Р Е Ш Е Н И Е 260129/29.10.2020г.
№ 29.10.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 20.10 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2936 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, предявена от Д.Х.
Д. против ЗАД ДаллБогг :Живот
и здраве»АД ,
с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 10
000 лв./частичен иск от общо
20 000 лв./, представляваща претърпени неимуществени вреди от настъпило
на 04.01.2019 год. ПТП, причинено от виновен водач управляващ МПС , застраховано по задължителна застраховка «ГО»при отвеника , ведно със законната
лихва от 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2019
год. настъпило ПТП с участието на МПС
застраховано по ЗЗ ГО при ответника и МПС, управлявано от ищеца, в следствие на
което последният сериозно пострадал.За инцидента бил съставен АУАН, КП за ПТП,
а на виновния водач било съставено наказателно постановление. Описват се
подробно неимуществените вреди претърпени от ищеца. Инцидента се отразил, както
на здравето, така и на психиката му. Била подадена молба до застрахователя за
изплащане на обезщетение, но и към настоящия момент липсвало каквото и да било произнасяне, което
пораждало правния интерес на ищеца от завеждане на настоящата претенция, която
претендира да бъде уважена в пълен размер, включително се претендира присъждане
на разноски.
В депозирания в срок отговор ответникът
оспорва основателността на иска. Единственият безспорен факт бил наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка ГО. Оспорва
твърденият механизъм на ПТП. Счита, че вина за настъпването му има ищецът, за
което излага съображения. Оспорва вида и
характера на получените увреждания, включително тяхната продължителност по
подробни доводи. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който управлявал МПС без поставен
предпазен колан. Прави възражение за съпричиняване в
хипотезата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД.Оспорва представени по делото документи.
Оспорва и претенцията за лихва за забава, като счита, че при действието на
новия КЗ такава се дължи едва от окончателното произнасяне на застрахователя по
преписката по щета. Иска се отхвърлянето на претенциите, както и присъждане на
разноски.
В с.з. страните не изпращат представители.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица съставен на 04.01.2019г.,
около 17:15ч. в гр.Я. на ул.“***“ на кръстовище с ул.“***“ между ППС с рег.№ ***,
марка “Деу“, модел „***“, собственост на Г.А.Г. и управляван
от него, със застраховка ГО в „ДаллБог:живот и
здраве“ и ППС с рег.№ *** марка „Опел“, модел“***“ с водач Д.Х.Д. и управляван
от него е констатирано ПТП с посочено пострадало лице П. Н. Д.. Според
посочените обстоятелства участник 1 се движи на такова разстояние зад участник
2, като не може да спре и го удря в задната част. За произшествието е съставен и
протокол за ПТП №***г. На виновния водач Г.А.Г. е съставен АУАН № ***г. и
наказателно постановление № *** от 18.01.2019г. на ОДМВР, ПП- Я., за това, че
същият не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко, с което виновно е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП, като
му е наложена глоба в размер на 200 лв.
Ищецът е представил писмени
доказателства , касаещи здравословното му състояние – лист за преглед на
пациент в СО от 04.01.2019 год., епикриза от
21.02.2019 год., амбулаторни листи, СМУ от 25.02.2019 год. и др.Такива
документи са представени и от ответника с отговора на исковата молба, като
всички те са били изследвани от назначената СМЕ.
С молба от 20.03.2019г. до ответното застрахователно
дружество ищецът е посочил уврежданията,
които е получил в резултата на настъпилото на 04.01.2019г. ПТП от виновния
водач на застрахованото при тях МПС със застраховка „Гражданска отговорност“ и
е поискал изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
от 20 000лв. В отговор застрахователят е изпратил уведомление от 20.06.2019г., че наличните документи са
недостатъчни, поради което не могат да се ангажират с определяне и изплащане на
претендираното обезщетение и претенцията не следва да
бъде уважена.
Ответникът е представил Уведомление от
20.04.2019 год. със сходно съдържание, адресирано до ищеца.
От представената проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за МПС с ДКН *** такава
има сключена със ЗАД“ДаллБог:живот и здраве“АД, с период
на валидност 21.03.2018г. – 21.03.2019г. , полица № ***.
По искане на ответната страна Община Я.
е представила цветна скица за това, каква е вертикалната и хоризонтална
маркировка, както и режима на светофарната уредба в района на процесното ПТП, както и циклограма
за режима на светофарната уредба на посоченото място.
По
искане на страните под делото е назначена и прието заключението на СМЕ, вещото
лице по която посочва, че при възникнало ПТП на 04.01.2019 год. ищецът е
получил автомобилна травма, при което е получил контузия на главата с болки в
теменните области на главата и сътресение на мозъка, което е протекло с
изразени вегетативни прояви и признаци, които говорят за посткомоционен
синдром.Бил е закаран в спешно отделение, прегледан и освободен след 15 минути.
Оплаквал се от лек световъртеж, като при прегледа не са установени видими
травматични увреждания.Отказал е хоспитализация.Предвид продължаващите болки в
главата е бил хоспитализиран за периода 19-21.02.2019 год. Според вещото лице
налице е причинно – следствена връзка между ПТП
и получените увреждания.Нормалният оздравителен процес при подобни
травми бил 2-3 седмици, в които постепенно оплакванията отшумявали.
Възстановяването при пострадалия продължило
значително дълго, като нямало обективни предпоставки за толкова дълго
продължаване на главоболието и световъртежа. От съдебномедицинско гледище
толкова дългото продължаване на оплакванията
се дължало на нарушения в психо –
емоционалната сфера. Не били установени никакви увреждания , които да
причиняват интензивни болки.Обикновено при комоцио хоспитализацията на пострадалия се
извършвала непосредствено след
инцидента, а не след два месеца. Ето защо вещото лице счита,че приемането на
ищеца в болница след около два месеца не е било необходимо.Ищецът не би
трябвало да има трайни последици от процесния
инцидент.В делото не били налице данни
за сътресение на мозъка със загуба на съзнание. В процесния
случай пострадалият не бил получил някаква значима физическа травма, която да
причини посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице при поставен
предпазен колан било малко вероятно
тялото на пострадалия да подскочи напред и нагоре и главата му с теменната
област да се удари по тавана, зад сенника.Ако е бил с поставен колан, то тялото
му би останало фиксирано към облегалката и при политане на главата напред не би
могъл да се удари по описания начин.Описано е какви са вероятните травми при поставен
предпазен колан.Не са се установили данни за проведени лечебни процедури във
връзка с травми получени по време на ПТП.
В
първото по делото с.з. ищецът е представил епикриза
от 09.12.2019 год. При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че не
счита , че е налице причинно –
следствена връзка между ПТП, респ. стресът от него и полученият около година след инцидента
инфаркт.
Механизмът
на процесното ПТП е установен от назначената и приета
по делото САТЕ. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Деу“, не се движи на достатъчно разстояние от движещия се
пред него лек автомобил „Опел“, че да може да избегне удряне в него, когато той
намали скоростта и спре, именно този водач неосигурявайки достатъчно дистанция
е застигнал лек автомобил „Опел“, опитал се е да направи маневра заобикаляне и
се е блъснал в него. Сочи се, че водачът
на лек автомобил „Опел“ не е имал възможност да премине през кръстовището при
жълта светлина на светофара, без да създаде опасност за останалите участници в
движението. При настъпване на ПТО лек автомобил „Опел“ е спял, а лек автомобил
„Деу“ се е движел със скорост 30 км/ч. Ударът е
изразен в задна лява част на първия автомобил и в предна дясна част за втория
автомобил.Лек автомобил „Опел“ е бил оборудват с 5 бр. комбинирани инерционни обезопасителни колани.Освен това вещото лице посочва, че изготвения снимков материал ясно се виждало, че лек
автомобил „Опел“ е спрял преди конструкцията на светофарната уредба.
По
искане на страните е назначена и прието заключението на допълнителна САТЕ,
вещото лице по която отново изяснява механизма на ПТП, като също посочва, че
водачът на лек автомобил „Опел“ при
светеща жълта светлина спира на кръстовището преди конструкцията на
светофарната уредба, а водачът на лек автомобил „Деу“
възприемайки спирането му и вероятно
предвид късото разстояние между двата автомобила, предприема маневра с извиване
на волана на ляво, в опит да го заобиколи, но
настъпва удар между двете МПС.Технически правилно било водачът на „Деу“ да се движи с такава скорост, която да му позволи да
спре във всеки случай, ако възникне опасна ситуация пред него и да спазва
дистанция от движещите се преди него ППС. Именно неспазването на дистанция била
техническата причина за настъпване на
произшествието.Ударът е бил непредотвратим.Посочва се още, че лек автомобил
„Опел“в следствие на удара, който е бил с нисък интензитет се е изместил напред
и въпреки това пак се е намирал преди конструкцията на светофарната
уредба.Водачът на „Опел“ е действал технически правилно в ситуацията.По
отношение бил ли е ищецът с поставен предпазен колан вещото лице посочва, че
данните по делото са доста противоречиви, поради което и не може да се даде
категоричен отговор.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. Д – *** на ищеца посочва, че си спомня инцидента, защото е
била в колата. Описва как е настъпило ПТП, като твърди, че спрели на червен светофар
и в този момент усетили страхотен удар. Ударили си главите. Когато се окопитили
свидетелката излязла от колата и видяла, че колата отзад ги ударила. Обадила се
на 112 , дошла полиция и Спешна помощ. Транспортирали ги до болницата,
установили, че са с комоцио. Съпругът й останал в
къщи, защото нямало как и двамата да бъдат в болница.На него му установили комоцио, с наранявания, болки в гръб, кръст.Коланите си ги
били сложили, но той си ударил главата в страни на вратата.За него се грижела
внучката им. Болките продължили 4-5 месеца. От стреса доста време не можел да
се качи на кола.Бил изнервен и напрегнат. Преди няколко дни направил инфаркт.
Бил с постоянни главоболия, ходил при личния лекар и го насочили за
хоспитализация , лежал в хирургия. Според свидетелката никога преди това
съпругът й не бил боледуват, това било на нервна почва.
Св.
Г. – водач на втория автомобил участвал в ПТП описва механизма на настъпването
му. Твърди, че когато наближил светофара , ищецът бил първа кола и в момента,
когато се изравнил с тръбната конструкция на светофара светнало жълто. Спрял и
свидетелят, за да не се удари в него успял да завие пълен ляв и с десния си
преден калник закачил неговата броня. И двамата излезли от колата и били живи и
здрави. Полицаите, които пристигнали казали, че вината е на кантар.Дошла и
линейка. Извикали свидетеля за преглед, но той отказал. След час и половина
мъжа и жената се върнали, изтеглили колите и му съставили акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата,като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила
и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния
водач,претърпените неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ
абсолютна положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае
да получи застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако
застрахователя не е платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение,пострадалия може да предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от
неоспорените писмени доказателства, ищецът е предявил извънсъдебно претенцията
си пред застрахователя-ответник,като липсват твърдения. респ. доказателства
последният да е платил обезщетение,искът е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Разгледан по същество ,искът е частично основателен,
предвид следното:
Според настоящия съдебен състав са осъществени
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпването на ПТП. Действително в процесния
случай няма постановена и влязла в сила
присъда,с която виновния за процесното ПТП водач да е
осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно
извършването на деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива
е съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото гражданско
производство. По делото се доказа, че са
налице всички предпоставки на деликтната отговорност
на деликвента Г.А.Г.: противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, вкл. вина. Противоправното поведение е свързано с несъобразяване с правилата на движение от
страна на същия .Безспорно се установи от приетите по делото САТЕ и
допълнителна такава, че от техническа гледна точка водачът Г. не е осигурил
достатъчно дистанция между него и предходно движещото се МПС. С поведението си безспорно
същият е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Нарушил е и чл. 20 ал.1, съгласно която
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Следователно поведението е противоправно. Вината на
дееца се презюмира на осн.
чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена.
Вредите по вид,интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и
страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС № ***г.,понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането,начина на настъпването,обстоятелства,при които е
станало,допълнителното влошаване на здравето,причинените морални страдания и
др.Преценявайки събраните по делото доказателства, от които се установи, че на
ищеца, както беше посочено по-горе е причинена автомобилна травма, причинила му
временно разстройство на здравето – неопасно за живота, прегледан е в спешно
отделение, липсват данни да е постъпвал в болница, непосредствено след инцидента,
което според вещото лице не е било необходимо
и в края на м.февруари 2020 год.,
липсата на данни за настъпили усложнения, липсата на данни за наложаща нужда от прием на лекарства, преживения стрес от
внезапно настъпилото събитие и липсата на ангажирани доказателства за последваща драстична промяна в начина на живот на ищеца в
следствие на този стрес , като тук съдът намира за необходимо да посочи, че не
са ангажирани доказателства за настъпване на твърдените от ищеца многобройни
физически увреждания, вещото лице е категорично, че освен сътресение на мозъка,други
видими травматично увреждания не са установени, като показанията на св. Д., че
здравословното състояние на ищеца се вложило след инцидента и преди това не е
боледувал, не кореспондират с приетите писмени доказателства и по-специално
справка за извършени прегледи съдът намира,че общия справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата
от 2000 лв.
Своевременно, с отговора на исковата
молба ответникът е ангажирал възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в отказване от
болнично лечение непосредствено след инцидента, което е довело до удължаване на
оздравителния процес и непоставянето на предпазен колан.
Според разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали, като приносът може да се обективира
като действие или бездействие. Съгласно ППВС № *** г., изследва се наличието на
причинна връзка с увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна
на пострадалия.
Първото от възраженията
съдът намира за неоснователно и недоказано. Вещото лице медик е категорично, че
е било грешка приемането на ищеца в хирургично отделение два месеца след
инцидента. Освен това не е посочило да е налице причинна връзка между
непостъпването в болница непосредствено след ПТП и продължителността на
оздравителния процес, а ясно е изразило мнението, че продължителността на
оздравителния процес при ищеца е доста по-дълга от обичайното, въпреки че не са
констатирани никакви увреждания, които да причиняват интензивни болки, поради
нарушения в психо – емоционалната сфера от преди
инцидента.
По отношение ползването на обезопасителен колан, според назначените по делото
експертизи обективните данни по делото са доста противоречиви, ето защо не може
да се отговори категорично и еднозначно на този въпрос. С решение № ***год. по
гр. дело № ***год. на ВКС , на въпроса при
направено възражение за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан презумира ли се
наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената
тежест за доказване на този факт е даден отговор, че наличието на обезопасителни колани на процесното
МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от
страната, която се позовава на съпричиняване на
вредоносния резултат.
Отнесено
към настоящия казус горепосоченото води до извода, че от една страна не е
доказано при условията на пълно и главно доказване липсата на поставен обезопасителен колан, т.к. подобни данни се съдържат само в
заключението на приетата СМЕ, като вещото лице не е отговорило еднозначно на
въпроса, а при изслушването си в с.з. е посочило, че и при поставен обезопасителен колан е възможно удар на главата в теменната
част, ако седалката на водача е по- повдигната. На следващо място същото вещо
лице посочва, че и при поставен обезопасителен колан са щели да се получат подробно
посочени увреждания, които също безспорно биха довели до преживяване на болки и
страдания.
С оглед на всичко изложено по-горе и
отчитайки размера на обезщетенията,присъждани в практиката при сходни случаи /така решение от *** год. по в.гр.д. № ***
год. на ЯОС/ , ЯРС намира,че обезщетение в размер на сумата 2000 лв. се явява справедливо да репарира претендираните от ищеца вреди от ПТП,като за разликата над
тази сума до предявения размер от 10 000
лв. - неимуществени вреди, искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху главницата следва да се присъди и
законна лихва за забава,като предвид нормата на чл.497,ал.1 КЗ следва да се
начисли считано от 20.06.2019 г.-датата,на която е изтекъл тримесечния срок за
произнасяне от ответника-застраховател по претенцията на ищеца,която е подадена
на 20.03.2019 г. , а не така, както е поискано от датата на настъпване на
увреждането.
По
разноските:
Своевременно
и двете страни са направили възражение за прекомерност от претендираните
от насрещната страна разноски за
адвокатски възнаграждения.
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищеца има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 218, 17 лв. -
заплатена ДТ, депозити за вещи лица.
На осн. чл. 38,ал.1 от ЗА и
предвид своевременно релевираното искане, следва да бъде ангажирана отговорността
на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатa на ищцовата страна, което
следва да бъде определено в съответствие с уважената част от иска и Наредбата № *** от 09.07.2004 г. , а именно –
сумата от 370 лв.Т.к. в настоящата хипотеза
адвокатското възнаграждение не е уговорено между страните в конкретен размер, а
определено от съда, възражението за прекомерността му не следва да бъде
обсъждано.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът съща има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се
присъдят в размер на 808, 68 лв.- депозити за вещи лица, за свидетел, и юрисконсултско възнаграждение. Възражението за прекомерност
на възнаграждението в размер на 300 лв. се
преценява за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото,
многобройните събрани доказателства и броя на проведените заседания.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗАД «ДаллБогг :Живот и здраве»АД ,с адрес на управление гр. С. , ЕИК***
да заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********
на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 2000 лв.,представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 04.01.2019
год. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.06.2019 г. до
окончателното й изплащане,като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 10 000 лв. /частичен иск от 20 000 лв./,както и претенцията за
лихва за забава за периода 04.01.2019 – 20.06.2019 год. иска като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД «ДаллБогг :Живот и здраве»АД ,с адрес на управление гр. С. , ЕИК ***
да заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 218, 17 лв.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** да заплати
на ЗАД «ДаллБогг
:Живот и здраве»АД
,с адрес на
управление гр. С. , ЕИК *** разноски за настоящата инстанция в размер на 808,
68 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,ал.1 от ЗА ЗАД «ДаллБогг :Живот и здраве»АД ,с адрес на управление гр. С. , ЕИК *** да заплати на адвокат
Д. С. Т. от САК сумата от 370 лв. за процесуално представителство на ищеца
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: