Определение по дело №219/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 226
Дата: 30 май 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000500219
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 226

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ­­­­­­­­­ граждански състав, в закрито заседание на 30.05.2019 г., в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                          НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно частно гражданско дело № 219/2019 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 12787/22.04.2019 г. от Б.Д.Б. ЕГН ********** против определение № 721/10.04.2019 г., постановено по г. д. № 1521/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната искова молба с вх. № 20206/02.07.2018 г. и производството по делото е прекратено.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по г. д. № 1521/2018 г. пред ОС – Пловдив е образувано по искова молба вх. № 20206/02.07.2018 г., подадена от Б.Д.Б. против Р.В.В.. С нея са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумите от 100 000.00 лева, дължима по договор за паричен заем от 07.12.2015 г. и 23 560.92 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за времето от 07.03.2016 г. (падежа на задължението) до 02.07.2018 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С определение № 1664/14.08.2018 г. по делото, е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса в производството пред ОС – Пловдив, в размер на 4 942.44 лева.

След проведен инстанционен контрол и стабилизирането му, с разпореждане № 1539/22.02.2019 г., ОС – Пловдив е оставил исковата молба без движение, с указание в едноседмичен срок от съобщението ищецът да представи по делото доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 4 942.44 лева. В дадения срок Б. е подал по делото молба с вх. № 7697/2019 г., без отбелязана дата, с ново искане за освобождаване от такси и разноски. С разпореждане № 2078/12.03.2019 г. тази молба е приложена по делото без нарочно произнасяне по съображения за избягване на каскадното подаване на искания по чл. 83 от ГПК и необосновано забавяне на производството по делото. Също така на ищеца е даден нов двуседмичен срок от съобщението за внасяне на държавната такса за разглеждане на исковата му молба.  

Препис от разпореждане № 2078/12.03.2019 г. с указани в него последици от неизпълнението му в срок, е връчен до ищеца лично на 21.03.2019 г. Доколкото последният не е изпълнил указанията на съда, с определение №  721/10.04.2019 г. искова молба вх. № 20206/02.07.2018 г. от Б.Д.Б. е върната и производството по делото е прекратено.

За да постанови този съдебен акт, съдът е заключил, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Този извод е законосъобразен.

Съгласно чл. 128, т. 2 от ГПК към исковата молба следва да се представи документ за внесена държавна такса. Няма съмнение, че в случая такава е дължима съгласно чл. 71, ал. 1 от ГПК. Предвид посочената от ищеца цена на всеки от предявените искове, размерът от 4 942.44 лева е определен правилно, съобразно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.

При това положение и доколкото няма спор, че по делото не е представен документ за внесена държавна такса, исковата молба е останала нередовна въпреки двукратно дадената на ищеца възможност да я приведе в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Налице е хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.

До този правен извод е достигнал и съставът на окръжния съд, по-ради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 721/10.04.2019 г., постановено по г. д. № 1521/2018 г. по описа на ОС – Пловдив.

Препис от определението да бъде връчен на частния жалбоподател.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК,  пред Върховния касационен съд.



 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: