О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Н.
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
ч.в.гр.д. № 1182 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 34201/14.05.2019г. от Т.П.Г., С.Г.С. и П.Г.М., чрез адв. К.М.,
срещу определение от открито съдебно заседание от 08.05.2018 г., с което е
прекратено производството по гр.д. № 2065/2018 г.по описа на Районен съд –
Варна.
Жалбоподателите посочват, че имат право да предявят
отрицателен установителен иск срещу ответниците, тъй като в полза на единия от тях е издаден
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, попадащ в границите
на имот, за част от който твърдят, че разполагат с решение № 1372/27.06.2006 г.
на ОбСЗГ-Варна, с което им е признато право на възстановяване
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка се обосновава наличието на
правен интерес от предприетата защита, който произтича от възможността ищците
да придобият права върху имота, в случай че правата на ответниците
бъдат отречени.
В отговора на частната жалба се посочва, че обжалваното
определение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с
процесуалните правила. Изразява подробно становище, свързано с липсата на
доказан от ищците правен интерес за отричане правата на ответниците
по отношение на конкретния процесен имот, предвид
липсата на изработен и влязъл в сила ПНИ.
Жалбата е с правно основание чл. 130, изр. 2 от ГПК, подадена е от
процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в
срок – определението е от о.с.з. на 08.05.2019 г., а частната жалба е подадена на
14.05.2019 г. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.
Съдът като
разгледа подадената частна жалба, писмения отговор, събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Ищците Т.П.Г., С.Г.С. и П.Г.М. са предявили отрицателен установителен
иск против И.С.Н., В.Н. и Г.Н. с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2571.4636 с площ от 597
кв.м., находящ се в гр. Варна, к.к. Чайка, с.о. „Ален
мак“, местност „Ламбур Пунар“.
Първият ответник И.С.Н. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на издадения в негова полза констативен
нотариален акт, с който е бил признат за собственик на основание давностно владение.
По делото се установява, че ищците, от своя страна, са наследници на Георги
С. Георгиев, починал на 29.11.2013 г., в полза на когото с решение №
1372/27.06.2006 г. на ОбСЗГ-Варна, е било признато
правото на собственост върху нива от 2.000 дка, находяща
се в строителните граници на гр. Варна, землището на кв. Виница, в местността „Банала чешма“. В решението липса надлежна индивидуализация
на имота чрез посочване на неговите граници (съседи), както и изготвена скица.
От приетите по делото две съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот с идентификатор 10135.2571.4636 с площ от
597 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Ален мак“, така и нива от 2.000 дка, находяща се в кв. Виница в местността „Банала
чешма“ попадат в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че към настоящия
момент няма изработен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ), с
който ще се определят границите и местонахождението на имота, предмет на решение
№ 1372/27.06.2006 г. на ОбСЗГ-Варна. Вещото лице
посочва, че от направената справка в Служба ТСУ към Община Варна и Служба
поземлена реформа, е установило, че земята, подлежаща на реституция с Решение №
1372/27.06.2006 г. на ОСЗГ, не може да се индивидуализира, като границите и
местоположението й ще се определят с ПНИ. В тази връзка вещото лице дава
заключение, че поради липсата на влязъл в сила ПНИ, към настоящия момент е невъзможно да се установи дали процесният имот с идентификатор 10135.2571.4636 с площ от
597 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Ален мак“ е идентичен с имота, описан в Решение № 1372/27.06.2006 г. на
ОСЗК-Варна - нива от 2.000 дка, находяща се в
строителните граници на Виница в местността „Банала
чешма“. Допълнителна причина за това е и че в решението на ОСЗК-Варна липсва надлежна
наиндивидуализация на имота с посочени граници (съседи)
на имота, като границите и местоположението на същия ще се определят едва от плана
на новообразуваните имот, който към настоящия момент не е изготвен. С оглед на
това, вещото лице е посочило, че не може да се определи местоположението на подлежащия
на реституция имот по граници и съседи, да се отрази и ситуира
по всички действали планове за местността, в която попада. Оттук не може да се
определи и дали с процесният имот с идентификатор
10135.2571.4636 с площ от 597 кв.м. попада изцяло или частично в нива от 2.000
дка, предмет на решението на ОбСЗГ.
Районен съд-Варна, като е взел предвид становището на вещото лице с
определение в о.с.з. е прекратил, производството, като е приел, че ищците не са
доказали фактите, от които произтича правният им интерес, поради липсата на
индивидуализация на имота, подлежащ на възстановяване, с оглед липсата на
влязъл в сила ПНИ, който да ситуира местоположението
и да определи границите на имота.
От
установената по-горе фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че
частната жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по възстановяване на собствеността на терените по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1,
т. 3 от ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., се осъществява на два
етапа. Първият етап е постановяване на решение на ПК/ОбСЗГ,
с което се признава правото на собственост при условията на пар.
4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали
земеделските земи. Съгласно чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ общинските служби по
земеделие изпращат служебно информация за тези решения на общината. Тази
информация намира отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл. 28,
ал.1 ППЗСПЗЗ следва да съдържа данни както относно предоставените за ползване
имоти, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. Въз основа на
него се изработва плана на новообразуваните имоти. Вторият етап се изразява в издаване
на заповед на кмета на общината по пар. 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или правото
на собственост се придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при
наличие на предпоставки по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – в този смисъл Решение №
77/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ВКС,Решение № 134 от 03.08.2012 г.
по гр. д. № 728/2010 г. на ВКС. Възстановяването на правата на собствениците
върху земеделски земи, предоставени за ползуване на
основание на актовете по § 4, при действието на сегашната редакция на § 4к
става със заповед на кмета на общината, която се издава след одобряване на
плана на новообразуваните имоти, който индивидуализира земите, които подлежат
на възстановяване. Тази заповед има конститутивно
действие и придружена от скица на имота, представлява титул за собственост-Решение
№ 761/09.08.2011г. по гр.д. № 1279/2009г. на ВКС. Задачата на плана на
новообразуваните имоти е да се установят границите на имотите на две групи
правни субекти: ползвателите с придобито/признато/ право да придобият
собствеността върху имотите, предоставени им за ползване и бившите собственици
с възстановено право на собственост. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана на
новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите
на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, планът се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и
съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите,
съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на
техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна
част от плана на новообразуваните имоти.
След изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията
на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този
план е одобрен и е влязъл в сила е възможно обособяването на съответните
самостоятелни обекти, съответно придобиването им, по който и да е от
предвидените в закона способи – реституция по ЗСПЗЗ, давност и пр. - в този
смисъл е решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС. Към момента
на влизане в сила на ПНИ се определя също така дали имотът подлежи на
възстановяване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 от ЗСПЗЗ или
чл. 25 от същия закон, т.е. не само че към този момент съответната част от
земната повърхност, от гледна точка на правото, добива характеристиките на
годен обект за придобиване и притежание на вещни права, но и се установява
яснота по отношение на възможността правото на собственост да бъде придобито
чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на §4а и
§4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни
способи (напр. давност) и от правни субекти, различни от лицата, посочени в §4. В решение № 194/08.12.2017 г. по
гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС е
прието, че преди приемането и влизането
в сила на ПНИ, спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права върху
земи по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. търсещи правна
защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на
такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени. А след като
предявилото отрицателния установителен иск лице не би
могло да реализира такава правна възможност за придобиване на права, като
пречката за това е идентична с пречките за установяване правата на ответника (да
придобие по давност имота, попадащ в терен по пар. 4
ЗСППЗ), то следва да се приеме, че не е налице правен интерес от предявяването
на такъв иск.
С оглед на горното и доколкото предмет на вещни права могат да бъдат само
самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи, настоящият
съдебен състав счита, че едва след изработване и влизане на ПНИ в сила са
допустими отрицателните установителни искове, за
имоти, които се намират в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предявени от лица,
претендиращи придобиване на право на собственост чрез възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, тъй като до този момент същите не представляват годен индивидуализиран обект
на правото на собственост /в този смисъл решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. №
1016/2017 г. на ВКС; решение №68/13.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по
гр.д.№791/2010г.; решение №101/06.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по
гр.д.№1998/2009г.; решение №477/27.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по
гр.д.№367/2009г./.
В настоящия случай, по делото не е спорно, че имотът, описан в Решение №
1372/27.06.2006 г. на ОСЗК-Варна, като нива от 2.000 дка в кв. Виница, м. „Банала чешма“, попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението
№ 1372/27.06.2006 г. на ОСЗК-Варна, от което ищците извличат претендираното право, е постановено след изменението на чл.
14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ, поради което то има само признавателен
характер. Този имот не е индивидуализиран с граници (съседи) в решението, липса
и скица към него, като неговите граници и точно местонахождение не са ясни,
поради липсата на влязъл в сила План на новообразуваните имот. По делото не се
спори, че към момента на постановяване на обжалваното прекратително
определение, ПНИ за местността, в която се намира спорния имот, все още не е
изготвен. Поради тази причина индивидуализацията
(граници и точно местонахождение) на земеделския имот, попадащ в територия
по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, описан в Решение № 1372/27.06.2006 г. на ОбСЗг-Варна,
ще се извърши едва с плана на
новообразуваните имоти. След влизане в сила на ПНИ ще е ясно къде точно подлежащия
на реституция имот, попада в м. „Банала чешма“, респ. дали е идентичен изцяло или отчасти в процесния имот с идентификатор 10135.2571.4636 с площ
от 597 кв.м. Следователно – за частите от
териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ най-ранният момент, в който е възможно нивата от 2.000 дка в местността „Банала чешма“, предмет на решението на ОбСЗГ,
да се индивидуализира с граници и местоположение, е моментът на влизане в сила
на плана за новообразуваните имоти – в този смисъл е и Решение № 49/ 26.07.2016 г. от
гр.дело № 5168 по описа за 2015 г. на ВКС. След като ПНИ
за съответната местност не е изготвен и не е ясно къде точно се намира подлежащия
на реституиране имот, за ищците към настоящия момент, с оглед ненадлежната му
индивидуализация, не съществува възможност за бъдещо реализиране на претендираното от тях право (отричайки правата на ответниците).
Налага се извода, че ищците нямат правен интерес от предявяването на
отрицателния установителен иск за собственост срещу ответниците по отношение на процесния
имот с идентификатор 10135.2571.4636 с площ от 597 кв.м., находящ се в гр.
Варна, с.о. „Ален мак“ , защото проведената процедура по индивидуализация на
признатото им с Решение № 1372/27.06.2006 г. на ОбСЗг-Варна
право на собственост върху нива от 2.000 дка в м. „Банала
чешма“ кв. Виница гр. Варна, не е приключила с изготвен и влязъл в сила ПНИ, за
да могат ищците да търсят защита, респ. бъдещо придобиване на конкретен годен
обект на правото на собственост, идентифициращ се частично или изцяло с имота
на ответниците, оспорвайки правата им и заявявайки
свое право върху този имот, с предявения иск – в този смисъл е и Решение №
460/20.10.2010г. по гр.д. № 230/2010 г. на ВКС. В случая е налице дори разминаване
в местностите, в които са намират процесният имот с идентификатор
10135.2571.4636 (м. „Ламбур Пунар“)
и нива от 2.000 дка, предмет на Решение № 1372/27.06.2006 г. на ОСЗК-Варна (м. Банала Чешма). Доколкото към настоящия момент подлежащият
на реституция имот не представлява надлежно индивидуализиран обект на правото
на собственост, поради липсата на ПНИ и доколкото това е пречка за установяване
на неговата идентичност (пълна или частична) с процесния
имот, предявеният отрицателен установителен иск е
недопустим, поради липса на правен интерес.
Горните изводи на съда, както и цитираната практика на ВКС, не противоречат
на т. 1 на ТР № 8/2012г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Предмет на вещни права, съгласно теорията и съдебната
практика, могат да бъдат само самостоятелни вещи, а за да са такива, същите
следва да са разграничени от другите вещи със съответните граници. В случая,
правото на собственост, което ищците твърдят, че имат възможност да придобият, ако
отрекат правата на ответника, следва да е надлежно индивидуализирано. Такава индивидуализация
липса, тъй като нива с площ 2.000 дка в кв. Виница, м. „Банала
чешма“, не е надлежно обособена със съответни граници, нито в Решението на ОбСЗГ, така и предвид липсата на влязъл в сила ПНИ. От това
следва да се приеме че ищците не са доказали възможността, че ще придобият годен
обект на правото на собственост при отречане правата
на ответниците. Липсата на годно индивидуализан обект, предмет на реституция, с оглед липсата
на ПНИ води до невъзможност за установяване на неговата идентичност с процесния имот, което е от решаващо значение за наличието
на правен интерес от отрицателен установителен иск.
Това е така, защото разглеждането по същество на делото и евентуалното
уважаване на предявения отрицателен установителен иск,
може да доведе до ситуацията, в която правото на собственост на ответниците върху процесния имот
да бъде отречено, без ищците да има възможност да придобият права върху този
обособен имот, поради това, че не е установено какви са границите на имота,
предмет на реституция и дали същият попада в процесния
имот с идентификатор 10135.2571.4636 с площ 587 кв.м. В решение №
194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС е възприето становището, че за
да се приеме, че предявяването на отрицателния установителен
иск е допустимо, осъществяването на такава възможност за предявилото иска лице да
придобие права /ако правата на ответника бъдат отречени със сила на присъдено
нещо/ следва да е и обективно възможно – тоест при извършването на преценка за
допустимостта на иска следва да се вземе предвид и доколко към момента на
разрешаване на спора е възможно да бъде придобито и притежавано право на
собственост върху съответната част от земната повърхност /недвижим имот/, тъй
като липсата на такава възможност за всеки един от спорещите субекти обуславя
недопустимост и на исковата защита. В случая, подлежащия на реституция имот не
е надлежно индивидуализиран с граници, които да го отграничат
от останалите имоти, поради което не представлява годен самостоятелен обект на
правото на собственост, което съответно води до невъзможност да се установи дали
попада в процесния имот с идентификатор
10135.2571.4636 с площ от 597 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Ален мак“ и
съответно дали ищците ще придобият процесния имот,
отричайки правата на ответниците. Едва след влизане в
сила на ПНИ, ще се индивидуализират точните граници на земеделската земя,
предмет на Решение № 1372/27.06.2006 г. на ОСЗК-Варна и съответно ще бъдат
изяснени пространствените предели на подлежащия на реституция имот и каква част
от нея попада в процесния имот. Едва след този
момент, ищците ще са легитимирани да предявят отрицателен установителен
иск за целия имот с идентификатор 10135.2571.4636 или реална част от него, ако земеделската
земя попада частично в него.
Гореизложеното е в съответствие и с постановките на т. 2 на ТР 8/2014г. по
т.дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че липсата на техническо
отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави
имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на
иск за защита на вещни права, при
условие, че границите на имота могат
да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за реституция. В хипотезата
на реституция по административен ред по ЗСПЗЗ юридическият акт, който определя
границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е
административният акт за реституция на този имот. В случая в Решение №
1372/27.06.2006 г. на ОСЗК-Варна липса посочване на границите на подлежащия на
реституция нива с площ 2.000 дка в м. „Балан чешма“, така
че същата към момента не е годен обект на правото на собственост. Едва с
приемането ПНИ ще се определят границите на нива с площ 2.000 дка в м. „Балан чешма“.
Изводите на съда за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск към момента, не накърняват правата на
ищците, тъй като придобивна давност върху нива с площ от 2.000 дка
в м. „Балан чешма“, предмет на неприключилата административна
процедура по възстановяване на собствеността, не може да започне да тече
до надлежното й индивидуализиране с влезлия в сила ПНИ. Следователно не може да
бъде придобит по давност изцяло или отчасти процесния
имот с идентификатор 10135.2571.4636, ако подлежащия на реституция имот, попада изцяло
или отчасти в процесния. Застъпеното в
постоянната практика на ВКС разбиране е, че давност не тече срещу този, който
не може да се защити чрез иск, който принцип е заложен в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Именно поради това докато не бъде индивидуализиран възстановения имот с ПНИ,
лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно
владение спрямо бившите собственици (Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№
2949/2008г. на ВКС, І г.о., Решение № 112 от 05.03.2101г. по гр.д. № 981/2009г.
на ІІ г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о. и
Решение № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІг.о.
Едва след надлежното определяне на границите на подлежащия на реституция имот с
плана на новообразуваните имоти, същият може да бъде придобит по някои
предвидените в закона способи. Поради това давност върху нива с площ от 2.000
дка в м. „Балан чешма“ до влизане в сила на ПНИ не би
могла да започне да тече. До този момент, имотът, за който ищците са признати
за собственици с Решение № 1372/27.06.2006 г. на ОСЗК-Варна, независимо от неговото
местонахождение в местността, не може да бъде придобит по давност включително и
от ответниците. Даденото разрешение касае всички лица, упражняващи
фактическа власт върху имот в терен
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение № 49/ 26.07.2016 г. от
гр.дело № 5168 по описа за 2015 г. на ВКС.
В обобщение на гореизложеното, след като ПНИ за съответната местност не е
изготвен и не съществува възможност както за установяване правата на ответниците върху него, така и за реализиране на претендираното от ицщите право,
следва да се приеме, че предявеният отрицателен иск е недопустим поради липса
на правен интерес – в този смисъл е решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. №
1016/2017 г. на ВКС.
Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено, без произнасяне
по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право,
съгласно т. 1 на ТР № 8/2012г. по тълк. д.№ 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
До същите изводи е достигнал и районния съд, поради което определението, с
което е прекратил производството по предявения отрицателен установителен
иск, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от открито съдебно заседание от 08.05.2018 г. по гр.д. №
2065/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено
производството по предявения отрицателен установителен
иск от Т.П.Г., С.Г.С. и П.Г.М. против И.С.Н., В.И.Н., Г.И.Н. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на имот с идентификатор № 10135.2571.4635 с площ 597 кв.м., находящ
се в гр. Варна, с.о. Ален мак, землището на кв. Виница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на основание чл. 274,
ал. 2, т. 1 от ГПК.
Председател: Членове: