№ 1930
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100500065 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 17298 от 24.10.2023 г., постановено по гр. д. № 759/2023 г.
на Софийски районен съд, 36-и състав, е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Далл Богг:
Живот и Здраве” АД дължи на „Евроинс” АД следните суми: сумата от
1783,77 лв., представляваща ½ от 3567,53 лева изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Каско ” по щета №
********** за ПТП, настъпило на 01.11.2020 г. в село Огняново, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 169,47 лв. – мораторна лихва за забава от 23.06.2021 г. до 30.05.2022
г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.06.2022 г. по ч. гр. д. № 30069/2022 г. по описа на СРС, 36-и
състав.
Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски
между страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 282,28 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 39,07 лева – разноски в заповедното производство.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
1
производство „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, подадена чрез юрк. Б.М..
Според въззивника атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен
и необоснован поради допуснати от страна на първоинстанционния съд
процесуални нарушения. Изложени са съображения, че решаващият съдебен
състав неправилно не е отчел направеното от ответника възражение за
съпричиняване, като в тази връзка е посочено, че от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства се установявало, че
водачът на застрахования при ищеца автомобил е извършил нарушение на
правилата, уредени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради което
последният имал изключителна вина за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие (ПТП). Въззивникът намира още, че
недоказани са останали твърдените нарушения, извършени от водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, които да се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици. На последно място е посочено, че при наличие на оспорване от
страна на ответника за липса на виновно поведение от страна на водача,
застрахован при него, ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване
в тази насока, което в случая намира че не е сторено.
Поради изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост, а в условията на
евентуалност – да бъде намален размерът на дължимото обезщетение, като
бъде съобразено възражението за съпричиняване.
В законоустановения срок от насрещната страна „Евроинс“ АД е
постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез адв. Т. Г., в който са
изложени доводи за неоснователност на същата. Въззиваемият намира за
невярно твърдението на насрещната страна, че първоинстанционният съд не е
отчел възражението за съпричиняване, като в тази връзка посочва, че искът е
предявен за половината от изплатеното застрахователно обезщетение, както и
че в мотивите си съдът е обсъдил и приел за основателно възражението за
съпричиняване. Според въззиваемия невярно е и твърдението на насрещната
страна, че в хода на производството пред СРС са събрани доказателства, които
да сочат на изключителна вина на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Напротив – били събрани множество доказателства, обуславящи
извода за вина от страна на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
Ето защо въззиваемият отправя молба до настоящата инстанция за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
2
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с установителни искове, предявени по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Евроинс“
АД срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за сумата от 1783,77 лв.,
представляваща половината от 3567,53 лв. – платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени щети вследствие пътно-
транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 01.11.2020 г. в с. Огняново,
на ул. „Отец Паисий“, до дом № 26 и за сумата от 169,47 лв., представляваща
мораторна лихва за забава от 23.06.2021 г. до 30.05.2022 г.
Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. При своевременно релевирано възражение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
в тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, конкретния обективен принос на другия участник в
произшествието.
Пред настоящата инстанция между страните не се спори по следните
обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и делинквента; че на 01.11.2020 г. в с.
Огняново е настъпило ПТП между лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с
рег. № Е****МР, управляван от Р.Ч. и лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег.
3
№ СВ****КХ, управляван от Г.У., вследствие на което са настъпили вреди за
застрахования при ищеца автомобил; че ищецът е заплатил на водача на
застрахования при него автомобил застрахователно обезщетение в общ размер
от 3567,53 лв. Основният спорен въпрос, поставен за обсъждане пред
въззивния съд, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение,
платено от страна на ищеца, както и по чия вина е настъпило процесното
ПТП.
Механизмът на ПТП е установен от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от експертното заключение по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Съгласно заключението по САТЕ
на 01.11.2020 г. около 11,30 часа лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ се
движи по ул. „Отец Паисий“ в района на № 26, водачът предприема маневра за
заобикаляне, при която реализира ПТП с паркирания от лявата му страна с
отворена предна дясна врата лек автомобил „Нисан Х Трейл“. Заключението
на вещото лице е, че всички увреждания по лек автомобил „Нисан Х Трейл“ се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
На първо място следва да се посочи, че според настоящия съдебен
състав неоснователно е възражението, релевирано с въззивната жалба, че
решаващият съдебен състав не е отчел направеното от ответника възражение
за съпричиняване. Напротив – за да уважи предявеният иск в пълния
претендиран размер, районният съд е приел за основателно възражението за
съпричиняване, релевирано от страна на ответника. В тази връзка в мотивите
си е изложил, че застрахованият при ищеца водач също е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, нарушавайки разпоредбата на чл. 95, ал. 1
ЗДвП, като не се е огледал и уверил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. Предвид обстоятелството, че искът е предявен за
половината от изплатеното от страна на ищеца обезщетение в размер на
3567,53 лв., а именно за 1783,77 лв., правилно районният съд е уважил
исковата претенция в пълния претендиран размер.
Противно на изложеното във въззивната жалба, доказано по делото е и
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с рег. № Е****МР. Това обстоятелство се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели (в
това число и водачът на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ Р.Ч., който
признава, че е виновен за настъпване на процесното ПТП), описаното в
протокола за ПТП и заключението на САТЕ, съгласно което причината за
настъпване на произшествието е поведението на водач на лек автомобил
„Сузуик Гранд Витара“, който при преминаване покрай паркирания от лявата
му страна лек автомобил „Нисан Х Трейл“ не е оставил достатъчно
разстояние. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че водачът на лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“ е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗДвП, като при извършване манерва заобикаляне на спрелия автомобил
„Нисан X Трейл“, не е оставил достатъчно странично разстояние и е станал
причина за настъпване на ПТП.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че при наличие
на оспорване от страна на ответника за липса на виновно поведение от страна
на водача, застрахован при него, ищецът е следвало да проведе пълно и главно
4
доказване в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Презумпцията за вина следва всякога да се обори от страна на
ответника с ангажиране на доказателства, които биха могли да обусловят
извод за липса на виновно поведение. При наведени единствено твърдения за
липса на вина от страна на ответника доказателствената тежест не се
размества и ищецът не следва да провежда пълно и главно доказване за
наличие на вина от страна на застрахования при ответника водач, доколкото
както бе посочено, в случая става въпрос за законова презумпция.
Като съобрази изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя
решаващите изводи на СРС, че по делото са установени всички предпоставки
за уважаване на иска, включително тези, необходими за ангажиране
отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД – деяние, вреда
и причинната връзка между тях, като презумпцията за противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, по чл. 45, ал.
2 ЗЗД, не е оборена в процеса.
Обосновано СРС е приел, че е налице и съпричиняване, с оглед на което
е уважил предявения иск за половината от платеното застрахователно
обезщетение, дължимо на ищеца на основание чл. 411 КЗ.
Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на съдебното решение в частта, с която е уважен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Доколкото въззивният съд е обвързан само с доводите във въззивната
жалба и при липса на такива, по аргумент на чл. 269, изр. второ
ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани при правилен
анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния
закон.
Изложеното сочи, че предявените искове са основателни и подлежат на
уважаване изцяло, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което решението, като правилно и законосъобразно, ще бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът
има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Според настоящия съдебен
състав обаче претенцията е неоснователна, тъй като въззиваемият не е
представил доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено от
страна на дружеството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 17298 от 24.10.2023 г.,
постановено по гр. д. № 759/2023 г. на Софийски районен съд, 36-и състав .
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6