Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 09.11,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана П.а като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12419 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Т.С. срещу Е.П.С. и „А.Е.М.“ЕООД искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят, в условията на пасивна солидарност, сума в размер на 100000,00лв. – главница по договор за заем от 05,12,2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 27805,50 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 31,12,2015 г. до 25,09,2018 г.
Излагат се съображения, че на 05,12,2014 г. е сключен договор за заем, по силата на който С.Т.С. е предоставил на Е.П.С. сума в размер на 100000,00лв., която подлежала на връщане до 31,12,2015г. Ответникът „А.Е.М.“ ЕООД се е задължил солидарно за връщането на предоставените парични средства. Поддържа се, че уговорената парична сума е предадена на заемателя. Излагат се съображения, че в уговорения срок, заемателят не е възстановил заемните суми.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът -Е.П.С., в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че с ищеца е подписан анекс от 01,06,2015г., по силата на който страните са се уговорили, че ответникът се задължава да върне предоставените в заем суми в едномесечен срок от писмена покана отправена от заемодателят, но не по-късно от 01,04,2018г. Поддържа, че не е получавал покана за връщане на заема.
Ответникът-„А.Е.М.“ ЕООД в срока за отговор поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва достоверността на датата на договора за заем, с твърдение същият да е съставен в последващ момент, когато Е.С. не е имал качеството представляващ дружеството и с цел увреждане интересите му, посредством редица антидатирани договори, въз основа на които са възникнали задължения за същото. В този смисъл релевира доводи за нищожност на договора за заем от 05,12,2014г. като привиден. Твърди, че ищецът не е притежавал парични средства в размер на отдадените в заем. При условията на евентуалност поддържа, че след падежа на договора – 31,12,2015г., за ищеца е започнал да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД, с оглед ангажиране на ответника, в качеството му на гарант. Твърди, че по делото няма данни този срок да е спазен и по тази причина акцесорното задължение на ответното дружество сочи да е прекратено.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем, с
посочена дата на сключване 05,12,2014год. /л. 10/. Ищецът, в качеството на
заемодател предоставя на
ответника Е.П.С., в качеството на заемател, сума в размер на 100000,00лв. В чл.
2 от договора е посочено, че заемната сума е предадена на заемателя при
подписването на договора и в брой. В чл.3, ал.1 е определен краен срок за
връщане на заема – 31,12,2015год. Съгласно чл.3, ал.3 е обективирано при
неиздължаване на сумата в срок, заемателят да дължи законна лихва до окончателното изплащане
на сумата.
В договора за заем А.Е.М.ЕООД е посочен като
гарант, чиито задължения са посочени в чл.6 от договора, вкл. солидарна отговорност
към заемодателя наред със заемателя.
Представен е анекс №1 от 01,06,2015год. подписан
от ищеца и от ответниците, в §1 от който е посочено, че
страните създават нова ал.2, на чл.1 от
договора от 05,12,2014год., а именно: „До връщането на заетата сума заеметелят
се задължава да заплаща на заемодателя
лихва в размер на 20% от заетата сума годишно. Лихвата се заплаща до 31-во число на последния месец
на годината за която се дължи“.
Съгласно §2 от анекса страните изменят чл.3 от
договор от 05,12,2014год., както следва: Заемателят се задължава да върне на заемодателя заетата сума в срок от 1 месец
от писмената покана, отправена от заемодателят
до заемателя, но не по-късно от 01,04,2018год.
В случай не неизпълнение на задължението
в срок заемателят дължи и неустойка в размер на 1% от невърнатата сума за всеки
ден забава, но не повече от 20% от заетата
сума“-чл.3, ал.3.
С §3 гарантът е дал съгласие за промяна на
срока за връщане на заема и всички
изменения. Посочено е дружеството А.Е.М.ЕООД
да е представлявано от управителя Е.П.С..
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено и
прието от съдът, се установява, че след 2007год. за дружеството ответник
не са публикувани ГФО в търговски
регистър. В случай, че за А.Е.М.ЕООД е
възникнало условно задължение по договор за заем, то следва да бъде оповестено като бележка към ГФО. Поемането на гаранция
не се отразява по балансовите сметки, може да бъде отразено задбалансово като
условно задължение. Условното задължение на намира отражение в годишната данъчна декларация по ЗКПО. От представената
справка от НАП е видно ищецът С.Т.С. да
не е декларирал предоставен заем, както в ГДД за 2014год. така и ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ за следващите отчетни години.
Не се спори между страните и от извършената
служебна проверка в ТР се установява, в периода от 30,12,2013год. до
08,07,2015год. ответникът Е.П.С. да е управител, а от 27,10,2014год. до
08,07,2015год. и едноличен собственик на
капитала на А.Е.М.ЕООД. Впоследствие дружествените дялове са
прехвърлени на А.Д.Ш.като управител на дружеството е Д.П., разпитан в
настоящото производство като свидетел.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на св. Д.П. П., от чиито показания се установява, че е присъствал на срещи
между Е.С. и А.Ш., по повод прехвърляне с договор за покупко-продажба на дружествените
дялове на А.Е.М.ЕООД. Свидетелят е
присъствал, в качеството на консултант на чуждестранни лица, които желаят да
инвестират в страната. На проведена среща през 2015год. Е.С. е уверил А.Ш., че дружеството, в което желае да
инвестира няма задължения. Обсъждано е придобиване на две дружества, чийто
собственик е Е.С., които притежават недвижими имоти. Не се е обсъждало поемане
на задължения от страна на дружеството
към трети лица.
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважен иск с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на валидно възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга заместима вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума или вещ предмет на заемното правоотношение.
В тежест на ответника е да
установи релевираните възражения за нищожност на заявените основания.
Исковата претенция по отношение на Е.П.
С., съдът намира за основателна. В депозиран отговор ответникът не оспорва
сключването на договор за заем, по силата на който ищецът му е предоставил сума
в размер на 100000,00лв.. В този смисъл и отразеното в чл.2 от договора, с
който се удостоверява предаване на сумата на заемателя при подписване на договора. В
тази част волизявлението на страните следва да се цени като разписка за получаване
на сумата, в която част документът е частен свидетелстващ. В този смисъл съгласно
чл.
180 от ГПК, подписания от
ответника документ притежава
формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявлението, което се
съдържа в документа е извършено от
това лице. Доколкото частния свидетелстващ документ/ разписка/ удостоверява
неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена
сила.
Възражението на ответника С. се обосновава с
твърдение да не е настъпила изискуемост на
задължението предвид сключен анекс №1/01,06,2015год., в който е посочено
изискване за изпращане на нарочна покана
от заемодателят на заемателя.
Действително по делото няма данни за изпратена покана до ответника, но
посоченото обстоятелство съдът намира да е ирелевантно, доколкото договорът
е срочен и не се претендира изпълнение
преди посочения краен срок за изпълнение. Ето защо с настъпването на падежа
посочен в договора 01,04,2018год., е настъпила изискуемост на задължението на заемателя за връщане на
предоставената в заем сума и без покана. От ответната страна не са
ангажирани доказателства за извършено
погасяване-частично или пълно на главницата по заема, поради което исковата
претенция за главница е изцяло основателна.
С оглед основателност на главната искова претенция, основателно е и
вземането за заплащане на обезщетение за
забава по смисъла на чл.86 от ЗЗД./ Тъй като е уговорена законна лихва за
забава, СГС намира квалификацията да е по смисъла на чл.86 от ЗЗД, а не 92 от
ЗЗД/.
С оглед горните мотиви за настъпила изискуемост на вземането на 01,04,2018год., то обезщетение
за забава е дължимо именно от тази дата,
а не 31,12,2015год. до датата на ИМ-25,09,2018год. Размерът на обезщетението за забава за периода от 02,04,2018год.
до 25,09,2018год. определен по реда на чл.162 от ГПК е 4916,67лв., в който
размер исковата претенция е основателна, а за разликата до предявения размер от
27805,50лв. и период от 31,12,2015год.
до 01,04,2018год. подлежи на отхвърляне.
По
възраженията на ответника А.Е.М.ЕООД:
Видно
от съдържанието на договор за заем и тълкувайки волята на страните по смисъла
на чл.20 от ЗЗД, съдът приема ответното
дружество да не е заемател по договора, а лице поело ангажимент за обезпечаване
на задълженията на Е.П. С.. Този извод
се обосновава, както от смисловото определение „гарант“, така и предвид
становище както на ищеца, така и на ответника С. сумата да е получена само от
физическото лице. Този извод се потвърждава и от заключението на ССчЕ, което
сочи по сметки на дружеството да не е получена сума в размер на 100000,00лв.
Ето защо съдът приема дружеството да е
посочено като лице обезпечаващо задълженията към кредитора по смисъла на чл.138
от ЗЗД.
По
възражението с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД:
Основен довод
на ответника обуславящ неоснователност на иска е обстоятелството, че договор за
заем е привиден, съответно нищожен,
създаден с цел намаляване имуществото на
ответника. Съгласно чл.26,
ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички
привидни договори, а именно тези, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани с правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята
на страните е да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е
относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение,
поражда действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
В процесния случай се твърди сключената сделка по договор за заем да е нищожна
като привидна, без да се прикрива друго съглашение, поради което релевираните
доводи сочат на абсолютна симулация. В конкретната хипотеза не са ангажирани
доказателства сочещи на привидност на договора за заем в посочения смисъл. Не е налице
начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, в който
случай биха били допустими и гласни доказателства.
Съгласно чл.181 от ГПК частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. В конкретната хипотеза възражението на ответното дружество, в частта
за липса на достоверна дата, касае оспорване на
съдържанието на частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща
материална доказателствена сила, поради което удостоверения факт подлежи на
преценка наред с всички останали обстоятелства по делото. За преценка достоверната дата на договора за заем и анекс №1 следва да се има
предвид, че ответното дружество няма качеството трето лице по смисъла на чл.181
от ГПК. По въпроса дали търговско
дружество има възможност да оспорва достоверна дата на документ задължаващ
дружеството, изходящ от бивш управител,
с твърдение да е съставен когато лицето е без представителна власт, съдът
намира, че доколкото се оспорва съдържанието на частен свидетелстващ документ/
в частта относно датата на съставяне/, същият няма материална доказателствена
сила, като по същество се оспорва да е налице волеизявление на дружеството, в който случай доказателствената
тежест по чл.154 от ГПК при ограничението на чл.164, т.6 от ГПК, е на страната,
която извлича изгодни за себе си правни последици от документа, а именно С.С.. Подобно
доказване по делото не е проведено, а неред с ангажираните гласни
доказателства, че при обсъждане на инвестиционните намерения на А.Ш., С. е
заявил дружеството да няма никакви задължения, а според заключението на ССчЕ,
макар и да не се отразява по баланса на дружеството, то поетата гаранция би
следвало да е отразена като бележка към ГФО, каквото липсва, то съдът приема
договор за заем и анекс №1 към него да нямат достоверна дата противопоставима
на „А.Е.М.“ЕООД. Ето защо исковата претенция срещу този ответник следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното е безпредметно обсъждането на
релевираното възражение за неспазване на срока по чл.147 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн.чл.78, ал.1 на
ищеца се дължат разноски от ответника Е.П.С., които съдът намира за доказани в
размер на 6274,82лв. от общо 7652,22лв., от които 5112,22лв.-д.т.,
2500,00лв.-адв. възнаграждение и 40,00лв.-свидетел.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на А.Е.М.ЕООД се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 10050,00лв., от които
9750,00лв.-адв.възнаграждение и 300,00лв.-в.л.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***.********на
осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД сума в размер на 100000,00лв.-главница
по договор за заем с дата 05,12,2014год., както и сума в размер на 4916,67лв.-обезщетение
за забава, за периода от 02,04,2018год.
до 25,09,2018год., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за обезщетение за забава за сумата над 4916,67лв. до 27805,50лв., както и за
периода от 31,12,2015год. до 01,04,2018год. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***.********срещу А.Е.М.ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** искове с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане с Е.П.С. за сума 100000,00лв.-главница
по договор за заем с дата 05,12,2014год., както и сума в размер на 27805,50лв.-обезщетение
за забава, за периода от 31,12,2015год.
до 25,09,2018год., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***.********на осн.чл.78, ал.1
от ГПК сума в размер на 6274,82лв.-разноски.
ОСЪЖДА С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***.********да
заплати на А.Е.М.ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 10050,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: