РЕШЕНИЕ
№
1518
гр. Пловдив, 12.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на шести
юли, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 950 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.И.Т. с
ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-89 от 06.04.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба на Т. против Разпореждане № **********/Протокол
№ 2146-15-142 от 24.02.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл.95, ал.2 от КСО е спряна, считано от
03.02.2020 г., отпусната на Т.И.Т. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст до установяване на положения осигурителен
стаж и правото за отпускане и получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. С., моли за отмяна
на оспореното решение, като излага съображения относно това, че заявлението за
отпускане на пенсия от 2008 г., което е приобщено към висящо досъдебно
производство, няма отношение към разпореждането, с което на Т. е отпусната
пенсия, а са налице и събрани при проверка от НОИ данни за осигурителен стаж на
Т., съответстващ на този, въз основа на който ѝ е отпусната пенсията.
Твърди се, че не са налице доказателства за съществено различие между
осигурители, продължителност и категория на положения труд по двете налични
заявления за отпускане на пенсия от 2008 г. и от 2010 г. и в тази насока
обжалваното решение е немотивирано, а при постановяването му не е взето предвид
осъществяването на редица проверки и ревизии, включително и за получавано
обезщетение за безработица от жалбоподателя. Претендират се направените по
делото разноски за копия от документи и адвокатско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
В., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
писмено становище по съществото на делото изяснява реда и условията за
отпускане на пенсия по чл.68, ал.1-3 от КСО, като се сочи, че наличната
информация по досъдебното производство е причина за издаване на обжалвания акт
и съответно на потвърденото с него разпореждане за спиране на пенсията, предвид
това, че поради тази информация е възможно да отпаднат материалните
предпоставки за възникване правото на пенсия на Т.. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото отхвърля предходна жалба на
лицето срещу разпореждане, с което пенсията му е спряна. Същата е депозирана по
пощата в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното
решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
По заявление вх. № МП -24071,
подадено от жалбоподателя Т. *** от 07.04.2010 г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, след представяне от страна на жалбоподателя на
документи, удостоверяващи осигурителен стаж, включващи издадени от различни
осигурители УП - 2, както и 2 бр. трудови книжки с № 715/22.05.1974 г. и с №
8/16.01.2003 г. и 1 бр. удостоверение за раждане, с Разпореждане № **********
от 26.04.2010 г. ѝ била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст пожизнено на основание чл.68 от КСО, считано от 13.12.2009 г., като
ѝ бил зачетен осигурителен стаж от 33 г., 09м. и 17 дни от трета
категория труд. С жалба от м. май 2010
г. Т. пожелала да бъде прекратена процедурата по заявлението ѝ от
07.04.2010 г. и заявила, че не желае отпускане на пенсия по него. С решение №
133/18.06.2010 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив жалбата на Т. била оставена
без уважение, като било прието, че личната пенсия е правилно определена и
разпореждането за това е постановено при спазване разпоредбите на КСО. С
последващи разпореждания, пенсията на Т. била осъвременявана. Във връзка с обявяване
публично на информация от Районна прокуратура - Пловдив относно образувано
досъдебно производство № 260/2019 г. и номер на прокурорска преписка 2818/2019
г., по което били приобщени с протокол за претърсване и изземване от 02.12.2009
г. пенсионни досиета на множество лица, от ТП НОИ – Пловдив било депозирано
искане до прокуратурата за получаване разрешение за достъп на служители на НОИ до иззети по делото
писмени доказателствени средства – пенсионни досиета и получаване на образци от
иззети по делото щемпели. С постановление на прокурор от РП Пловдив от
30.01.2020 г., с входящ номер в ТП на НОИ Пловдив 1029-15-4895 от 03.02.2020 г., било разрешено
предоставянето на магнитен носител на представител на ТП на НОИ на информацията, съдържаща се в пенсионните
досиета, приобщени към материалите по досъдебното производство. С приемо-предавателен
протокол от 31.01.2020 г. разследващ полицай при отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР - Пловдив предоставил въз основа на постановлението на РП - Пловдив
на служители на ТП на НОИ - Пловдив 1 бр. компактдиск, съставляващ магнитен
носител, съдържащ информация от пенсионните досиета. Върху въпросният протокол
бил поставен входящ номер в ТП на НОИ - Пловдив от 18.02.2020 г. В съдържанието
на предоставения компактдиск били включени и документи, съставляващи пенсионно
досие на жалбоподателя Т.Т., включващо заявление за
отпускане на пенсия от 23.04.2008 г., УП-2 от различни осигурители, потвърдително
писмо от осигурител, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, описи
на представени документи, справки от персонален регистър на НОИ, писмо от
осигурител, ведно с констативен протокол за извършена проверка на документи и
установени обстоятелства, писма до осигурители, обратни разписки, Разпореждане
от 29.08.2008 г. с отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя Т. поради липса на установен необходим осигурителен
стаж от втора категория труд, както и копие на трудова книжка № 715 от 06.02.1967
г. С разпореждане № ********** по Протокол № 2146-15-142/24.02.2020 г. на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Пловдив, на основание чл.95, ал.2 от КСО била
спряна отпуснатата с разпореждане от 26.04.2010 г. лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ОСВ/ на жалбоподателя Т., а като причина за това било посочено
в разпореждането, че е постъпила на 03.02.2020 г. информация за образувано
досъдебно производство № 260/2019 г., към което са приобщени писмени
доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват
съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии. Отразено било, че изплащането
на пенсията се спира до установяване на положения осигурителен стаж от Т. и
съответно правото на отпускане и получаване на пенсия за ОСВ. Пенсията била
спряна, считано от 03.02.2020 г. Т. обжалвала това разпореждане пред Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, като в жалбата си посочила, че действително е
представяла заявление за отпускане на пенсия, по което е получила отказ поради
липса на необходим осигурителен стаж, след което е предоставила доказателства
за новопридобит такъв с АСП като личен асистент, както и че във връзка с
получавано от нея обезщетение за безработица била извършвана ревизия на
пенсионното ѝ досие и не били установени обстоятелства, които да водят до
прекратяване на пенсията. Посочено било също така, че длъжностното лице, издало
разпореждането за спиране на пенсията, е пропуснало предвидения в закона срок
за издаването му, както и че е упражнило превратно правото си на свободна
преценка относно прилагането на чл.95, ал.2 от КСО. По жалбата Директорът на ТП
на НОИ - Пловдив се произнесъл с обжалваното по настоящото дело решение от
06.04.2020 г., като я отхвърлил като неоснователна. Като мотиви било посочено,
че по повод на постъпилото от досъдебното производство пенсионно досие на Т. по
заявление от 23.04.2008 г. била инициирана проверка на осигурителния ѝ
стаж, зачетен при пенсионирането ѝ, считано от 13.12.2009 г., тъй като
било налице съществено различие в осигурителите, продължителността и
категорията на зачетения по заявлението от 23.04.2008 г. и по това от
07.04.2020 г. стаж на жалбоподателя Т.. В действителност по започналата проверка
от ТП на НОИ - Пловдив жалбоподателят Т. предала на 28.02.2020 г. трудова
книжка № 715/22.05.1974 г. и № 8/16.01.2003 г., като били отправени запитвания
до различните осигурители, посочени в представените трудови книжки, както и до
тези, фигуриращи в трудовата книжка, съдържаща се към приобщеното към
досъдебното производство пенсионно досие на Т. със същия номер 715, но с дата
на издаване 06.02.1967 г. и различен издател. Отправено било запитване за
проверка и до Осигурителния архив на НОИ, като междувременно постъпили
отговори, както и било издадено удостоверение
Обр. УП 13.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО
и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания
за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и решението е постановено и в съответствие с материалния закон. За тези
си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се
в приетата административната преписка и допълнително приетите писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.2 от КСО, длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени
доказателства за обстоятелства, които могат да доведат нейното прекратяване
съгласно чл.96, ал.1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяна
не доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на
пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.
В конкретния
случай, макар нито издателят на разпореждането за спиране, нито Директорът на
ТП на НОИ в обжалваното решение да са конкретизирали това, относима
е била хипотезата на чл.96, ал.1, т.4 от КСО, която сочи, че пенсията се
прекратява, когато отпадне основанието за получаването ѝ. В случая с
Разпореждането от 26.04.2020 г., е отпусната на Т. пенсия за осигурителен стаж
и възраст, съобразно с чл.68 от КСО, при което изходната база за определяне
правото на пенсия е наличието на определена възраст и съответно осигурителен
стаж. Следователно, доколкото в случая относно възрастта не би могла да се
установи разлика, то хипотезата по чл.94, ал.1, т.4 от КСО би била налична, ако
се установи например неистинност на документите, или част от тях, които
установяват осигурителен стаж, при което би отпаднала материалната предпоставка
за възникване правото на пенсия. За приложението на чл.95, ал.2 от КСО е
достатъчно да е налице вероятност от установяване на такъв резултат. От
значение за правилността на извода за наличие на това основание за спиране е относимостта на представените доказателства за
обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията /в този см.
е Решение №14556/2018 г. по адм. дело № 12989/2017 г. на ВАС/.
В случая се установява, че на вниманието на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ са били представени копия на документи,
които са били иззети и приобщени по досъдебно производство, водено за
престъпления по чл.210, ал.1, вр. с чл. 209, ал.1 от НК – квалифицирана измама и по чл.308, ал.1 от НК – съставяне или преправяне на
неистински официален документ с цел да бъде използван и които документи
съставляват пенсионно досие на жалбоподателя Т. по друго заявление от нейно име
за отпускане на пенсия, предхождащо това, по което ѝ е отпусната спряната
пенсия. При сравнение на документите от двете пенсионни досиета се установява,
че е налице различие в съдържанието на документи, издадени за жалбоподателя Т.,
които удостоверяват осигурителен стаж. Така например, в пенсионното досие, по
което ѝ е отпусната пенсията, е видно да е била представена и ползвана
при определяне на осигурителния стаж Трудова книжка № 715/22.05.1974 г., като
от приложеното ѝ копие е видно съдържанието на същата, както и че е
издадена от ДСК „Отдих и туризъм“ Пловдив. Същевременно обаче, в материалите,
предоставени от Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив по искане
на ТП на НОИ, съставляващи иззети документи по досъдебно производство, е видно
да фигурират страниците на трудова книжка със същия № 715, с името и датата на
раждане на жалбоподателя Т., издадена обаче на друга дата – 06.02.1967 г. и от
друг издател – ДПТК „Тунджа“ - Ямбол. Нещо повече, при сравнение съдържанието
на двете трудови книжки е видно, че за едни и същи периоди в тях са удостоверени
коренно различни обстоятелства касателно работодатели и трудов стаж. Така,
видно е, че по трудовата книжка от 1967 г. фигурират осигурители, по отношение
на които в материалите по преписката по отпускане на пенсия от 2010 г. изобщо
не са представяни доказателства, а за периодите на осигуряване при тях, за
които в материалите от досъдебното производство са налице и други доказателства
- удостоверения обр.УП-2, УП-3, в преписката, находяща се в ТП на НОИ, по която
е отпусната пенсията, са налице доказателства за осигурителен стаж при други
осигурители и с различна продължителност.
Наличието на документи по две пенсионни досиета, които са
практически относими към едни и същи периоди
осигурителен стаж на жалбоподателя Т., но на практика са с различно съдържание,
съставлява действително основание по чл.95, ал.2 от КСО, доколкото на практика
са налични доказателства за обстоятелства от съществено значение за правото на
пенсия на жалбоподателя Т., които, както се каза, са с взаимно изключващо се
съдържание. В тази насока, действително не са налице данни наказателното
производство да е водено против жалбоподателя Т., нито пък въпросната трудова
книжка, иззета по досъдебното производство като част от пенсионното досие на
жалбоподателя или пък съдържащите се там удостоверения от осигурители да са
инкриминирани документи. Както е видно от съобщението от разследващия полицай,
заявлението за отпускане на пенсия от 2008 г., иззето по досъдебното
производство, което се твърди пред съда да не е подписвано от жалбоподателя, но
същевременно в жалбата до горестоящия орган срещу
разпореждането за спиране на пенсията се признава, че е било депозирано
предходно заявление за отпускане на пенсия, по което е било отказано
отпускането на такава, също не е било предмет на експертно изследване относно
авторството на заявлението. Не са налице данни и по досъдебното производство
към момента на произнасяне разпореждането за спиране на пенсията на практика да
са инкриминирани документи, съставляващи част от тези, събрани по пенсионното
досие на Т., находящо се в ТП на НОИ във връзка със заявлението ѝ за
отпускане на пенсия от 07.04.2010 г., каквито иначе хипотези са класическите
случаи за налично основание за спиране на производството. Същевременно обаче,
при наличието на документи, удостоверяващи стажа на Т., които са за
припокриващи се периоди, но при различни осигурители и при различни категории
труд, като например 1991 г. - 1993 г., /едновременно в Ритон ЕАД и ЦДГ
Незабравка, съгласно пенсионното досие в НОИ и в „Технотекс“
АД, съгласно пенсионното досие по
досъдебното производство/, или за периода на 1966 г. до 1977 г. /едновременно в
Ритон ЕАД, РСВ Пловдив, Балкантурист, Старият Пловдив АД, съгласно досието в
НОИ и в „Тунджа“ АД, съгласно досието, иззето по досъдебното производство/,
възниква сериозно съмнение за правомерността на отпуснатата пенсия, което е
достатъчно основание за спирането ѝ по чл.95, ал.2 от КСО. И това е така,
защото при наличие на такова съществено различие, каквото е посочено като мотив
и в оспореното решение, касаещо осигурители, продължителност и категория на
зачетения стаж по двете различни заявления за отпускане на пенсия, наложително
е извършването на проверка, която да установи действителното положение на
нещата, защото очевидно е, че част от документите са или неистински, или с
невярно съдържание, или и двете едновременно. Доколкото такава проверка в
действителност е започнала веднага и без неоправдано забавяне и нейният предмет
е именно установяване правомерността на отпуснатата на Т. пенсия с
разпореждането от 26.04.2010 г., то съдът намира, че напълно основателно
компетентният по чл.95, ал.2 от КСО орган е постановил спиране на пенсията,
като е издал надлежно разпореждане за това, понеже са били налице
доказателства, създаващи вероятност от отпадане основанието за получаване на
пенсията. Както се посочи, за приложение разпоредбата на чл.95, ал.2 от КСО не
е необходимо установяване по категоричен начин към момента на преценката на
органа на отпадане на основанието за отпускане на пенсията, а е необходимо да е
налице вероятност от такъв резултат. В случая според съда, при проверката по
чл.169 от АПК се установява, че като е издал разпореждането за спиране на
пенсията, ръководителят на пенсионното осигуряване, който е компетентният орган
да спре пенсията, е приложил точно закона в рамките на оперативната му
самостоятелност, като не е надхвърлил същите, както се твърди в жалбата. В тази
насока, ако в рамките на започналата проверка във връзка с постъпване на
посочените доказателства, станали основание за спиране на пенсията, се
установи, че няма основание за нейното прекратяване, то тя ще следва да бъде
възобновена от датата на спирането ѝ и това съставлява законова гаранция
срещу претърпените от жалбоподателя неудобства от спиране на пенсията / в този
см. е Решение № 835/2019г. по адм. дело № 10867/2017г. на ВАС/.
Обстоятелството, че е била извършвана проверка и по-рано
при вземане решение за отпускане на пенсията, както и по повод на получавано
обезщетение за безработица от страна на жалбоподателя, при които проверки не са
били установени основания за прекратяване на пенсията, не означава, че не
следва да се спре пенсията при наличие на основанията по чл.95, ал.2 от КСО и
че не може и не следва да се извърши нова проверка, като се има предвид, че
доказателствата, обуславящи съмнения в правомерността на отпуснатата пенсия, са
станали известни на пенсионните органи след осъществените проверки, а
законността на акта, с който се спира пенсията, се преценява именно към момента
на издаването му. Освен това, КСО не поставя ограничения за пенсионните органи
за извършване на проверки по вече влезли в сила разпореждания за отпускане на
пенсии, с оглед последващо изменение или отмяна на същите, включително и по
инициатива на органа, в предвидените за това случаи. В тази насока,
действително в разпореждането за спиране, което е оставено в сила с оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, е посочено, че информация в ТП на
НОИ - Пловдив е постъпила на 03.02.2020 г., като очевидно това е датата на
постъпване в ТП на НОИ на постановлението на РП - Пловдив, с което е разрешено
получаването на магнитен носител на иззетите по досъдебното производство
пенсионни преписки. Разпореждането за
спиране е издадено на 24.02.2020 г., или считано от 03.02.2020 г., действително
след 14-дневния срок. Според съда, на първо място, предвиденият в нормата на
чл.95, ал.2 от КСО срок е инструктивен, а освен това, същият следва да се
изчислява не от получаване на информацията, а от постъпването на
доказателствата при административния орган. Видно е, че такива са били предоставени
с протокол още от 31.01.2020 г., но реално същият протокол е обработен с
поставен входящ номер в ТП на НОИ от 18.02.2020 г., когато е и разпределен за
работа, поради което и без основание се явяват възраженията за
незаконосъобразност на разпореждането за спиране на пенсията, поради издаването
му извън предвидения за това срок, изложени в жалбата до Директора на ТП на
НОИ- Пловдив.
Представените от страна на жалбоподателя удостоверения за
раждане на деца не се съотнасят пряко към предмета на настоящото производство,
като следва да се има предвид, че към пенсионната преписка, находяща се в ТП на
НОИ, събрана по заявлението на Т. от 2010 г. се е съдържало само едно от
удостоверенията за раждане и същите следва да са предмет на преценка в рамките
на започналата проверка. Какво е установила вече, или ще установи същата, също
не е въпрос, стоящ на преценка в настоящото производство, а ще има за последица
или възстановяване на пенсията, или нейното прекратяване или изменение, за
което следва да се издаде и нарочен индивидуален административен акт, подлежащ
на самостоятелно оспорване.
Спазен е бил според съда при издаване на разпореждането
за спиране на пенсията и принципът по чл.6, ал.2 от АПК, като същото не е
засегнало правото на жалбоподателя да получава пенсия в степен по-голяма от
целта, за която се издава и в тази връзка издаденото разпореждане е било
съобразено и с целта на закона, като се има предвид и че пенсията е спряна до
установяване на положения осигурителен стаж и съответно правото за отпускане на
пенсия, проверката за което е започнала незабавно.
Ето защо и законосъобразен е бил изводът на Директора на
ТП на НОИ в обжалваното му решение № 2153-15-89 от 06.04.2020 г. за отхвърляне
жалбата на Т. срещу законосъобразно издаденото разпореждане за спиране на
пенсията ѝ за ОСВ от 24.02.2020 г. Предвид изложеното и съдът намери, че
следва да отхвърли жалбата срещу това решение като неоснователна.
При посочения
изход на спора и при своевременно заявената претенция, на ответника следва да
бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл.78, ал.8
от ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Т. с ЕГН ********** ***,
против Решение № 2153-15-89 от 06.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив.
ОСЪЖДА Т.И.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ
– гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: