РЕШЕНИЕ
№ 981
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20211110209509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б. .....” ЕООД срещу наказателно
постановление № ........../...............г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. С., с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 4, ал. 3 от
Наредба 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В жалбата се твърди, че НП следва да бъде отменено. Посочва се, че
нарушението е било отстранено веднага след констатирането му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. А., който пледира за отмяна на НП и твърди, че не е налице извършено
нарушение, тъй като служитЕ.та е на работа в дружеството от три години.
Едновременно се твърди и малозначителност на деянието. Иска се
присъждане на минимален адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Стоянова, която
поддържа, че НП следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В хода на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от „Б. ..........” ЕООД, на 10.04.2021г., било установено, че
лицето В. И.а В. полага труд като „работник зареждане на рафтове” в магазин
„БМ .........”, находящ се в гр. С., ул.”Г.С.Р.” ...........
Величкова попълнила декларация, в която сама посочил, че престира
труд като „работник зареждане на рафтове”, има работно място и работно
време – от 19.30ч. до 07.30ч., като в т. 9 поставила отметка, че е получила
копие от заверено уведомление и екземпляр от трудов договор.
На 28.04.2021г. в ДИТ София бил представен трудов договор 587 от
10.04.2021г., сключен между „Б. ...........авка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.номер 22388213151975/12.04.2021г., в
13,17,05ч.
Св. Г. приела, че работодателят „Брилянт 33” ЕООД е допуснал до
работа Величка Величкова на длъжност „работник зареждане на рафтове” на
10.04.2021г., преди да представи документите по чл. 62, ал. 5 от КТ в ТД
НАП.
За проверката бил съставен протокол.
Св. Г. съставила АУАН на „Б. .........” ЕООД за нарушение на чл. 4, ал. 3
от Наредба 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв.
Със заповед № 3-0058/11.02.14г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
2
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Г.. Събраните по
делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на което не се
налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, с оглед на представената и цитирана по-горе заповед.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан
по същество.
Нарушението е детайлно и правилно описано от АНО, като
възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.
Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба 5 от
29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ.
Императивната разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Наредба 5 от 29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ
въвежда изискването, че работодателят е длъжен да връчи на работника или
служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от
завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника
или служителя срещу името му в справката за аверените уведомления.
В случая по несъмнен начин се установява, че на 10.04.2021г.
Величкова е започнала престирането на трудовите си задължения като
3
„работник зареждане на рафтове”. Това се потвърждава попълнената от нея
декларация, както и от показанията на св. Г., която лично я е заварила да
полага труд в магазина. Едновременно с това, в хода на проверката, била
направена справка в ТД на НАП, като било установено, че договорът не е бил
регистриран към момента на проверката, а едва на 12.04.2021г., но в 13.17ч.,
т.е. след като лицето вече било започнало да полага труд и е било заварено да
прави това.
Фактът, че на 10.04.2021г. лицето Величкова е полагала труд за
работодателя и липсата на справка от ТД на НАП съгласно чл. 4, ал. 1
Наредба № 5 от 01.11.2013г., предпоставя извода, че „Б.............” ЕООД като
работодател е нарушил посочената разпоредба, поради което и правилно е
издадено обжалваното НП. Доказва се, че работодателят е допуснал В. до
работа, без да й предостави заверено копие от уведомлението до ТД на НАП
за сключения писмен трудов договор.
Въведеното твърдение от страна на жалбоподателя, че служитЕ.та е
работела в магазина повече от 3 години и следователно не е налице
нарушение, съдът намира за неоснователно. В. е имала сключен трудов
договор от 12.04.2018г. с дружеството „Б. ..........”ЕООД, което е дружество
различно от настоящия жалбоподател „Б..........”ЕООД. Неоснователността на
възражението се потвърждава и от факта, че жалбоподателят е депозирал в
ТД на НАП София на 28.04.2021г. трудовия договор на В. с „Б. ........”ЕООД
от 10.04.2021г. и регистрирано уведомление до ТД на НАП на 12.04.2021г. в
13,17ч., което налага изводът, че Величкова е била допусната до работа преди
да бъде изпратено уведомлението до ТД на НАП.
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът
за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна.
Чл. 415в, ал. 2 КТ изрично забранява нарушенията на чл. 63, ал. 2 КТ да
бъдат третирани като маловажни, поради което съдът няма как да
квалифицира случая като такъв.
За неизпълнението на задължението съгласно чл. 414, ал. 1 КТ е
предвидена имуществена санкция за работодателя в размер от 1500 до 15 000
лева. Административното наказание е наложено в предвидения минимален
размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 КТ, който е и подходящ в случая.
4
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че
нарушението представлява малозначителен случай, тъй като е било
отстранено веднага след констатирането му. Единствената причина поради
която е продължило толкова кратко е само защото е имало проверка и
уведомлението за сключването на трудовия договор е било подадено два дни
след проверката.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди
възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да
осъди жалбоподателя „Б. ..........“ ЕООД да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007428/15.06.21г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. С., с което на
„Б. .........” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
ОСЪЖДА „Б. .............” ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 0
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5