Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като
разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 6842 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
решение № 75994 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 80097/2018 г. по описа на СРС, ГО,
82 състав е отхвърлен предявеният от „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********срещу С.О. иск с
правно основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 49, ал. 1, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 163,62 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ по щета № 470418181847314, образувана по
ПТП, реализирано на 04.09.2018 г. в гр. София, в района на ул. „Грънчарска“ и
ул. „Каменоделска“ с МПС марка „БМВ“, модел „Х5“, с
рег. № ********
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“, чрез адвокат А.Б., с
оплаквания за неправилност на извода на съда, че настъпилото застрахователно
събитие не е покрит риск по процесната имуществена
застраховка „Каско“. Излагат се съображения, че се
касае за клауза „Пълно Каско“ и съгласно Общите
условия в покритието на полицата попадат всички рискове без тези, посочени в
раздел „Изключения“, какъвто не е процесният случай.
Доколкото се касае за вреди, настъпили по време на движение на автомобила, то
настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск по
застрахователната полица. Рискът от увреждане на гуми попада в покритието на
клауза „Пълно каско“, без да е необходимо заплащане
на допълнителна застрахователна премия. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Насрещната
страна С.О., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, подаден чрез юрисконсулт М.А.,
оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа, че не е налице покрит застрахователен риск - неотбелязването в
застрахователната полица на допълнително покритие „гуми“, както и липсата на
калкулирана премия за него означава, че рисковете от повреда на гуми са
изключени от обхвата на застраховането. Твърди се, че застрахователят не бил
спазил собствените си общи условия – необходимо било представянето на
свидетелски показания на лице, различно от застрахования или водача, каквото в
случая липсва, т. е. изплатено е обезщетение без валидно правно основание.
Излагат се съображения, че САТЕ не установява механизма на ПТП и причинно –
следствената връзка с вредите. Експертизата е изготвена хипотетично и само въз
основа на данни, представени от ищеца. Няма данни за скоростта, с която
автомобилът е преминал през препятствието, за параметрите на желязната
арматура, а причинно – следставената връзка не може
да се установи само с писмени доказателства. Моли се за потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбата пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на всяка от страните, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
приема, че СРС е дал погрешна правна квалификация на предявения иск –като такъв
по чл.
411 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД,
вместо по чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разясненията на ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, само
когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото,
неправилната правна квалификация
на иска е основание за обезсилване на решението и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато обаче
съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал
неправилна правна квалификация
на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което
обуславя правилността на решението, но не е основание за обезсилване на
решението и връщането му за ново разглеждане. В случая районният съд е
разгледал заявените от ищеца обстоятелства и се е произнесъл при спазване на
принципа на диспозитивното начало, поради което въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, а във връзка с неговата правилност приема
следното:
Доколкото
застрахователното събитие е настъпило през 2018 г. и договорът за застраховка е
от 2018 г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите.
Ангажирането
на отговорността по чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на
следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество
/ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството
- ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние /действие или
бездействие/ при или по повод на възложената работа; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието /ППВС № 7/1959 г., т. 7/, а
само качеството им на изпълнители на възложена работа; причинителят да е
действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на
пълно и главно доказване.
По
делото е безспорно, а това се установява и от представената застрахователна
полица № 5С 088752 от 07.03.2018 г., че между ищцовото
дружество – З. „Б.В.И.Г.“ и Г. С.М.е сключен застрахователен договор за
застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, с обект на застрахователното покритие – лек автомобил „БМВ“, модел
„Х5“, с рег. № ******** Видно от условията по представената застрахователна
полица, уговореният срок на действие на застраховката е от 00.00 ч. на
08.03.2018 г. до 24.00 ч. на 07.03.2019 г., като през време на действие на
застрахователния договор - на 04.09.2018 г. е настъпило застрахователно събитие
– ПТП, от което по застрахованото МПС са били нанесени вреди.
От
събраните писмени доказателства се установява, че на 04.09.2018 г. водачът на
увредения автомобил е подал до ищеца уведомление - декларация за причинени по
застрахования автомобил щети в резултат от преминаването му през железопътен
прелез посока ул. „Каменоделска“ и забиването на
арматурно желязо, стърчащо от релсите, и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение. По повод така декларираното застрахователно събитие
при ищеца е образувана преписка по щета № 470418181847314, като видно от
изготвения по същата доклад и опис - заключение експерти на застрахователното
дружество са констатирали увреда по задна дясна гума
– за подмяна и са оценили щетите на стойност 163,62 лв. /след приспадане на
коефициент на редукция/. По делото е отделено за безспорно, а и се установява от
представено преводно нареждане от 11.09.2018 г., че ищецът е заплатил в полза
на собственика на увредения автомобил Г. С.М.посочената сума – 163,62 лв. с
указано основание за превода – плащане по заведената щета.
Не е
спорно, че от ищеца е изпратена регресна покана изх.
№ 05694/30.10.2018 г. до С.О. за възстановяване на сумата от 163,62 лв. по щета
№ 470418181847314 по банкова сметка ***, като е посочено, че в противен случай
дружеството ще потърси правата си по съдебен ред. Видно от обратната разписка
поканата е връчена на 06.11.2018 г. на служител в С.О., но плащане не е
постъпило.
Спорните
въпроси, въведени като предмет на въззивното
производство, са механизмът на настъпване на вредите и причинно - следствената
връзка между преминаването на процесния автомобил през
арматури на трамвайните линии и процесните вреди,
както и сключване на договор за застраховка с покрит риск „гуми“.
По
възражението, че не е доказан механизмът на ПТП:
Съдът
приема, че по делото е установено, че на 04.09.2018 г. лек автомобил „БМВ“, модел
„Х5“, рег. №*/******, в района на ул. „Грънчарска“ и ул. „Каменоделска“
в гр. София, управляван от С.Г.М.е преминал през необезопасени и несигнализирани
арматури на трамвайните линии на пътното платно – стопанисването и поддръжката
на което е възложена на С.О., при което е увредил задна дясна гума. В подкрепа
на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства - заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 04.09.2018 г., декларация за
настъпване на застрахователно събитие, опис на претенция № 51-01600-13084/18/05.09.2018
г., опис - заключение по претенция № 51-01600-13084/18/05.09.2018 г. от 05.09.2018
г., доклад по щета № 47041718181847314. Действително
представените по делото документи са частни такива, но те, макар да не се
ползват с материална доказателствена сила, каквато
имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена
стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и
събрани в производството доказателства. По делото е приет и Протокол за ПТП №
1720283/04.09.2018 г., съставен от младши автоконтрольор
при СДВР, в който е отразен механизмът на ПТП и е съставена схема – отбелязано
е, че автомобилът се е движел по ул. „Грънчарска“ в посока от ул. „История
Славянобългарска“ към ул. „Каменоделска“ и на
кръстовището с последната реализира ПТП в необезопасени и несигнализирани
арматури на трамвайните линии, в резултат на което е увредена задна дясна гума.
В
трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и
с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление -
решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012
г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Вписаните в
него обстоятелства може да не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП,
поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства -
разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако
преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. Отразените в
обстоятелствената част на протокола за ПТП констатации за наличието на арматури
на трамвайните линии следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на
съда по съществото на спора, тъй като се основават на непосредствени възприятия
на актосъставителя относно състоянието на пътя и са
потвърдени от събраните по делото гласни доказателствени
средства. Материалната доказателствена сила
на протокола – съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното
лице факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му
част. Протоколът е съставен от длъжностно лице - служител на МВР, в
кръга на службата му, след посещение на място в деня на инцидента - 04.09.2018
г., т. е. актосъставителят лично е установил фактите
на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е
доверил само на твърденията на водача. Макар длъжностното лице да не е
присъствало при самото настъпване на ПТП, то е възприело лично
фактическата обстановка - такава, каквато е била непосредствено след настъпване
на ПТП, поради което и относно посочените по - горе релевантни факти, описани
в протокола, той представлява официален удостоверителен документ по смисъла
на чл.
179, ал. 1 ГПК.
В
случая по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
отразените в представените документи обстоятелства, напротив - посоченото в
писмените доказателства изцяло се подкрепя от показанията на свидетеля М.
/който описва както размерите на препятствието на пътното платно, така и
атмосферните условия/, възприел непосредствено процесния
инцидент, както и от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и
потвърждава съществуването на причинна връзка между щетите по автомобила и
описания от ищеца механизъм на ПТП, поради което възраженията на С.О. в обратен
смисъл са неоснователни. Показанията на разпитания по делото свидетел - водачът
на процесното МПС - С.М., дори и при отчетената
негова заинтересованост в полза на ищеца /доколкото е управлявал увреденото МПС/,
следва да бъдат кредитирани, тъй като съобразно чл. 172 ГПК се подкрепят от заключението на САТЕ, което
установява, че щетите по процесния автомобил са в
причинно - следствена връзка с механизма на ПТП, така, както е описан в
представената по делото декларация от водача. От показанията на свидетеля М. се
установява, че пътувал от ул. „История Славянобългарска“, към ж. к.
„Орландовци“, на ул. „Каменоделска“ имало разбити
релси на трамвайните линии. Ремонтирали участъка малко след като станал
инцидента, свидетелят спукал гума с колата на баща си - завивайки на светофара
в гумата се забил винкел, голям около 22-23 см и срязал гумата, пробил цялата
гума. Извикал КАТ, които съставили протокол. Добавя, че нямало знаци,
свидетелят редовно минавал от този маршрут, запознат е с трасето, около релсите
било разбито от години и те просто си стърчали. Задължително минавал през
релсите, иначе нямало как да завие наляво на светофара, всеки път с опасност да
спука гума, но това бил маршрутът и нямало как да се избегне. Добавя, че
времето било слънчево, топло, през деня. Необезопасеното препятствие е
възприето от разпитания по делото свидетел /включително с параметрите си/, а
доказателства, които да опровергаят показанията му не са ангажирани по делото,
поради което и съдът приема за установени тези обстоятелства. От изготвената в
хода на първоинстанционното производство САТЕ също се
установява, че на 04.09.2018 г. процесният лек
автомобил се е движел по ул. „Грънчарска“ с посока от бул. „История
Славянобългарска“ към ул. „Каменоделска“ и на кръстовището
с ул. „Каменоделска“ превозното средство е преминало
през несигнализирани и необезопасени стърчащи арматури на трамвайните линии, в
резултат на което е била увредена задна дясна гума. Според експерта щетите по
лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №*/****** са в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 04.09.2018 г. застрахователно събитие в гр.
София. Към датата на застрахователното събитие процесният
лек автомобил е бил в експлоатация 13 години, 4 месеца и 29 дни от датата на
първоначална регистрация – 06.04.2005 г. Стойността, необходима за
възстановяване на щетите, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 185,04 лв., което е в подкрепа на извода на съда, че показанията на
свидетеля следва да се кредитират. Вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка щетите по автомобила са именно вследствие
на реализираното произшествие, експертизата не е оспорена от ответника, от последния
не са ангажирани доказателства и за друг механизъм на настъпване на вредите. При
посочения в протокола и в свидетелските показания механизъм на ПТП,
неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени
средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните
експертно заключение на автотехническата експертиза, въззивният съд приема за доказана и причинната връзка между
процесното ПТП и настъпилите за ищеца
вреди.
Обстоятелството,
че по делото не са изготвени снимки, както и че арматурата не е описана с
параметрите си в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение не
поставя под съмнение описания механизъм на ПТП, при наличието на други
доказателства, които установяват този факт. При така изложеното съдът приема,
че по делото е установен механизмът на ПТП, както и настъпилите вследствие на
същото вреди върху автомобила – спукана задна дясна гума.
Не са
доказани възраженията на ответника за съпричиняване
на вредите – твърдението, че водачът на увредения автомобил не е съобразил
поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, както и че е пътувал с
несъобразена с условията на пътя скорост, не са доказани по делото, а в тежест
на ответника, който е въвел възражение за съпричиняване,
е било да го докаже.
Възражението, че ищецът – застраховател не бил спазил собствените си
общи условия е въведено за първи път с отговора на въззивната
жалба, поради което е преклудирано и съдът не дължи
произнасяне по него.
Противно
на приетото от първоинстанционния съд, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и възражението на ответника, че
настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит риск по
сключената застраховка, поради следните съображения:
В
разглеждания случай полицата е сключена с покритие по клауза „Пълно каско“, и допълнително покритие – „Помощ на пътя“ (асистанс). Не е спорно по делото, че потребителят на
застрахователни услуги не е заплатил премия за допълнително покритие „Гуми“
към избраното ниво на застрахователно покритие.
По
делото са приети Общите условия на застрахователя по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“. В Глава
втора „Покрити рискове и изключения“ на Раздел „Каско“
е предвидено, че отговорността на застрахователя е
съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на
застрахования, сред които - т. 4 клауза „Пълно каско“.
Като допълнителни покрития към клауза „Пълно каско“
са уредени 6. 1. „Помощ на пътя“ (Асистанс), 7. 1. „Механична
повреда“ и 7. 2. „Гуми“, които
допълнителни покрития се предоставят при заплащане на
допълнителна премия.
Видно
от уредбата на клауза „Пълно каско“, по нея
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в
клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и други
изброени хипотези. Според
посоченото в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП“, както и други
допълнително изброени рискове. В клаузата „Пожар,
природни бедствия и ПТП на МПС“ е посочено, че се покриват
щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар и природно
бедствие“, както и от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, като е пояснено, че
последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътното
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или други материални
щети.
Според
същите Общи условия в допълнение „Гуми“, т. I „Oбект
на покритие“ - обект на допълнителното покритие „Гуми“ са гумите на МПС,
застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“
без подзастраховане, описани в застрахователната
полица/спецификация, като съгласно т. IV „Покритие“ - срещу допълнително
платена застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети
по гумите на МПС, причинени от 1. 1. внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя, както и при злоумишлени
действия на трети лица – срязване, пробождане, заливане с киселина на гумата
или други разяждащи химически вещества /1. 2/. Същевременно, като изключение в
т. VI „Изключения“ е посочено, че при това допълнително покритие „Гуми“ не се
покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС,
когато повредата е причинена от ПТП /т. 8/, т. е. застрахователят е предвидил
приложение на това покритие в онези
случаи, в които щетите са възникнали от други събития, извън ПТП.
Тълкувайки
систематично посочените клаузи съдът намира, че волята на страните е била срещу
допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено покритие
по определени изрично посочени рискове. Спукването на гума от попадане на необезопасено
препятствие на пътното платно е сред изрично посочените рискове, които се покриват
по допълнение „Гуми“. В същото време в уредбата на клауза „Пълно каско“, която е обща спрямо специалната такава относно
допълнителните покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП. За
последното в Общите условия е дадена дефиниция, от която съдът намира, че не
може да се изключи преминаването през арматурно желязо на платното за движение.
Такова изключение не е изрично предвидено в т. X „Общи изключения“, в
специалната уредба на клаузата „Пълно каско“, каквито
специални изключения са предвидени при
допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по
тълкувателен път. Ако волята на страните е била рисковете, които се
обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени в рисковете,
които се обезщетяват по клауза „Пълно каско“, то щеше
да е налице изричното им изключване.
В
тази връзка не могат да бъдат споделени съображенията на ответника, че
покритието по клауза „Пълно каско“ не включва щети по
гумите на автомобила вследствие преминаване през необозначено препятствие на
пътя - арматура, каквито застрахователят обезщетява само по допълнително
покритие „Гуми“. Съвкупния анализ на посочените разпоредби сочи, че покритие „Гуми“
обхваща изрично посочени извън случаите на ПТП събития, каквито са злоумишлени
действия на трети лица, внезапна повреда или техническа неизправност на самата
гума.
Допълнителен
аргумент за този извод е и т. 8 от раздел „Изключения“ от обхвата на покритие
на допълнителното покритие „Гуми“, според която не се покриват разходи за
ремонт или подмяна на гуми на застрахованото ППС, когато повредата е
причинена от ПТП, пожар или кражба. По аргумент на противното, когато повредата
на гумите е причинена от ПТП, се дължи обезщетение по покритието „Пълно каско“, независимо дали страните са уговорили допълнително
покритие „Гуми“.
По
изложените съображения съдът намира, че волята на страните е при уговорено „Пълно
каско“ да се покриват и вредите от попадане през
необезопасено препятствие /каквото са арматурите/ на пътното платно, което
попада в дадената дефиниция на пътно - транспортно произшествие. От така
приетото следва, че възражението на С.О., че не е налице покрит риск,
е неоснователно.
В
конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано
с поддържането на общинския път и отстраняване на препятствия по него.
Между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че улицата, на която е
настъпило процесното ПТП, се намира в гр. София и съответно
е собственост на С.О.. От Удостоверение изх. № 94-00-37/11.02.2020 г. от
Агенция „Пътна Инфраструктура“, Областно пътно управление,***, се установява,
че ул. „Грънчарска“ и ул. „Каменоделска“ не попадат в
обхвата на републиканската пътна мрежа и Областно пътно управление *** няма
отношение към изпълнение на ремонтните дейности. Дейностите по текущ ремонт и поддържане
на пътните настилки /в т. ч. и тротоарите/ на цялата улична мрежа в
урбанизирана територия са в компетенциите на съответната община. Съгласно чл. 3
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях, така че да осигуряват условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП сочи, че лицата, които стопанисват пътя
го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Според § 6, т. 37 от ДР
на ЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Безспорно е, че установеното
в случая – необезопасените и несигнализирани арматури на пътното платно за
движение, представляват препятствие на пътя. Произходът на установеното по
делото препятствие е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и
абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение
под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасен пътен трафик.
От
обстоятелството, че на пътното платно /според нормата на § 6, т. 7 от ДР
на ЗДвП „пътно платно“ е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение/ на общински път към момента на настъпване на застрахователното
събитие е имало препятствие, се налага изводът, че общината не е изпълнила
законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа /чл. 49 ЗЗД/. В случая натоварените лица не са извършили
необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за
поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което следва
да бъде ангажирана деликтната отговорност на
възложителя за обезщетяване на вредите.
В
контекста на изложеното въззивният съд счита, че
увреденият /собственикът на застрахованото МПС/ има срещу ответника вземане
по чл.
49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на
увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно
право срещу причинителя на вредата.
По
отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът
се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им, а това обстоятелство е доказано с цененото от съда
заключение по съдебната автотехническа експертиза.
Обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно
меродавни са средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се
извърши, включително цените на нуждаещите се от подмяна части. От заключението
по съдебната автотехническа експертиза се установява,
че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени е в
размер на 185,04 лв., който размер е по – висок от претендирания
от ищеца, поради което с оглед диспозитивното начало
в гражданския процес исковата претенция следва да бъде уважена изцяло за сумата
от 163,62 лв., при липса на данни посочената сума да е била заплатена от
ответника. Върху главницата от 163,62 лв. следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Поради
несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се
отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен и вместо него да се
постанови друго, с което претенцията да се уважи в пълен размер.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора в полза на въззивника – ищец
следва да се присъдят разноските, направени в първата инстанция, както следва:
50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за разпит
на свидетел, 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, което е в минимален
размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на редуциране, 5 лв. –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, или общо 745 лв.
За въззивното производство право на разноски има въззивникът - ищец, в полза на когото следва да се присъдят
следните суми: 25 лв. за държавна такса по подадената въззивна
жалба, 360 лв. с ДДС - възнаграждение за адвокатска защита и съдействие по
подадената от дружеството въззивна жалба, съгласно представените
доказателства за реално заплащане на възнаграждението или дължимите разноски
възлизат на общо 385 лв. Възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК
е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 75994 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 80097/2018 г. по описа на СРС, ГО, 82
състав, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, по иск с правно
основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата
от 163,62 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № 470418181847314 за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „БМВ“,
модел „Х5“ с рег. №*/******, в резултат на пътно - транспортно произшествие,
настъпило на 04.09.2018 г. на общински път в гр. София, а именно – преминаване
през необезопасени и несигнализирани арматури на трамвайните линии на пътното
платно, в района на ул. „Грънчарска“ и ул. „Каменоделска“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 745 лв. /седемстотин
четиридесет и пет лева/ – разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 385 лв. /триста осемдесет и
пет лева/ – разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.