№ 1462
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100502204 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Й. К., ЕГН**********, лично и
като майка и законен представител на детето Хр. Я. Г., ЕГН**********,
срещу Решение №3057/18.09.2023г. по гр. д. №4752/2023г. на ВРС, 48-ми
състав, с което е отхвърлена молбата на Й. Й. К. за налагане на мерки за
защита по реда на ЗЗДН на детето Х. Я. Г., ЕГН**********, срещу отв. Я. Г.
Г., ЕГН**********, за тъврдяно домашно насилие на ответника на дата
18.03.2023г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилен
анализ на събраните доказателства, както и не защитава интересите на детето.
Сочи се, обобщено, че: ВРС не се е произнесъл с изричен акт кои са
надлежните по делото страни; не е посочил в какво качество е участвало
детето Х. като страна (дали като пострадал, дали като молител, или друго);
съответно не е конституирал детето като страна-пострадал; не го е призовал
надлежно и не му е осигурил надлежно процесуално представителство, в това
число не назначил и особен представител по чл.29, ал.4 от ГПК; с всичко това
ВРС е допуснал съществени и неотстраними от въззивната инстанция
процесуални нарушения, поради което се моли за обезсилване на решението и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Отделно се
1
поддържа, че на спорната дата 18.03.2023г. бащата и ответник по делото е
нямал право на личен контакт със сина му, регламентиран с протоколно
определение от о.с.з. на 10.02.2017г. по гр.д. №11046/2016г. на ВРС, поради
което принудителните му опити да вземе детето на тази дата, в това число с
полиция и със сигурност против желанието на момчето, съставляват
психическо и емоционално спрямо детето насилие. Поради това се моли
евентуално за отмяна на решението на ВРС и за постановяване на друго, с
което да бъде уважена изцало молбата за налагане на исканите мерки за
закрила по ЗЗДН с присъждане и на разноски. Страната не се явява и не се
представлява в о.с.з.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемият не депозира писмен отговор,
не се явява в о.с.з.
Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Й. Й. К.,
ЕГН**********, в качеството и на майка и законен представител на детето
Хр. Я. Г., ЕГН**********, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН
на детето Х. Я. Г., ЕГН**********, срещу Я. Г. Г., ЕГН**********, за
тъврдяно домашно насилие на ответника на дата 18.03.2023г.
В молбата и уточняващата я такава се твърди, че Й. К. и Я. Г. са
родители на детето Х. Г.. С определение от 10.02.2017 г. по гр. д. №
11046/2016 г. на на ВРС е одобрено споразумението на родителите, в смисъл
че родителските права спрямо Х. са предоставени на майката,а на бащата е
определен режим на лични контакти с момчето, който след 2021г. е
ежемесечно – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00ч. в събота до
18.00часа в неделя, с преспиване.
Твърди се и че ответникът е извършил спрямо детето следните актове
на домашно насилие на следните дати:
На 18.03.2023г. около 10:00 часа ответникът е позвънил на звънеца на
входната врата на жилището на майката. Същата, бабата по майчина линия и
още едно лице излезли пред входа, защото бащата бил дошъл с цел да вземе
детето за режим на лични срещи. Когато всички били пред входа ответникът
поискал от сина му да тръгне с него, но момчето отказало. Бащата продължил
да кани детето да тръгне с него, но момчето отново отказало и се разстроило.
След това майката, бабата и момчето се прибрали, а ответникът си тръгнал.
По-късно последвало посещение от полицията, на което детето пак се
разстроило, а майката обяснила, че на този ден бащата нямал право на режим
на лични контакти със сина му. Поради тези събития се сочи, че бащата
2
осъществил домашно насилие върху детето.
По тези причини се моли за налагане на посочени мерки за защитата на
детето от сочените насилствени действия на баща му, както и за разноски.
В о.с.з. се поддържат твърденията и исканията до съда.
Детето е конституирано като страна в процеса на осн. чл.9, ал.2 от ЗЗДН
и е и представлявано от законния си представител (майката).
Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата по реда
на ЗЗДН. Сочи, че никога не е извършвал насилие върху сина си. Поддържа,
че майката е образувала поредица от дела по ЗЗДН за всяка дата от режима на
лични контакти на бащата с детето с единствената цел да пречи на ответника
да общува със сина си. Посочва предходни дела, по които молбите по ЗЗДН са
отхвърлени. Моли за отхвърляне и на настоящата, което поддържа и в о.с.з.
Контролиращата страна ДСП – Варна изразява становище, че работи по
случая на детето Х. Я. Г. отдавна. Майката е водила и други дела по ЗЗДН с
твърдения за насилие от бащата върху детето, но които не са били уважени. И
в случая не се констатира соченото насилие.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото протоколно определение от
10.02.2017г. по гр. д. №11046/2016г. на ВРС, че с него е била одобрена
постигнатата между родителите спогодба, по силата на която упражняването
на родителските права спрямо детето Х. Я. Г. било предоставено на майката
Й. Й. К., при която било определено и местоживеенето му, като на бащата Я.
Г. Г. бил определен режим на лични контакти с момчето, който след 2021г. е
ежемесечно – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00ч. в събота до
18.00часа в неделя, с преспиване.
От приетата справка за съдимост е видно, че Я. Г. Г. не е бил осъждан за
престъпление по НК.
Видно от приобщената докладна записка рег. № 433р-10474/20.03.2023г.
на 18.03.23г. по подаден сигнал е бил посетен адрес в гр.Варна, на ул. „Рали
Мавридов №7“. След изясняване на случая не са били предприети каквито и
да било мерки спрямо Й. К., Я. Г. или детето Х..
Показанията на св. П.М. и св. С.Ефт. съдът кредитира като обективни и
непосредствени. Свидетелите са служители на МВР, посетили сигнала на
18.03.23г. на ул. „Рали Мавридов №7“. От анализа на показанията им, които
напълно съответстват помежду им, се установява, че на място те са
констатирали, че бащата е искал да види детето си и да го вземе за режим на
лични отношения, но детето не е пожелало и се е криело зад майка си. Нищо
притеснително не е било констатирано от органите на МВР; момчето не е
било много стресирано или треперещо; по него е нямало следи от насилие;
3
било е в нормално състояние; бащата не е бил агресивен; никоя от страните
не е била агресивна.
Показанията на св. Й. К. (баба на детето по майчина линия) съдът цени
силно корективно както на осн. чл.172 от ГПК, така и поради явно
противоречие на част от показанията й с тези на двамата служители на МВР,
посетили инцидента. От тях се изяснява, че на 18.03.2023г. в 10ч. бащата
дошъл пред жилището на майката и поискал да вземе сина си. Бабата,
майката и още едно лице излезли навън. Когато излезли ответникът подканил
момчето да тръгне с него за да си играе „с Алито“, но детето отказало и се
разстроило. След това детето и близките му се прибрали. 20 минути по-късно
полицаите посетили адреса. Пред тях момчето също отказало да тръгне с
баща си, силно се разстроило и обвинило баща си, че го бил удрял. Бащата
бил агресивен. В частта относно състоянието на детето и на ответника пред
служителите на МВР не се кредитират изобщо показанията поради явното им
противоречие с тези на разпитаните служителите, отделно и поради тяхната
преднамереност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срок до един месец преди сезирането на съда,
като относно тях е представена и декларация по чл.9 от ЗЗДН,поради което
молбата е процесуално допустима.
Оплакванията за недопустимост на решението на ВРС изобщо не могат
да се споделят. На първо място настоящият състав на ВОС приема, че когато
молбата по ЗЗДН се подава до съда от родител, изрично в качеството му на
законен представител на детето, той действа именно като такъв на осн.чл.28,
ал.4 от ГПК, а не в особената хипотеза на чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН. Обратното
би означавало, че дете под 14-годишна възраст не притежава процесуално
право на защита от домашно насилие срещу него (което да упражнява чрез
родителя си), макар да притежава такова право за защита по всякакви други
искове (и да упражнява по същия начин), което противоречи на целта на
ЗЗДН. Дори обаче да би се приело друго, в тогава на осн. чл.9, ал.2 от ЗЗДН
детето се конституира „като страна“. Което е направил и ВРС в случая, с
оглед на задължителните указания на ВОС по частна жалба срещу
прекратителен акт на ВРС по делото. Щом специалният закон изрично
посочва детето „като страна“, то оплакванията във въззивната жалба,че ВРС
не бил посочил в какво качество е конституирано детето (дали като
пострадал, дали като молител, или друго) са несъстоятелни. Противно на тях
момчето е призовано и защитавано по делото от законния му представител
(майка му).
Последното възражение за недопустимост на решението – че ВРС не
бил назначил особен представител на детето по чл.29, ал.4 от ГПК също не
може да се сподели. Еднозначно е разбирането, че кога интересите на
4
родителя са в противоречие с интересите на детето,е фактически въпрос и се
решава от съда съобразно конкретните за случая обстоятелства (така и
Определение №410 от 21.07.2022г. по в.гр.д. №322/2022г. на ВАпС; и други).
От материалите по делото не се установява да са налице обстоятелства, които
да мотивират извод за противоречие на интересите на детето и на неговата
майка, която с молбата защитава правата на предоставеното за отглеждане
именно от нея дете. С оглед на това е изключено да се приеме, че детето е
било лишено от защита по делото, като не му е бил назначен особен
представител по чл.29, ал.4 от ГПК. А колкото до приложеното към
въззивната жалба „за сведение“ решение на БОС, същото няма никаква връзка
с предмета и страните по настоящото дело, като в същото време не обвързва
по никакъв начин настоящия равен по ранг въззивен съд, поради което
изобщо не следва да бъде коментирано.
По тези съображения обжалваното решение е допустимо.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или
фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са
не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност
на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване,
открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с
неглижиране на същото, както и с общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата.
Относно датата 18.03.2023г. може да бъде споделен въззивният довод,
че тъй като одобреният от съда режим на РЛО на бащата е „всяка първа и
трета седмица от месеца“, за такава следва да се счита първата цяла такава от
месеца. Същевременно обаче показанията и на двамата свидетели-служители
на МВР, показанията на които се кредитират като обективни, непосредствени
и съответстващи помежду им, са категорични, че макар на тази дата бащата
да е поискал да се види със сина си, то той нито е употребил физическа сила
или верблана агресия, нито е демонстрирал хулиганско поведение, нито е
опитал чрез сила да вземе сина си. Дори показанията на св. К. не съдържат
конкретни такива данни, а декларативните й изявления, че пред служителите
на МВР детето се било разстроило силно и обвинило баща си, че го бил
удрял, както и че бащата бил агресивен, са явно противоречиви с тези на
разпитаните служители на МВР, които посочват точно обратното – нищо
притеснително не е било констатирано; момчето не е било много стресирано
или треперещо; било е в нормално състояние; бащата не е бил агресивен;
никоя от страните не е била агресивна. Да се твърди при такова положение, че
чрез посещението на адреса на детето във връзка с желанието на родителя да
се види със сина си, е насилие, е неоснователно. Защото липсват присъщите
на реалното насилие по ЗЗДН специфични цел за увеждане на жертвата и
нагласа към противоправна доминация над нея. В крайна сметка не всяко
неправомерно поведение, ако изобщо е налице в случая, автоматично става
домашно насилие върху дете.
5
На последно място следва да бъде споделено и приетото от ВРС, че при
няколко подадени във времето от майката молби за защита на сина й от баща
му, по реда на ЗЗДН, всичките от които отхвърлени, се създава явна индиция
за потенциални различни от присъщите на закона цели. Но производството по
ЗЗДН е предвидено за закрила на реални жертви на реално домашно насилие,
а не за уреждане на други отношения между страните или с доказателствена
насоченост за последващи съдебни производства между тях.
В заключение по изложените подробни съображения и поради цялостно
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния следва да бъде потвърдено.
Разноски пред ВОС страните не претендират и следват.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3057/18.09.2023г. по гр. д. №4752/2023г.
на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлена молбата на Й. Й. К. за налагане
на мерки за защита по реда на ЗЗДН на детето Х. Я. Г., ЕГН**********,
срещу отв. Я. Г. Г., ЕГН**********, за тъврдяно домашно насилие на
ответника на 18.03.2023г.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6