РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Пловдив, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20245300103234 по описа за 2024 година
Ищецът В. Н. Й. с ЕГН **********, от гр.
**********************************, представляван от пълномощника му
адвокат С. Б., твърди, че при проведена на 13.07.2018 г. в гр. Пловдив
специализирана акция от служители на Главна дирекция „Борба с
огранизираната престъпност“ под надзора на прокурор от Специализираната
прокуратура /СП/ е държан 5 часа в ********** „****“ в гр. Пловдив, след
което на 14.07.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321,
ал. 6 и по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК по досъдебно производство № 15/2018 г. по описа на
СО-СП, образувано на 02.02.2018 г. и му е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 70 000 лв., отменена с определение от
24.07.2018 г. по чнд № 2369/2018 г. Специализиран наказателен съд /СпНС/, с
което е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 30 000
лв., която сума, тъй като се е оказала непосилна за него, не не внесена.
На 13.12.2018 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем и е разпитан
в гр. ***** в сградата на СО-СП, като е задържан за срок до 72 часа с
постановление на наблюдаващия прокурор, който е депозирал искане до
СпНС за изменение на мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в
1
„домашен арест“, което е оставено без уважение с определение от 13.12.2018 г.
по чнд № 4280/2018 г. СпНС, с което спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. По протест на СпП с
определение по вчнд № 589/2018 г. по описа на АСпНС, мярката за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв. е заменена с мярка за
неотклонение „домашен арест“, който ищецът търпи в периода 20.12.2018 г. -
22.08.2019 г. или общо осем месеца и два дни.
На 05.04.2019 г. и на 09.07.2019 г. ищецът е призован и разпитан в
качеството му на обвиняем в гр. *****, а на 11.07.2019 г. е призован и се явил
за предявяване на материалите от разследването, като с постановление от
10.02.2021 г. наказателното производство по отношение на обвинението по чл.
321, ал. 6 НК е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Окръжна
прокуратура Пловдив за обвинението по чл. 346, ал. 3 от НК.
Ha 20.12.2021 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК
във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и разпитан в гр. Пловдив по дп № 180/2021 г. по
описа на Окръжен следствен отдел /ОСО/ при Окръжна прокуратура –
Пловдив, а на 13.06.2022 г. е депозиран в Окръжен съд - Пловдив обвинителен
акт за престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1
НК във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по който е образувано нохд № 1034/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, по което той е присъствал в 10 съдебни
заседания : на 05.10.2022 г., на 20.10.2022 г., на 14.11.2022 г., на 17.01.2023 г.,
на 17.03.2023 г., на 11.05.2023 г., на 27.06.2023 г., на 29.09.2023 г., на 20.11.2023
г. и на 13.12.2023 г., в което заседание е постановена оправдателна Присъда №
96/13.12.2023 г., влязла в сила на 29.12.2023 г.
В резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение са му нанесени
неимуществени вреди.
Поради наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ бил лишен
от възможността да престира труда си и семейният бюджет останал без
неговия доход. Недоимъкът, свързан с неудобството да е обвиняем и
подсъдим, довел до нуждата да продаде два наследствени имота, оставени от
баща му /апартамент в гр. ******** продаден на 06.10.2021 г. и къща с двор в
с. ********, продадена на 16.12.2022 г./, а на 30.08.2021 г. - и семейния
автомобил марка „*******“, модел „**-**, peг. № ** **** **. Наложило се
семейството да прибегне и до кредитиране.
2
В момента на задържането му първото му дете е на ** *******, а през
месец април 2020 г. той става баща за втори път.
Освен обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, които настъпват винаги в резултат от наказателното
производство, ищецът претърпял и вреди над обичайните, които са
обусловени от следните обстоятелства : незаконното обвинение е за две тежки
умишлени престъпления и е оправдан само за това, за което е предаден на съд;
наказателното преследване по твърдението, че е участвал в организирана
престъпна група е продължило от 14.07.2018 г. до 10.02.2021 г., а за второто
обвинение, че е пазил предмет, за който бил знаел, че е предназначен за
изготвяне на неистински платежни инструменти по чл. 243, ал.2 от НК - от
14.07.2018 г. до 29.12.2023 г., като производството и по двете обвинения е
продължило извън разумните срокове; той е бил реабилитиран към датата на
образуване на наказателното производство; незаконното обвинение е дало
крайно негативно цялостно отражение върху живота му - през целия период
на незаконния процес се чувствал омерзен, разтърсен и съсипан, изпитвал
изключително силно притеснение и силен дискомфорт, негови познати и
приятели започнали да го избягват, не можел да си намери работа, тъй като на
ареста му била дадена гласност, а снимката му била публикувана в множество
статии, посветени на акцията на ГД „БОП“; заради делата бил подложен на
изключителен стрес, а от последния започнал да употребява алкохол; в
продължение на пет години и половина се притеснявал да не бъде осъден;
процесът бил отразяван в медиите и станал достояние на широк кръг
адресати; получил посттравматично стресово разстройство с промяна на
емоционалния баланс и изразена депресивна симптоматика, честа смяна на
настроението и повишена раздразнителност, нарушени били социалната му
регулация и липса на потребност от социални контакти, имал нарушение на
съня - трудно заспиване, наличие на кошмари; били уронени престижът и
доброто му име в обществото, сред колеги, семейство и приятели, отчуждил
се от своите близки и приятели; през цялото време изпитвал страх от
евентуално осъждане, загуба на самочувствие, неудобство пред близки и
познати, засегнати са били честта и достойнството му, опетнени са били
доброто му име и обществен авторитет, като интензитетът на отрицателните
емоции е довел до ограничаване на социалните му контакти и промяна в
начина на живот.
За така причинените му вреди ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати обезщетение в размер на 75 000 лева ведно със законната лихва от
29.12.2023 г. до окончателното му изплащане, както и разноските по
производството, а пълномощникът му адвокат С. Б. претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на
3
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратура на Република България, ЕИК **********, с
адрес – гр. *****, бул. „Витоша“ № 2, представляван от изпъляващия
функциите главен прокурор Б. С., а по делото - от прокурор при Окръжна
прокуратура Д. П., в подадения отговор на искова молба изразява становище
за неоснователност на предявения иск, тъй като : ангажираните доказателства
не установяват действително търпени вреди като пряк резултат от воденото
срещу ищеца наказателно производство; недоказани са твърденията, че
вследствие на актове и действия на органите на Прокуратурата на Република
България /ПРБ/ ищецът е бил принуден да продаде недвижими имоти и
моторно превозно средство, а също и се наложило семейството да прибегне до
кредитиране – касае се за обективни житейски обстоятелства, които не са
свързани и не произтичат обезателно от действия на органите на ПРБ, а
извършването на правни сделки по продажба на имоти и вещи само по себе си
не може да се окачестви като увреждащо действие; повдигнатите обвинения
определят фактическа и правна сложност на производството, която е
предопределила и продължителността му; правната сложност и
продължителността на производството произтичат и от факта, че на 05.05.2022
г. по нохд № 743 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. е одобрено
споразумение, с което обвиняемият И. Б. се е признал за виновен в това, че на
13.07.2018 г. в гр. ******** в съучастие с обвиняемия В. Й. е извършил
престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал.
1 НК, за което на Б. е наложено наказание „пробация“, т. е. към този момент са
били налице достатъчно доказателства, че ищецът е бил съучастник в същото
това престъпление; недоказано е и твърдението за влошаване на здравето на
ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, тъй като
липсват данни какво е било здравословното му състояние преди започване на
наказателното производство; не са доказани и твърденията за настъпила
социална изолация, дискомфорт и съществено засягане на личностната сфера
на ищеца по повод на наказателното преследване; действително за периода
20.12.2018 г. – 22.08.2019 г. ищецът е търпял мярка за неотклонение „домашен
арест“, но след това спрямо него не са прилагани други мерки за
неотклонение, което значително снижава интензитета на търпените вреди и
същите са в значително по-нисък размер; не без значение е и фактът, че във
времето, когато ищецът е бил на свобода, органите на ПРБ по никакъв начине
4
не са ограничавали правото му и лична свобода, възможностите му за
социални контакти, свободен и пълноценен личен живот, правото и
възможността за престиране на труд, правото и възможността за свободно и
неограничено придвижване и всички му други конституционни права, което
сочи на значително по-ниска степен на неимуществено увреждане, поради
което претендираното обезщетение следва да се отхвърли като неоснователно,
алтернативно – да се намали значително; общата продължителност на
наказателния процес се определя и от действията на други органи – на МВР,
които имат собствена оперативна самостоятелност и компетентност, на съда, а
щом това е така, то вредите не следва да произтичат само и единствено от
действията на ПРБ и претенцията за обезвреда не може да се отнесе и възложи
изцяло в тежест на прокуратурата и да се понесе от нея; ищецът не е посочил
нито едно доказателство, от което да се установи наличие на причинна връзка
между посоченото обвинение, злепоставяне в обществото и накърняване на
доброто му име в резултат на осъщественото наказателно преследване;
претендираният размер на обезщетението е силно завишен, не съответства на
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика, а
освен това той надхвърля сумата на средностатистическия брутен доход на
домакинствата в страната за периода 2018 г. – 2023 г.; следва да се отбележи и
важният факт, че самото постановяване на оправдателна присъда има
характер на репарация и на частично възмездяване на понесените
неимуществени вреди от процеса; такъв характер на репарация и на частично
възмездяване на понесените от процеса неимуществени вреди е и
постановление от 10.02.2021 г. на СпП по дп № 15/2018 г. по описа на СО при
СпП за частично прекратяване на наказателното производство; дори и ищецът
да е претърпял вреди, същите са типични и обичайни, а не такива, които
надхвърлят значително вредите, които обичайно се свързват с едно прието за
незаконно наказателно производство и произтичащите от такова производство
деликтни действия на прокуратурата; по отношение на приложените към
исковата молба публикации в различни електронни медии следва да се
изтъкне, че са налични данни за инициирана една медийна публикация от
страна на органи на ПРБ – телевизионно интервю на говорителя на СпП пред
„**** *********“, което, обаче, е оповестило единствено обективния факт на
започване и водене на досъдебно наказателно производство, без да бъде
поставено под съмнение действието и правното значение на презумпцията за
5
невиновност, а по отношение на останалите медийни публикации липсват
данни да са инициирани и предизвикани от органи на ПРБ, в този смисъл
последната не е разпространявала друга офциална информация в медиите и на
това основание не следва да отговаря за чужди журналистически действия;
ответникът следва да бъде изцяло освободен от отговорност за вреди от
обвинението, евентуално отговорността му следва да бъде намалена
съобразно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е
това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение за вреди
от неоснователно повдигнати обвинения, което право произтича от чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, според която разпоредба за уважаването на предявените искове
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки :
повдигане на обвинение в извършване на престъпление и оправдаване на
лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно производство
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано; вреди; причинно-следствена връзка между незаконно
повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат,
като отговорността на държавата е безвиновна.
Ответникът не оспорва, а и видно от приложеното за послужване по
делото нохд № 1034 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. и
съдържащото се в него дп /сл. д./ № 180 по описа на Окръжен следствен отдел
/ОСО/ при Окръжна прокуратура /ОП/ – Пловдив за 2021 г., пр. № 4754 по
описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2021 г. :
с постановление от 02.02.2018 г. на прокурор при Специализирана
прокуратура /СП/ е образувано наказателно досъдебно производство № 15 по
6
описа на Следствен отдел /СО/ – СП за 2018 г., пр. № 497/2017 г. на СП за това,
че от неустановена дата на 2017 г. до 02.02.2018 г., на територията на
******************************************, се участва в организирана
престъпна група – структурно трайно сдружение на три или повече лица с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 243 НК, чл. 246 НК, чл.
249 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, като групата е създадена с користна цел – престъплениа по чл. 321, ал.
3 във връзка с ал. 2 НК;
въз основа на разпореждане за разрешаване използването на специално
разузнавателно средство за разследване на престъпление на 21.03.2018 г. е
подслушан разговор на Й. от телефон с № ************ с мъж на телефон с
№ *************, съдържанието на който е отразено в Протокол изх. № **-
**-***/09.10.2018 г. на Държавна агенция „Технически операции“ за изготвяне
на веществено доказателствено средство „звукозапис“ от прилагане на
специално разузнавателно средство“, в който е отразено следното изявление
на Й. : „***********************************************************.
...“
на 13.07.2018 г. от ******** ********** при ТС „БОП“ – гр. Пловдив са
извършени действия по :
- претърсване на лек автомобил марка „***********“ с рег. № **
**** **, който се ползва от Й. и в негово присъствие, от който са иззети
вещи описани в нарочен протокол;
- претърсване на апартамент *, на ет. *, в блок **, с
административен адрес – ул. „********“, гр. ******** в присъствието на
Й. и на съпругата му, от който са иззети вещи описани в нарочен протокол,
като в същия ден Й. е задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за
срок от 24 часа със Заповед № 12324зз-18/13.07.2018 г.;
с постановление на следователи в Следствен отдел при СП и на
прокурори при СП от 14.07.2018 г. Й. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че в периода от месец януари 2017 г. до месец февруари
2018 г. в гр. Пловдив и областта се сговорил с лицата В. В. К. с ЕГН
**********, Г. В. М. с ЕГН **********, и И. А. Б. с ЕГН **********, да
вършат в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено лишаване
от свобода повече от три години /престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3, чл. 246,
7
ал. 3 и чл. 249, ал. 3 НК/ и чрез които се цели да набави имотна облага –
престъпление по чл. 321 ал. 6 НК, както и за това, че на 13.07.2018 г. в гр.
******** в складово помещение на ********** „**** ***“ ЕООД, находящ се
на адрес – гр. ******** ул. „**********, в съучастие като съизвършител с И.
А. Б. пазил предмет – химилка с вградена камера, ръчен часовник с вградена
камера, трансмитер за безжично получаване на сигнал от камери и ЛСД
дисплей за визуализиране на сигнала ведно с два броя антени, 2 адаптера за
захранване и два usb кабела и един кабел за видеосигнал и компютърни
данни, съдържащи се в 1 брой преносим компютър марка **, модел „*******“,
със сериен номер **********, за които знаел, че са предназначени за изготвяне
на неистински платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 – престъпление по чл.
246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, спрямо него е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 70 000 лв. и
в същия ден в гр. Пловдив той е разпитан като обвиняем;
с определение от открито заседание на 24.07.2018 г. на Специализиран
наказателен съд по нчд № 2369/2018 г. е отменено постановлението на
следовател при СО-СП от 14.07.2018 г. по дп № 15/2018 г. по описа на СО-
СП, пр. пр. № 497/2017 г. на СП в частта, в която спрямо обвиняемия В.
Й. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 70 000
лв. и спрямо него е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в
размер на 30 000 лв.;
на 13.12.2018 г. Й. е разпитан като обвиняем по дп /сл. д./ № 15/2018 г.
на СО – СП и в същия ден, в 14:10 ч., му е връчен препис на постановление на
прокурор при СП, с което е постановено задържането му за срок до 72 часа,
до довеждането му пред Спациализиран наказателен съд, която мярка е
изпълнена в Ареста на ул. „************* в гр. *****;
в същия ден – 13.12.2018 г., е проведено открито съдебно заседание на
Специализиран наказателен съд по нчд № 4280/2018 г. с участието на Й., в
което е постановено протоколно определение, с което е оставено без уважение
искането на Специализирана прокуратура за изменение на мерките за
неотклонение на обвиняемите по дп № 15/2018 г. по описа на СО-СП – Й., М.
Б. и К., от „парична гаранция“ в „домашен арест“, като спрямо Й. е взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.;
с определение от открито съдебно заседание на 20.12.2018 г. по внчд №
8
589 по описа на Апелативен специализиран наказателен съд за 2018 г., в което
Й. е взел участие, определението на Специализиран наказателен съд от
13.12.2018 г. по нчд № 4280/2018 г. е отменено и мярката за неотклонение
на Й. е изменена от „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв. на
„домашен арест“;
с определение от открито заседание на 20.02.2019 г. на Специализиран
наказателен съд по чнд № 595/2019 г. е изменена взетата спрямо Й. от
Апелативен специализиран наказателен съд с протоколно определение
постановено на 20.12.2008 г. по внчд № 589/2018 г. мярка за неотклонение от
„домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.;
на 08.03.2019 г. Й. е превел по сметка на СО-СП сумата от 10 000 лв.
с основание :“парична гаранция дп 15/2018 СО – СП, пр. пр. 497/2017 по
описа на СП;
на 05.04.2019 г. Й. отново е разпитан като обвиняем по дп № /сл. д./ №
15 по описа на СО-СП за 2018 г.;
на 09.07.2019 г. на Й. е връчен препис на постановление на
следовател в СО при СП от 05.07.2019 г., с което е привличен като
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК за това, че в началото на
месец януари 2017 г. до 13.07.2018 г. в гр. Пловдив и областта се сговорил с
лицата В. В. К. с ЕГН **********, Г. В. М. с ЕГН **********, и И. А. Б. с
ЕГН **********, да вършат в страната и чужбина престъпления, за които е
предвидено лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл.
243, ал. 2, т. 3, чл. 246, ал. 3 и чл. 249, ал. 3 НК/ и чрез които се цели да набави
имотна облага, както и за престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал.
2 във връзка с ал. 1 НК за това, че на 13.07.2018 г. в гр. ******** в складово
помещение на ********** „**** ***“ ЕООД, находящ се на адрес – гр.
******** ул. „**********, в съучастие като съизвършител с И. А. Б. е пазил
предмет – кутия с надпис „**************“ с намиращи се в нея химилка с
вградена камера, ръчен часовник с вградена камера, трансмитер за безжично
получаване на сигнал от камери и ЛСД дисплей за визуализиране на сигнала
ведно с два броя антени, 2 адаптера за захранване и два usb кабела и един
кабел за видеосигнал, за които знаел, че са предназначени за изготвяне на
неистински платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 НК – престъпление по чл.
246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, както и е
9
потвърдена взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“ –
внесена, като в същия ден той отново е разпитан като обвиняем в гр. *****;
с постановление от 10.02.2021 г. наказателното производство срещу
Й. е прекратено в частта относно престъплението по чл. 321, ал. 6 НК,
като материалите за престъплението по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК по отношение на Й. и за престъпленията на третите
лица М. Б. и К. са изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура –
Пловдив, където по материалите касаещи обвинението на Й. са образувани
съответно преписка № 4754/2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив и дп –
сл. д. № 180/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – Пловдив;
на 20.12.2021 г. на Й. е връчено постановление за привичане в
качеството му на обвиняем по дп № 180/2021 г. по описа на ОСО при ОП –
Пловдив за престъпления от общ характер по чл. 246, ал. 3 във връзка с
чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК за това, че на
13.07.2018 г. в гр. Пловдив, действайки при условията на продължавано
престъпление с две деяния, които са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява продължение на предхождащото, в складово
помещение на ********** „**** ***“ ЕООД, находящо се на адрес – гр.
******** ул. „**********, и в лек автомобил „***********“ с ***********, в
съучастие като съизвършител с И. А. Б. с ЕГН **********, пазил предмети, за
които знаел, че са предназначени за изготвяне на неистински платежни
инструменти по чл. 243, ал. 2 НК както следва :
- На 13.07.2018 г. в гр. ******** в складово помещение на **********
„**** ***“ ЕООД, находящо се на адрес – гр. ******** ул. „**********, в
съучастие като съизвършител с И. А. Б. е пазил предмети –химилка с вградена
камера, ръчен часовник с вградена камера, трансмитер за безжично
получаване на сигнал от камери и ЛСД дисплей за визуализиране на сигнала
ведно с два броя антени, 2 адаптера за захранване и два usb кабела и един
кабел за видеосигнал, за които знаел, че са предназначени за изготвяне на
неистински платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 НК;
- На 13.07.2018 г. в лек автомобил „***********“ с ***********, е пазил
предмет – пластика черна на цвят с надпис
10
“************************************”, а на гърба й с бяла широка
лента, за която знаел, че е предназначена за изготвяне на неистински платежни
инструменти по чл. 243, ал. 2 НК, като в същия ден е разпитан като обвиняем;
на 13.06.2022 г. от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив в
Окръжен съд – Пловдив е внесен обвинителен акт по обвинението на В. Й.
в това, че на 13.07.2018 г. действайки при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява продължение на предхождащото, в складово
помещение на ********** „**** ***“ ЕООД, находящо се на адрес – гр.
******** ул. „**********, и в лек автомобил „***********“ с ***********, в
съучастие като съизвършител с И. А. Б. с ЕГН **********, пазил предмети, за
които знаел, че са предназначени за изготвяне на неистински платежни
инструменти както следва :
- На 13.07.2018 г. в гр. ******** в складово помещение на **********
„**** ***“ ЕООД, находящо се на адрес – гр. ******** ул. „**********, в
съучастие като съизвършител с И. А. Б. е пазил предмети –химилка с вградена
камера, ръчен часовник с вградена камера, трансмитер за безжично
получаване на сигнал от камери и ЛСД дисплей за визуализиране на сигнала
ведно с два броя антени, 2 адаптера за захранване и два usb кабела и един
кабел за видеосигнал, за които знаел, че са предназначени за изготвяне на
неистински платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 НК;
- На 13.07.2018 г. в лек автомобил „***********“ с ***********, е пазил
предмет – пластика черна на цвят с надпис
“************************************”, а на гърба й с бяла широка
лента, за която знаел, че е предназначена за изготвяне на неистински платежни
инструменти – престъпление по чл. 243, ал. 2 НК – престъпление по чл. 246,
ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
НК, по който обвинителен акт е образувано нохд № 1034 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2022 г.;
по последното са насрочени 11 открити съдебни заседания, в две от
които не е даден ход на делото – на 04.07.2022 г. поради нередовното
призоваване на подсъдимия, както и на 05.10.2022 г. поради отвеждане на
адвокат С. Л. - пълномощник на подсъдимия, на основание чл. 91, ал. 3, т. 1 т.
11
2 НПК, а останалите девет са проведени с участието на подсъдимия В. Й. – на
20.10.2022 г., на 14.11.2022 г., на 17.01.2023 г., на 17.03.2023 г., на 11.05.2023 г.,
на 27.06.2023 г., на 29.09.2023 г., на 22.11.2023 г. и на 13.12.2023 г., в което
заседание съдебното следствие е обявено за приключено, дадени са ход на
съдебните прения и последна дума на подсъдимия, както и е обявена
Присъда № 96/13.12.2023 г., с която подсъдимият В. Й. е признат за
невиновен в това, че на 13.07.2018 г., действайки при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на
предхождащото, в складово помещение на ********** „**** ***“ ЕООД,
находящо се на адрес – гр. ******** ул. „**********, и в лек автомобил
„***********“ с ***********, в съучастие като съизвършител с И. А. Б. с
ЕГН **********, да е пазил предмети, за които да е знаел, че са предназначени
за изготвяне на неистински платежни инструменти както следва : - на
13.07.2018 г. в гр. ******** в складово помещение на ********** „**** ***“
ЕООД, находящо се на адрес – гр. ******** ул. „**********, в съучастие като
съизвършител с И. А. Б., да е пазил предмети –химилка с вградена камера,
ръчен часовник с вградена камера, трансмитер за безжично получаване на
сигнал от камери и ЛСД дисплей за визуализиране на сигнала ведно с два броя
антени, 2 адаптера за захранване и два usb кабела и един кабел за видеосигнал,
за които да е знаел, че са предназначени за изготвяне на неистински платежни
инструменти по чл. 243, ал. 2 НК; - на 13.07.2018 г. в лек автомобил
„***********“ с ***********, да е пазил предмет – пластика черна на цвят с
надпис “************************************”, а на гърба й с бяла
широка лента, за която да е знаел, че е предназначена за изготвяне на
неистински платежни инструменти – престъпление по чл. 243, ал. 2 НК –
престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, като срещу така постановената присъда не са
подадени жалба или протест и тя е влялза в сила на 29.12.2023 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка могат да се
направят следните фактически изводи :
На ищеца са повдигнати обвинения в извършване на престъпления по
чл. 321, ал. 6 и по чл. 246, ал. 3 Наказателен кодекс, за всяко от които е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест години, поради което
12
същите са тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 Наказателен кодекс,
постановяващ, че тежко престъпление е това, за което по закон е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.
На 10.02.2021 г. наказателното производство срещу Й. е прекратено в
частта относно престъплението по чл. 321, ал. 6 НК, а с влязла в сила на
29.12.2023 г. присъда на наказателния съд ищецът е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20,
ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК.
Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице първите два
елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ –
повдигане на обвинение в извършване на две тежки умишлени престъпления
от общ характер и прекратяване на наказателното производство срещу ищеца
по едното от повдигнатите му обвинения и съответно оправдаването му по
второто повдигнато обвинение, поради което следва да се пристъпи към
изясняване и на останалите две предпоставки – вредите и причинно-
следствената връзка между незаконно повдигнатите обвинения и описания в
исковата молба вредоносен резултат.
Според трайната съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010 г. по
гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, ГО; решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. №
273/2009 г. на ВКС, ІІІ-то ГО; Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на ВКС, ІV-то ГО; Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. №
288/2015 г. на ВКС, ІІІ-то ГО/ нормално е наказателното преследване да се е
отразило негативно на психиката и на личния живот на ищеца, с оглед на
което може да се претендира обезщетение за обичайните неимуществени
вреди от незаконно наказателно преследване, без същите да бъдат описвани
подробно в исковата молба. Доколкото, обаче, в настоящия случай
уврежданията, за които се търси репарация, са конкретизирани в исковата
молба, то съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяването на
същите и връзката им с наказателния процес.
В тази насока бяха разпитани свидетели, според чиито показания :
св. И. А. Б., при когото ищецът е работил като касиер в периода 2009 г. –
2019 г. : „... Имах ********** и ****** ******** в *******. Бяхме задържани,
имахме дело заедно, той нямаше никаква вина по случая и то така и излезе,
13
накрая го оправдаха. Делото се точеше доста години от 2017 г. до 2019 г. В. се
пропи, започна да пие, а преди това много рядко по празници пиеше. Той
стана избухлив и това беше една от причините да напусне работа. От обяд
пиеше уиски. Те писаха вестници, по телевизии, 7-8 пъти ни арестуваха,
пускаха ни под гаранция, под домашен арест, до ***** с коли ни караха. Той
много тежко го изживя всичко. Той имаше жена и дете. Той изкара домашен
арест 5-6 месеца. Даже като ни викаха по дела той си ходеше с багаж, защото
мислеше, че ще го арестуват пак. Много стресиран беше. Стана избухлив,
раздразнителен, алкохол пиеше през ден. Познавам го като добро, свястно,
свито момче дори мога да кажа, мълчалив, спортуваше, гледаше си жената и
детето. Той синът му не беше малък, те дават по телевизията, пишат по разни
сайтове. Синът му тогава беше *-* годишен. И жена му, приятели,
семейството четат вестници. Тежко го изживя. Осъдиха ме на пробация 9
месеца. Осъдиха ме за това, че в офиса съм имал една камера, за която съм
знаел, че евентуално може да бъде използвана за сканиране на кредитни
карти. Не, че съм я използвал, знаел съм, че може да бъде използвана. Аз не
съм го правил, аз съм знаел, че може да бъде използвана, аз не съм направил
нищо всъщност. Мен ме осъдиха, аз се признах за виновен, него го оправдаха.
Едно и също обвинение имахме и двамата за притежание на камера, която се
продава в „**********“, ние сме знаели, че може де бъде използвана за
клониране на кредитни карти.“
св. Г. П. Й. – съпруга на ищеца : „...Познаваме се с В. от много години,
откакто бях *-** клас. Иначе сме женени от 2015 г. Към 2015 г. го познавах
като много весел човек и отговорен, съвсем нормален човек. Имал е някакви
наказателни производства преди това, но аз го познавам от * клас и по скоро
лятото се виждахме с него на вилата, не съм била чак толкова в час. Но общо
взето съвсем нормален човек, работеше си, всичко беше наред до момента, в
който стана ужаса на живота ни. ... последва един домашен арест, който беше
много време, над половин година. Това беше точно преди Коледните
празници. Той изпадна в жестока депресия. Започнаха да излизат и едни
статии. Като за начало той не беше този ведър човек, който аз познавам. Той
постоянно ми говореше как сега за нещо, което не е направил, ще го вкарат в
затвора за години. Започна до пие вкъщи. С течение на времето започна и
други неща да употребява. Започна да употребява наркотици, а преди това не
е употребявал. Много се промени и тези статии, които излезнаха много
14
навредиха и на него и на нас. И с тези идвания на полицията да го проверяват,
понеже беше под домашен арест, много години след това, през година и
половина, пак идват полицаи за съвсем друго нещо, беше починал човек в
нашия вход и аз разбирам как пак целият квартал говори, че пак са идвали
полицаи заради В.. Общо взето срамът си остава, защото беше дадена голяма
гласност на случая. То бяха сумати статии по вестници, в интернет. Той стана
човек без самочувствие, без здрав сън. Ако спи вечер то бяха едни
бълнувания. Сутрин като стане постоянно ми разказва какви неща бил
сънувал, някакви ужасни работи. Аз съм предлагала, но не е търсил лекарска
помощ. Даже и интимния ни живот вече го нямаше. Аз го издържах, той беше
вкъщи, как да работи от вкъщи. Теглих и кредит от ***, понеже съм учител.
Също продадохме апартамент и кола. Ужасът беше главно, когато беше
вкъщи, защото ние не можехме и с детето да излезем. Той си смени цвета на
кожата, стана бял, болнав човек. Предложих му многократно, ако може да
помолим полицаите пред входа да го проверяват, малко да види слънце,
защото живеем в преустроен апартамент и дори нямаме тераса. Той не
пожела, защото го беше срам. В този апартамент живеем от 2015г., откакто се
омъжихме. Беше много страшно и празници, то не че сме празнували. След
като приключи домашният арест беше някакво време в заложната къща, след
което го махнаха от там. Доколкото знам той го махнаха, бившият му
работодател. Той просто не беше същия човек. Като цяло беше много
раздразнителен, много нервен, много се беше променил. След това
направихме и няколко продажби и теглих ***. То и с гаранциите бяха големи
филми, защото през цялото време едни гаранции се обявяваха, където ние
дори и да продадем всичко, което имаме няма как да ги платим. После ги бяха
намалили, после пак нещо бях теглила, от нашите бяхме взели пари и по
някакъв начин платихме гаранцията. Това силно се отрази и на майка му,
защото жената се разболя от рак, което пък на неговата психика още повече
рефлектира, че един вид той е допринесъл, защото всички знаем, че това е от
притеснения. След това имаше различни дела, сигурно 10 пъти го викаха тука
до съда. Всяко едно заседание беше такъв кошмар, седмица преди делото, да
не кажа и повече, „сега ще ме арестуват за нещо, което не съм направил“,
постоянно притеснения, сбогувания. Случвало се е аз да го карам, той по пътя
вече цигари си взима „мен ще ме арестуват, сега ще ме задържат и то за нещо,
което не съм извършил“. Много се беше променил, което е нормално. Мисля,
15
че човек със здрава психика няма как да го издържи това. След домашният
арест нямаше кой да го вземе на работа, защото едно, че мисля, че се води
следствен и друго, че това, което беше по медиите, те всички знаеха. Нямаше
кой да го вземе на работа. Търсил е, обаче няма кой да го вземе. Той е със
средно-специално, но не знам точно за какво е. Мисля, че към 2023 г. вече
майка му отвори фирма, в която да работи, пак **********. Семейните
приятели започнаха да ни отбягват. Преди това имахме много семейни
приятели, излизахме с тях редовно, ходихме на почивки заедно, след това вече
не толкова, избягваха ни. Дори във входа комшия, който работи в
жандармерията, спря да го поздравява и доста хора не го поздравяваха. Не, той
срама остава и снимките остават и статиите остават. Отрази му се много зле
емоционално, той постоянно очакваше да го арестуват, нямаше желание за
живот, седеше и чакаше момента, в който ще дойде на заседание и ще му
кажат 5-10 години, беше убеден. Имаме в момента две деца, които са родени
през 2017 г. и 2020 г. Преди, да бяха приятели с И. Б., работеха заедно.
Нямаше как да дойде И., докато съпругът ми беше задържан, защото той също
беше в домашен арест. Не са се срещали по това време. Статиите не бяха само
в интернет, а и по вестници, защото свекървата ми звънеше разревана. Не
знам кой ги е публикувал тези статии. Още едно доказателство, че той
психически не беше добре, защото аз многократно му казах, че поне трябва да
се търси отговорност от кой е изтекла тази информация и кой публикува
статиите, обаче той казваше, че няма значение, защото така или иначе ще си го
приберат за дълго и няма смисъл. След статията във вестник ******* с брат
му прекратиха отношения и до ден днешен брат му не може да му прости. За
него щом са те хванели, ти си виновен и това, че ти се е разминало, не те прави
невинен. Като ходим при свекърва ми, тя казва кога ще ходи единия, за да не се
засекат. Това е дори и след оправдателната присъда. Брат му е военен и казва,
че просто му се е разминало. Чела съм обвинителния акт и съм възмутена,
защото реално те искаха да го осъдят за това, че на мястото, на което е
работил, е имало химикал с камера, който дори не е бил негов, не е бил
отворен, не е имало отпечатъци негови. И само да кажа, че моя колежка,
мъжът й с такъв химикал с камера я следеше. Нищо не сме имали в дома ни.
Съпругът ми изобщо не разбира от компютри, той не може да работи с офис
пакет. Не разбира от такива неща определено, то това беше най-странното. Да,
знам след това да е имал други срещи с органите на реда във връзка с
16
наркотици, които за мен са в следствие от това, което беше. Когато виждаш
един неадекватен човек, а преди това всичко си е било нормално, а след това
става неадекватен, без желание за нищо. Мисля че е едно дело, след този
случай.“
св. С. Г. А. – съученик на ищеца : „Познавам В., приятели сме, цял
живот го познавам, в едно училище сме учили. Беше арестуван без никакви
неща. Почувства се зле от факта, че беше арестуван без причина. Първо му
бяха определили много голяма гаранция, която той не знаеше как ще плати.
След това отиде да го разпитват по някакво дело и се прибра домашен арест.
Мислеше си през цялото време, че ще го осъдят без да е направил нищо и това
го нещо го съсипа психически. В периода 2019 г. – 2024 г., когато е било
възможно сме поддържали контакти, понеже аз работя на две места. Общо
взето чуваме се, виждаме се. Наказателното производство не ми попречи да
търся контакт с него, но много хора се отдръпнаха от него заради това цялото
нещо. Аз ходих почти всеки ден в тях, когато беше под домашен арест,
купувал съм разни работи, защото не можеше да излезе да си купи сам. Много
му беше тежко, че не може да отиде да си купи нормални неща на детето.
Промени се като човек, а беше усмихнат, лъчезарен, след това нещо се
депресира, започна да пие. Преди 2019г. не ми е известно да употребявал
наркотици, алкохол много рядко, той почти не пиеше. Много зле му се отрази
наказателното производство и главната причина беше, че е без вина и той през
цялото време си мислеше, че ще осъдят, не знаеше точно какво ще му се
случи, заради голямата гаранция, която му определиха в началото и после
изведнъж като го задържаха и не можеше да повярва какво му се случва. Това
го съсипа. Никога не съм го виждал да пие у тях алкохол и когато съм ходил
при него, когато беше под домашен арест, доста често се случваше, да не кажа
всеки ден, пиеше, което беше нетипично за него. Това се отрази и на
семейството му, не можеше да си гледаш семейството, спират ти доходите, не
можеш да работиш, ставаш нервен раздразнителен от там започваш да се
караш с жена ти. Аз съм се опитвал да го успокоявам като приятел, да му
кажа,че няма да стане така, да има вяра, че ще се размине всичко и че няма кой
да го осъди без да е направил нищо, но той просто не можеше да повярва до
последно. ... В. почти не пиеше алкохол преди това.“
Приеха се като доказателства заверени преписи на :
17
- Служебна бележка изх. № 6/22.05.2024 г. на Сдружение за
взаимопомощ на работещите в областта на образованието, науката и културата
– Пловдив, в която е удостоверено, че на съпругата на ищеца Г. Й. работеща в
************** „**************“ – гр. ******** в периода 2018 г. – 2023 г.
са предоставяни възмездни помощи както следва : на 14.10.2019 г. в размер на
2 900 лв., погасена през месец март 2021 г.; на 19.082021 г. в размер на 1000
лв., погасена през месец декември 2021 г. и на 16.11.2022 г. в размер на 15 000
лв.;
- Договор за банков кредит № *********/27.05.2020 г., в който като
страни са посочени “************“ АД, в качеството му на кредитор и В. Й., в
качеството му на кредитополучател, имащ за предмет – предоставяне от
банката на кредитополучателя на банков кредит по реда на „Програма за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19“ в размер на 4
500 лв., със срок на погасяване – 27.05.2025 г.;
- Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите рег. № ****/30.08.2021 г. на И .М. – нотариус рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд –
Пловдив, видно от който на 30.08.2021 г. ищецът и съпругата му са продали на
третото лице А. Х. К. собствения си лек автомобил марка „*******“, модел
„****“, рег. № ********, за сумата от 8 850 лв.;
- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***, том
*, рег. № ****, дело № 361/06.10.2021 г. на М. П. - А. - нотариус рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд –
Пловдив, видно от който на 06.10.2021 г. третите лица М. Й. и П. Й.. заедно с
ищеца В. Й. са продали на третото лице Л. М. свой съсобствен апартамент *,
на гаж -, във вход *, на блок ***, с административен адрес – гр. ******** бул.
„*********************
- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *,
рег. № ****, дело № ***/16.12.2022 г. на Х. Д. - нотариус рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд –
Чепеларе, видно от който на 16.12.2022 г. третите лица М. Й. и П. Й.. заедно с
ищеца В. Й. са продали на третите лица А. И. К. и А. Д. К. следния свой
съсобствен, придобит по наследство по закон и давностно владение недвижим
18
имот : поземлен имот № **** в кв. ***, находящ се в село ********, община
******, област*********** с площ от 347 кв. м. ведно с построените в него
три двуетажни масивни жилищни сгради;
- Справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от
декларации от Наредба № 113 към КСО за периода 01.08.2018 г. до 31.12.2018
г., съобразно която за времето месец август – месец декември 2018 г. ищецът е
бил в трудово правоотношение със ********** „**** ***“, на 4-часово
работно време, за което е получавал нетно трудово възнаграждение в размер
на 222.50 лв.;
- три статии от електронни издания както следва :
* статия, публикувана на 13.07.2018 г. в неидентифициран по делото
сайт, със заглавие : „************************************“, в която е
възпроизведена следната информация, като източник на която е посочен
електронният сайт : ********* :
„**************************************** в квартал „*******“.
Операцията се провежда след получени множество жалби и сигнали от
граждани за измамни схеми. Според източници на медията са арестувани
черими лихвари – собственикът на заложната къща И. Б. и негови партньори –
В., В. К. по прякор ********** и Г. М. Б. е арестуван в пловдивско кафене, а
при обиските в един от автомобилите е открит **********. Според Търговски
регистър Б. е собственик на ********** „**** ***. В момента текат обиски в
заложната къща и на адресите на задържаните. Антимафиотите изземват
документи, компютри, мобилни телефони. Преди три години пловдивчанинът
Б. Н. заплаши, че ще скочи от „**********“, тъй като останал без покрив
заради измамни схема, организирана от Б.. Той заяви, че е станал жертва на
лихвари, които го подмамили да им прехвърли бащината си къща с двор
срещу смешна сума. Заплаши със самоубийство, ако не получи справедливост.
Обвиненията бяха отправени към И. Б. и Г. М.. В. К. влезе в криминалните
хроники преди *години, когато бе арестуван в *********** за престъпления в
************. Собственикът на фирмите ***********“ за търговия с коли и
на „**************“ бе задържан, след като бе обявен за общонационално
издирване. К. и бившият **************** М. В. са арестувани в ****** през
февруари 2011 г., след като служител в най-голямата фирма за банкомати за
самообслужване „***“ в ************ забелязва скимиращи устройства на
19
терминал в мол. Камерите на търговския център заснели К., който бил
задържан от мобилен полицейски патрул, наблюдаващ банкоматите в района.
Срещу К. тогава имаше седем обвинения, свързани с теглене на различни суми
от банкови карти.“
* статия със заглавие :
„****************************************************“, публикувана
на 13.07.2018 г. в сайта : „***********“, със следното съдържание :
„А************************** „*******“. Операцията се провежда след
получени множество жалби и сигнали от граждани за измамни схеми. Според
източници на ************ са арестувани черими лихвари – собственикът на
заложната къща И. Б. и негови партньори – В., В.К.по прякор ********* и Г.
М.. Б. е арестуван в пловдивско кафене, а при обиските в един от
автомобилите е открит кокаин. Според Търговски регистър Б. е собственик на
********** **** ***. В момента текат обиски в заложната къща и на адресите
на задържаните. Антимафиотите изземват документи, компютри, мобилни
телефони. ... прехвърли бащината си къща с двор срещу смешна сума.
Заплаши със самоубийство, ако не получи справедливост. Обвиненията бяха
отправени към И. Б. и Г. М. В. К. влезе в криминалните хроники преди *
години, когато бе арестуван в ***********за престъпления в *************.
Собственикът на фирмите „************“ за търговия с коли и на
„***************“ бе задържан, след като бе обявен за общонационално
издирване. К. и бившият *************** М. В. са арестувани в
************ през февруари 2011 г., след като служител в най-голямата
фирма за банкомати за самообслужване „***“ в ************** забелязва
скимиращи устройства на терминал в мол. Камерите на търговския центъ
заснели К., който бил задържан от мобилен полицейски патрул, наблюдаващ
банкоманите в района. Срещу К. тогава имаше седем обвинения, свързани с
теглене на различни суми от банкови карти.“
* статия със заглавие : ***************! ******************,
публикувана на 21.07.2018 г. в сайта : „**************“, с която е съобщена
следната информация с източник : „**********“ :
*****************************************************************************************
„****“ ******************************************************.
Адвокат С. Л., който е защитник на трима от заловените при спецакцията на
БОП, вече е внесъл документите, с които ще обжалва наложените парични
20
гаранции, като ще поиска размера из да бъде съществено намален. Предстои в
закрито заседание Специализираният съд да разгледа искането и да прецени
дали да измени така наложената мярка. Припомняме, че специализираната
прокуратура светкавично повдигна обвинения на четирима пловдивчани,
участвали в престъпен сговор за изработване и използване на скимиращи
устройства за събиране на информация от кредитни и дебитни карти и
изготвяне на фалшиви карти за теглене на пари от чужди банкови сметки. И.
Б., В.К. – *********, Г. М.и В. И. бяха задържани миналата седмица при акция
на ГДБОП. Събраните до момента доказателстава сочат, че участниците са
действали от януари 2017 г. За целта недалеч от ******** оборудвали свой
„производствен цех“ с напълно затворен цикъл. На 13 юли 2018 г., при
операцията на ГДБОП и Специализираната прокуратура по задържането им,
на въпросния адрес са открити компютри с програми за обработка и
съхранение ан информация, изтеглена неправомерно от банкови карти,
пластики, лайсни с микрокамери и захранващи батерии за събиране на данни,
слотове и клавиатури за банкомати, ПОС-терминали с батерии, платки с
различни накрайници и множество други веществени доказателства. В същото
помещение, което е собственост на К., са открити и голямо количество
български и чужди документи /паспорти, лични карти, талони за автомобили,
бланки на визи и стикери/. По данни на ************са намерени около 150
паспорат. Открити са и заготовки за лични документи, без нанесени на тях
имена и други данни, както и без поставени снимки. По време на операцията
са претърсени общо 8 адрес в Пловдивско, както и автомобили. Назначени са
множество експертизи, които да очертаят границите на престъпна дейност. С
постановление на прокурор от Специализираната прокуратура на четиримата
са наложени парични гаранции, съответно от 150 000 лв. за Коцоянис, 100 000
лв. за Б., а на другите двама – по 70 000 лв. Според адвокат С. Л., който
защитава един от задържаните, поисканите гаранции са рекордни и ще бъдат
обжалвани.“
С оглед установяване на интензитета на претърпените от ищеца вреди по
искане на ответника бе изискана и изготвена от Районен съд – Асеновград
Справка за съдимост на ищеца рег. №*****************/22.04.2025 г., видно
от която с влязла в сила на 07.07.2005 г. присъда по нохд № 599 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2005 г. той е бил осъден на лишаване от свобода за
срок от три години, изпълнението на което наказание е отложено за срок от пет
21
години, като впоследствие е реабилитиран на основание чл. 87, ал. 1 НК, а с
влязла в сила присъда на 13.02.2009 г. на Районен съд – Пловдив по нохд №
1226/2008 г. той е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
което наказание е изпърпял на 14.10.2010 г.;
При анализа на събраните и посочени в предходното изложение
доказателства се установява несъответствие между показанията на св. Й., че
по време на домашния арест съпругът й започнал да взема наркотици, каквито
до този момент не бил употребявал, от една страна и от друга – съдържащия
се в кориците на приложеното за послужване нохд № 1034/2022 г. на Окръжен
съд – Пловдив, част от което е и сл. д. № 180 по описа на ОСО при ОП –
Пловдив за 2021 г., Протокол изх. № **-**-***/09.10.2018 г. на Държавна
агенция „Технически операции“ за изготвяне на веществено доказателствено
средство „звукозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство“, в
който е възпроизведено следното изявление на Й. при проведен на 21.03.2018
г. телефонен разговор :
„***********************************************************. ...“
Коментираният протокол съставлява официален документ, тъй като е съставен
от длъжностно лице – *************** пряко осъществяващ дейности по
прилагане на специални разузнавателни средства при Държавна агенция
„Технически операции“ и по определени в закона – чл. 29 Закон за
специалните разузнавателни средства във връзка с чл. 132 Наказателно-
процесуален кодекс /НПК/, форма и ред, поради което съобразно чл. 179, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 4 НПК съставлява доказателство за
текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото
доказателствено средство и в частност, че при проведен на 21.03.2018 г.
телефонен разговор Й. е направил горното изявление, съставляващо само по
себе си и извънсъдебно признание за обстоятелството, че още към този
момент, т. е. много преди домашния му арест на 20.12.2018 г. и преди
привличането му като обвиняем на 14.07.2018 г., той употребява кокаин. Ето
защо съдът не кредитира показанията на св. Й.а по опношение на
обстоятелството от кой момент съпругът й взема кокаин.
Недостоверни са показанията на свидетеля Б. в частта им :
„..***********************.“ и „...******************************.“,
както и показанията на св. Й., според които съпругът й над половин година
22
бил под домашен арест, доколкото вече се установи от приложеното за
послужване нохд № 1034/22 г. на Окръжен съд – Пловдив, че ищецът е
задържан веднъж - на 13.07.2013 г., за 24 часа със заповед за полицейско
задържане и един път за срок от 72 часа от прокуратурата по реда на чл. 64, ал.
2 НПК /отм./, а под домашен арест е бил за времето от 13.07.2018 – 20.02.2019
г. – 2 месеца.
Констатира се от приетите като доказателства заверени преписи на
договор за покупко-продажа на МПС с нотариална заверка на подписите и на
два нотариални акта, че на 30.08.2021 г. ищецът и съпругата му Г. Й. са
продали собственият си лек автомобил марка „*******“, модел „****“, рег. №
********, на третото лице А. К. а на 06.10.2021 г. и на 16.12.2022 г. ищецът
наред с третите лица М. Й. и П. Й.. са продали два съсобствени имота. Тъй
като, обаче, и трите договора са сключени повече от 2 години след отмяната на
наложената на Й. мярка за неотклонение „домашен арест“, то в диспут с
твърденията му решаващият състав намира, че не необходимостта от доходи
предвид наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ и лишаването
му от възможността да престира труда си е причина за извършването на тези
разпоредителни сделки.
Недоказано остана и твърдението на ищеца, че поради наложената му
мярка за неотклонение „домашен арест“ и лишаването му поради това от
възможността да престира труда си и да получава доходи се е наложило да
прибегне и до кредитиране, тъй като според приетите като доказателства
заверени преписи на Договор за банков кредит № *********/27.05.2020 г. и на
Служебна бележка изх. № 6/22.05.2024 г. на Сдружение за взаимопомощ на
работещите в областта на образованието, науката и културата – Пловдив,
както полученият от него банков кредит, така и предоставените на съпругата
му възмездни помощи също следват във времето отмяната на наложената на
Й. мярка за неотклонение „домашен арест“.
Неподкрепени с доказателства са твърденията на ищеца за дадена
гласност на ареста му доколкото при обсъждането на представените с исковата
молба заверени преписи на три статии от електронни издания не се констатира
в някоя от тях да е отразено името му. А що се отнася до снимката му,
доказателства за публикуването й не се ангажираха. Ето защо съдът не
кредитира и показанията на св. Й.а, че била „...дадена голяма гласност на
23
случая“
Въз основа на анализа на събраните и коментирани в предходното
изложение доказателства решаващият състав намира, че вследствие на
незаконно повдигнатите обвинения са накърнени основни права на ищеца като
гражданин на Република България : правата му на лична свобода и
неприкосновеност съгласно чл. 30, ал. 1, на свободно избиране на
местожителство, на придвижване на територията на страната и на избор на
местожителство по чл. 35, ал. 1 и на труд по чл. 48, ал. 1 Конституция на
Република България /КРБ/ за времето на задържането му на 13.07.2018 г. за
срок до 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за времето на задържането
му на 13.12.2018 г. по реда на чл. 62, ал. 2 НПК /отм./ по искане на прокурора
за срок от 72 часа, както и за периода от 20.12.2018 г. до 20.02.2019 г., през
който спрямо него е взета мярка за неотклонение „домашен арест“; правото му
на неприкосновеност на личния живот съгласно чл. 32, ал. 1 КРБ с оглед на
използваните срещу него специални разузнавателни средства, както и на
извършеното на 13.07.2018 г. претърсване на автомобила му и правото му на
неприкосновеност на жилището съгласно чл. 33, ал. 1 КРБ предвид
извършеното на 13.07.2018 г. претърсване на жилището му, в резултат на което
в неимуществената му сфера са настъпили негативни последици, които, обаче,
са обичайни в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – причинени са му
емоционални и психологически терзания, неудобства и лишения; накърнено е
името му; променен е обичайният му ритъм на живот. Следователно налице са
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата да
поправи тези вреди.
На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл. 4, ал. 1
ЗОДОВ. В последния липсва уредба относно начина на определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му
разпоредби е предвидено, че за неуредените в него въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ето защо и тъй като в
случая се касае за вреди от непозволено увреждане, то при определяне на
размера на обезщетението следва да намери субсидиарно приложение
разпоредбата на чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно която
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
24
Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. … От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. …“
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и
указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в трайната съдебна
практика факти и обстоятелства от значение за определянето на
обезщетението, каквито са : тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; отражение на случилото се върху ищеца – има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр. Пак според съдебната практика като ориентир за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат и общата
икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането; следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент за заплащане на
обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
25
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване;
обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени от
ищеца в резултат на приключилото срещу него незаконосъобразно
наказателно преследване /№ 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.;
решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/ 2011 г., ІІІ г. о.; решение № 55 от
11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012 г., ІV г. о.; решение № 480 от 23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
300/2017 г., IV г. о./
Съобразно трайно формиралата се съдебна практика, също така, на
обезщетяване като вреда по реда на чл. 2 ЗОДОВ подежи и 24-часовото
задържане на пострадалото лице от органите на МВР, като в случай, че лицето
е оправдано или наказателното производство е прекратено - държавата
отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а само когато задържането е отменено
като незаконосъобразно, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ /в този
смисъл т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. ва ВКС на РБ, решение
№ 95 от 08.05.2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 949 от 2010 г.; решение № 308
от 14.10.2015 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 2244 от 2015 г./, поради което при
определяне на размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
настъпилите на неимуществената сфера на ищеца вреди от 24-часовото му
задържане по реда на ЗМВР.
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че : ищецът е
обвинен в извършването на 2 тежки умишлени престъпления; наказателното
производство по дп № 15 по описа на Следствен отдел /СО/ – СП за 2018 г.
досежно престъплението по чл. 321, ал. 6 НК е приключило в разумен срок от
2 години, 6 месеца и 26 дни доколкото обвиняеми по него са четири лица, но
производството по второто обвинение е с ненормална продължителност,
обхваща периода 14.07.2018 г. – 29.12.2023 г. от общо 5 години, 5 месеца и 14
дни поради това, че по делото не са събрани голям обем доказателства и то не
е връщано за ново разглеждане, като през целия този период ищецът активно е
участвал в наказателното производство; той е задържан по реда на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР на публично място, а впоследствие са извършени и претърсване
на личния му автомобил и на жилището му, свидетели на които процесуално-
следствени действия са станали полицаи, други длъжностни лица, съпругата
26
му и съседи; спрямо него са използвани и специални разузнавателни средства;
по отношение на ищеца са взети три мерки за неотклонение – „парична
гаранция“, чието плащане е създало неудобства, „задържане под стража“ и
„домашен арест“, като всяко от посочените обстоятелства засилва интензитета
на неимуществените вреди.
Същевременно според приетата като доказателство Справка за съдимост
рег. № 240422005000183758/22.04.2025 г., издадена от Районен съд –
Асеновград в предходен момент Й. е имал досег с органите на правосъдната
система, като дори е изтърпял и наказание лишаване от свобода а срок от 9
месеца; той не е публична личност, поради което и образуваното срещу него
наказателно производство е станало известно само на ограничен кръг от хора
– на семейството му, на близки, познати и съседи, следователно честта и
достойнството му не са засегнати повече от обичайното. Случилото се е
повлияло и върху социалното му функциониране – в отношенията в
семейството му и с близките му – най-вече с брат му, който прекратил
отношения с него. Незаконосъобразно повдигнатото му обвинение, също така,
не е оказало никакво отражение върху професионалната реализация на ищеца,
който към датата на налагане на мярката му за неотклонение „домашен арест“
е бил доста ниско заплатен, тъй като е получавал месечно нетно
възнаграждение за престирания от него труд в размер на 222.50 лв., както и не
е довело до влошаване на здравословното му състояние, а само до преходни
негативни психични преживявания, от които се е отърсил след оправдаването
му, когато е приключил напълно и процесът на възстановяване на
пълноценното му функциониране, т. е. периодът на страданията му е с
продължителност от 5 години, 5 месеца и 14 дни.
С оглед на горното и вземайки предвид констатираните обстоятелства –
по-големия интензитет и продължителност на страданията, общественото
положение на ищеца и липсата на влошаване на здравословното му състояние
в съответствие с критерия за справедливост съдът намира, че дължимото
обезщетение за репариране на установените неимуществени вреди следва да е
в размер на 12 000 лева, до размера на който предявеният иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен, като за разликата до
75 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай
27
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим субсидиарно при уреждане на
процесното правоотношение на основание § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗОДОВ, длъжникът изпада в забава без покана, то върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва от деня на
забавата, който съобразно разясненията направени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС съвпада с датата на влизане в сила на оправдателната присъда
за извършено престъпление – 29.12.2023 г.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева разноски за заплатена по
производството държавна такса.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ във връзка с чл. 38, ал. 2 Закон
за адвокатурата на адвокат С. Б. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ и съдействие
по настоящото дело в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на
уважения иск, възлизащо на 1064 лв. /2650 лв. + 8 % върху горницата над 25
000 лв., равняваща се на 50 000 лв. х 16%/, за заплащането на която сума на
адвокат Б. ответникът следва да бъде осъден.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес -
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от изпълняващия функциите
главен прокурор Б. С. да заплати на В. Н. Й. с ЕГН **********, от гр.
**********************************, сумата от 12 000 лв. /дванадесет
хиляди лева/ като обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди, произтекли от
неоснователно повдигнатото му обвинение по д. п. № 15 по описа на
Следствен отдел /СО/ – Специализирана прокуратура /СП/ за 2018 г., пр. №
497/2017 г. на СП за това, че в началото на месец януари 2017 г. до 13.07.2018
г. в гр. Пловдив и областта се сговорил с лицата В. В. К. с ЕГН **********, Г.
В. М. с ЕГН **********, и И. А. Б. с ЕГН **********, да вършат в страната и
28
чужбина престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от
три години /престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3, чл. 246, ал. 3 и чл. 249, ал. 3
НК/ и чрез които се цели да набави имотна облага - престъпление по чл. 321,
ал. 6 НК, производството по което е прекратено с постановление от
10.02.2021 г., както и от неоснователно повдигнатото му обвинение с
обвинителен акт по д. п. – сл. д. № 180 по описа на Окръжен следствен отдел
при Окръжна прокуратура – Пловдив за 2021 г., пр. № 4754/2021 г. на
Окръжна прокуратура – Пловдив, за това, че на 13.07.2018 г. действайки при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, които са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на
предхождащото, в складово помещение на ********** „**** ***“ ЕООД,
находящо се на адрес – гр. ******** ул. „**********, и в лек автомобил
„***********“ с ***********, в съучастие като съизвършител с И. А. Б. с
ЕГН **********, пазил предмети, за които знаел, че са предназначени за
изготвяне на неистински платежни инструменти както следва : - На 13.07.2018
г. в гр. ******** в складово помещение на ********** „**** ***“ ЕООД,
находящо се на адрес – гр. ******** ул. „**********, в съучастие като
съизвършител с И. А. Б. е пазил предмети – химилка с вградена камера, ръчен
часовник с вградена камера, трансмитер за безжично получаване на сигнал от
камери и ЛСД дисплей за визуализиране на сигнала ведно с два броя антени, 2
адаптера за захранване и два usb кабела и един кабел за видеосигнал, за които
знаел, че са предназначени за изготвяне на неистински платежни инструменти
по чл. 243, ал. 2 НК; - На 13.07.2018 г. в лек автомобил „***********“ с
***********, е пазил предмет – пластика черна на цвят с надпис
“************************************”, а на гърба й с бяла широка
лента, за която знаел, че е предназначена за изготвяне на неистински платежни
инструменти – престъпление по чл. 243, ал. 2 НК – престъпление по чл. 246,
ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
НК, по който обвинителен акт е образувано нохд № 1034 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2022 г., в извършването на което престъпление е
признат за невинен и оправдан с постановена по последното Присъда №
96/13.12.2023 г., влязла в сила на 29.12.2023 г., ведно със законната лихва
върху от 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес -
29
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от изпълняващия функциите
главен прокурор Б. С., да заплати на В. Н. Й. с ЕГН **********, от гр.
**********************************, сумата от 10 лв. /десет лева/
разноски за заплатена по производството държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес -
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от изпълняващия функциите
главен прокурор Б. С., да заплати на адвокат С. Л. Б. от Адвокатска колегия –
******** с адрес – гр. ******** бул. „Ц********************“,
************, с личен номер : *******************, сумата от 1 064 лв.
/хиляда шестдесет и четири лева/ адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца по гр. д.
№ 20245300103234 по описа на Окръжен съд – Пловдив ІV гр. с. за 2024 г. В.
Н. Й. с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
30