Определение по адм. дело №1083/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Г. И. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.***, срещу Заповед № *** на кмета на район „Южен“ при община [област], с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено прекратяване на договор за наем на общинско жилище №***, сключен между община [област] чрез ОП „Жилфонд“ и Г. И. Д., въз основа на настанителна заповед № *** В жалбата е формулирано особено искане съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед.

Искането е основано на твърдението, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни и/или трудно поправими вреди на оспорващия, тъй като не разполагат с други жилища. Сочи, че е лице с доказани жилищни нужди, тъй като има ниски доходи и не може да си позволи заплащане на наем на свободния пазар. Относно вредите се заявяват опасения, че изнасянето на покъщнината ще причини значителни трудности от битов и финансов характер. Търси се защита на основание чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи. Сочи се и противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Ответникът не взема становище по основателността и допустимостта на искането.

Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане по същество.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОС и съобразно правилото на ал. от същата норма оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. Правомощието по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ цели компетентният административен орган да упражнява защита на особено важни обществени интереси. В този аспект допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционалното им накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. В този аспект на установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

Видно от съдържанието на Заповед №*** на кмета на район „Южен“ при община [област], административният орган не е изразил воля за изземване на държания от наемателя общински имот, а единствено за прекратяване на наемното правоотношение поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. Издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС за изземване на общинския имот е предвидено, в случай че наемателят не освободи доброволно жилището в 14 – дневен срок от връчване на заповедта. Въпреки това, предварителното изпълнение на процесната заповед ще се яви правно и фактическо основание за издаване на административния акт за изземване, поради което има и отношение към риска от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за жалбоподателя.

От представените по преписката доказателства и служебно събраната от съда информация се установява, че Г. И. Д. е лице с намалена трудоспособност – 80%, съгласно Експертно решение № ***, издадено от ТЕЛК – I Състав към УМБАЛ „[област]“ АД, със срок 01.06.2026г.

Според данни от ТД на НАП – [област], за лицето няма действащи регистрирани трудови договори.

Справка от Агенция за социално подпомагане сочи, че е получило месечна финансова подкрепа в периода от 01.01.2025 г. – 30.04.2025г. в размер на *** лв.

От ТП на НОИ – [област] се удостоверява, че жалбоподателят получава лична пенсия за социална инвалидност в размер на *** лв. с начална дата 03.02.2022г. и срок до 01.06.2026г.

От Дирекция „Местни данъци и такси“ при община [област] се удостоверява, че Д. не е декларирала недвижими имоти и моторни превозни средства.

В представената декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние лицето сочи, че е разведено и живее само; получава месечен доход в размер на *** лева, от които *** лева пенсия и *** лева социална помощ. Страда от заболяване, което налага допълнителни разходи за лечение в размер около *** лева.

Според представена Епикриза, издадена от МБАЛ „Света Каридад“, Д. страда от хипертонично сърце. В периода 2016 г. – 2022 г. е претърпяла два инфаркта на миокарда, остър перикардит и нестабилна стенокардия.

Предвид установения здравен, социален и финансов статус на жалбоподателя, съдът намира, че се обосновава наличието на риск от настъпването на значителна или трудно поправима вреда, в случай на предварително изпълнение на заповедта. Тоест в случая се доказва реален риск за настъпване на вреда, която по качествени и количествени характеристики не се окончава до влошаване на финансовото и социално положение на жалбоподателя, но застрашава и неговото здравословно състояние. Иначе казано оспорващият доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които налагат превантивна защита на правната му сфера. Ето защо, Съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № *** на кмета на район „Южен“ при община [област] до приключване на съдебното производство по нейното обжалване.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на [държава] в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.