Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.07.2024 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр.дело № 455/20 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно
основание чл.153 ал.1 от ЗПКОНПИ.
Производството е инициирано с искова молба
на КПКОНПИ, в която се твърди, че с решение № 718/08.05.2019 г. на Комисията
било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило в ТД –Бургас уведомление от Окръжна
прокуратура – Бургас затова, че Т.С.С. не е
привлечена в качеството на обвиняем, тъй като по преписката били налице данни
за деятелност по чл. 255 ал. 4 вр. с ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл. 26 от НК като
наказателното преследване е препятствано поради изтичането на предвидената в НК
давност и въз основа на това е постановен отказ да се образува наказателно
производство. Твърди се, че проверката
от Комисията започнала на 17.11.2017 г. с период на същата от 17.11.2007 г. –
17.11.2017 г. като срока за извършването
й бил удължен, считано до 13.05.2019 г. Било констатирано участие на
проверяваното лице в шест търговски дружества като паричната равностойност на
притежаваните от същата дялове били с установен законен източник.
Твърди се в исковата молба, че проверяваното лице в
периода на проверката придобило на 10.11.2008 г. недвижим имот – ап. 10,
находящ се в гр. Пловдив, ул. *******, със застроена площ от 131, 51 кв.м., за
който са наведени твърдения, че е с пазарна стойност от 240 000 лв. към
датата на придобиване респ. твърдения, че е установено преобразуване на парични
средства в размер на 56 900 лв., използвани за придобиване на същия. Твърди
се в исковата молба, че проверяваното лице се е разпоредило със същия на
07.06.2010 г. за сумата от 80 000 лв. като са изложени твърдения, че
пазарната стойност на имота към датата на отчуждаване възлиза на 151 500
лв., за които е обективиран извод, че е установено преобразуване на парични
средства в сочения размер, които са вложени в придобиването на 04.11.2010 г. на
недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул.**************. Сочи
се, по-нататък в исковата молба, че този апартамент, съставлява ап. 15 на
сочения административен адрес и е със застроена площ от 67, 39 кв.м. с пазарна
стойност от 151 500 лв., който
подлежал на отнемане тъй като не бил установен законен източник на средства за
придобиването му. Твърди се, че през периода на проверката проверяваното лице
се разпоредило с идеални части от ПИ с
идентификатор 67800.504.315 по КККР на гр. Созопол, придобито от него по силата
на наследствено правоприемство от майка си З.Г.С. за сумата от 1 964 лв.,
които не подлежали на отнемане. Твърди се, че на 10.11.2015 г. проверяваното
лице закупило от сестра сиГ.С. Стоянова недвижим
имот, представляващ 170,50/1263 идеални части
от ПИ с идентификатор 67800.504.315 по КККР на гр. Созопол за сумата от
8 371, 55 лв., която ищецът приемал за действителна такава като извършена
между свързани лица.
Посочено в исковата молба е, че ответницата е била
собственик на основание наследствено правоприемство на 1/6 идеална част от лек
автомобил „Фиат Типо“ с първоначална регистрация 1991 г. като автомобилът е с
прекратена регистрация през 2014 г. , както и на лек автомобил „Фолксваген Голф
1.9 ТДИ“ с дата на първоначална
регистрация 2006 г., отчужден от ответницата на 27.10.2009 г. за сумата от
19 700 лв., за който са изложени твърдения, че не подлежи на отнемане.
В рамките на исковата молба подробно са описани по
години, включени в срока на проверката, получените от ответницата доходи и
извършените от нея разходи, налични банкови сметки и сключени договори, съобразно
които било налице значително несъответствие над 150 000 лв. за целия
проверяван период на имуществото на лицето.
При тези фактически твърдения е
мотивиран правен интерес от исковете и КПКОНПИ е сезирала съда с искане да бъде
постановено отнемане в полза на държавата на имущество от ответницата на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ сума в размер на 417 887 лв., както следва:
1. Апартамент № 15, находящ се в гр. София,
район „Красно село“, ж.к. „Хиподрума“, в жилищната сграда на ул. „************,
вход единствен, на шести етаж, състоящ се от дневна, кухня, спалня, входно
антре, баня с тоалетна и две тераси, със застроена площ от 67, 39 кв.м., заедно
с прилежащото му избено помещение № 15, с полезна площ от 2,47 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с 0,028%
идеални части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от
328 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 296, 60 кв.м., съставляващо УПИ
VІІ-801 от кв. 1033 по плана на гр. София, местност „бул. България“ и местност
„Хиподрума“.
2. 170,50/1 263 кв.м. идеални части от
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 67800.504.315 по КККР на гр.
Созопол, обл. Бургас, одобрени със заповед РС-18-60/04.10.2007 г. , с адрес на
имота: гр. Созопол, ул. „Ропотамо“, с площ 1263 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/
3. сумата от 437 лв. – вземане на Т.С.С. от „УниКредит Булбанк“ АД от
инвестиции в колективен взаимен фонд
4. сумата от 136 080 лв. – вземания на Т.С.С. от „Б.“ ЕООД, ЕИК **********със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, ул. „**********.
Претендират се и направените в производството съдебни
разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от инспектор
К..
Ответницата Т.С.С., редовно
уведомена, оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител адв. Г., който поддържа същите в открито
съдебно заседание.
Депозирани от страните са и писмени бележки в
предоставения от съдебния състав срок.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
С оглед §5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ производството по
делото подлежи на разглеждане по реда на сега действащия закон с оглед факта на
неприключила проверка към датата на отмяна на предходния ЗОПДНПИ /отм./
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, визирани в разпоредбата на чл. 154 от ГПК, приложими и в настоящото
производство с оглед нормата на чл. 159 от ЗПКОНПИ, ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието, в условията на
кумулативност, на следните предпоставки, а именно: че ответницата е била
привлечена като обвиняема за някои от престъпленията посочени в чл. 108, ал. 1
от ЗПКОНПИ – респ. или да установи някои от
изключенията посочени в ал.2 от същия член, наличие на значително
несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ, както и че имуществото – предмет на заявените искове, е с незаконен
произход – респ. че е незаконно придобито.
Видно от приложеното по делото постановление за отказ да
се образува досъдебно НП от 17.10.2017 г. на ОП – Бургас е отказано да се
образува ДНП по преписка № 16332/2017 г. по описа на ОП – Бургас за
престъпление по чл. 255 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл. 26 от НК поради
изтичане на предвидената в закона давност /чл. 24 ал.1 т.3 от НПК/респ. липса
на достатъчно данни, от които да може да се обоснове извод за осъществени
признаци на престъпление по чл. 253 от НК – изпиране на пари. Посоченият състав
на престъпление в постановлението на ОП – Бургас /чл. 255 от НК/, попада в
приложното поле на чл. 108 ал.1 т. 18 от ЗПКОНПИ. Изтеклата по отношение на
него давност, констатирана в постановлението на прокуратурата, попада в
изключението на чл. 108 ал.2 т.2 от ЗПКОНПИ, поради което настоящият съдебен
състав приема, че е установена първата предпоставка на фактическия състав.
Втората предпоставка касае наличие на значително несъответствие между
имуществото на лицето и неговия нетен доход. Съобразно дефинитивната разпоредба
на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ такова „значително несъответствие“ е налице, когато
несъответствието между имуществото и нетния доход надвишава
150 000 лв. за целия проверяван период.
По смисъла на ЗПКОНПИ, имуществото представлява всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него по
арг. на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
налично имущество по смисъла на ЗПКОНПИ не представляват получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото
и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не
е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че
те не са
налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период, съобразно задължителните указания, дадени с
ТР 4 / 18.05.2023 г. по
тълк.д. 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. От
друга страна, легалната дефиниция на „нетен доход“ по смисъла на този закон е
посочена в § 1 т. 8 от ДР на същия и това са доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му. Доходите, приходите и източниците на
финансиране по смисъла на закона са посочени в разпоредбата на § 1 т. 2 от ДР
на закона, а смисълът на понятието „обичайни разходи“ е разяснен в разпоредбата
на § 1.т.9 от ДР на закона.
За да бъде съобразено налице ли
е значително несъответствие в конкретния случай следва да бъде установено
обогатяване от страна на ответницата, което е налице само в случаите, когато между притежаваното
от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. Това е
така, защото целта на закона е да отнеме
в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите
за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. В случаите, когато няма такова
увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото
в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване т.е. липсва имущество, което да подлежи
на отнемане/ в този смисъл решение 147/16.09.2019 г. по гр.д. 1998/2018 г
на Четвърто ГО на ВКС, възприето
в последствие с ТР 4 / 18.05.2023 г. по тълк.д.
4/2021 г. на ОСГК на ВКС, решение 50116/03.04.2024 г. по гр.д. 3698/21 г. на Четвърто
ГО на ВКС/.
Видно от изводите в представения от ищеца
ревизионен акт № 1101396/22.11.2011 г. на НАП за извършена ревизия на
ответницата, ревизионният орган е установил, че за 2007 г. /годината преди
началото на проверката на КОНПИ/ ответницата е притежавала сумата от
56 469 лв. е вложена в личен спестовен влог, сумата от 5 000 лв.
съставлява внесен капитал в търговско дружество. Отделно от това същата е
притежавала в съсобственост на основание наследствено правоприемство 280/1263
идеална част от поземлен имот, находящ се в гр. Созопол, ул. „Ропотамо“ / с пазарна
стойност от 1 964 лв. и лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ“ с дата на
първоначална регистрация 2006 г., с пазарна стойност 20 200 лв., съобразно
заключението на САТЕ. Аритметичният сбор на тези суми възлиза на 83 633
лв.
В края на периода, съобразно данните по
делото, ищцовата претенция и изслушаната съдебно
икономическа експертиза имуществото на ответницата включва апартамент, находящ
се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „***** *******, ет. ******* придобит за
сума в размер на 150 000 лв., съобразно посоченото в нотариалния акт,
обективиращ договора за покупко-продажба
и пазарна стойност, съобразно оценката на ВЛ по СТЕ в размер на
103 100 лв.; 170, 50/1263 идеални части от ПИ, придобит за сумата от
8 371, 55 лв., парична сума в размер на 136 080 лв., предоставена в
заем на „Б.“ ЕООД, 50 лв. – представляващи внесени дружествени дялове в
търговски дружества и 437 лв. – внесени във фонд „Pioneer
invesments“.
Паричната сума, предмет на ищцовата претенция в исковата молба по естеството си
съставлява доход на ответницата, доколкото в исковата молба не са наведени
твърдения, че е получена като трансформация от разпореждане с имущество, по
отношение на което не е установен законен произход за неговото придобиване. Доходите са имуществените блага, с които се увеличава
потримониума на лицето в резултат на получените приходи
от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат
законни и незаконни, но доход може да бъде отнет
само на основание чл. 53 ал.2 б.“б“ от НК, когато той произтича от
надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото
чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на
връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да
бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или
е отчуждено / в този смисъл решение 97/ 18.05.2018 г. по гр.д. 3224/2017 г. на
Четвърто ГО на ВКС, възприето в последствие и в ТР 4/2023 г. на ОСГК на ВКС/. Нещо повече, в настоящия случай, видно от
постановлението за отказ на ОП – Бургас е отказано образуване на ДП по реда на
чл. 253 от НК /пране на пари/, поради липса на достатъчно данни за това.
Паричната равностойност на имуществото на
ответницата в края на периода, изчислено, съобразно нормата на чл. 148 от ЗПКОНПИ възлиза на 111 958, 55 лв. В случаи като настоящия, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма
как да се
формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ - независимо от размера
на нетните доходи по смисъла
на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ
/ в този смисъл решение 50116/03.04.2024 г. по
гр.д. 3698/21 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Само на това основание заявеният иск като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
За пълнота на мотивите, настоящият съдебен
състав намира, че следва да отбележи и следното, с оглед наведените в исковата
молба твърдения:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот 100, дело 691/08 г. на СВп- Пловдив
ответницата е придобила недвижим имот – ап. 10, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Родопи“ 108, ет. 5 за сумата от 86 128, 70 лв.
Действителната пазарна цена на имота, релевантна с оглед нормите на чл. 148
ал.2 т.1 от ЗПКОНПИ, съобразно заключението на СТЕ към датата на придобиване на
имота възлиза на сума в размер на 211 900 лв.
Видно от данните на ревизионния акт на НАП,
изготвен по отношение на ищцата, приложен като доказателство от ищеца /стр.188,
класьор 2 в делото/, ответницата към края на 2007 лв. е разполагала с парични
средства с установен произход в размер на 87 406, 26 лв. Същата е заявила
искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Такива са
допуснати и разпитани в рамките на съдебно заседание, проведено на 28.11.2022
г. СвидетелкатаГ.С.С., сестра на ответницата, е заявила, че техните баба и
дядо се разпоредили приживе с притежавани от тях имоти и разпределили между нея
и сестра й получената цена за тях като всяка от двете сестри получила сума от
по 40 000 лв. като свидетелката предоставила на сестра си и своя дял от
сумата с оглед закупуване на недвижимия имот през 2008 г. Същата свидетелка е
заявила, че родителите им също са предоставили
на ответницата техни спестявания в размер на 30 000 лв. Идентични
показания в същото съдебно заседание е дал и свидетелят И.Г.Й. относно
предоставяни суми на ответницата от страна на нейните родители и роднини с
оглед на обстоятелството, че същите са разполагали с доста имоти, имали сериозен
бизнес, а баща й бил собственик на един от най-хубавите ресторанти в гр.
Созопол. Дадените показания на свидетелката С. с оглед близката й родствена
връзка с ответницата по съребрена линия от втора степен попадат в изключенията
на чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК, установяващ възможността да се установяват със
свидетелски показания сключването на договори за суми над 5 000 лв.,
поради което същите са допустими доказателствени
средства. С оглед нормата на чл. 172 от ГПК същите обаче следва да бъдат
кредитирани с оглед останалите събрани по делото доказателства. От ангажираните
по делото доказателства липсват основания настоящият съдебен състав да не
кредитира същите. Показанията на свидетелката са последователни и вътрешно
логични, а се подкрепят и от доказателствата по делото. Видно от представените
по делото доказателства /удостоверения за данъчни оценки – стр. 537 и 539,
класьор 1 в делото, декларации по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверения за наследници/,
установяващи факта на придобита съсобственост на основание наследствено правоприемство от
възходящите от втора степен на ответницата за притежавани от тях приживе
имоти, което прави достоверно и твърдението, че приживе са продали част от
притежаваните от тях такива и са разпределили получената сума между своите
внучки. При извършена справка в публичния търговски регистър от състава на съда
с оглед проверка достоверността на показанията на свидетеля Й. се установява,
че и бащата на ответницата е ЕСК на три търговски дружества, две от които с
предмет на дейност – „хотелиерство и ресторантьорство“, което отново индикира за достоверност на същите. Извод в идентичен
смисъл е обективиран и в постановлението на ОП –
Бургас за отказ за образуване на ДП за пране на пари, което постановление,
разбира се не е задължително за настоящия съдебен състав, но отново индикира за достоверност на ангажираните от ответницата
гласни доказателствени средства. Ответницата не е
осъждана респ. срещу нея няма данни респ. наведени твърдения да се водят
наказателни производства /в досъдебна или съдебна фаза/, напротив налице е
отказ да се образува такова. Поради което настоящият съдебен състав намира, че
същата е закупила процесния имот с оглед
предоставените от възходящите й и сестра й суми и лични средства от спестовен
влог.
Към датата на разпореждане с този имот
неговата пазарна цена възлиза на сума в размер на 149 600 лв., съобразно
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице П.Я.. Продажната цена на
закупения впоследствие апартамент, предмет на исковата претенция за отнемане –
ап. 15, находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул.
„************ по нотариален акт възлиза на сума в размер на 150 000 лв., а
като пазарна стойност, дадена от СТЕ в размер на 103 100 лв. Периодът от
време между двете разпоредителни сделки е 4 месеца т.е. налице е обоснован
извод, че с продажната цена от имота в гр. Пловдив, впоследствие е закупен
имотът в гр. София.
На следващо място, отново за пълнота на
мотивите, в заключението по СИЕ,
изготвена от вещото лице С.М. е посочено, че общият размер на доходите/приходите
за периода 17.11.2007 г. -17.11.2017 г. на ответницата са в общ размер на
287 901, 04 лв. /стр. 9 в заключението, таблица 3/, а общият размер на
обичайните и извънредни разходи възлиза на сума в размер на 762 312, 95
лв. /таблица 12, продължение, стр. 18 в заключението/, поради което е обоснован
извод, че разходите надхвърлят получените доходи в проверявания период със сума
в размер на 474 411, 91 лв.
С
оглед останалите данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че следва
да подложи на критичен анализ тези изводи на вещото лице. Видно от данните по
таблицата, ВЛ е приело наличие на начално салдо по банкови сметки към 2007 г. в
размер на 49 706, 17 лв., който извод противоречи на изводите,
обективирани в т. 5.2 от заключението, в което са посочени началните салда по
всички сметки на ответницата към началото на проверявания период и сбора от
същите възлиза на сума в размер на 55 738, 13 лв. В приложения от ищеца
ревизионен акт на ответницата /стр. 169, класьор 2 в делото/ е посочено, че вложените
суми по спестовни влогове на ответницата възлизат на сума в размер на 56 469
лв. На следващо място, като доход по ГДД е посочена сума в размер на 167, 20
лв. за 2007 г., а в ревизионния акт на НАП, цитиран по-горе е посочена сума в
размер на 1 802, 49 лв. Съвсем отделен въпрос е, че съобразно
констатациите в ревизионния акт към края на 2007 г. ответницата е разполагала с
парични средства с установен произход в размер на 87 406, 26 лв., а не
посочените от вещото лице 50 170, 27 лв.
По отношение посочените доходи за 2008 г.
вещото лице не е включило сума в размер на 16 550 лв. – получени от
ответницата заеми от физически лица, установени в ревизионния акт на НАП респ.
справката, изготвена за получени заеми от НАП, представена от ищеца /стр. 602,
класьор 2 по делото/.
По отношение посочените доходи за 2009 г. вещото
лице не е включило сума в размер на 11 200 лв. – получени от ответницата
заеми от физически лица, установени в ревизионния акт на НАП респ. справката,
изготвена за получени заеми от НАП, представена от ищеца /стр. 602, класьор 2
по делото/, същата обаче е посочена само като разход в таблица 12 на
заключението.
По отношение посочените доходи за 2010 г.
вещото лице е включило сума в размер на 25 510 лв. – получени от ответницата
заеми от физически лица, изводите за които се обосновават с горецитираната справка
от НАП /т.5.6. от заключението/, но в
справката на НАП за получени заеми от ФЛ е
посочена сума в размер на 48 510 лв., която фигурира респ. и в
ревизионния акт. Посочената сума от 48 510 лв. фигурира само като разход в
СИЕ, видно от записванията в таблица 12, но не е отчетена като приход.
Фактът на реалното получаване на тези заеми
се установява и от самото извлечение от банковите сметки на ответницата, изготвено от ВЛ по СИЕ като приложение 1 към
заключението с оглед пълното съвпадане като дата и сума на банковата операция и
тези, посочени в справката за заеми, изготвена от НАП, приложена от ищеца.
Съобразно приложение 1 към СИЕ по делото, по
банкова сметка, *** № 1, на ищцата през 2011 г. са постъпили парични суми от
различни физически лица - на 20.05.2011 г. – 1 000 лв. отВ.С., на 20.05.2011 г. – 1 200 лв. от „Б.“
ЕООД, на 03.06.2011 г. – 2 500 лв. от Й.С., на 03.06.2011 г. – 500 лв. от Й.С.,
на 18.07.2011 г. – 100 лв. – А.Т.т.е. общ размер от
5 300 лв. За периода 2011 г. отново по банкова сметка ***, посочена под т.
„г“ в приложението фигурира сума в размер на 2 000 лв., внесена от А.Л.на
02.05.2011 г. За периода 2012 г същата сметка от трети лица възлизат на обща сума в размер на 6 650 лв. За периода 2013 г.
са налични две постъпления по тази
сметка от трети лица в общ размер на 1 395 лв. като основанието, посочено за
едно от тях е „заплата“ от „Панта Дизайн Студио“ ООД за сума в размер на 995
лв. За 2015 г. сумата, постъпила по тази банкова сметка ***. За 2016 г. – възлиза на 800 лв. Тези внесени
суми съставляват приход за ищцата, но същите не са посочени като такъв от
вещото лице /отчетени са единствено като разход в таблица 12/. Общият им размер
възлиза на 18 645 лв. За да обоснове извод, че сумите представляват приход
настоящият съдебен състав съобрази отново ангажираните по делото гласни и
писмени доказателства в тяхната съвкупност, от които се установява, че част от
физическите лица, вносители, фигурират в списъка, изготвен от НАП и касаещ периода 2007 - 2010 г. като заемодатели на
ответницата, което дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че
тези суми са предоставени на ответницата на облигационно основание. Този извод
кореспондира и с показанията на свидетеля И..Й. в съдебно заседание от
28.11.2022 г., който заявява, че ответницата е била подпомагана от близки,
роднини вкл. от самия свидетел.
Не са отчетени и сумите, предоставени от
роднини на ответницата като дарение или заем, съобразно показанията на
свидетелката С., разгледани в рамките на настоящото съдебно решение по-горе.
В обобщение на горните съображения,
настоящият съдебен състав намира, че доходът на ответницата за релевантния период
по делото възлиза на сумата от 512 532, 03 лв.
Съобразно заключението на СИЕ общият размер
на обичайните и извънредни разходи на ответницата възлиза на сума в размер на
762 312, 95 лв. /таблица 12 продължение в заключението/, съставляваща
аритметичния сбор на всички разходи, сторени от ответницата в проверявания
период и то само съобразно твърденията в исковата молба без да се съобразяват
останалите доказателства по делото. Отново тези изводи на вещото лице следва да
бъдат подложени на критичен анализ доколкото същите са в противоречие с
ангажираните по делото писмени доказателства. В таблицата, обективираща
разходите на ответницата вещото лице е посочило сума в размер на 210 129,
49 лв., която сума като аритметично изражение е идентична със сумата, посочена
в таблица 8 на заключението и представлява, съобразно таблицата, сумата от
върнатите на ответницата и предоставени от нея заеми на дружество „Б.“ЕООД.
Този извод на вещото лице е мотивиран със записванията в годишните данъчни
декларации на ответницата. В таблица 15 на заключението ВЛ е посочило, че
ответницата е предоставила в заем на „Б.“ ЕООД сума в размер на 346 209,
49 лв. Тази сума, обаче не е предоставена еднократно, за да се обосноваве извод
относно наличието на доход с установен законен произход в патримониума
на ответницата в сочения размер, а същата представлява аритметичен сбор на
отпуснатите заемни средства от ответницата на дружеството през целия проверяван
период. В сочената таблица 15 са посочени 41 протокола на ОС на търговското
дружество послужили като основание за възникване на заемните отношения между
ответницата и търговското дружество. Видно от годишните данъчни декларации,
подадени от ответницата, приложени по делото като доказателства от ищеца тези
заеми и регулярно са връщани. Не съществува пречка от обективен характер след
връщане на предоставен заем, ответницата с последващо
решение на ОС на дружеството да предостави върнатата й заемна сума отново в
заем на дружеството с оглед периодичността на взиманите решения и сумите,
предмет на заемите, които в голямата си част касаят незначителни суми до
100-200 лв., предоставяни ежемесечно на дружеството като заемни средства. При
тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че сумата, която следва
да бъде отразена като разход за ответницата е тази, предоставена от нея на
дружеството, за която в ГДД за 2017 г. е посочена като невърнат заем и същата
възлиза на 136 080 лв./които са и предмет на самата ищцова
претенция/.
Отделно от това в таблица 12 е посочена сума
в размер на 162 218, 73 лв. като разход, изразяващ се от вноски по
банковите сметки на ищцата – лични и от трети лица. Част от тези вноски по
естеството си представляват дадените в заем на ответницата парични суми,
коментирани по-горе в съдебното решение, друга част представляват платени
вноски по отпуснат й кредит от трето лице, както и извършени междубанкови
преводи от ответницата в полза на „Б.“ ЕООД по повод регулярните заемни
отношения между нея и дружеството, чиито ЕСК е. Същите не са налични към край
на проверявания период с оглед посочените крайни салда по банковите сметки на
ответницата. Съобразно
задължителните указания, дадени с ТР 4/2023 г. на ОСГК на ВКС, преминаването на суми по
банкови сметки, които като краен
резултат не са увеличили актива,
не следва да се включват
в него, независимо от техния размер,
поради което тази сума следва да бъде изключена при извършваната съпоставка.
Съвсем отделен въпрос е, че в значителната си степен едни и същи суми са
включвани двукратно като разход на ищцата /веднъж в колона 5 на таблица 12,
втори път в колони 2 и 3 на таблица 12 – продължение/. Поради което сочената
по-горе сума като преминала през имуществото на ответницата не следва да
участва при определяне на несъответствието.
Включена е като разход сумата от 211 900 лв., представляваща пазарната
цена на жилищния имот в гр. Пловдив към датата на неговото закупуване, по
отношение на който бяха изложени вече съображения, че е закупен с парични
средства с установен произход, но не е включена като приход на ответницата
сумата от пазарната му стойност към датата на разпореждане с него –
149 600 лв., поради което настоящият съдебен състав намира, че разход за
ответницата съставлява разликата между покупната пазарна стойност и продажната
такава /211 900 – 149 600/ т.е. 62 300 лв.
В обобщение на горните съображения
сумата от обичайни и извънредни разходи на ответницата възлиза на 374 034,
73 лв.
Разликата между сбора на доходите на ответницата и сумата от сторените
обичайни и извънредни разходи възлиза на 138 497, 30 лв. т.е. това са
нетните доходи на лицето за проверявания период. Паричното изражение на
имуществото на ответницата е сума, по-малка като аритметична стойност от сумата
на нейните нетни доходи. Дори изцяло хипотетично да се приеме, че стойността на
имуществото е тази, посочена в исковата молба /с включената сума от
136 080 лв./ то несъответствието между стойността на имуществото и нетните
доходи на ответницата би възлязло на сума в размер на 109 541, 25 лв.,
която сума е значително по-малка от предвидения от законодателя долен праг при
определяне на значително несъответствие.
Предвид тези съображения заявените искове като неоснователни подлежат на
отхвърляне. При този изход на спора на ответницата не се следват разноски
доколкото по делото липсват данни такива да са сторени. В приложените
адвокатски пълномощни липсват данни за уговорено и платено възнаграждение респ.
други разходи не са сторени в хода на производството.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК вр с чл. 157 ал.2
от ЗПКОНПИ ищецът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС дължимата ДТ
за разглеждане на производството /включително в частта, за която производството
е прекратено впоследствие с оглед заявения частичен отказ от иск/, която ДТ
възлиза на сумата от 32 425, 15 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ заявените искове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
/КОНПИ/, БУЛСТАТ ********със съдебен адрес:*** срещу Т.С.С. ,ЕГН **********,*** – адв. К. Г. за отнемане в полза на държавата на имущество от
ответницата на основание чл.
142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, както следва:
1. Апартамент № 15, находящ
се в гр. София, район „Красно село“, ж.к. „Хиподрума“, в жилищната сграда на
ул. „************, вход единствен, на шести етаж, състоящ се от дневна, кухня,
спалня, входно антре, баня с тоалетна и две тераси, със застроена площ от 67,
39 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 15, с полезна площ от 2,47
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
заедно с 0,028% идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ от 328 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 296, 60 кв.м.,
съставляващо УПИ VІІ-801 от кв. 1033 по плана на гр. София, местност „бул.
България“ и местност „Хиподрума“.
2. 170,50/1 263 кв.м. идеални части от
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 67800.504.315 по КККР на гр.
Созопол, обл. Бургас, одобрени със заповед
РС-18-60/04.10.2007 г. , с адрес на имота: гр. Созопол, ул. „Ропотамо“, с площ
1263 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/
3. сумата от 437 лв. – вземане на Т.С.С. от „УниКредит Булбанк“ АД от
инвестиции в колективен взаимен фонд
4. сумата от 136 080 лв. – вземания на Т.С.С. от „Б.“ ЕООД, ЕИК **********със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, ул. „********** като неоснователни.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, БУЛСТАТ ********със
съдебен адрес:*** заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК вр.
с чл. 157 ал.2 от ЗПКОНПИ в полза на СГС сума в размер на 32 425,
15 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: