РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500885 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
жалба с вх. № 3756/16.03.2022г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова от Н. Г. Г.,
ЕГН ********** от *** чрез адв. Николай Русинов – БАК, със съдебен адрес
– гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. 2, ет. 3, ап. 6 - в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 20167040400061 по описа на ЧСИ Иванка
Миндова с район на действие – Окръжен съд - Бургас против Постановление
от 13.01.2022г., с което е отказано на длъжника Н.Г. да бъде прекратено
цитираното изпълнително дело, поради липса на основанията, предвидени в
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С жалбата се претендира да бъде отменен
атакувания отказ на съдебния изпълнител да прекрати образуваното
изпълнително дело.
Жалбата е подадена в превидения законов срок, от легитимирано
лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е допустима.
Жалбоподателят посочва, че последното валидно изпълнително
действие е с дата – 10.10.2016г. когато е наложен запор на банковите сметки
1
на длъжника, открити в няколко търговски банки в страната. В жалбата се
посочва, че след дата – 10.10.2016г. по изпълнителното дело не са
предприемани валидни изпълнителни действия, а молбата от 11.05.2018г., с
която е отправено искане за извършване на справка в БНБ и при откриване на
сметка – да бъде наложен запор на същата, но без да е наложен такъв запор не
представлява валидно изпълнително действие, тъй като по делото дори няма
данни да е уважена. В жалбата се сочи, че след горепосочената дата, по
делото не са извършвани други изпълнителни действия и изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по силата на закона.
Ответната страна по жалбата – „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище
гр. София депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че
изложените в жалбата твърдения са неоснователни, а постановения отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК е правилен. В отговора се посочва, че на 16.01.2020г. по
делото е депозирана молба за справка в регистъра на БНБ за наличие на
банкови сметки и налагане на запор, а на 15.04.2020г. е изпратено и запорно
съобщение от страна на съдебния изпълнител до „Юробанк България“ АД,
поради което и не следва да се счита, че преклузивния срок по чл. 433, ал. 1 от
ГПК е изтекъл и е настъпила перемпция. Посочва се, че не са налице
основания за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като са извършвани
регулярни изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно
двугодишния перемпционен срок, предвиден в разпоредбата на 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които сочи, че не може да се приеме, че е налице перемпция и
подробно е посочено движението на цялото изпълнително производство.
Изразява се становище за неоснователност на подадената жалба срещу
действията на ЧСИ. Оспорват се наведените от жалбподателя твърдения за
наличие предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото безспорно се установява, че изпълнително дело №
20167040400061 по описа на ЧСИ Иванка Миндова с район на действие -
2
Окръжен съд - Бургас е образувано въз основа на Молба от взискателя ,,Еос
Матрикс“ ЕООД с приложен към нея Изпълнителен лист № 45 от
08.07.2015г., издаден по частно гр. дело № 71/2015г. по описа на Районен съд
- Малко Търново, по силата на който е осъден Н. Г. Г. да заплати на кредитора
сумата от 1 250 лева - главница и законна лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда - 16.06.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 25 лева, представляваща държавна такса.
Въз основа на депозираната молба, Частен съдебен изпълнител –
Иванка Миндова е образувала изпълнително дело № 61/2016г. и е изпратила
покана за доброволно изпълнение на длъжника – Н.Г., която е получена от
негова страна на 19.02.2016г. чрез неговата съпруга.
Видно от изпълнителното дело и в съответствие с отправеното
искане от страна на взискателя – „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр.
София, съдебният изпълнител – на дата – 25.03.2016г. е изпратила запорно
съобщение до „Водно строителство и ремонти“ ООД за налагане на запор на
вземанията за трудово възнаграждение на длъжника. Впоследствие – на
10.10.2016г., със запорно съобщение на ЧСИ Иванка Миндова, е наложен
запор върху банкови сметки на Н. Г. Г. в ,,Банка ДСК“ ЕАД, ,,Уникредит
Булбанк“АД и ,,Райфайзенбанк“ЕАД.
От представеното изпълнително дело се установява и
обстоятелството, че по делото на дата – 11.05.2018г. е депозирана Молба с вх.
№ 5024 от ,,Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София, с която е поискана
да бъде извършена справка и да бъде наложен запор на актуални банкови
сметки на длъжника по изпълнителното дело. Впоследствие – на 16.01.2020г.
по делото отново е депозирана молба (лист 51 от изпълнителното
производство) от взискателя за налагане на банкова сметка на длъжника в
,,Банка ДСК“ ЕАД, както и да бъдат извършени справки в БНБ за наличие на
актуални банкови сметки и налагане на запор върху тях. Отправено е искане,
при липса на актуални банкови сметки, да бъде насрочен опис на движими
вещи в дома на Н. Г. Г..
След получена справка от Регистъра на БНБ за банковите сметки и
сейфове за наличните банкови сметки с титуляр Н.Г., съдебният изпълнител е
наложила запор на банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД
посредством изпратено запорно съобщение от дата – 15.04.2020г. (лист 53 от
3
изпълнителното производство).
По делото – на дата - 16.12.2021г. е отправено искане от страна на
длъжника да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Постановление от 13.01.2022г., съдебният изпълнител е приел, че
не са настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установените факти и с оглед наведените в настоящата
жалба оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи: Релевантен в
конкретния случай, с оглед наведените в жалбата доводи, е въпросът
относно наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
изпълнителното производство се прекратява с постановление когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26. 06.2015г. по описа на ОСГТК на ВКС
на РБ, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и това прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи релевантните факти.
Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Изрично в
цитираното тълкувателно решение се посочват изпълнителните способи, за
които се приема, че прекъсват давността, един от които е именно - насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.
В конкретния случай, в контекста на гореизложеното, и с оглед
доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на
изпълнителното производство, не се установява период, по – дълъг от две
години, в който да няма искане от страна на взискателя за извършване на
изпълнително действие. Безспорно е, че изпълнителното производство е
4
образувано през 2016г., след което са извършвани регулярно изпълнителни
действия (молби за налагане на запори) от страна на взискателя, с които се
прекъсва давността и видно от описаната фактическа обстановка по-горе не
са изминали повече от две години между действията, които съдебният
изпълнител е предприемала за принудително събиране на вземането.
В този смисъл, съдът намира, че не е доказано по делото
твърдението на жалбоподателя за настъпила перемпция. В случая,
взискателят, с нарочни молби е поискал от ЧСИ извършване на конкретни
действия, които са изпълнени съобразно предвидените законови процедури.
Мотивиран от изложеното и с оглед данните по изпълнителното дело, не е
настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не е налице бездействие от страна на взискателя,
поради което и не може да се приеме, че е настъпила перемпция в
образуваното изпълнително производство. При това положение, настоящата
инстанция намира, че от датата на последното отправено искане за
предприемане на принудителни действия – 16.01.2020г. до датата на която е
отправено искане да бъде прекратено производството по изпълнителното
дело (16.12.2021г.) не са изминали две години и не може да се приеме, че са
настъпили предпоставките за прекратяване на производството на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед описаните през годините предприети
принудителни действия от страна на взискателя в производството, не може да
се приеме, че за целия период от образуване на делото през 2016г. до датата
на депозиране на молбата за прекратяване на производството по делото е
налице период с продължителност от две години, през които да не са
извършвани принудителни действия в изпълнителното производство, както се
твърди в депозираната жалба.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че в случая безспорно
се установява, че по изпълнителното дело не е изтекъл законоустановения
двугодишен срок по т. 8 на чл. 433 от ГПК, в който да не е поискано
извършването на изпълнителни действия от страна на взискателя, намира, че
постановения отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради липса
на законовите изисквания на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
5
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозирана жалба с вх. №
3756/16.03.2022г. по описа на Частен съдебен изпълнител от Н. Г. Г., ЕГН
**********– в качеството му на длъжник по изпълнително дело №
20167040400061 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 на КЧСИ,
район на действие – Окръжен съд – Бургас против Постановление от
13.01.2022, с което е отказано на длъжника – Н. Г. Г. да бъде прекратено
горецитираното изпълнително дело, поради липса на основанията,
предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6