Решение по дело №1553/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 275
Дата: 1 юни 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Биляна Росалинова
Дело: 20191420101553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

                

                    гр.ВРАЦА, 01.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 01.06.2020 година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря ******в присъствието на прокурора  :

                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 1553 по описа на 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

  АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ******, със седалище и адрес на управление ******,  представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – изпълнителни директори, е предявила при условията на обективно съединяване искове против Д.М.А. ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** Стамболийски № 56,с които иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца следните суми: 1936,06 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 01.03.2017 г. с номер 2757999, с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.; 325,94 лв. договорна лихва от 14.03.2017 г. до 26.12.2017 г.; 1888,05 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 21.03.2017 г. до 26.12.2017 г.; 239,46 лв. обезщетение за забава от 15.03.2017 г. до 01.11.2018 г.; законната лихва върху главницата,считано от 01.11.2018 г. до изплащането на главницата; разноските по делото-87.79 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр.с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ претендира се заплащане и на разноските по исковото производство.

Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за паричен заем, сключен на 27.02.2017 г. с номер

 

 

 

                        - 2 -

2757999, с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.

    Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 , чл.92 и чл.86 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК.

    Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.                      

    В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез назначения особен представител адв.И. е оспорил исковите претенции по съображения подробно изложени в отговора.Съображенията да недопустимост на исковите претенции не се споделят от съда.

   Съдът намира следното:

   Видно от приложеното ч.гр.дело №4710/2018г. по описа на ВРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение против ответника за вземанията предмет на исковите претенции.

   С оглед факта,че ответника не е открит за връчване на същата на основание чл.47, ал.5 ГПК съдебните книжа са приложени по делото и съдът е указал на ищеца ,че следва да предяви иск за вземанията си, което е довело до образуване на исково производство за установяване на вземанията.

   С договор за паричен заем, сключен на 27.02.2017 г. с номер 2757999 „Изи Асет Мениджмънт” АД е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 2000 лв.,като в договора подробно са визирани правата и задълженията на страните.Вземанията по този договор се твърди,че са прехвърлени на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.

  В случая съдът намира,че ищеца не доказа активната си процесуална лигитимация и конкретно,че процесните вземания са му прехвърлени по надлежен ред .

   По делото е представен договора за цесия, но липсват доказателства към същия,че са прехвърлени процесните вземания,от приложения списък на вземанията с подписи на двете страни,цесионера и цедента е видно,че единственото посочено вземане касаещо настоящия ответник е по договор от 01.03.2017г.,т.е. няма ангажирани доказателства за прехвърляне на вземанията по процесния договор от 27.02.2017г. При което само на това основание без да разглежда спора по същество исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

   Но съдът намира,че дори да беше разгледан спора по същество исковите претенции останаха недоказани.По делото е изслушана експертиза, като вещото лице е

                         - 3 -

уточнило в с.з.,че от страна на ищеца не са му предоставени счетоводни документи,каквито вещото лице е поискало ,като на вещото лице за установяване на размера на вземанията ищеца е предоставил само погасителен план и таблица изготвена от ищеца за остатъчните задължения,т.е. съдът не възприема посочения от вещото лице размер на неиздължения възоснова на частни документи-списъци за неиздължения изготвени от ищеца,които установяват изгодни за ищеца обстоятелства.

  С оглед отхвърляне на исковите претенции на ищеца не се следват разноски.

  Водим от гореизложеното, съдът

 

                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ******, със седалище и адрес на управление ******,  представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – изпълнителни директори, искове против Д.М.А. ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** Стамболийски № 56,с които иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца следните суми: 1936,06 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 01.03.2017 г. с номер 2757999, с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.; 325,94 лв. договорна лихва от 14.03.2017 г. до 26.12.2017 г.; 1888,05 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 21.03.2017 г. до 26.12.2017 г.; 239,46 лв. обезщетение за забава от 15.03.2017 г. до 01.11.2018 г.; законната лихва върху главницата,считано от 01.11.2018 г. до изплащането на главницата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: