Решение по дело №958/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2337
Дата: 21 април 2020 г.
Съдия: Любка Емилова Голакова
Дело: 20181100100958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 21.04.2020г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 958 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът М.А.А. твърди, че на 24.05.2017г., около 18:50 часа, в гр.София, по ул."Софроний Врачански" с посока на движение от ул. "Пиротска" към бул. „Тодор Александров" М.Е.М. - неправоспособен водач - управлявал лек автомобил марка „Лексус" модел „ГХ470" с рег.№ *******под въздействието на наркотични вещества - кокаин. В района на №15, водачът М.Е.М. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, като блъснал ищеца – пешеходец. При удара последният бил притиснат между два леки автомобила - управлявания от М.М. и паркиран от ляво на платното за движение лек автомобил марка „Ситроен" модел „Ц-Елизе" с per. №*******. Твърди, че от описаната произшествие са му причинени следните телесни увреждания: инкомплектна травматична лезия в задния рог на медиалния мускус; руптура на мускулни влакна в областта на медиалната глава на мускул гастрокнемиус; хидропс на дясна колянна става. Посочва, че непосредствено след ПТП ищецът е закаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", където травмираният крайник е бил обездвижен с туторгипсова шина. На 26.05.2017г. е извършено образно изследване - МРТ на дясна колянна става, чрез което са установени горепосочените травматични увреждания и ищецът е приет и настанен за лечение в Медицински институт - МВР в Клиника по ортопедия и травматология, поради клинични данни за ставен излив, оточна дясна колянна става, наличие на контузно- охлузни рани в областта на фоса поплитея на дясна патела, ограничени и болезнени движения на дясното коляно. Заявява, че е изписан от болничното заведение на 29.05.2017г. с указание за 30 дневна имобилизация на крайника, назначена медикаментозна терапия за същия срок и издаден болничен лист до 28.06.2017г. Поради продължаващи болки в дясната колянна става, оток и ограничени движения в същата на 23.06.2017г. ищецът е приет отново в Медицински институт-МВР в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, от където е изписан на 03.07.2017г. с препоръки за повторна рехабилитация. На 02.08.2017г. ищецът отново е постъпил в същото отделение за провеждане на повторна рехабилитация, тъй като и към този момент все още е имал оток в областта на дясната колянна става, ограничено движение в същата и затруднена походка. Изписан е на 09.08.2017г.  Описва, че в резултат на процесното ПТП дълго време е бил в безпомощно състояние с обездвижен десен долен крайник. Не е можел да се обгрижва сам и да извършва елементарни движения, свързани с ежедневните му нужди. Същият е търпял значителни болки и страдания по време на ПТП и след това в продължителния процес на оздравяване. Посочва, че изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от пътно- транспортното произшествие, не спи спокойно след инцидента, има кошмарни сънища. Състоянието му е свързано със силни болки и страдания, свеждащи се до оплаквания от постоянни, с различен интензитет болки в десния долен крайник, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да се движи нормално. И до настоящия момент ищецът изпитва периодични болки в травмирания крайник. Месеци наред ищецът е бил нетрудоспособен. Посочва, че за процесното ПТП е образувано ДП № 274/2017г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 15500/2017г. по описа на СГС, съставен бил и КП № К-337/24.05.2017г. Твърди, че за процесния лек автомобил марка „Лексус" модел „ГХ470" с рег.№ ******* има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен с ответника. С молба с вх.№9616 от 17.08.2017г. до З. „Л.И." АД поискал изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, но до настоящия момент нямало извършено плащане по заявената претенция. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:

- 70 000 лева, предявен като частичен от 150 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 23.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.  В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 127 от делото/.

Ответникът – З. „Л.и.” АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва:

- наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек автомобил, който договор е валиден към датата на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и твърдението, че същото е причинено само и единствено по вина на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника. Наведено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, като твърди, че същият се е движел по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 129 от делото/.

Третото лице помагач – М.Е.М. в съдебно заседание заявява, че вследствие на ПТП за ищеца не са настъпили тежки последици, като баща му е видял ищеца 30 дни след инцидента да върви нормално. 

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 ,т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:

         - наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек автомобил, който договор е валиден към датата на процесното ПТП и

         - настъпване на процесното ПТП.

По делото на страница 6 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-337 от 24.05.2017., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР относно процесното ПТП. В него е посочено, че ищецът е бил на пътното платно при настъпване на ПТП.

По делото на страници 9 – 13 са представени медицински документи, като последния от тях е епикриза по ИЗ № 6320 на медицински институт – МВР, Клиника по ортопедия и травматология, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 26.05.2017г. с диагноза: контузия на коляното. Изписан е на 29.02.2017г. с препоръки да носи тутурната шина за период от 30 дни.

На лист 14 е приета епикриза по ИЗ № 7515 на медицински институт – МВР, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, установяваща, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 23.06.2017г. с диганоза: последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник. Изписан е на 03.07.2017г., като е отчетено подобрение от проведената рехабилитация.

Приета е и на лист 15 от делото Епикриза по ИЗ № 8885 отново на медицински център – МВР, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, от която се установява, че ищецът е постъпил в отделението на 02.08.2017г. за продължаване на рехабилитацията и на 09.08.2017г. е изписан от болничното заведение.

 По делото са представени пет броя болнични листове /страници 16 – 20/, от които се установява, че ищецът е бил във временна нетрудоспособност за периода 25.05.2017г. - 16.09.2017г.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-психологична експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като  компетентно, обективно изготвено и пълно. Заключението е изготвено въз основа на представените по делото документи и извършено психологично интервю с ищеца. Експертизата приема, че вследствие на инцидентът, ищецът е развил посттравматично стресово разстройство, което е приело хроничен характер. Симптомите, които се наблюдават у ищеца, включват: хронично безсъние; кошмарни сънища, свързани с инцидента, които се повтарят почти непрекъснато и до сега, субективно възприемана опасност при приближаване на голямо превозно средство, което причинява у него тревожност и страх и затруднява изпълняването на служебните му задължения.

Във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство, което е приключило с одобрено от съда споразумение, обективирано в протокол № 109 от 04.06.2019г. по нохд № 2407/2018г. по описа на Софийски градски съд, 32 състав. С така приетото споразумение М.М. се признава за виновен за това, че на 24.05.2017г. около 18.50 часа в гр. София на ул. „Софроний Врачански” в района на №15 при управление на лек автомобил марка „Лексус” с рег. № *******е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е причинил средна телесна повреда на ищеца, като описаното представлява престъпление по чл. 342, ал. 3, буква „б“, пр. 1, алтернатива 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК, както и за виновен в това, че на същата дата и време е управлявал лекия автомобил след употреба на наркотични вещества.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението е прието, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е  получил следните телесни увреждания:

- контузия на дясна колянна става, непълно прекъсване на задния рог на медиалния/вътрешен/менискус в дясно,

- разкъсване на мускулни влакна в областта на медиалната глава на мускул гастрокнемиус в дясно,

- излив на течност/хидропс/ в дясна колянна става. Вещото лице посочва, че евентуалния механизъм на получаване на уврежданията е директно притискане на дясно коляно с подбедрица между два леки автомобила, като е възможно уврежданията да настъпят между пешеходец и 2 автомобила по типа на притискане на десен долен крайник. Посочено е още, че по спешност пострадалият е посетил „Пирогов“, където са направени рентгенографии на увредения крайник, консултщии, диагностициран, тоалирани охлузните рани, поставен ТАП й гипсовд туторна шина. Вещото лице приема, че причинените болки и страдания били най- интензивни, непосредствено след травмата в първите 10-15 дни, след сваляне на имобилизацията, по време на раздвижването. Вещото лице посочва, че самата увреда на дясна колянна става с частично прекъсване на вътрешния менискус създава условия за ускоряване на дегенеративните промени на ставата, което води до болки при натоварване и промени във времето. В заключението е посочено, че е извършен личен преглед на ищеца от вещото лице, при което е наблюдавано, че същият се движи самостоятелно, като при изследване без дефицит в сгъване и разгъване на дясно коляно. В проведеното на 20.03.2019г. открито съдебно заседание, вещото лице е обяснило какво представлява гипсова тутурна шина, която е била поставена на ищеца за около 30 дни – шина, която започва отзад от над петата и  обхваща цялото коляно, и завършва отзад на средната трета на бедро.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят М.Д.К., която е и очевидец на ПТП. Свидетелят посочва, че с ищеца са колеги – имат общо работно място. Описва мястото и начина, по който е настъпило процесното ПТП: Тя и ищеца са били на „32-ро училище“, когато са забелязали джип, който навлязъл ул. от „Пиротска“ посока „Тодор Александров“. Когато автомобила започнал да паркира жена е извикала, че той е ударил колата, тогава ищецът отишъл и поискал документи на автомобила и на водача, но такива не били предоставени. Ищецът отново поискал документите за проверка. Шофьорът направил  маневра назад, при която маневра ищецът бил смазан между две коли. Автомобилът направил маневра напред и след което пак назад и последвало второ мачкане. Свидетелят посочва, че тя и ищеца са успели да задържат шофьора. На място са пристигнали и други колеги и Бърза помощ, като към този момент ищецът е бил на земята и не е могъл да става. Описва, че първо ищецът е бил с гипс, за около седмица, а след това с шина за около месец, а след това е правил рехабилитация. Според свидетелката след случая има ищецът не е нормално подвижен човек – не може да изходи 100 м. и да не започне да криви и влачи крака. Произшествието се е отразило и на отношението му към работата – преди тя е била призвание, а сега изпитва недоверие и страх, както и на отношението му към близките. Заявява още, че ищецът е трудно подвижен, не може да изходи 100 метра и започва да влачи крак. Емоционално имал голяма промяна и в личен, и в професионален план. Отношението към близките му се променило. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която се твърди, че ищецът след инцидента е трудно подвижен човек и съответно при движение на 100 и повече метра започва да влачи и криви десния крак, тъй като в заключението на съдебно – медицинската експертиза е посочено, че няма дефицит в движенията на колянната става и не са представени по делото медицински документи за невъзстановени увреди. 

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като  компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението е описан механизма на настъпване на процесното ПТП: на 24.05.2017г. около 18:50 ч в гр.София на ул., „Софроний Врачански ”с посока на движение от бул.”Тодор Александров ” към ул.“Пиротска“ в района на № 15 е бил паркиран л.а. „Ситронен Ц-Елизе“ с рег.№ *******“. В същото време в обратната посока от ул. „Пиротска“ към бул. „Т.Александров“, при наличие на пътен знак В1- „Забранено е навлизането на ППС“ лек автомобил „Лексус ГХ470“ с рег.№*******управляван от М.М. *** и е достигнал района на № 15, където е спрял в дясната пътна лента, с цел да паркира. Към него се е приближил пострадалият полицай М.А.. При движението на л.а. Лексус на заден ход, пострадалият пешеходец в определен момент вероятно е стъпил върху лявата стъпенка на л.а. джип Лексус, защото при сблъсък, левият праг на автомобила би му нанесъл сериозна травма в областта на подбедриците. При движението на заден ход л.а. Лексус се е движил по дъга, като предната част на лявата му страна се е приближила до паркирания л.а. Ситроен и затова пешеходецът е бил притиснат между двата автомобила, в областта на задния ляв калник на л..а Ситроен. Малко по-късно предната част на л.а. Лексус се е протрила в областта на левия край на задната броня и по веждата на задния ляв калник. Вещото лице посочва, че причината за настъпване на ПТП е в действията на водача на л.а. Лексус, който при наличие на полицай контактуващ с него е потеглил на заден ход. Преди да достигне и да се спре до предната лява врата на л.а. Лексус полицаят е преминал покрай паркирания л.а. Ситроен, а при разговор с водача не го вижда. Водачът на л.а. Лексус имал възможност да не допусне ПТП, като не потегля на заден ход при наличие на охранителен орган-полицай до неговата лява врата. Полицаят е имал възможност още в началото на движение на л.а. Лексус да се отдръпне назад и да се отдалечи от автомобила. В заключението е определено, че при движението на заден ход на лекия автомобил лексус към момента на сблъсъка е достигнал скорост не повече от 10 – 12 км/ч.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

          Относно иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/

          Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;

3. причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,

4. предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,

5. здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,  

6. валидно възникнало застрахователно правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие относно описания в исковата молба лек автомобил,

7. на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,

8. представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета.

От събраните и описани по-горе доказателства /одобреното споразумение по чл.381 от НПК, обективирано в протокол № 109 от 04.06.2019г. по нохд № 2407/2018г. по описа на Софийски градски съд и заключението на авто – техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача на лекия автомобил.

От представените медицински документи по делото и заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба увреждания: контузия на дясна колянна става, непълно прекъсване на задния рог на медиалния/вътрешен/менискус в дясно, разкъсване на мускулни влакна в областта на медиалната глава на мускул гастрокнемиус в дясно, излив на течност/хидропс/ в дясна колянна става, както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми.

От приетата по делото съдебно-психологическа експертиза се установява по какъв начин настъпилото ПТП е преживяно от ищеца: неспокоен сън, тревожност и страх, което затруднява изпълняването на служебните му задължения, както и, че същото е отключило посттравматично разстройство при ищеца, което е с хроничен характер.

От представените и описани по-горе медицински документи и съдебно-медицинската експертиза се установяват предприетите действия за възстановяване от ищеца: поставена е гипсова туторна шина за срок от 30 дни и двукратно е провеждана рехабилитация с оглед увеличаване обема на движение.  Възстановителният период в ортопедичната си част е бил за около 4 месеца /предвид периода на временна нетрудоспособност, определен в представените и описани по-горе болнични листове/ и е завършен, като остатъчни прояви са болки и дискомфорт при физическо натоварване и при промяна на времето, както и самото увреждане води до ускоряване на дегенеративните процеси в колянната става.

При така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

         Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 41г., продължителният лечебен и възстановителен период от около 4 месеца за колянната травма, интензитета на болките, които са били най – интензивни непосредствено след травмата в първите 10 – 15 дни и след сваляне на имобилизацията, при раздвижването, претърпените неудобства от личен и битов характер за този период, обстоятелството, че при определени обстоятелства /промяна на времето и физическо натоварване/ ще има болков синдром в мястото на претърпяната травма, както и влиянието върху дегенеративните помени в тази става, емоционалните преживявания на ищеца след и във връзка с процесното ПТП – стрес, страх, неспокоен сън, безсъние, развитото посттравматично стресово разстройство, което е придобило хроничен характер, съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава  на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.

При така приетото следва предявеният иск да бъде уважен до сумата от 30 000 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2018 г. до окончателното изплащане, като над тази сума до предявения размер на частичния иск от 70 000 лв. се отхвърли като неоснователен.

 

Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият се е движел по пътното платно за движение.  Съдът намира такава наведеното възражение за съпричиняване за неоснователно. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че на сочената в исковата молба дата ищецът е изпълнявал служебните си задължения, като охрана на обществения ред и безопасност по време на абитюриентски бал и се е намирал на това място, поради сигнал за настъпило ПТП, както и нарушение на правилата за движение от водача на лекия автомобил лексус, който се е движел в насрещното движение на еднопосочна улица.

 

Относно направените по делото разноски

Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. В.О.  адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 лева, съразмерно на уважената част от иска.

Направените от ответника разноски са в размер на 350 лв. - депозит по допуснатата авто – техническа експертиза. Тази страна е претендирала и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 150 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 214, 28 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 200 лв., както и 214, 28 лв. разноски, платени от бюджета за депозит по допуснатата съдебно- медицинска /250 лв./, съдебно – психологическа /250 лв./ и съдебно- психиатрична експертизи /100 лв./, съразмерно уважената част от иска.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.А.А., ЕГН - ********** *** - чрез адвокат В.О. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от  30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.05.2017г. в гр. София, относно което е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК, обективирано в протокол № 109 от 04.06.2018г. по нохд № 2407/2018г. по описа на Софийски градски съд, 32 състав, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв., който иск е предявен като частичен, от иск в пълен размер от 150 000 лв.

         ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.О., адвокат от САК, с адрес: ***  на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от  1 430 лв.

         ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН - ********** *** - чрез адвокат В.О. да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 214, 28 лв.  

         ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:***  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 1 414, 28 лв.

         Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – М.Е.М., ЕГН – ********** с адрес: ***.

                   Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: