О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на … .05.2024г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
МАРИНОВА
ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№619/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.196 и сл.
от ГПК/обн.1952г., отм. 2008г./, вр.§2, ал.1 от ПЗР на ГПК/обн.2007г., в сила
от 01.03.2008г./.Образувано по подадена въззивна жалба на Н.М.Н., чрез
процесуалния му представител адв.Н.М., против решение №1464/06.08.2018г.,
постановено по гр.д.№3607/12г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени
предявените от Н.М.Н. против Д.И.М., Прокуратурата на РБ и Областна Дирекция на МВР гр.Шумен искове за заплащане солидарно
сумата от 10 200лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: уронване честта и
достойнството и накърняване доброто име на ищеца в обществото, пред колегите му
юристи, пред клиентите му като адвокат, чрез разпространяване, при което
първият ответник е използвал служебното положение на Заместник-директор на ОСС
Търговище, на неверни твърдения, свързани със сл.д.№6/2001г. на ОСС Шумен, още
преди ответникът М. да е започнал разследването: че ищецът е извършвал измами и
че се е укривал, както и че е бил редовно призован и не се е явил без
уважителна причина, както следва: на 31.03.2002г. по "ТОП" телевизия
гр.Шумен и на 01.04.2002г. във вестниците "Монитор",
"Труд", "Стандарт", "24 часа", "Шуменски
глас", "Сега" и "Шуменска заря" в нарушение на
забраната ответникът М. да изразява предварително становище по възложените му
дела по чл.137 от ЗСВ и на забраната да се разгласяват материали по делото по
чл.179 от НПК, на осн. чл.45 от ЗЗД,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва в периода от всяко от
деянията до окончателното изплащане, както и Н.М.Н. е осъден да заплати
на Прокуратурата на РБ и на Областна
Дирекция на МВР гр.Шумен по 300 лв. на всеки от
ответниците, представляващи юрисконсултски възнаграждения.
Въззивното производство е било спряно на
осн. чл.182, б.“г“ от ГПК/отм./ до приключване на преюдициални производства по
ч.гр.д.№621/19г. по описа на ВАпС и ч.гр.д.№623/19г. по описа на ВАпС, които
производства са приключили, поради което и на осн. чл.183, ал.1 от ГПК/отм./
производството по делото следва да бъде възобновено.
В жалбата се твърди, че решението е нищожно, защото е постановено от незаконен състав - за
съда са съществували основания за отвод, т.к. е бил заинтересован и предубеден от изхода на спора,
евентуално е недопустимо, защото е основано единствено на недопустими псевдо-доказателства,
които първоинстанционният съд е бил длъжен да изключи от доказателствения
материал по делото, както и защото съдът не се е произнесъл по предявения иск, евентуално
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в жалбата подробни съображения.Претендира се да бъде прогласено за нищожно,
евентуално да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, евентуално да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което ответниците Д.И.М., Прокуратурата на Република
България и ОД на МВР гр.Шумен бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5 100лв., представляваща
част от пълния размер на причинените неимуществени вреди, които са в пълен
размер от 800 000 лв., ведно с всички дължими законни лихви върху
главницата, считано от датата на деликта до окончателното изплащане.Претендират
се разноски.
Въззиваемият Д.И.М., редовно уведомен,
не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.201, ал.1 от ГПК/отм./.
Въззиваемата страна Прокуратурата на
Република България в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.201,
ал.1 от ГПК/отм./, чрез процесуалния си представител ю.к. Ц.Маринова, поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Шумен,
представлявана от директора на ОД на МВР гр.Шумен ст.комисар Я.Расим, в
депозирания отговор по въззивната жалбата в срока по чл.201, ал.1 от ГПК/отм./ поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Във въззивната жалба са направени
следните искания:
I/ Въззивният съд да изпълни
задълженията си по чл.194, ал.2 и 3 от ГПК и да изключи от доказателствените
материали по делото своевременно оспорените неавтентични копия, имитиращи
неавтентични документи с невярно съдържание и с невярно вписани дати.
II/ Въззивният съд да изпълни
задълженията си по чл.183, пр.2 от ГПК и да изключи от доказателствения
материал по делото всички неавтентични копия, по отношение на които в т.3 от
Раздел IV на Заявление от 09.11.2016г. е упражнено от ищеца дискреционното
процесуално право да бъдат представени оригиналите, които оригинали до
приключване на първоинстанционното производство ответниците не са представили.
III/ Въззивният съд да изготви доклад
по делото и да го обяви на страните, и да разпредели доказателствената тежест,
тъй като това задължение не е изпълнено от първоинстанционния съд, поради което
и съобразно т.1, т.2 и т.3 от ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС
визираните доклад и разпределение на доказателствената тежест следва да бъдат
извършени от въззивния съд.
IV/ Въззивният съд да събере
всички доказателства, които са своевременно ангажирани, но първоинстанционният
съд не е събрал, а именно:
1/ Всички ангажирани
доказателства в Заявление, депозирано за съдебното заседание за 15.07.2016г.
2/ Въззивния съд да
констатира, че след като с протоколно определение от 15.07.2016г. по
законоустановения ред ответниците са били задължени да представят: а/ Постановление
по чл.212 от НПК за образуване на
Наказателно преследване по Полицейско производство №479/2000г. на бившата
РДВР-гр.Шумен; б/ Постановление по чл.219 от НПК за повдигане на обвинение
срещу конкретно лице по Полицейско производство №479/2000г. на бившата
РДВР-гр.Шумен, но такива не са представени/поради очевидния факт, че такива
документи не съществуват и никога не са издавани/, да се приложи
законоустановената в чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК правна фикция и да се постанови
като установено, че няма образувано наказателно производство против ищеца Н.Н.,
което да е образувано по Полицейското производство, регистрирано по тъжба на
Маруся Красенова Миткова с вх. №14890/25.10.2000г., с per.
№479/2000г. на
бившата РДВР- гр.Шумен.
V/ да бъдат събрани по делото
следните доказателства:
1/ Извлечение от двойно-входящия
регистър на бившата РДВР гр. Шумен за процесния период;
2/ Извлечение от регистъра
на дознанията на бившата РДВР-гр.Шумен за процесния период, които са
били представени от третия ответник пред СРС по гр.д. №42771/2010 г. на СРС.
3/ Епикриза от
Военномедицинска академия гр.София; Епикриза от МБАЛ "Св.Марина"ЕАД
гр.Варна - Първа неврологична клиника; Болничен лист № 2212485 от 13.11.2001г.
от МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца; Болничен лист № 3026369 от 20.11.2001г.
от ВМА-гр.София; Болничен лист №1936486 от 02.01.2002г. от ДКЦ I ЕООД -
гр.Шумен; Болничен лист №1945510 от 01.02.2002г. от ДКЦ I ЕООД - гр.Шумен; Болничен
лист № 1945833 от 04.03.2002г. от ДКЦ I ЕООД - гр.Шумен; Болничен лист №
1579977 от 17.04.2002г. от МБАЛ "Св.Марина" гр.Варна; Обменна карта от ВМА гр.София от 02.01.2002г.;
Обменна карта от ВМА гр.София от 30.01.2002г.; Обменна карта от ВМА гр.София от
28.02.2002г.; Обменна карта от ВМА гр.София от 29.03.2002г.; Обменна карта от ВМА
гр.София от 22.04.2002г.; Тричленна СМЕ, изготвена и приета по в.гр.д.№1990/09г.
на САпС, чрез които ще се установи, че в процесния период ищецът е бил в
изключително тежко здравословно състояние с пряка и непосредствена опасност за
живота му, вследствие на извършен срещу него терористичен акт, маскиран като
псевдо ПТП, като е била налице пряка и непосредствена опасност за живота му, а
лечението е продължило продължителен период от време/няколко години/, поради
което и си състояние обективно не е бил във възможност да предприеме каквито и
да било мерки за опазване на своята чест и достойнство, авторитет и добро име.
4/ протокол от Съдебно
заседание от 12.02.2006г. по гр.д.№226/04г. на Окръжен съд - гр.Разград, в
който се съдържат съдебни признания на процесуалния представител на втория
ответник, че срещу ищеца няма повдигнато обвинение.
5/ представените пред първоинстанционния
съд, но непосочени в протокола от съдебно заседание в пълнота: Жалба,
депозирана в деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх. № 10284/19.01.2010г.
от Петър Стефанов Петров; Жалба, депозирана в деловодството на Главния
прокурор на РБ с Вх.№32062/29.01.2010г. от Татяна Георгиева Иванова; Жалба,
депозирана в деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№7703/13.05.2010г.
от Веселин Георгиев Василев; Жалба, депозирана в деловодството на Главния
прокурор на РБ с Вх.№8225/21.05.2010г. от Галина Вълчева Василева; Жалба,
депозирана в деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх. №20 024/26.05.2010г.
от Татяна Василева Йорданова, които имат изключително съществено и решаващо
значение за установяване на отделни елементи на процесния деликт.
6/ да бъдат призовани и
разпитани всеки от журналистите, вписани като автори на всяка от представените
в т.1 от доказателствените искания на Исковата молба журналистически статии,
публикувани във визираните официални ежедневници, посредством разпита на които
ще бъде установено дали във всяка от визираните статии визираният журналист
точно и добросъвестно е цитирал изявленията на ответника Д.М., както и
обстоятелството, че никой от визираните журналисти не е публикувал
„преувеличени, преиначени или измислени публикации“.
7/ да бъдат разпитани 5 нови
свидетели за опровергаване на всички неверни факти и обстоятелства, посочени в
обжалваното решение, и всички останали факти и обстоятелства, които са реално
разпространявани и разгласявани в период от повече от 15 години след разпита на
разпитаните от РОС 3 свидетели относно различните деяния, включени в процесния деликт,
относно причинените огромни и непоправими вреди, включително и относно вредите
причинени в хода на настоящето гражданско производство по смисъла на чл.235,
ал.3 от ГПК, относно причинните връзки и относно редица други обстоятелства,
които имат съществено значение за изясняване на обективната истина по делото.
VI/ на осн. чл.267 от ДФЕС
Въззивният съд да спре производството по делото и да отправи до Съда на
Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на чл.47 от Хартата
за основните права в Европейския съюз и по специално:
1/ Отказът на Българския съд
да защити посредством осъдително съдебно решение честта и достойнството на прогресивни
личности, които са накърнени и драстично опозорени и унижени от зловещ
изпълнител на мръсни поръчки на мафията като ответника, представлява ли
нарушение на чл.1 от ХОПЕС; 2/ Престъпната злоупотреба с власт, извършена от
обслужващи ислямистки интереси български съдии, с която е отказано да бъде
присъдено деликтно обезщетение за причинените вреди от процесния зловещ деликт,
съдържащ в състава си и множество престъпления, представлява ли грубо нарушение
на чл.17 от ХОПЕС; 3/ Представлява ли нарушение на изискването за
"справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС извършеното
от Българския съд игнориране на основните доказателства по делото; 4/ Представлява
ли нарушение на изискването за "справедлив процес" по смисъла на
чл.47 от ХОПЕС превратното тълкуване, изопачаване и извращаване дори на
категоричните доказателства, събрани по делото, в съдебното решение; 5/ Представлява
ли нарушение на изискването за "справедлив процес" по смисъла
на чл.47 от ХОПЕС излагането от Българския съд на голословни и неподкрепени с
никакви доказателства/понеже такива не съществуват/ и неверни твърдения, които и
ползва като псевдомотиви с цел неправомерно да избави ответниците - деликвенти
от следващата им се гражданска отговорност; 6/ Представлява ли на нарушение на
изискването за "справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС отказът
на Българския съд да обсъди и анализира всички представени от ищеца
доказателства; 7/ Неизпълнението на задължението на Българския съд да анализира
по правилата на формалната и юридическата логика всички доказателства по делото
и тяхното изопачаване и извращаване представлява ли нарушение на изискването за
справедлив процес, залегнало в чл.47 от ХОПЕС; 8/ Представлява ли нарушение на
изискването за "справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС
извършеното от Българския Съд недобросъвестно поведение, изразяващо се в отказ
да бъдат разпитани надлежно ангажираните свидетели относно конкретно изясняване
на конкретни факти и обстоятелства, а след това, черпейки права за ответника -
деликвент от собственото си неправомерно поведение, да впише в обжалваното
неправомерно решение, че отхвърля иска поради фактите и обстоятелствата,
за които Съдебният състав умишлено не е събрал доказателства, които са били
своевременно ангажирани от ищцовата страна; 9/ Представлява ли нарушение на
изискването за "справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС
изложеното от Българския Съд в обжалваното решение неправомерното твърдение на
Българския Съд, че уж при упражняване на процесуални права ответниците са имали
право да извършват престъпления и деликти; 10/ Представлява ли нарушение на
изискването за "справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС
обстоятелството, че Българския съд не събра своевременно ангажираните от
ищцовата страна доказателства, посредством които щеше да бъде доказан по
несъмнен и категоричен начин предявения деликтен иск, а вместо това
напълно неправомерно е отхвърлил предявения деликтен иск с абсурдното
твърдение, че уж бил недоказан; 11/ Представлява ли нарушение на изискването за
"справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС
обстоятелството, че Българският съд демонстративно не е изпълнил процесуалните
си задължения и не е провел законоустановената в чл.193-194 от ГПК процедура, и
не е установил неистинността на предявените от ответниците документи с невярно
съдържание/въпреки изрично и своевременно предявено от ищцовата страна с
писмено заявление/, а след това напълно неправомерно е отхвърлил предявения иск,
като се е позовал само и единствено на оспорените документи с невярно
съдържание, съставени от ответниците - деликвенти, който съдът, съобразно
своите процесуални задължения установени в чл.194 ал.2 от ГПК, е бил длъжен да
ги изключи от доказателствените материали по делото.
По исканията по
горепосочените т.I и т.II въззивникът, ищец пред
първоинстанционния съд, следва да уточни кои конкретно оспорени от него и
твърдени, че са неавтентични копия, имитиращи неавтентични документи с невярно
съдържание и с невярно вписани дати, претендира да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото, вкл. и като има предвид, че по делото
липсва подадено от него заявление от 09.11.2016г./независимо дали това е дата
на пощенско клеймо на изпратен по пощата документ или дата на входиране на
документа по делото/.Искането по т.III е неоснователно, т.к. настоящото производство
се развива по реда на ГПК/отм./, съответно е неприложима процедурата по чл.146
от ГПК относно разпределението на доказателствената тежест, съответно и
разрешенията по ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС относно действията
на въззивния съд при неразпределена тежест от първоинстанционния съд.
Относно искането по т.IV следва
да се посочи, че с протоколно определение от 30.06.2017г. от ВОС са били приети
всички писмени доказателства, представени от ищеца с молба/наречена
„заявление“/ от 15.07.2016г., изискани са от Прокуратурата на Република
България преписките, които ищецът с посоченото заявление е искал да бъдат
изискани, както и са изискани от ОД на МВР гр.Шумен исканите от ищеца копие от
регистър на дознанията за периода 25.10.2000г.-01.12.2000г. и заверени копия от
постановления по чл.212 от НПК и чл.219 от НПК по дознание ЗМ №479/2000г. на
РДВР-Шумен, образувано по тъжба №14980 от 25.10.2000г. от Маруся Красенова
Миткова.Изисканите копия от преписки, изпратени от Прокуратурата на Република
България и постъпили по делото с вх.№22372/03.08.2017г., са докладвани в о.с.з.
на 27.04.2018г.От ОД на МВР гр.Шумен са изпратени заверени копия от регистър на
дознанията за периода 25.10.2000г.-01.12.2000г., постъпили с
вх.№22376/03.08.2017г., също докладвани в о.с.з. на 27.04.2018г., когато и на
ищеца е дадена възможност да изрази становище по документите в едноседмичен
срок, които документи впоследствие са приети в о.с.з. на 06.07.2018г.Относно
исканите заверени копия от постановления по чл.212 от НПК/за образуване на
досъдебно производство/ и чл.219 от НПК/за привличане на обвиняем/ по дознание
ЗМ №479/2000г. на РДВР-Шумен, образувано по тъжба №14980 от 25.10.2000г. от
Маруся Красенова Миткова, с писмото от 03.08.2017г. е отговорено, че
материалите по дознание ЗМ №479/2000г. не се намират в РДВР-Шумен, т.к. са
изпратени с писмо от 22.01.2001г. на РП-Шумен, като е приложено и копие от това
писмо.Извън горното следва да бъде посочено и, че соченото дознание е
образувано при действието на НПК/обн.1974г., отм.2006г./, съответно исканите
постановления не са според разпоредбите на понастоящем действащия НПК/в сила от
2006г./, а и според материалите по делото/изискани за преценка допустимостта на
настоящото производство от СГС и изпратени копия от искова молба и отговор по
гр.д.№15735/16г. по описа на СГС/ дознание №479/2000г. е започнало на
20.11.2000г. по реда на чл.409 от НПК/отм./, /предвиждащ, че при полицейското
производство не се съставя постановление за образуване на производството и не
се повдига обвинение по реда на чл.207, а производството се счита за започнало
от съставянето на акта за първото действие по разследването./.
Искането в заявлението от
15.07.2016г. за разпит на свидетели, чрез чиито показания да се установяват
новонастъпили след подаване на исковата молба обстоятелства, е оставено без
уважение, също в о.с.з. на 30.06.2017г., т.к. за периода, очертан в исковата
молба, вече са събрани свидетелски показания, така и за последващи периоди чрез
показанията на св.Галина Николова.Съображенията се споделят от настоящата
инстанция, доколкото по искане на ищеца за установяване на сочените от него
обстоятелства за причинените му неимуществени вреди са събрани пред
първоинстанционния съд обстойните показания на четирима свидетели, поради което
не се налага събирането на нови гласни доказателства относно същите
обстоятелства.Относно искането в заявлението от 15.07.2016г. за събиране на
видеозаписи от „Топ“ТВ и „Дарик радио“/направено и в исковата молба/, следва да
се посочи, че още в началото на първоинстанционното производство, образувано
като гр.д.№383/02г. по описа на ШОС, на ищеца е издадено в о.с.з. на
18.10.2002г. удостоверение, чрез което да се снабди с материалите, изготвени от
тези медии, свързани с твърдения за ищеца, и според постъпилите писма от същите
по гр.д.№383/02г./л.52 и л.58/, на осн. чл.14, ал.1 от Закон за радиото и
телевизията записите са били съхранявани за срок от 3 месеца, считано от датата
на предаването, като поради изтичане на този срок и съответно тяхното
непоследващо съхраняване, не могат да предоставят исканите записи.
Исканията по т.V, т.1 и т.2 са
неоснователни, доколкото копия от регистрите са вече приети по делото/въпреки
посоченото в жалбата, други копия от регистри не са представени към
нея/.Искането по т.V, т.3 за приемане на приложените към жалбата медицински документи
е основателно, доколкото същите са относими към предмета на делото, с
изключение на тричленна Съдебно-медицинска експертиза, изготвена и приета по в.гр.д.
№1990/2009г. по описа на САпС, доколкото същата не се явява доказателство,
събрано по предвидения ред по настоящото дело.Исканията по т.V, т.4 и
т.5 са неоснователни, защото протокол от о.с.з. от 12.02.2006г. по
гр.д.№226/04г. на Окръжен съд - гр.Разград е част от първоинстанционното дело -
гр.д.№383/02г. по описа на ШОС е било изпратено по реда на чл.14, ал.2 от ГПК/отм./ на РОС и образувано като гр.д.№226/04г. по описа на РОС/а
впоследствие по същия ред изпратено и на ВОС/, а касателно посочените жалби
неоснователно, защото същите вече са приети като доказателства в о.с.з. на
30.06.2017г.
Искането по т.V, т.6 да
бъдат призовани и разпитани всеки от журналистите, вписани като автори на всяка
от представените в т.1 от доказателствените искания на исковата молба
журналистически статии, публикувани във визираните официални ежедневници, посредством
разпита на които да се установява дали във всяка от визираните статии
визираният журналист точно и добросъвестно е цитирал изявленията на ответника Д.М.,
както и обстоятелството, че никой от визираните журналисти не е публикувал
„преувеличени, преиначени или измислени публикации“, е неоснователно, защото
настоящото производство няма за предмет отговорността на посочените
журналисти.Неоснователно е искането по т.V, т.7 за разпит на пет нови
свидетели за обстоятелства, които са разпространявани и разгласявани след
разпита на разпитаните от ШОС и РОС първи трима свидетели, защото, както се
изложи пред ВОС, за тях са изслушани повторно показанията на св. Галина
Николова.
Искането за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС за тълкуване относно чл.1, чл.17 и чл.47 от ХОПЕС
по посочените от въззивника въпроси в жалбата съдът приема за неоснователно,
доколкото настоящата инстанция не постановява окончателен съдебен акт, а и
защото по същество всички въпроси са свързани с оплакванията на въззивника за
постановяване на обжалваното решение в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Съдът
констатира, че във въззивната жалба е налице противоречие между обстоятелствена
част и петитум, т.к. от една страна е посочено, че се обжалва цялото решение
/с което са отхвърлени предявените искове за солидарно осъждане на ответниците за
сумата от 10 200лв., които не са предявени като частични/, а от друга се претендира
след отмяната му постановяване на друго, с което ответниците да бъдат осъдени
солидарно да заплатят сумата от 5 100лв., представляваща частичен иск от
пълен размер от 800 000 лв., което
противоречие въззивникът следва да отстрани в едноседмичен срок от съобщението.
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по
гр.д.№619/19г. по описа на ВАпС, гр.о., на осн. чл.183, ал.1 от ГПК/отм./.
УКАЗВА на въззивника Н.М.Н., че следва в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с преписи за насрещните страни
да отстрани противоречието между обстоятелствена част
и петитума на въззивната си жалба, като уточни дали обжалва изцяло
първоинстанционното решение или само за размера от 5 100лв., като
има предвид, че исковете не са били предявени като частични.
При неизпълнение в срок съдът ще приеме,
че е сезиран с жалба само за размера от 5 100лв.
УКАЗВА на въззивника в
едноседмичен срок от съобщението да уточни с писмена молба с преписи за
насрещните страни кои конкретно оспорени от него и твърдени, че са неавтентични
копия, имитиращи неавтентични документи с невярно съдържание и с невярно
вписани дати, претендира да бъдат изключени от доказателствения материал по
делото, вкл. и като има предвид, че по делото липсва подадено от него заявление
от 09.11.2016г./независимо дали това е дата на пощенско клеймо на изпратен по
пощата документ или дата на входиране на документа по делото/.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА следните представени с
въззивната жалба писмени доказателства: Епикриза от
Военномедицинска академия гр.София; Епикриза от МБАЛ "Св.Марина"ЕАД
гр.Варна - Първа неврологична клиника; Болничен лист № 2212485 от 13.11.2001г.
от МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца; Болничен лист № 3026369 от 20.11.2001г.
от ВМА-гр.София; Болничен лист №1936486 от 02.01.2002г. от ДКЦ I ЕООД -
гр.Шумен; Болничен лист №1945510 от 01.02.2002г. от ДКЦ I ЕООД - гр.Шумен; Болничен
лист № 1945833 от 04.03.2002г. от ДКЦ I ЕООД - гр.Шумен; Болничен лист №
1579977 от 17.04.2002г. от МБАЛ "Св.Марина" гр.Варна; Обменна карта от ВМА гр.София от 02.01.2002г.;
Обменна карта от ВМА гр.София от 30.01.2002г.; Обменна карта от ВМА гр.София от
28.02.2002г.; Обменна карта от ВМА гр.София от 29.03.2002г.; Обменна карта от ВМА
гр.София от 22.04.2002г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за приемане на следните доказателства: извлечение
от двойно-входящия регистър на бившата РДВР гр. Шумен за процесния период; извлечение
от регистъра на дознанията на бившата РДВР-гр.Шумен за процесния период,
които са били представени от третия ответник пред СРС по гр.д. №42771/2010 г.
на СРС, тричленна СМЕ, изготвена и приета по в.гр.д.№1990/09г.
на САпС, протокол от Съдебно заседание от 12.02.2006г. по гр.д.№226/04г. на
Окръжен съд - гр.Разград, Жалба, депозирана в деловодството на Главния прокурор
на РБ с Вх. № 10284/19.01.2010г. от Петър Стефанов Петров; Жалба,
депозирана в деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№32062/29.01.2010г.
от Татяна Георгиева Иванова; Жалба, депозирана в деловодството на Главния
прокурор на РБ с Вх.№7703/13.05.2010г. от Веселин Георгиев Василев; Жалба,
депозирана в деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№8225/21.05.2010г.
от Галина Вълчева Василева; Жалба, депозирана в деловодството на Главния
прокурор на РБ с Вх. №20 024/26.05.2010г. от Татяна Василева Йорданова.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на
въззивника да бъдат призовани и разпитани всеки от журналистите,
вписани като автори на всяка от представените в т.1 от доказателствените
искания на исковата молба журналистически статии, публикувани във визираните
официални ежедневници, за установяване на обстоятелствата дали визираният
журналист точно и добросъвестно е цитирал изявленията на ответника Д.М., както
и обстоятелството, че никой от визираните журналисти не е публикувал
„преувеличени, преиначени или измислени публикации“, както и за даване
възможност за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на пет нови
свидетеля за установяване на посочените в жалбата обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за отправяне на преюдициално запитване до
СЕС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№619/19г.
по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 10.07.2024г. от 10, 00ч.Да
се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: