Определение по дело №1152/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по искане от М. В. Б. от гр. Пазарджик, чрез адв. К. У. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1006-000354 от 15.09.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към с-р. „ПП“ ОДМВР Пазарджик.

Искането за спиране е мотивирано с твърдение за необходимост от ползването на МПС от лицето, тъй като за неопределен срок/поне 6 месеца/, ще бъде лишено от възможност да полага грижи за здравето си, както и това на съпруга си. Във връзка с горното се изтъкват доводи за значителни и трудно поправими за жалбоподателката вреди.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, констатира следното:

Искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1006-000354 от 15.09.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към с-р. „ПП“ ОДМВР Пазарджик. е такава по чл. 171, т. 2а б „Б“ от ЗДвП, и има ex lege предварително изпълнение, без издалият я административен орган да носи тежестта да доказва наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 171, т. 2а б „Б“ от ЗДвП, по който ред е издаден и оспореният административен акт. В този случай – на допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закона, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, като основанията, при които може да бъде спряно предварителното изпълнение на акта, са въведени в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно: ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Подателят на искането за спиране на предварителното изпълнение следва, освен да твърди възможността за настъпване на вреди, да представи доказателства и да изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

Съдът намира, че не са ангажирани в тази насока доказателства, които да доказват, че допуснатото предварително изпълнение ще причини значителни или трудно поправими вреди на оспорващия. С искането за спиране изпълнението на оспорения акт се твърди, че оспорващият би могъл да претърпи от изпълнението на акта вреди, но не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от не влязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

Твърдението за необходимост от ползването на МПС от оспорващата с оглед полагането на грижи за здравето й и на това на съпруга й, не може да се квалифицира като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Вярно е, че са приложени доказателства за влошено здравословно състояние на М. Б. и на съпругът и В. Б., но това не означава, че за да се придвижват двамата не може да ползват и алтернативен транспорт. Отделно от това и самите здравни заведения разполагат със собствен специализиран транспорт/линейки/, с които могат да реагират при наличие на спешен случай. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166 ал.2 от АПК визира конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спирането допуснатото предварително изпълнение на заповедта поради твърдените хипотетични вреди за адресата на оспорената заповед.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че искането за спиране като неоснователно следва да бъде оставено без уважение – липсват доказателства, че засегнатият интерес по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя, както и липсват доказателства за наличие на предпоставките, обуславящи спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта.

Воден от гореизложеното, Административен съд – Пазарджик

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. В. Б. от гр. Пазарджик, чрез адв. К. У. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1006-000354 от 15.09.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към с-р. „ПП“ ОДМВР Пазарджик.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.