, а
въззивника Н. е ищец.
Действително, въззивната инстанция констатира неправилна правна
квалификация на втория предявен иск – този относно претенцията за
неимуществени вреди, но с оглед трайната съдебна практика, неправилната
правна квалификация не води до недопустимост на постановеното решение.
По съществото на спора:
По иска по чл.405 КЗ:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Предвидената в
нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ отговорност на застрахователя може да бъде
ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който
включва кумулативното наличие на следните елементи: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по имуществената застраховка
между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на вреди, за
които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна
премия, уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно
събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.
Ищецът твърди, че на 29.09.2020 г. е констатирал щети по задния капак
на автомобила си, за които твърди да са нанесени от неустановено лице по
времето, когато МПС било паркирано на ул.“Лавеле“ в гр. София като
увреждането било настъпило вследствие на опит капака на автомобила да
бъде отворен с щанга или твърд метален предмет, както и увреждане на
предния капак, което очевидно било нанесено в изблик на гняв от страна на
извършителя, след неуспешния му опит да отвори багажника на автомобила.
Твърди, че за тези злоумишлени увреждания от трето лице в хипотезата,
когато МПС е в паркирано състояние, е налице застрахователно покритие.
Застрахованият незабавно уведомил застрахователя за настъпилото събитие,
за което била образувано щета. С писмо от 01.10.2020 г. застрахователят
уведомил ищеца, че задния капак отпада от описа на увредените детайли с
11
мотива, че двете увреждания не били настъпили от едно и също събитие. Тези
си изводи застрахователят направил само въз основа на снимки. С писмо от
08.10.2020 г. ищецът изразил несъгласието си с изводите на ответника като
настоял да бъде извършен непосредствен оглед на автомобила. С
Уведомление от 12.10.2020 г. застрахователят отказал да бъде извършен
непосредствен оглед на МПС с бланкетен мотив, че е извършена “конкретна
проверка“. Затова ищецът намира, че от страна на застрахователя е допуснато
нарушение на чл.400, ал.3, изр.2 КЗ. Отказът си застрахователят бил
формулирал в смисъл, че било налице несъответствие между описаното
събитие и вида и степента на уврежданията на задни капак. Според
застрахователя уврежданията не били причинени докато МПС е било в
паркирано състояние, а били настъпили при отварянето му и
съприкосновението с неподвижен обект, т.е. отказът бил основан на ОУ,
съдържащи такава клауза като основание за отказ. Ищецът отправил на
16.10.2020 г. и на 21.10.2020 г. писма до ответника за преразглеждане на
отказа, но отново получил бланкетен такъв с писма, съответно от 19.10.2020 г.
и 23.10.2020 г. като мотивите на същите, ищецът намира за абсурдни.
Настоящата инстанция намира за доказано застрахователното
правоотношение между страните по спора за даттаа на която ищецът твърди
да е настъпило застрахователното събитие, както и, че е налице покрит
застрахователен риск в хипотезата на злоумишлени увреждания от трето
лице, когато МПС е в паркирано състояние.
Спорно по делото е какъв е механизма, който е довел до увреждането на
МПС, както и налице ли е причинно-следствена връзка между този механизъм
и самите увреждания.
При положение, че горните обстоятелства, елемент от предпоставките за
уважаване на ищцовата претенция са спорни още по образуваната щета, то в
тежест на ищеца е да докаже тяхното наличие.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определението от
10.11.2021 г. СРС правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните по спора по този иск /виж л.39 от делото пред СРС/.
Видно от съдебния протокол /л.44 по делото пред СРС/ при положение,
че нито една от страните не е заявила доказателствено искане за допускане на
съдебно-автотехническа експертиза, съдът служебно е допуснал такава за
12
изясняване на въпроса дали уврежданията по задния капак могат да бъдат
нанесени по начина сочен от ищеца.
В следващото публично съдебно заседание с оглед изрично заявеното и
от двете страни, че не желаят изготвяне на експертизата, служебно допусната
от съда, СРС е отменил определението си за допускането на това
доказателствено средство и е дал ход на устните състезания, виж л.72 от
делото пред СРС.
При така разпределената доказателствена тежест, незаконосъобразно
преразпределена от СРС в мотивите на обжалвания пред настоящата
инстанция, съдебен акт, както и при липсата на каквито и да е доказателства
от страна на ищеца относно механизма на увреждането, както и за наличието
на причинно-следствена връзка между механизма и това увреждане, налагане
се извод, че така предявения иск не е доказан по основание.
В тази хипотеза въпросът за размера не подлежи на обсъждане.
За пълнота на изложението ще посочим, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за отремонтиране на задния капак, както и за
стойността на ремонта /затова и СРС е определил размера по реда на чл.162
ГПК/.
Налага се извод, че в частта по иска по чл.405 КЗ решението е
неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Вместо това ще
бъде постановено друго, с което претенцията ще бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна.
По иска по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД:
Ищецът твърди, че търпи неимуществени вреди от отношението на
ответника спрямо него по повод овъзмездяването на имуществени вреди по
задния капак на собственото му МПС. Сочи, че на 01.10.2020 г., когато
ответника отказал да овъзмезди тези имуществени вреди бил силно
раздразнен и изключително разочарован от некоректното отношение на
застрахователя към него като последния в многобройните си откази
използвал ехидни, язвителни, подигравателни и недопустими за официална
кореспонденция изрази, при това адресирани до адвокат, който бил лоялен
клиент: „Наясно сме, че застраховането е финансова услуга, която в много
случаи изисква допълнително разяснение“, „Разбираме, че понякога
13
застрахователните продукти са сложни.“. Намира, че подобно поведение на
ответника било в разрез с дължимата от него грижа на добрия застраховател,
което поведение подкопавало у ищеца доверието към застрахователното
дружество и поставило под съмнение използването на застрахователни
услуги. Твърди, че силните негативни емоции се отразили неблагоприятно на
здравословното му състояние, като ищецът поддържал високи стойности на
кръвно налягане; наред с това се било отключило неврологично заболяване –
силни и продължителни болки в поясната и гръбначната област, за което му
бил издаден болничен лист на 26.11.2020 г., както и му било предписано
медикаментозно и амбулаторно лечение Вследствие на преживения стрес
ищецът получил нарушение на съня. Некоректното отношение на ответника
повлияло и негативно на социалното общуване на ищеца, който е трябвало да
търпи шеги и подигравки от близки и познати за това, че му се наложило сам
да търси сервиз за отремонтиране на задния капак и да го заплати от
собствения си джоб, при положение, че си плащал застрахователната премия.
В първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание във връзка с
отговора по исковата молба, разяснява, че съдържанието на отказите на
ответника да го обезщети за уврежданията на задния капак на автомобила му
го обиждат. Оценява така търпените неимуществени вреди на сумата в размер
на 800 лв.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
Следователно ищецът по иска по чл. 49 от ЗЗД носи доказателствената
тежест да установи по делото съществуването на предпоставките за
възникване на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, с изключение на
14
вината на лицето, на което е възложена работата. Последната по силата на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД се презумира, като доказателствената тежест за оборване на
презумпцията се носи от ответника.
При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице
от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно
обезщетяване.
За противоправно следва да бъде прието това поведение, което засяга
чуждо благо, защитено от правния ред като предмет на чуждо абсолютно
субективно право. За да е обидно или клеветническо, или да засяга по друг
начин честта и достойнството или доброто име на някого, не е задължително
действието да покрива състава на обидата (чл. 146 НК) или на клеветата (чл.
147 НК).
Обидата се отнася до изказвания, които са годни да накърнят честта и
достойнството на пострадалия и не отговарят на възприетите от обществото
морални норми. Същата предполага ответникът да е употребил думи и/или
изрази, които са обективно обидни и представляват лично унизително
отношение към определено лице. Преценката за това предполага да бъде
съобразена не със субективното възприятие на засегнатия, а с един
обективен критерий – общоприетите морални и обществени разбирания за
необходимо отношение към останалите членове на обществото. Въз основа на
последните се преценява и унизителният характер на казаното като следва да
се държи сметка за нормалното човешко общуване като се зачитат честта и
достойнството на всекиго. Без значение е обстоятелството дали казаното
отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е
основателна.
От представената по делото /и от двете страни/ кореспонденция между
тях във връзка с претенцията на ищеца по чл.405 КЗ, е видно, че действително
от страна на ответника са използвани сочените в обстоятелствената част на
исковата молба изрази: „Наясно сме, че застраховането е финансова услуга,
която в много случаи изисква допълнително разяснение….“Разбираме, че
понякога застрахователните продукти са сложни..“ /писмо на л.15 и л.16,
идентично с това на л.18 и л.19, както и с това на л.21 и л.22 от делото пред
СРС/.
Действително, не се спори по делото, че ищеца е лоялен клиент на
15
ответното застрахователно дружество. Липсват данни, обаче, ответникът да е
знаел, че застрахования е адвокат, при което с употребените в отказите
изразни средства да се е целяло накърняване на честта и достойнството му ,
респ. професионалните му качества като адвокат.
При преценката на употребените от ответника изрази в отказа да бъде
изплатено застрахователно обезщетение съобразно горецитирания обективен
критерий, въззивната инстанция намира, че липсва противоправно поведение
на ответника, тъй като не е налице накърняване честта, доброто име, личния и
професионален авторитет на ищеца като адвокат.
Свидетелката И.С. в показанията си сочи, че ищеца й е споделил, че по
повод инцидента с увреждането на капака на автомобила, доста се били
шегували с него, т.е. тя препредава това което й е съобщил ищеца; самата тя
не е присъствала на събитие на което е било обсъждан инцидента от колеги
на ищеца, респ. е обсъждано неговото поведение.
Относно вредите и причинната връзка между поведението на дееца
и настъпилите вреди:
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение №
20209993 от 10.11.2021 г. /л.39 по делото пред СРС/ в тежест на ищеца
изрично е указано, че следва да установи връзката между претърпените
негативни емоции и влошеното му здравословно състояние.
В разпита си свидетелката И.С. /л.45 по делото пред СРС/ сочи, че
познава ищеца отдавна; съседи са. Знае за „неприятния инцидент“ с „Алианц“
по повод нанесената щета на собствения на ищеца, автомобил на задния
капак. Сочи, че ищеца бил „изнервен доста“. Свидетелката познава ищеца
като „спокойна натура“ и много добър човек „много благ човек“. Тя не го е
виждала да е избухлив, да създава конфликти. Свидетелката сочи, че била
помагала на ищеца през този период, тъй като на него му се виело свят и имал
схващане на единия крак. Имал високо кръвно налягане и стягане на сърцето.
Високото кръвно налягане самата тя регистрирала, тъй като го измерила с
апарат за кръвно налягане. Направило й впечатление, че горната граница е
200-210, което според нея е много. Към момента на разпита, който се
провежда на 28.02.2022 г., ищецът не й се бил оплаквал от здравословни
проблеми.
16
В подкрепа на твърденията си относно влошеното си здравословно
състояние от ищеца е представен болничен лист, рег.№ **********, в който е
посочена диагноза „увреждания на междупрешлените дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопати. Самият болничен лист е
издаден на 26.11.2020 г., а отразява временна нетрудоспособност за периода
от 20.11.2020 г.- 25.12.2020 г./л.23 по делото пред СРС/.
По делото не е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която да
установи дали отразеното заболяване в болничния лист от 26.11.2020 г. е
породено от отказите на застрахователя да плати обезщетението в размер на
238 лв. за отстраняване на щетите по задния капак на автомобила,
собственост на ищеца.
Видно от отразеното в съдебния протокол за първото по делото /пред
СРС/ публично съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца
изрично е заявил, че няма доказателствено искане такава да бъде допусната,
тъй като намира спора за изяснен от правна и фактическа страна.
Свидетелката И.С. е счетоводител по образование, управител е на
счетоводна къща.
Ето защо, макар и с други мотиви, въззивната инстанция намира за
правилен извода на СРС, че не е доказана причинната връзка между
поведението на ответника и сочените за търпени от ищеца болки и страдания.
Следва да отбележим и, че инцидента с процесния автомобил се сочи да е
настъпил на 29.09.2020 г., писмата, съдържащи отказите на застрахователя да
плати обезщетение са в периода от 01.10.2020 г.- 23.10.2020 г., а временната
нетрудоспособност е констатирана на 26.11.2020 г.
При горните си мотиви въззивната инстанция приема, че иска по чл.49
вр. с чл.45 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв правилно е бил
отхвърлен от СРС. Решението в тази му част е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението се явява неправилно и в частта за
разноските като същите следва да бъдат разпределни по следния начин:
На ищеца разноски не се следват поради което решението в частта в
17
която са присъдени разноски в полза на ищеца ще следва да бъде отменено.
Следва да бъде отменено и определение № 20091289 от 18.05.2023 г.,
четено в закрито съдебно заседание по реда на чл.248 ГПК, с което
определение решението е допълнено в частта за разноските като в тежест на
ответника са възложени такива в размер на 69,40 лв.- адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗАДв. в полза на адв. В.Р. от САК.
На ответника разноски се следват и такива са сторени в размер на
363,19 лв. с ДДС. СРС е присъдил разноски в размер на 279,92 лв. поради
което следва да му се доприсъдят такива в размер на 83,27 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени, както следва:
25 лв. – държавна такса за въззивното обжалване, както и за процесуално
представителство като се претендира общ размер от 920 лв.с ДДС и
ангажирани доказателства за реалното извършване на разхода.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно – пред въззивната инстанция от страните не бяха
направени доказателствени искания и съответно не бяха събирани
доказателства; делото приключи в едно публично съдебно заседание, както и
липсва правна и фактическа сложност.
При съобразяване и с приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, въззивната инстанция определя адв.възнаграждение в
размер на 400 лв.
Или общо разноски в полза на въззиваемия в размер на 425 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20071354 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 19940 по
описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 26-ти състав, в частта в която се:
ОСЪЖДА „А.Б.“ АД, ЕИК ****, по иска с правно основание чл.405 КЗ, да
заплати на Л. А. Н., ЕГН **********, сумата от 238 лв.- застрахователно
обезщетение за настъпило на 29.09.2020 г. застрахователно събитие по
18
договор за застраховка от 06.07.2020 г., сключен между страните, при което е
увреден застрахования автомобил „Ситроен DS4“, рег.№ СА **** СК, ведно
със законната лихва от 08.04.2021 г. до окончателното разплащане.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Л. А. Н., ЕГН **********, гр.София,
ул.“****, съдебен адрес: гр.София,ул. ****, офис 5- адв. В.Р., срещу „А.Б.“
АД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****,
съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв. А.В., иск с правно основание чл.405
КЗ, за осъждане на „А.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Л. А. Н., ЕГН
**********, сумата от 238 лв.- застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие на 29.09.2020 г. по договор за застраховка от
06.07.2020 г., сключен между страните, при което е увреден задния капак на
застрахования автомобил „Ситроен DS4“, рег.№ СА **** СК, ведно със
законната лихва от 08.04.2021 г. до окончателното разплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20071354 от 14.12.2022 г. по гр.д.№
19940 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 26-ти състав, в частта в която
се: ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Л. А. Н., ЕГН **********, иск с правна
квалификация чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждане на „А.Б.“ АД, ЕИК ****,
да заплати сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от действията на ответното дружество
свързани с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
238 лв. за установено на 29.09.2020 г. настъпило застрахователно събитие по
договор за застраховка от 06.07.2020 г., сключен между страните, при което е
увреден застрахования автомобил „Ситроен DS4“, рег.№ СА **** СК.
ОТМЕНЯ определение № 20091289 от 18.05.2023 г., четено в закрито
съдебно заседание по реда на чл.248 ГПК.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. А. Н., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, съдебен
адрес: гр.София,ул. ****, офис 5- адв. В.Р., да заплати на „А.Б.“ АД, ЕИК
****,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, съдебен адрес:
19
гр.София, ул.“****- адв. А.В., сумата в размер на 83,27 лв.,
представляващи доприсъдени разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Л. А. Н., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, съдебен
адрес: гр.София,ул. ****, офис 5- адв. В.Р., да заплати на „А.Б.“ АД, ЕИК
****,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, съдебен адрес:
гр.София, ул.“****- адв. А.В., сумата в размер на 425 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е оконателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20