ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
Велико
Търново, 12.03.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докл***аното от съдията адм.дело №
783/2019г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид
следното по фактите и правото:
Производство по реда на чл.145 - 178
от АПК, във връзка с чл. 195, ал.2 от същия кодекс.
Образувано е по Жалба вх.
№5495/30.12.2019г. в АСВТ, подадена от името на ТД с фирма „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня
Товар“№ 3, представлявано от управителя Ст.М.Зг..
Оспорва се мълчалив отказ за произнасяне по Искане на дружеството с правно
основание чл.195, ал.2 от АПК, отправено до НЗОК с вх. № 11-03-4/20.06.2018г.,
след като изричният такъв, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г. е
отменен от АСВТ с Решение по АД № 199/2019г. и преписката е върната на управителя
на НЗОК за произнасяне по реда на чл.195, ал.2 от АПК.
Жалбоподателят твърди, че изричният отказ на НЗОК, за обезщетяването
му по реда на чл.195, ал.2 от АПК за понесени вреди от отменен ПЗНА,
обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г., е отменен от АСВТ с Решение
№ 269/04.06.2019г. по АД № 199/2019г. и преписката е върната на управителя на
НЗОК за произнасяне. Решението на АСВТ е влязло в законна сила на 14.11.2019г.,
когато е започнал да тече 14-дневния срок за произнасяне по чл.57, ал.1 от АПК,
който е изтекъл на 28.11.2019г. Поради това, непроизнасянето при липса на
основания за разглежданена искането на дружеството е мълчалив отказ, който е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката е върната със
задължителни указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, които не са
изпълнени. Последващо в изложението се акцентира на отмяната с решение на ВАС
на колона 7 и 9 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК
РД-16-3/10.01.2008г., издадено от НЗОК. Със същото в нарушение на ЗЛПХМ и
НУПРРРЦЛП/отм./ директорът на НЗОК е намалил нормативно признатите приходи,
размерите на надценките на лекарствените продукти, отпусканите по реда на
сключените на основание чл.46, ал.2 от НРД 2006г. договори. Представя се хронолгията на опитите на
дружеството да получи обезщетение за тези вреди/пропуснати ползи/ от отмененото
Указание в размер на 134 657,00лв.,
ведно съ законната лихва, а именно АД № 191/2014г. и АД № 199/2019г. и двете на
АСВТ, както и АД № 8426/2018г. на АССГ. Твърди, че и понастоящем НЗОК не го е
възмездила за понесените вреди.
По тези съображения жалбоподателят иска
от съда да отмени мълчаливия отказ на НЗОК като незаконосъобразен. В о.с.з. се
представлява от упълномощения ***окат, който пледира за основателност на жалбата.
Подробни съображения излага в писмена защита като неоснователно счита
позоваването от ответника на изтекла давност. Претендира за присъждане на
разноски за производството по представен списък.
Ответникът- управителят на Националната здравно-осигурителна каса,
действащ чрез упълномощения процесуален представител, счита жалбата за
недопустима поради просрочие, а алтернативно за неоснователна. Излага съображения,
че задълженията на НЗОК са погасени по давност, т.к. по АД № 191/2014г. на АСВТ
по реда на ЗОДОВ искът е отхвърлен и не е налице спиране или прекъсване на
давността, която е тригодишна и понастоящем е изтекла. Поради това НЗОК не
дължи произнасяне. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
нормативно установения размер и прави възражение за прекомерност на АВ.
При проверка допустимостта на
оспорването, което съдът е задължен да
следи служебно на всеки етап от производството, настоящият състав прие
следното:
Дружеството жалбоподател отправя до
управителя на НЗОК с вх. № 11-03-4/20.06.2018г., Искане по чл.195, ал.2 от АПК,
да му бъде заплатено обезщетение за вреди, причинени му от отменен ПЗНА,
издаден от НЗОК/вж. л.28/. Става въпрос за Указание за работа с лекарствен
списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г., в
сила от 01.02.2008г., отменено от ВАС с Решение № 6826 от 06.06.2008 г. по АД №
2762/2008 г. в частта отн. колона 7 и 9, в сила считано от 11.04.2009г.
Жалбоподателят твърди, че като е намалил размера на надценките/които са
нормативно определени/ на търговците на дребно, т.е. аптеките, директорът на
НЗОК е намалил всъщност нормативно
признатите разходи на същите. Поради това от разликата между цената на
лекарствените средства, които са отпускани на пациентите и действително
дължимата цена съгласно НУПРРРЦЛП/отм./ търговецът е генерирал пропусната полза
в размер на 134 657,00лв. за периода от 01.02.2008г. до 31.05.2009г.
Първоначално претенцията си за
обезщетение дружеството предявява по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Образувано е АД №
191/2014г. на АСВТ. С решението по същото искът за пропуснати ползи и
съответната лихва е отхвърлен като неоснователен. Решението е оставено в сила
от касационната инстанция с Решение №
572/15.01.2018г. по описа на Върховния административен съд.
След това развитие на делото
дружеството подава Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. управителят на НЗОК за
обезщетяване по реда ан чл.195, ал.2 от АПК. Бездействието на НЗОК е атакувано
по реда на чл.257 от АПК. Образувано е АД № 8426/2018г. по описа на АССГ.
Постановено е решение, с което е осъдена НЗОК да се произнесе по Искането на
дружеството с посочения входящ номер. Искането
№ 11-03-4 от 20.06.2018 г. до НЗОК е за уреждане на отношенията вследствие
отменения нормативен акт, като същото се изразява в претенция за обезвреда,
изразяваща се в разликата между цената на лекарствените средства, които са
отпускани на пациентите съгласно отмененото Указание и действително дължимата
сума съгласно НУПРРРЦЛП (отм.).
В изпълнение на Решението на АССГ,
управителят на НЗОК се е произнесъл по Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. с
изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г./л.59/.
Същият е бил подложен на съдебен контрол и е отменен с Решение №
269/04.06.2019г., постановено по АД № 199/2019г. на АСВТ. Последното е влязло в
сила на 14.11.2019г., когато е потвърдено от ВАС с Решение № 15515, постановено
по АД № 8097/2019г. на ВАС. С диспозитива на Решение № 269/04.06.2019г. на АСВТ
по АД № 199/2019г. освен отмяна на изричния отказ на НЗОК за изплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди е
постановено и връщане на адм. преписка на управителя на НЗОК за
произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на същото решение
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, съгласно чл.173, ал.2
от АПК.
В цитираното Решение на АСВТ не е
определен срок за произнасяне на АО. Такъв
е посочен в чл.195, ал.2 от АПК, но е тримесечен от влизане в сила на решението
за отмяна на ПЗНА. Същият е инструктивен. Видно от служебно изисканите данни от деловодната
система на АСВТ влязлото в сила Решение на АСВТ е изпратено на НЗОК за
изпълнение и е постъпило при тях на 20.11.2019г. От този момент висящността на
административното производство е
възобновена и тече срокът за произнасяне на АО.
Основан на практика на ВАС, която не
признава съдебно решение с диспозитив по чл.173, ал.2 от АПК за изпълнителен
титул, съдът при насрочването прие тезата на жалбоподателя за наличие на МО.
Понастоящем след запознаване с фактите по делото в дълбочина съдът не споделя
това виждане. Основаното на установените по делото факти вътрешно убеждение на
състава е, че оспорването е лишено от предмет. Не е налице индивидуален
административен акт, нито мълчалив отказ в частност. Последният е законова
фикция, уредена в чл.58, ал.1 от АПК, която изисква две предпоставки. Да е
сезиран компетентния АО и същият да има задължение да се произнесе в определен
срок. В случая нормата на чл.195, ал.2
от АПК е специфична хипотеза, която урежда последиците от отменен ПЗНА и
то служебно от органа. Няма спор, че управителят на НЗОК е компетентният да
стори това АО в случая и същият е сезиран с Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г.
и производството е висящо. Нормата на чл.195, ал.2 от АПК, нито съдебното
решение по АД № 199/2019г. на АСВТ определят срок за произнасяне. Въпреки субсидиарното
прилагане на разпоредбите за ИАА, съгласно чл.196 от АПК, съдът приема, че в
хипотезата на чл.195, ал.2 от АПК, въпреки изричното искане на дружеството МО
не е възникнал. Непроизнасянето по чл.195, ал.2 от АПК не може да бъде
приравнено на мълчалив отказ, защото нормата изисква от АО изрично произнасяне
по определен кръг въпроси, но не сочи тяхното изрично съдържание, което изключва
приложението на МО. В този смисъл вж. определението по АД № 12702/2017г. на
ВАС. В този ред на мисли съдът прие, че е налице процесуална пречка пред
постановяването на акт по същество, основана на нормата на чл.159, т.1 от АПК,
т.к. не е налице ИАА, годен предмет на съдебен контрол.
Съществува и друга процесуална
пречка пред постановяване то на акт по същество по настоящото дело. Между същите страни относно същото искане има влязло в сила съдебно
решение. Основание за прекратяване на производството по чл.159, т.6 от АПК. Все
във връзка със същото Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. за обезщетение по реда на чл.195, ал.2 от АПК
е налице произнасяне на съда с Решение №
269/04.06.2019г., постановено по АД № 199/2019г. на АСВТ. Същото е влязло в
сила на 14.11.2019г. и съгласно специалната разпоредба на чл.268, т.2 от АПК
представлява годно изпълнително основание. Спорът е разрешен със сила на
пресъдено нещо. Непроизнасянето на НЗОК по реда и начина, предвиден в чл.195,
ал.2 от АПК е признато за незаконосъобразно. Непроизнасянето на АО след
реализирана съдебна защита не формира МО. Настоящото мълчание на НЗОК
представлява неизпълнение на визираното съдебно решение. За защита срещу
неизпълнение на съдебни решения в АПК са предвидени два способа – изпълнение по
реда на глава ХVІІ/изпълнение срещу АО чрез съдебен изпълнител/ и
административно-наказателна отговорност по реда на чл. 304 и сл. от АПК. В този
смисъл вж. АД № 15328/2018г. на ВАС. Защитата, която жалбоподателят би могъл да
постигне чрез съда в настоящото производство евентуално срещу твърдения МО е задължаване на органа да
се произнесе, т.е. това, което вече е постигнато с влязлото в сила решение на
АСВТ. Така по АД № 12829/2009г. на ВАС.
Освен горното следва да се посочи,
че преди образуване на настоящото дело/30.12.2019г./ са влезли в сила на
03.12.2019г. промени в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които предвиждат възможност
обезщетение за вреди, причинени от действиетона отменени като незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове да се търси по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е.
с иск пред АС. Уреждането на последиците
от действието на такъв ПЗНА по смисъла на чл. 195, ал.2 от АПК от АО служебно е
различно от обезщетяването за
понесени имуществени вреди. Обезщетение каквото изначално търси дружеството
жалбоподател, видно от доказателствата по делото. Нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в редакцията, действаща при предявяване на жалбата и понастоящем
предвижда ефикасен ред за обезщетение, в случаи като процесния. Такъв ред
чл.195, ал.2 от АПК очевидно не предлага, видно от данните по делото.
Следователно, по аргумент от нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, обезщетение за
такива вреди, като процесните, следва да се търси именно с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Наличето на
специален процесуален ред за защита изключва допустимостта на настоящото
производство по общия ред.
В заключение по изложените мотиви
съдът намери, че оспорването е недопустимо, поради което подадената жалба следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Другите
доводи на страните по същество, съдът не обсъжда, т.к. не е сезиран с допустима
жалба.
При това положение, на основание чл.78,
ал.4 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. Същите са за юрисконсултско възнаграждение и са в
размер на 100,00лв., на основание чл.24 от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.78, ал.8 от ГПК, т.к. делото не разкрива
фактическа и правна сложност.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.159, т.т.1 и 6 от АПК, VII-ми административен състав на ВТАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение по протокол от о.с.з. на
13.02.2020г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба
вх. №5495/30.12.2019г. в АСВТ, подадена от името на ТД с фирма „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с
ЕИК *********, гр. Велико Търново срещу мълчалив
отказ за произнасяне по Искане на дружеството с правно основание чл.195, ал.2
от АПК, отправено до НЗОК с вх. № 11-03-4/20.06.2018г., след като изричният
такъв, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г. е отменен от АСВТ с
Решение по АД № 199/2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 783/2019г. по описа на АСВТ.
ОСЪЖДА дружеството с фирма „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня Товар“№ 3 да
заплати на Национална здравно-осигурителна каса разноски за производството в
размер на 100,00лв. (сто лева).
Определението подлежи обжалване или
протест пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава
чрез АСВТ.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото, по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: