Р Е Ш Е Н И Е
№ 261092/26.3.2021г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 26.02.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9556 по описа за **** год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод
предявен от ищецът С.А.А. ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника й адв.И.Т.И. ***, съдебен адрес:***, срещу ответника „Е.П." АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** ******, установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1, във вр. с чл.439
от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника поради погасяване на възможността за принудително събиране на
вземанията, в общ размер на 1278,57 лева, от които:
сумата от 943.09лв., представляваща главница за незплатена ел. енергия по
фактури за периода от 13.08.2010 г. до 18.10.2012 г.
-сумата от 210.48лв., мораторна лихва върху на всички фактури за периода от
датата на падежа на всяка фактура до 13.06.2013 г.
-сумата от 125.00лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ******
г. по описа на Районен съд -
гр. Варна.
Моли се за присъждане на сторените
съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди , че
въз основа на издаден в полза на ****** АД, ЕИК ******
изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****** г. по описа на Районен Съд - гр.Варна,
издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2013 г., е
образувано изпълнително дело № ******от **** г. по описа на ЧСИ ******.
С оглед осъществяване на принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело, съдебния изпълнител е наложил
възбрана на притежавания недвижим имот на ищцата, на 10.05.**** г.
Посоченото изпълнително дело е
образувано за сумите, както следва:
1/943.09 лева, представляваща
главница за неизплатена е. Енергия по фактури за периода от 13.08.2010 г. до
18.10.2012 г.
2/Сумата от 210.48лв., мораторна
лихва върху на всички фактури, за периода от датата на падежа на всяка фактура
до 13.06.2013 г.
3/ Сумата от 125.00лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски.
Сумите за чието събиране е
образувано посоченото по - горе изпълнителното дело, се сочи, че са погасени по
давност, поради което ищцата не дължи заплащане на процесиите суми поради
следните съображения:
Въз основа на посочения изпълнителен
лист, е образувано изпълнително дело № ******от **** г. по описа на ЧСИ ******.
Последното изпълнително действие по
ИД № ******г, но описа на ДСИ при ВРС, е предприето на 04.03.**** г. По
посоченото дело, се сочи, че не са извършвани никакви изпълнителни действия в
периода 04.03.**** г. -28.07.**** г. Съгласно Тълкувателно решение М 2/2013г.,
постановено по дело 2/2013 г. „Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, тпълнителното производство се
прекратява на основание чп. 433, ал. 1, т. 8ГПК."
След настъпването на перемнцията на
изпълнителното дело, всички действия извършени по него са незаконосъобразни и
нямат правно значение. Сочи се, че няма спор в доктрината, а и в практиката, че
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е преклузивен, следователно с изтичането му
производството се прекратява ех lege, а всичка действия по изпълнението се явяват
незаконосъобразни.
Сочи се, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Съответно нова давност започва да тече от предприемане на
всяко валидно изпълнително действие в „изпълнителния процес, като същата се
изчислява от последното валидно предприето изпълнително действие в
изпълнителния процес.Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,, дадени
в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на.ДКС по тълк. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
МУ е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на
запор. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висяшността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения
от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния прочее давността не спира, именно защото кредиторът може да избере
дали да действа /да иска новк изпълнителни способи, зашото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433. ал.1.
т. 8 от ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има
само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай, се сочи, че
двугодишния преклузивен срок по изпълнително дело № ******от **** г. по описа
на ЧСИ ******, е изтекъл още на 10.05.**** г., следователно ИД № ******г. се
счита прекратено на 10.05.**** г.
Вземанята, обективирани в
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №****** г., по описа на Районен съд -
гр. Варна, издаден на основание влязла в сила Заповед за изпълнение от
24.06.2013 г., са погасени по давност.
В този смисъл се цитира, че е и
съдебната практика: Решение №261 от 12.07.2011г. по гражд. д. № 795 от 2010г.,
ТУг. о., ГК; Решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523/2011г. на ВКС, III ГО.; Решение от 29.09.**** г. на СРС по гр.д.№16702/****г. В
решенията е посочено, че при договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора,
поради което и приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни
престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт.
Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения. В това решение, също е прието, че при договора за заем е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания.
С оглед изложеното, се настоява, че
приложимата давност за погасяване на процесното вземане, е общата петгодишна
давност и предвид, че последното валидно изпълнително действие е от 10.05.****г.
то общата 5-годишна давност е изтекла на 10.05.**** г.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания по изпълнителния титул.
Относно наличието на правен интерес
от предявяване на настоящия иск, се сочи: Длъжникът винаги има правен интерес
от завеждането на установителен иск по чл.439 ГПК, при наличието на висящо
изпълнително дело. В настоящия случай е налице висящо изпълнително дело № ******от
**** г. по описа на ЧСИ ******
Ищецът по този иск, се сочи, че има
правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу
него като длъжник е предприето принудително изпълнение.
От друга страна, при наличие на
изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на
иск по чл. 439 ГПК. Правният интерес на ищеца произтича от факта, че съдебните
изпълнители са обвързани от изпълнителната сила на изпълнителния лист., дори. и
в случаите когато изпълняемото право, обективирано в листа е погасено по
давност.
На следващо място, с отрицателния
установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му,
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за иесъществуване на вземането.
По време на висящността на
принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдякото
иесъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен
установителен иск. Сочи се също така, че целта на погасителната давност е
своевременното упражняване на субективните граждански права.
На кредитора, чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата
на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността
Възражението за изтекла погасителна
давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което
е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за
изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
Настоява се от ищецът, че настоящият
иск е допустим.:
Съгласно разпоредбата на чл. 439
ал.2 ГПК, длъжникът по изпълнително дело може да оспорва вземането на
взискателя чрез иск, основан на факти настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай, изпълнителния
лист, по който е образувано посоченото изпълнително дело е издаден въз основа
на вляза в сила Заповед за изпълнение от 24.06.2013 г., по ч.гр.д. № ****** г.,
по описа на Районен съд - гр.Варна.
В заповедното производство не се
провежда съдебно дирене, но е налице фикция,застъпена в съдебната практика,
според която нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се тълкува във връзка
с,хипотезите по чл. 439, ал. 2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизате сила за разликата от несъдебните
изпълнителни основания. Затова разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за. изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не
се провежда.
Несъмнено изтичането на давността е
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, доколкото давността по
дефиниция е период от време, след чието изтичане вземането се превръща в
„естествено" и неговото изпълнение зависи от волята на длъжника.
Възразява се за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ответника.
С
горното, се обосновава правният интерес от предявения иск.
Ответната страна , е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е неоснователен, като
съображенията за това са следните:
В
исковата молба, се сочи, че ищецът оспорва обстоятелството, че дължи на „Е.П."
АД сумата от 943.09лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
фактури издадени в периода 13.08.2010г. - 18.10.2012г. за обект с абонатен № ******и
клиентски № ******, находящ се в гр. ********** и моли Съдът да уважи претенцията му.
Доколкото
единственото изложено твърдение относно недължимостта на процесиите фактури, е
че вземането е погасено по давност, счита се същото за неоснователно и
недоказано по следните съображения:
На дата
21.06.2013г., срещу ищеца е образувано заповедно производство по реда на чл.410
от ГПК пред Районен съд - Варна във връзка със съществуващи задължения по
отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена ел.енергия. Със заповед
за изпълнение № **/24.06.2013г. по ч.г.д. №******г. по описа на ВРС, длъжникът С.А.А.,
ЕГН: ********** е осъден да заплати на
ответното дружество сумата от 943.09лв., представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури издадени в периода 13.08.2010г. -
18.10.2012г., мораторна лихва в размер на 210.48лв. изчислена от падежа на
всяка от фактурите до дата 13.06.2013г., ведно със законна лихва върху
главницата изчислена от датата на подаване на заявлението в съда - 21.06.2013г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 125лв.
представляваща съдебно деловодни разноски. Няма данни за подадено възражение по
реда на чл.414 от ГПК, поради което заповедта е влязла в сила. Неподаването на
възражение има за последица създаване на стабилитет на заповедта, поради което
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудира. В този смисъл и материализираното във
веднъж стабилизираната заповед за изпълнение вземане не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви
преди влизането й в сила. Като извод се налага становището, че по последици
заповедта по чл.410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение
вземане /в този смисъл е Решение по в.гр.д. № 2150/**** по описа на Окръжен съд
- Варна/.
На
следващо място, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В конкретният случай това е датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение. С изтичане на срока за възражение и на
сроковете по чл.424 от ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено
нещо. Следователно в случая приложимата давност е тази по чл.117, ал.2 от ГПК и
същата съгласно чл.116, б. „в" от ЗЗД се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Така след влизане в сила на горецитираната
заповед ни е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 28.10.2013г. е
образувано и.д. № **по описа на ЧСИ **.
В рамките
на развилото се изпълнителното производство са извършени множество справки за
трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние. С
молба от 30.01.****г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен
изпълнител с район на действие Окръжен съд -Варна. С постановление на ЧСИ от
същата дата молбата е уважена, а производството по делото прекратено. Така на
24.02.****г. по отношение на процесното задължение е образувано изпълнително
дело № ******по описа на ЧСИ ******. По изпълнителното дело е наложен запор
върху пенсията на длъжника на 28.03.****г. и възбрана върху недвижимото му
имущество на 10.05.****г.
Към
датата на образуване на изпълнителното дело в сила е било ППВС №
3/18.11.1980г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на
производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност
давност не тече. С т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.****г. на ВКС е
дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС.
Счита се
с отговорът, че въпреки настъпилата отмяна, последиците от възприетото с ППВС
3/1980г. тълкуване следва да намерят приложение в настоящият случай.
Съображения:С
постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение №170 от 17.09.****г. по гр. д. №
2382/**** на ВКС, е прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. TP № 2/****г. на ВКС, се
явява именно такъв последващ тълкувателен акт, поради което няма обратно
действие. Предвид изложеното, ППВС 3/1980г. е задължително за времето преди
отмяната му, a TP № 2/****г. ще се прилага от 26.06.****г. за в бъдеще,
доколкото до този момент както правоприлагащите органи, така и всички останали
правни субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно
дадено, също задължително тълкуване.
В
настоящия случай, изпълнителното производство е образувано при действието на
ППВС № 3/1980г., поради което задължителното тълкуване дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателно решение от 26.06.****г. С оглед даденото разрешение в
цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата спира съгласно чл.115, б."ж" от ЗЗД. От горното следва, че с
подаването на молба от 28.10.2013г. взискателят е прекъснал течението на
давностния срок, като същият е спрял да тече до постановяване на TP № 2/****г.
на ВКС. Това означава, че до 26.06.****г. давността за вземанията по
изпълнителния лист е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното
събиране е образувано изпълнително производство. Изхождайки от тези
съображения, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента
на отмяна на даденото с ППВС тълкуване - 26.06.****г. (в този смисъл е и
съдебната практика - Решение по гр.д. № 20830/**** по описа на PC - Варна,
Решение № 51/21.02.****г. по гр.д. № 2917/**** на ВКС, Решение по в.т.д. № 161/****
по описа на ВОС, Решение по в.гр.д. № 241/**** по описа на Апелативен съд -
Варна и много други).
На следващо място, съгласно чл.3, т.2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.****г., за срока от 13.03.****г. до отмяната на
извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13
от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародване в държавен вестник на 14.05.****г. Следователно, давността е
спряла за времето от 13.03.****г. до 21.05.****г. В тази връзка, започналата да
тече от 26.06.****г. погасителна давност изтича
на 03.09.****г. Преди това обаче, въз основа на същия изпълнителен лист, на
31.08.****г. е образувано ново изпълнително дело под № **
по описа на ЧСИ **, поради което следва да се приеме, че към момента на
неговото образуване не е било погасено правото за принудително изпълнение на
присъденото в полза на дружеството вземане по издадения в негова полза
изпълнителен лист.
В тази връзка, още с молбата за образуване,
дружеството - взискател е направило искане
за проучване имущественото състояние на задълженото лице и прилагане на
определен изпълнителен способ - запор на движими вещи,
възбрана, опис, което искане съгласно задължителните разяснения дадени с TP №2/26.06.****г. на ВКС прекъсва давността. По изпълнителното дело е
наложен и запор на банкови сметки, открити на името на длъжника на 11.09.****г.
Следователно до образуване на изпълнително дело № **
на 31.08.****г., давността не е изтекла, респективно претенцията на ищеца се
явява неоснователна.
При
изложеното, се настоява да се отхвърли
иска като неоснователени на отв.страна да бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави се възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане
на отрицателен установителен иск по реда на
чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца
е да докаже наличието на изпълняемо
право, формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително
дело, в качеството му на взискател
срещу ищеца, в качеството му на
длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил
сред приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал
факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е
да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално
наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието,
от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за
погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва
задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване. В настоящия случай, ищецът твърди погасяване
на изпълняемото право, на основание изтекла петгодишна погасителна давност и
поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От изисканото изпълнително дело №2532/2013г. по описа на ЧСИ **, с рег.№***, с р-н Окръжен съд гр.**** се установява, че същото е
образувано на 28.10.2013г., по молба на взискателят „ЕПП“АД, ЕИК ******, въз основа на издаден
Изпълнителен лист от 29.07.2013г., на
основание Заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №******г. по описа на РС-Варна. По
това изпълнително производство, ЧСИ ** е изпратила единствено покана до
длъжника С.А.А., за доброволно изпълнение, с изх.№ 38849/03.12.2013г.
С молба, заведена при ЧСИ **, на
от 18.01.****г., взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено
за продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител, с район
на действие Окръжен съд -Варна. Със съобщение, с изх.№ 02375/19.01.****г., ЧСИ **
е изпратила изпълнително дело №2532/2013г. , по
компетентност на ЧСИ ****** ****, с рег.№ ***, с р-н на действие ВОС, като делото е
постъпило с вх.№ 2428/24.02.****г. при
ЧСИ с р-н на ВОС, и заведено с нов номер изпълнително дело - № ******по описа
на ЧСИ ******. По това изпълнителното дело, на 28.03.****г. е наложен запор
върху пенсията на длъжника, като следващото изпълнително действие е налагане на
възбрана върху недвижимото му имущество, осъществено на 10.05.****г. Последното
изп.действие по изпълнително дело № ******по описа на ЧСИ ******, е налагане на
09.05.****г. на запор на банкова сметка *** „****“ЕАД.
По отношение на
материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР
№2/26.06.****г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли
изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането,
следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно
действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие
ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма, ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците – така Решение № 170/17.09.**** г. по
гр.дело № 2382/**** IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното
производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.****г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се
спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 10.05.****г.,
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.****г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва
да тече давност по материалното правоотношение.
По аргумента, че вземането на
взискателя не съществува поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът
приема:
Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
След образуването на 28.10.2013г.
на изпълнително дело №2532/2013г. на ЧСИ ** , същото е изпратено по компетентност
на ЧСИ ******, с рег.№ ****, с р-н на действие ВОС, като при последното е заведено на
24.02.****г. с нов номер изпълнително
дело - № ******по описа на ЧСИ ******. Единствените изпълнителни действия по
него са - наложен запор върху пенсията на длъжника на 28.03.****г., и последвако налагане на възбрана върху
недвижимото му имущество, осъществено на 10.05.****г. От тази дата 10.05.****г., по изпълнителното дело не са извършвани никакви
изпълнителни действия в париод от две години, поради което съдът приема, че на 10.05.****г. е настъпила перемция по
силата на закона, на основание чл. 433, ал.
1 т. 8 от ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от прекратяването на изпълнението.
Това перемиране на изпълнението е по силата на самия закон, за него не
се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. В
този смисъл е наложена трайна тълкувателна практика (ТРОСГК № 47/1965г на ВС и
т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС.
Следва да се отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело,
поради перемпция, не следва автоматично погасяването на вземането по давност.
Считано от тази дата тече нова давност за вземането - петгодишна. При
прекратяване на производството по делото се преустановява възможността да се
предприемат изпълнителни действия по него, но в случай , че давностните срокове
не са изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за
непогасеното си по давност вземане. Правните
последици на прекратяването на принудителното изпълнение следва да бъдат
третирани по различен начин във времето, като се налага да бъде отчетена
динамиката на юриспруденцията към съответния момент на развитие на
процесуалните отношения между страните. Съдът изцяло споделя застъпеното в
Решение №170/17.09.**** г. по гр.дело № 2382/**** IV г.о. на ВКС(възприето и от
районния съд) разбиране, че в конкретния случай следва да бъде зачетено
задължително тълкуване, установено с ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като както взискателя,
така и съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди
действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.**** ТРОСГТК
2/2013г на ВКС. По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство, следва да се признае на взискателя възможност да се
позове добросъвестно на прекъсване и спиране на давността не само с признанието
на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение след връчване от съда
на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период, в който е липсвало
основание за прекратяване на образуваното изпълнително производство/от деня на
наложена възбрана – 13.12.2010г. до датата на перемирането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – 13.12.2012г./.
Затова и най-ранния момент на отчитане
на новата давност е именно перемирането, настъпило на 10.05.****г.
Всички последващи действия,
предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ са без значение, тъй като
са осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение
и не следва да им се признават никакви последици по отношение на материалното
право.
До 11.08.****г, когато е предявено възражението за
изтекла давност чрез отрицателния иск на длъжника/по чл.439 ГПК/, са
изминали четири години и три месеца,
при което не е произведен погасителния ефект на общата давност. А от този период следва да се приспадне и
срока за времето от 13.03.****г. до 21.05.****г., през който период поради
въведено извънредно положение в страната, са спрени давностните срокове.
Вследствие на изложеното, съдът
намира,че предявената искова претенция е неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ответната
страна за присъждане по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК на направените
съдебно-деловодни разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 100.00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.124, вр.чл.439 от ГПК, предявена от
ищецът С.А.А. ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника й адв.И.Т.И. ***, съдебен адрес:***, срещу ответника „Е.П." АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** ******, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищеца не дължи
на ответника поради погасяване на възможността за принудително
събиране на вземанията, в общ размер на 1278,57 лева, от които:
-сумата от 943.09лв., представляваща главница за
незплатена ел. енергия по фактури за периода от 13.08.2010 г. до 18.10.2012 г.
-сумата от 210.48лв., мораторна лихва върху на всички фактури за периода от
датата на падежа на всяка фактура до 13.06.2013 г.
-сумата от 125.00лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, за
които суми е издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
изпълнителен лист по ч.гр.д. №****** г. по описа на Районен съд - гр. Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, С.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Е.П." АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** ******, сумата от
100,00лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за ю.к.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: